Решение по дело №67/2014 на Окръжен съд - Плевен

 

                                       РЕШЕНИЕ  №

                               Гр.Плевен  , 20.01.2015 г.

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение  , в  публично   съдебно     заседание  на  дванадесети януари    , през   две хиляди  и петнадесета  година, в  състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря   В.П.   и в присъствието   на Прокурора ................., като разгледа докладваното    от      Съдията Данчев т.д.№ 67 / 2014 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

    Постъпила е искова молба   „ САТФОН „ С.Л. Испания ,чрез пълномощника  адв.И.В., регистриран в АК –Сливен и с адрес за призоваване - *************/ променен с допълнителна молба на ************* /   срещу ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и срещу „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД, със същия адрес на управление.

   Въз основа на изложените в тази искова молба обстоятелства Плевенски окръжен съд намира, че от ищеца   са предявени следните искове :

   1.Иск с правно осн. чл. 464 от ГПК, че не съществува в полза на   първия ответник -„ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – *************        вземане в общ размер на 880 000лв., произтичащо от договор за заем от 15.07.2007 г.,който да е сключен между  ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД със същия адрес на управление, което вземане да е  обезпечено с договор за особен залог, сключен на 31.01.2014г. между същите двама ответници.

    2.Инцидентен установителен иск срещу същите двама ответници ,че договора за заем от 15.07.2007 г.,  сключен между  „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД е недействителен, тъй като е привидна сделка / абсолютна симулация, доколкото не се твърди да прикрива друга валидна сделка/.

3.      Инцидентен установителен иск срещу същите двама ответници, че договора за особен залог от 31.01.2014г. също така е недействителен,тъй като представлявал разпореждане със недвижими  имоти, част от търговското предприятие на втория ответник, които вече били възбранени от ищеца с наложени възбрани-първа по ред възбрана   от 19.07.2007 г. / за имота в гр.Несебър/ ,както и първа по ред възбрана  от 23.08.2010 г. за имота в гр.София, както и   втора по ред възбрана  от 01.06.2010 г./ за имота в гр.Несебър / и втора по ред възбрана от 05.08.2010 г.за имота в гр.София. 

      Този   спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК  с оглед цената на първия  иск   е  родово подсъден на Плевенски окръжен съд, а по двата инцидентни иска също така е подсъден на ПлОС, поради връзката им с обусловения иск.

      В исковата молба  се твърди ,че ищецът е кредитор на втория ответник МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД с вземане в размер на 1 075 519 лв. ,присъдено с влязло в сила решение на ПлОС и издаден въз основа на него изпълнителен лист. Твърди се също така, че за обезпечаване на това свое вземане кредиторът е наложил множество възбрани   върху недвижимо имущество на длъжника,  съответно през 2007, 2010 г. и 2013г., а така също, че е  възложил на ЧСИ с район на действие в гр.София да започне принудително изпълнение срещу недвижим имот на  длъжника, находящ се в гр.София. Била извършена публична продан на недвижимия имот, но били предявени претенции от друг взискател – първия ответник по иска „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – *************  при разпределението на постъпилите от продажбата суми, които претенции се основават на договора за заем от 15.07.2007 г.,  сключен между  „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ  ОФ  РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД, както и на договора за особен залог от 31.01.2014г., сключен между същите ответници и на вписаното в Търговския регистър под № 20140206103839/06.02.2014г.  въз основа на  този договор  за особен залог пристъпване към принудително изпълнение  от първия ответник срещу втория.  

    Ищецът счита, че договор за заем  е недействителна сделка, тъй като е  привидна ,поради това ,че същият няма достоверна дата; както и поради това, че към посочената в него дата на сключване, първият ответник „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – гр.Плевен   все още не е съществувал  като търговец, доколкото   решението за негово учредяване е от 17.12.2007 г., а решението на ПлОС за вписването му по ф.д.№ 1296/ 2007 г.  е едва от 28.12.2007 г. и не е допустимо дружество да сключва сделки   преди създаването си ; както и поради това, че се касае за сделка между свързани лица ,доколкото управителите, съдружниците и дори адресите на управление на двете търговски дружества –ответници са едни и същи, и  че тази свързаност предполага знание у всички тях за изложените по –горе факти ,както и единно намерение за укриване на имущество на длъжника „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД от кредитора –ищеца по делото. 

    В даденият му  двуседмичен  срок за писмен отговор ответното дружество – „ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* е подало писмен отговор според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Не се отрича наличието на посочените в исковата молба договор за заем и договор за особен залог, като се счита, че те са валидни .  Счита се, че  е налице  изискуемо вземане на този ответник,  произтичащо от договора за заем,което е обезпечено с договора за особен залог върху търговско предприятие на втория ответник,който също така е действителен,  доколкото не представлява разпореждане с конкретни недвижими  имоти, които са възбранени, а е учреден върху цялото търговско предприятие. Счита се, че въпросът дали  наложената възбрана върху недвижим имоти е противопоставима на заложния кредитор по договор за особен залог следва да се разглежда при самото разпределение на сумите в изпълнителното производство и при неговото обжалване. Счита се, че не е изтекла погасителна давност за вземането по договора за заем, тъй като падежа на задължението по този договор е 05.02.2014г., откогато безспорно  не е изтекла  петгодишна погасителна давност. Счита се, че ищецът не оспорвал истинността и автентичността на договора за заем и съдът не следва да се произнася по такъв въпрос. Ответникът възразява срещу направените от ищеца доказателствени искания.

     Постъпил е  писмен отговор  и от другия ответник -„МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД според който исковете са „незаконосъобразни, неоснователни и недоказани .“  Според този ответник не е ясен петитума на исковата молба, не е ясно дали предявените искове са при условията на алтернативност или евентуалност и как са обусловени един от друг. Възразява се срещу всички доказателствени искания,  направени в исковата молба.

     Подадена е от ищеца  допълнителна искова молба с която освен, че се поддържа първоначално заявената претенция ,се взема отношение по възраженията в писмения отговор на първия ответник , а освен това се  представя и копие от решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 973/ 2014г. по обжалване действията на ЧСИ Д.Н.  по изпълнително дело № ************* образувано по молбата на „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – гр.Плевен срещу длъжника „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД.

  1.По въпроса дали ищецът има качеството на кредитор ,съответно взискател по смисъла на чл. 464,ал.1 от ГПК ,който може да предяви иск с който да оспори съществуването на вземане на друг присъединен кредитор като предяви иск срещу него и срещу длъжника, съдът съобрази следното :  От страна на ответниците не е изразено изрично становище по въпроса оспорват ли качеството на кредитор  на ищеца с твърдяното от него вземане.  ПлОС намира, че това качество на ищеца е установено чрез представените от него доказателства с исковата молба.Това се установява от представения изпълнителен лист  от 11.07.2013г., издаден от Окръжен съд-Плевен въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 1101/2010г.  с който е осъдено  „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД  да заплати на САТФОН „ С.Л. Испания сумата  735 705 лв. представляващи левовата равностойност на 376 160 евро получени без основание чрез бланков превод, извършен от ищеца на 15.01.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2010г. до окончателното и изплащане, както и да заплати сумата  298 523,80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 735 705 лв. за периода от 22.06.2007 г. до 22.06.2010 г., а така също и деловодни разноски в размер на 41 290 лв. Няма спор също така и е видно от писмените доказателства,  представени от ищеца, че за събиране на вземането му срещу втория  ответник е било образувано  изп.д.№ *************  на ЧСИ В.Л. по което е била насрочена продажба на недвижими имоти ,собственост на дружеството длъжник-  МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД.

   Няма спор също така ,че по същото  изпълнително дело се е присъединил като взискател първият ответник - ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* , позовавайки се на учреден от “МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД договор за особен залог от 31.01.2014г.   в полза на ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД  с който се обезпечава вземане на присъединилия се взискател в размер на 800 000 лв.-главница и 8 0000 лв.-.лихви за забава ,произтичащо от договор за заем от 15.07.2007 г.

   От тези обстоятелства според ПлОС произтича обоснованият правен интерес на „САТФОН „ С.Л. Испания да предяви иска по чл. 464 от ГПК    срещу ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – *************   и   „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД.

   2.По отношение на договора за заем,датиран  от 15.07.2007 г. съдът намира,че твърдението за липса на достоверна дата на този договор и твърденията  за неговата  антидатираност и сключването му като привидно споразумение във вреда на ищеца представляват именно оспорване истинността на този договор за заем в частта относно   посочената в него дата на сключване,а не както считат ответниците в писмените си отговори  –че договора за заем не бил оспорен от ищеца.

   В т.вр. съдът изрично е указал  на ответниците ,че доказателствената тежест за установяване истинността на посочената в договора  за  заем  дата /15.07.2007 г./  на неговото сключване е тяхна,доколкото действително същият не съдържа нотариална заверка на датата на неговото сключване.

  Тази доказателствена тежест според ПлОС  не е успешно изнесена от ответниците по иска .Освен, че няма нотариална заверка ,която да послужи като удостоверяване за датата на съставяне на договора,то в случая не са налице и което и да било от обстоятелствата по чл. 181 ,ал.1 от ГПК –последваща нотариална заверка ;настъпване на физическа невъзможност за подписване от  лицето, подписало документа ; възпроизвеждане на съдържанието на договора за заем в официален документ ;настъпване на какъвто и да било друг факт от които да може да се направи категоричен извод, че документа е бил съставен преди датата на настъпване на този факт.

  Напротив ,по делото са събрани доказателства ,които правят вероятно твърдението на ищеца ,че договора за заем не е бил подписан на сочената в него дата - 15.07.2007 г. Тези доказателства са следните :

1.    От представения по делото протокол от учредително събрание за учредяване на „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – гр.Плевен / дружеството ,посочено като заемодател в процесния договор за заем /се вижда ,че това дружество е учредено на 17.12.2007 г. ,т.е значително след датата ,посочена в договора за заем по който това дружество е посочено като страна-заемодател -15.07.2007 г.

2.    От представеното решение № 28/ 28.12.2007 г. по ф.д.№ 1296/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд също така става ясно ,че  „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – гр.Плевен е било вписано в търговския регистър едва на 28.12.2007 г. ,отново след датата посочена в договора за заем -15.07.2007 г. 

  От тези писмени доказателства следва ,че към сочената в договор за заем дата- 15.07.2007 г. заемодателят не е бил учреден все още като търговско дружество и не е бил вписан като търговец в регистъра, т.е. правният субект, сочен като страна по договора за заем  не е съществувал към посочения в договор за заем момент на неговото сключване.

   Отделно от това по делото не се събраха никакви доказателства  соченото като заемодател търговско дружество да е предоставило на заемателя сумата по договора за заем от 15.07.2007 г. в размер на 800 000лв.Не са представени нито писмени доказателства за извършени преводи по банков път на тази сума , изцяло или на части по сметка на дружеството -заемател ,нито са налице др. писмени доказателства/ напр. двустранни протоколи /  за предаване на договорената сума в посочения в чл. 2,ал.1 от договора  десетдневен срок за изпълнение задължението на заемодателя.

   От страна на двамата ответници не са ангажирани и доказателства,  произтичащи от   счетоводни записвания по смисъла на чл. 182 от ГПК  водени  при двете ответни дружества ,които да сочат движение на парични средства в размер на 800 000 лв. в изпълнение на договореностите  по договора за заем от 15.07.2007г.

   В т .вр. Съдът е назначил  и съдебно-счетоводна експертиза по следните въпроси: като извърши проверка в счетоводството на двете ответни търговски дружества „ПЛЕВЕН СТОЙ 34” ООД и „МЕНИДЖМЪНТ ОВ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД град Плевен, да отговори на въпросите има ли при двете дружества някакви счетоводни записвания във връзка с договора за заем за сумата 800 000 лева главница и 80 000 лева лихва, който договор е от 15.07.2007 година? Какви са конкретните счетоводни записвания? Има ли някакви първични документи, въз основа на които са направени тези счетоводни записвания в счетоводствата на двете търговски дружества?  Какво е движението на съответните сметки, ако се констатират такива счетоводни записвания свързани с договора за заем от 15.07.2007 година? След проверка в счетоводството да се извърши проверка в НАП - съответната териториална дирекция, за подадените от двамата ответници справки-декларации дали от 2007 година насам фигурират парични вземания, съответно задължения, в размера на посоченото по договора за заем и дали има други официални документи, подавани от двете ответни дружества, в които да се съдържат данни за подобно задължение в размер на 800 000 лева по договора за заем от 2007 година.

    Според експертното заключение, в счетоводството на „Плевен строй 34“ООД няма осчетоводено  вземане  в размер на 800 000 лв. по договор  за заем от 15.07.2007 г. в периода от 15.07.2007 г. до 31.12.2010 г. за който период   експертизата е разполагала със счетоводни данни,а след тази дата- 31.12.2010 г. експертизата няма никакви счетоводни данни,които да изследва поради което и не дава категоричен отговор за следващия период.

    По отношение на другото дружество- ответник ,експертизата сочи ,че според годишните финансови отчети на дружеството за 2009, 2010 ,2011 и 2012 г. са посочени в раздел „задължения“  различни суми : 6 058 хил.лв. за 2009 г ; 5  840 хил лв. за 2010 г. ; 5 902 хил. лв. –а 2011 г.и 5 925 хил. лв. за 2012г., но поради невъзможността да се извърши проверка в счетоводството на самото ответно дружество  в.л. не е в състояние да посочи дали в този общ размер на задълженията са осчетоводени задължения свързани с  договора за заем за сумата 8000 хил.лв.

    Като се има предвид , че доказателствената тежест за установяване реалното  предаване на сумата от 800 000 лв. от заемодателя на заемателя в настоящия  процес е върху двамата ответници ,които не ангажират никакви доказателства в тази насока ,то ПлОС счита ,че има основание да се приеме ,че ответниците не са изнесли тази доказателствена тежест ,т.е. не е установено реалното предаване на заемни средства от соченият като заемодател „Плевен строй 34„ООД към соченият  като заемател „МЕНИДЖМЪНТ ОВ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД.

     Липсата на достоверна дата на договора за заем , установеното несъответствие между сочената в договора  за заем дата на неговото сключване и датите на учредяване на дружеството-заемодател и на неговото вписване в Търговския регистър, липсата на доказателства, ангажирани от двамата ответници за реално предаване на заемната сума ,  заедно с липсата на каквито и да било документални следи в изследваните от в.л. годишни финансови отчети за отчитане на такова вземане , респ. задължение, произтичащо от договора за  заем между двамата ответници дават  основание  на ПлОС да приеме ,че настина се касае за сключване на привиден договор ,чиято е цел е била създаване на фиктивно вземане за „Плевен строй 34 „  ООД срещу „ МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД  за да се даде възможност  на първото дружество да се присъедини като кредитор срещу второто дружество ,което е длъжник по соченото по –горе изпълнително дело № *************  на ЧСИ В.Л., с взискател ищеца.

     В т .вр. следва да се обсъди и сключването на договора за особен залог  от 31.01.2014 г. с който „ МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ” ООД   учредява в полза на „ Плевен строй 34 „ООД особен залог върху търговското си предприятие ,за обезпечаване на вземаенто на „Плевен строй 34“ ООД по договора за заем от 15.07.2007 г. в размер на 800 000 лв.- главница и 80  000 лв.- лихва. Прави впечатление ,че договора за особен залог е сключен едва  след образуването на   изпълнително дело № *************  на ЧСИ В.Л. с взискател ищеца-„САТФОН „ С.Л. ,т.е. след предприемането на принудително изпълнение срещу втория ответник,като през цялото време от твърдяното сключване на договора за заем- 15.07.2007 г. до 31.01.2014г Плевен строй 34“ ООД не е търсил никакво обезпечение на своето вземане, а е счел ,че нужда  от такова обезпечаване е възникнала едва в началото на 2014г. Това косвено също така подкрепя извода за това ,че договора от 15.07.2007 г. за заем е привидна сделка и че е съставен с изключителната цел за  създаване на положение на привидност ,че съществува парично задължение за връщане на дадена в заем сума в значителен размер за да може привидният взискател да се конституира като присъединения кредитор по висящото изпълнително производство срещу длъжника и да участва при разпределението на суми от осребряването на имуществото на длъжника. Този извод се подкрепя и от това , че съдружниците  в двете ответни дружества действително представляват свързани лица по смисъла на §1 , ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ ,тъй като С.Т.Р. и Д.Ф.Ю.Ф., които са съдружници в „Плевен строй 34“ ООД ,видно от удостоверението за актуално състояние на това дружество ,  са съдружници и в другото ответно дружество ,заедно с още две лица като съдружници ,но конкретните двама съдружници притежават общо 1900 + 600 лв. от капитала на това дружество ,който е 5000 лв., т.е. те  участват в капитала на друго търговско дружество ,в резултат на което между тези две търговски дружества биха могли да се уговарят условия , различни от обичайните.   Нещо повече,самият договор  за заем е подписан в качеството   на представляващ  и на двете договарящи лица   от едно и също физическо лице /техен управител/ – Д.Ф.Ю.Ф..

    Налице е привидна / абсолютно симулативна сделка/, която поради това се явява нищожна – чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Поради тези съображения ПлОС намира ,че инцидентния установителен иск за прогласяване нищожността на договора  за заем от 15.07.2007 г. следва да бъде уважен.  С оглед  на това следва да се приеме и  че не съществува  вземане на първия срещу втория ответник в размер на 880 000 лв./ в т.ч. главница 800 000 лв. и лихва  80 000 лв./, произтичащо от договор за заем от 15.07.2007 г. ,който е нищожен поради привидност на сделката.

   3.Що се отнася до претенцията  ,че договорът за особен залог  от 31.01.2014г. е нищожен поради това ,че представлявал разпореждане със недвижими  имоти ,част от търговското предприятие на втория ответник,които вече били възбранени от ищеца с наложени възбрани, съдът приема ,че тази претенция е неоснователна .На първо място съдът приема ,че ищецът има предвид нищожност поради противоречие със закона ,но нито в чл. 26 от ЗЗД ,нито в ЗОЗ е предвидена забрана за сключване на договор за особен залог върху търговско предприятие в случай ,че по отношение на  конкретни имуществени права върху определени недвижи имоти на лицето ,което учредява особения залог върху   търговското си  предприятие ,вече има наложени обезпечителни мерки, в т.ч. и възбрани. Търговското предприятие представлява съвкупност от права  и задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15, ал.1 от ТЗ , то не се свежда и не може да се идентифицира с отделни активи / недвижими имоти или движими вещи ,собственост на длъжника /. Заедно с това, действията по учредяване на особен залог върху търговското предприятие не представляват действия  на разпореждане ,доколкото  учредяването на такъв особен залог в никакъв случай няма вещно прехвърлителен  ефект, с него не се постига разместване на имуществени права между учредителя на залога и лицето в чието полза е учреден този особен залог. В т.см. съдът счита ,че особеният залог не е нищожен поради соченото в исковата молба основание.

     Друг е въпроса  ,че процесния договор за особен залог се явява сключен за обезпечаване на едно несъществуващо вземане с оглед приетата по –горе нищожност на договора за заем от 15.07.2007 г. като привидна /абсолютно симулативна/  сделка  и с оглед на това пък липсва неговото основание / обичайната му цел / да служи като обезпечение за едно съществуващо вземане ,каквото вземане в конкретния случай   не е налице.Искане за прогласяване неговата нищожност поради липса на основание ,обаче не е  въведено в предмета на делото от ищеца.

    Поради тези съображения, ПлОС счита ,че инцидентния  установителен иск срещу същите двама ответници ,че договора за особен залог от 31.01.2014г.  е недействителен,тъй като представлявал разпореждане със недвижими  имоти ,част от търговското предприятие на втория ответник ,които вече били възбранени от ищеца с наложени възбрани-първа по ред възбрана   от 19.07.2007 г. / за имота в гр.Несебър / ,както и първа по ред възбрана  от 23.08.2010 г. за имота в гр.София ,както и   втора по ред възбрана  от 01.06.2010 г./ за имота в гр.Несебър / и втора по ред възбрана от 05.08.2010 г.за имота в гр.София, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

    Съществен  за делото,обаче е въпроса дали съществува в полза на   първия ответник -„ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – *************        вземане в общ размер на 880 000лв. , произтичащо от договор за заем от 15.07.2007 г.,който да е сключен между  ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД със същия адрес на управление.

    След като съдът приема, че такова вземане не съществува, то въпроса за това дали това вземане се явява привилегировано като обезпечено с договор за особен залог е акцесорен и не следва да се разглежда изрично.Този въпрос –дали конкретното вземане е обезпечено или не , би бил от значение само при положени е,че съдът признае съществуването на самото оспорено вземане- за сумата  800 000 лв. главница и за сумата 80 000лв.- лихва, произтичащи от договор за заем от 15.07.2007г.  

   Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд

                                          РЕШИ:

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на осн. чл. 464,ал.1 от ГПК по отношение на ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – *************/ присъединен взискател по изп.д.№ *************  на ЧСИ В.Л./  и   на „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ  ЕСТЕЙТ  ИНВЕСТМЪНТ „ ООД , със същия адрес на управление / длъжник по изп.д.№ *************  на ЧСИ В.Л./,  че НЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ  на  „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* срещу „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД , *************,което да е  в общ размер на 880 000лв. /800 000 лв. главница и 80 000 лв. лихва / , произтичащо от договор за заем от 15.07.2007 г., който да е сключен между  ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД със същия адрес на управление и което вземане да е  обезпечено с договор за особен залог ,сключен на 31.01.2014г. между същите двама ответници.

   ПРИЗНАВА ,че договора за заем от 15.07.2007 г. ,сключен между  ответниците „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД ,със същия адрес на управление Е НИЩОЖЕН КАТО ПРИВИДНА СДЕЛКА – чл. 26, ал.2 от ЗЗД .

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен инцидентния установителен иск , предявен от „ САТФОН „ С.Л. Испания ,чрез пълномощника  адв.И.В. ,регистриран в АК –Сливен и с адрес за призоваване - *************/ променен с допълнителна молба на ************* /     срещу„ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД ,със същия адрес на управление ,   за признаване за установено , че договора за особен залог от 31.01.2014г.  е недействителен,тъй като представлявал разпореждане със недвижими  имоти ,част от търговското предприятие на втория ответник ,които вече били възбранени от ищеца с наложени възбрани-първа по ред възбрана   от 19.07.2007 г. / за имота в гр.Несебър / ,както и първа по ред възбрана  от 23.08.2010 г. за имота в гр.София ,както и   втора по ред възбрана  от 01.06.2010 г./ за имота в гр.Несебър / и втора по ред възбрана от 05.08.2010г.за имота в гр.София. 

   ОСЪЖДА  на осн. чл. 78 от ГПК „ ПЛЕВЕН СТРОЙ 34“ ООД – ************* и „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ „ ООД ,със същия адрес на управление, да заплатят на ищеца „ САТФОН „ С.Л. Испания ,чрез пълномощника  адв.И.В. ,регистриран в АК –Сливен и с адрес за призоваване - *************/ променен с допълнителна молба на ************* /направените от него деловодни разноски,както следва :  д.т. в размер на 3200 лв. , 32 000 лв.- довнесена д.т. ; 350 лв. внесен депозит за в.л. или общо деловодни разноски  в размер на 35 550 лв.

    Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването на преписи от него на страните по делото.

                                   СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :