№ 1051
гр. София, 14.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четирИ.десети ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в
следния състав:
Председател:ВеселИ. Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601209 по описа за 2022 годИ.
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от
НПК.
С протоколно определение № 479 от 01.11.2022 г. по НОХД № 472/2022
г., Окръжен съд – Враца, произнасяйки се в разпоредително заседание по
въпросите по чл.248 от НПК, е приел, че на досъдебната фаза не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора, с което
имплицитно е отказал да уважи искането на защитата за връщане.
Против определението, с което първостепенният съд се е произнесъл по
процесуално редовното провеждане на досъдебната фаза, е постъпила жалба
от адв.М. Г., защитник на подсъдимия Г. Б. М., с оплаквания за неправилност.
В жалбата се заявява, че повдигнатото обвинение е неясно и противоречиво,
което накърнявало правото на подсъдимия да разбере за какво му е потърсена
наказателна отговорност и въз основа на какви доказателства. Развити са
няколко групи възражения спрямо обвинителния акт, едната от които
обобщено се свежда до липса на обстоятелствена конкретизация, другата са
критики към диспозитива, а третата – размИ.ване между обстоятелствена част
и диспозитив.
Въззивният съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по
делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
НОХД № 472/2022 г. на Окръжен съд – Враца е образувано по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Б. М. за престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4 от НПК, за това че на 17.02.2021 г. в с.Гложене, общИ. Козлодуй,
1
Врачанска област, в стая на ползвана от него къща на ул. „Маршал Бирюзов”
№ 56, и на път III-101 в посока с.Бутан, на около 200 метра от табелата за
край на населено място с.Гложене, в канавка в дясно от пътя, без надлежно
разрешително и в нарушение на чл.30 от ЗКВНВП, е държал с цел
разпространение 101,23 гр. амфетамин (със съдържание на активното
вещество 14%), от които 1,53 гр. в дома си и 99,70 гр. на пътя, възлизащо на
обща стойност 3 036,90 лева.
Именно така е формулирано престъпното Д.ие и в меродавното
постановление за привличане, приложено в досъдебното производство.
За да остави без уважение искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора, първостепенният
съд в проведеното от него разпоредително заседание е приел, че
обвинителният акт съдържа изискуемите реквизити на чл.246 от НПК и
покрива изискванията на ТР № 2/2002 г. на ВКС. Проверяваната инстанция е
изразила становище, че в обстоятелствената част на обвинителния акт в
пълнота са отразени фактите, на които се основава юридическото обвинение,
че са посочени доказателствата, от които се извличат тези факти, като законът
не поставя условия за всеки факт отделно да се изписва доказателството за
него. Според окръжния съд, възраженията на защитата (покриващи впрочем
почти дословно доводите по настоящата жалба), преобладаващо са такива по
съществото на делото, а не се отнасят до пороци, лишаващи подсъдимия от
възможност да узнае за какво е обвинен. Що се касае до липсата на словно
изписване на фиксирани в обвинителния акт цифрови стойности, съдът е
приел, че то не ограничава правата на подсъдимото лице.
Настоящият въззивен състав се съгласява изцяло с крайния правен извод
на атакуваното определение.
Обвинителният акт отговаря на заложения в закона процесуален
стандарт за съдържание, като инкриминираното Д.ие е описано в неговата
обстоятелствена част подробно по време, място и начин на извършване, без да
се наблюдава лансираното в жалбата размИ.ване между обстоятелствена част
и диспозитив, тоест между фактическата обосновка на претендираното от
прокурора престъпно поведение и придадения му юридически израз. Нещо
повече, в обстоятелствената част на акта, освен факти по съставомерните
признаци, са включени и множество детайли, които прокурорът е преценил,
че са подходящи за допълване на обвинителната му теза.
Първата група възражения в жалбата (че не било посочено кои точно
били субектите, чрез които подсъдимият осъществявал преди
инкриминираната дата наркопласмент на зависими лица, а също и кои точно
били тези зависими лица; как и по какъв начин било установено, че свид.Г.
по-рано закупил от подсъдимия наркотични вещества; как, по какъв начин и
от какво разстояние свидетелите – полицейски служители възприели
подсъдимия да държи заленикав найлонов плик с наркотично вещество;
имало ли е свидетел-очевидец на полицейската проверка в спалнята на
2
подсъдимия; какъв протокол бил съставен за реализираното тогава действие –
по ЗМВР или по НПК; където точно, от кое чекмедже на тоалетката било
иззето процесното вещество; от кого бил проведен полевия тест на
веществото и дали тогава присъствали поемни лица), погрешно са отнесени
към процесуалната редовност на обвинителния титул. Част от тях са чисто
обструктивни, защото засягат именно фактологичните детайли, за които
прокурорът не е длъжен да внася още по-голяма конкретизация. В крайна
сметка очевидно е, че обвинителното твърдение за предходни занимания на
подсъдимия с наркопродажби са насочени към обосноваване само на
специалната цел на вменената на подсъдимия форма на изпълнително Д.ие
„държане”, тъй като на Г. М. не се вменява осъществяване и на
разпространение, за да е длъжен прокурорът да фиксира на коя дата, по какъв
начин и на кои лица е било извършвано такова. Относно закупуването на
наркотично вещество от свид.Г., обвинителният акт носи достатъчно
информация, от какви доказателства, прокурорът счита за установена
визираната сдЕ., поради което защитното възражение е лишено от резон.
Сходно е положението и с естеството на протокола за извършената проверка в
жилището, като от обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че
става дума за „полицейска проверка”, предшествала проведеното претърсване
и изземване по НПК. Останалите възражения са по съществото на делото
(свързани са с доказването на обвинителните твърдения) и са непоставими
при разискване на процесуалната годност на обвинителния титул.
Критиките към диспозитива на обвинителния акт също са
неоснователни. Индивидуализацията на инкриминираната проява по време и
място, с посочване на датата и териториалните параметри на държането, е
напълно достатъчна, като няма нужда от свръх конкретизация по смисъла на
жалбата (с отразяване на стаи на жилището, на разстояние на канавката от
пътя и пр.подобни). Освен това, обвинителната претенция е за едно
престъпно Д.ие, а не за две и повече, като тя не се променя от
обстоятелството, че държането, според същата, е било реализирано на две
места. Ето защо, няма необходимост от никакви други допълнителни
„времеви идентификатори”, за каквито се настоява в жалбата. И именно, пак
защото се касае за едно Д.ие, е достатъчно в диспозитива да се фиксира
общото количество на наркотичното вещество и неговата стойност, а дали
последната ще бъде представена само с цифри, само с букви или
комбинирано, е без значение, след като всеки от тези варианти я онагледява.
Защитните доводи, че обвинителният акт накърнявал правото на защита
на подсъдимия, респ. правото му на справедлив съдебен процес, са
преекспонирани. Изхождайки не от субективни изявления, а от
действителното съдържание на обвинителния акт (и на последното
постановление за привличане, съставено в досъдебното производство),
въззивната инстанция счита, че обвинението отговаря на критериите за
разбираемост и достъпност, поради което не е останало непонятно за
3
подсъдимия, чийто права да узнае, за какво е бил предаден на съд и адекватно
да организира защитата си, не са били нарушени.
Настоящият съдебен състав на свой ред не констатира процесуални
недостатъци в хода на досъдебното производство, налагащи отмяна на
оспорваното определение, с оглед изпращането на делото в досъдебната фаза.
Ето защо, обжалваният акт, следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното, Апелативен съд – София, 11 наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 479 от 01.11.2022 г. по
НОХД № 472/2022 г. на Окръжен съд – Враца, с което в разпоредително
заседание е прието, че на досъдебната фаза не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4