Присъда по дело №276/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 23
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20212150200276
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. гр.Несебър, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
СъдебниДЕНИСА ДИМЧЕВА ТЕРЗИЕВА
заседатели:ДЕНИЦА ИВАНОВА
ДЪНЕКОВА
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
и прокурора Стела Милева Мешова (РП-Бургас) Стела Милева Мешова (РП-
Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Наказателно дело от общ
характер № 20212150200276 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. П. ЮР. , роден на ........ в гр. Пловдив, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ........................., българин, български
гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********,
за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2011г. в гр. Несебър, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е.Е. Ч., родена на .....г. в
......., че след като му заплати договорената продажна цена от 125000.00евро,
ще й прехвърли собствеността върху недвижим имот, представляващ
еднофамилна вила с № 10 с идентификатор № 39164.15.61.10, находящ се в с.
Кошарица, общ. Несебър и че имотът не е обременен с вещни тежести , в т.ч.
и договорна ипотека , и поддържал това заблуждение до 29.07.2012г. , като по
този начин причинил на Ч. имотна вред в размер на 125000.00евро/ сто
двадесет и пет хиляди евро/ с левова равностойност от 244478.75лева/
съгласно фиксирания курс на БНБ, като в резултат на възбуденото и
поддържаното заблуждение Ч. се разпоредила в полза на Ю. , както следва: на
10.06.2011г. със сумата от 30000евро; на 02.07.2011г. със сумата от
1
50000евро; на 16.07.2011г. със сумата от 35000евро; на 29.07.2012г. със
сумата от 10000евро, като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК , поради което и
на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК вр. с чл.58а, ал. 1 от
НК във вр. чл. 54, ал. 1 от НК във вр. чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на
„Лишаване от свобода“ за срок от 2/ДВЕ/ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ
И НАЛАГА на подсъдимия Н. П. ЮР. , роден на ........ в гр. Пловдив, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ........................., българин, български
гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********, едно общо наказание измежду наложените му със Споразумения
от 23.01.2017г. по НОХД № 45/ 2017г. на Специализиран наказателен съд гр.
София лишаване от свобода за срок от 2/две/ години, отложено за
изпитателен срок от 4/четири/ години и настоящата присъда, а именно НАЙ-
ТЕЖКОТО от тях ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2/ДВЕ/ ГОДИНИ.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
наложеното на Н. П. ЮР. , роден на ........ в гр. Пловдив, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ........................., българин, български гражданин, разведен,
осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН **********, общо
наказание за изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. П. ЮР. , роден на ........ в гр. Пловдив, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ........................., българин, български
гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОД
на МВР- Бургас сумата от 52.50 лева (петдесет и два лева и петдесет
стотинки), представляваща направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство, както и 5.00 лв. (пет лева), в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Бургаския окръжен
съд в 15- дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 23 от 10.12.2021г. по НОХД № 276 по описа за 2021г. на
Районен съд гр. Несебър

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. Б., ТО Несебър срещу подсъдимия Н. П. Ю., ЕГН
**********, роден на ........ в гр. П., с постоянен и настоящ адрес: гр. П., бул.
„К.” №**, ет.**, ап.**, българин, български гражданин, разведен, осъждан,
със средно образование, безработен, за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Спрямо Ю. е повдигнато обвинение и е
предадена на съд за това, че на 10.06.2011г. в гр. Несебър, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е.Е. Ч., родена на .....г. в .......,
че след като му заплати договорената продажна цена от 125000.00евро, ще й
прехвърли собствеността върху недвижим имот, представляващ еднофамилна
вила с № 10 с идентификатор № 39164.15.61.10, находящ се в с. К., общ.
Несебър и че имотът не е обременен с вещни тежести , в т.ч. и договорна
ипотЕ.а , и поддържал това заблуждение до 29.07.2012г., като по този начин
причинил на Ч. имотна вред в размер на 125000.00евро / сто двадесет и пет
хиляди евро/ с левова равностойност от 244478.75лева/ съгласно фиксирания
курс на БНБ, като в резултат на възбуденото и поддържаното заблуждение Ч.
се разпоредила в полза на Ю. , както следва: на 10.06.2011г. със сумата от
30000евро; на 02.07.2011г. със сумата от 50000евро; на 16.07.2011г. със
сумата от 35000евро; на 29.07.2012г. със сумата от 10000евро, като
причинената вреда е в големи размери.
По делото, в качеството на частен обвинител е конституирана
пострадалата Е.Е. Ч., представлявана от адв. И.С., АК гр. Б..
В проведеното разпоредително заседание подсъдимата подсъдимият Н.
П. Ю., защитника му – адв. П.Д. и представителят на Районна прокуратура гр.
Б., ТО Несебър прокурор С.М., заявяват готовност производството да
продължи по реда на Гл. XXVII от НПК със съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 370 НПК и сл. НПК и по специално по чл. 371, т. 2 от НПК.
Частният обвинител Е.Е. Ч. чрез адв. И.С., АК гр. Б., навежда твърдения за
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Направено е
искане за прЕ.ратяване на съдебното производство и връщане на делото на
наблюдаващия прокурор. С Определение № 410/ 13.08.2021г. по в.ч.н.д. №
821/ 2021г. на Окръжен съд гр. Б. искането на частния обвинител е оставено
без уважение и е потвърдено определението от разпоредителното заседание, с
което делото е насрочено за разглеждане по реда на Глава XXVII от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Б., ТО
Несебър, поддържа изцяло обвинението. Прокурор С.М. счита обвинението
за доказано от обЕ.тивна и субЕ.тивна страна. Прокурорът пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
при прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , а именно „лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Предлага да не се налага наказание конфискация до ½ от
имуществото на подсъдимия. Прокурорът смята, че ако Ю. има налично
имущество, то следва същото да послужи за възстановяване на задълженията
му към пострадалата.
Частният обвинител чрез адв. С. претендира Ю. да бъде признат за
1
виновен. Частният обвинител смята, че обясненията на подсъдимия , които са
били дадени в досъдебното производство са защитна версия и не следва да се
споделят. Според адв. С. подсъдимият е лице, което се отличава с висока
степен на обществена опасност. Сочи се, че към датата на деянието Ю. не е
осъждан, но след това е извършил деяние от общ характер. Намира за
утежняващо вината обстоятелство, че Ч. е чужд гражданин, не била запозната
със законодателството на България. Наред с това между тях бил сключен
договор, който бил подготвен и прочетен от нотариус, където Ю. умишлено
не бил споменал ипотЕ.ата на процесния имот. Това не бил направил и при
получаване на следващите суми. Наред с това, Ю. не бил направил никакви
опити да изплати ипотЕ.ата, което говорело и за изначалното му намерение да
не изпълни поетото задължение. Превес в случая имали отегчаващите
обстоятелства, като продължителния период от време, в който е водено
разследването не било основание за налагане на по – лЕ.о наказание. Иска се
постановяване на присъда, с която да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от шест години. По кумулативно предвиденото наказание
„конфискация” предоставя на преценката на съда.
Подсъдимият Н. П. Ю. се явява лично и се представлява от адв. П.Д.,
АК гр. Б.. Защитникът счита фактите по делото за изяснени. Защитата счита,
че Н.Ю. не е имал намерение да измами пострадалата. Аргументира се с това,
че ако намерението му е било в тази насока, подсъдимият е нямало да сключи
с пострадалата договор, който да представи на нотариус за заверка. След
сключване на този договор били настъпили събития, които довели до
невъзможност да се прехвърли собствеността на сградата. Смята, че следва
наказанието да се определи под минималния определен в закона размер и да
бъде осем месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, както и да не се налага наказание
конфискация. Защитата не споделя твърдението на частния обвинител, че Ю.
е лице отличаващо се с висока степен на обществена опасност. Към датата на
извършване на деянието Ю. бил неосъждан и последващото осъждане не
можело да се отчита като утежняващо вината обстоятелство.
Подсъдимият Н. П. Ю. призна изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, изразява желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК и дава съгласие да не се събират доказателства по
отношение на тези факти. Съжалява за стореното. Възлагал надежди с пари
вложени в магазин да върне сумата, но не успял. След станалото започнали
заплахи и саморазправа с него. Присъединява се към казаното от защитника
му.
След даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели, дадени на досъдебното
производство, без да извършва разпит на подсъдимата и свидетелите, както и
от останалите писмени доказателства. .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. П. Ю. е роден на ........ в гр. П., българин, с българско
гражданство, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с
постоянен адрес: гр. П., общ. П., обл. П., бул. „К." ........., ЕГН **********,
2
През месец юни 2011г. свидетелката Е. Е. Ч. и съпругът й - свидетелят
А.Е.Ч. пристигнали в Република България с намерение да закупят за себе си
недвижим имот. Свързали се със свидетелят Г.Н. който към онзи период бил
брокер и управител на „............... ООД. Според свидетелят Н., имотът на
който се спрели купувачите, не бил включен в каталога на търговското
дружество, което управлявал. Имотът представлявал еднофамилна вила 10 с
идентификатор № 39164.15.61.10, изградена в комплЕ.с от къщи, в района на
с. К., общ. Несебър.
Още същия ден - 10.06.2011г. Черникови се срещнали с продавача на
имота - подсъдимият Н. П. Ю.. Срещате се провела в гр. Несебър. Ю. обявил
продажна цена от 150000 евро и заявил, че имотът не бил обременен с
тежести. Свидетелката Ч. изрично питала обвиняемия дали имотът има
тежести, като Ю. заявил, че няма. Това мотивирало пострадалата да сключи
предварителен договор с подсъдимия. В показанията си свидетелката заявява,
че не би сключила този договор и не би платила цената на имота, ако й е било
известно, че имотът е обременен с ипотЕ.а.
Страните постигнали договореност, свидетелите Е. Е. Ч. и А.Е.Ч. да
закупят имота за 125000 евро. Левовата равностойност на сумата от 125000
евро била 244478,75 лева, съгласно фиксирания курс на БНБ за деня. На
10.06.2011г. между подсъдимия Н.Ю. в качеството на продавач и
свидетелката Е.Ч., като купувач, бил сключен предварителен договор покупко
– продажба на имота. В този ден била заплатена и първата вноска за
закупуване на имота. Същата била в размер на 30000 /тридесет хиляди/ евро,
равняваща се на 58674.90 български лева. Получаването на тази сума било
отразено в предварителния договор, в който залегнало, че сумата от 30000
евро е била изплатена на продавача преди подписване на предварителния
договор, а остатъкът от продажната цена - в размер на 85000 евро, щяла бъде
изплатена до 20.07.2011г.
В пункт 3 от предварителния договор изрично е била отразена
дЕ.ларация на продавача, че имотът не е обременен с вещни тежести,
ограничени вещни права и не е възбранен, както и че за него няма вписани
искови молби, висящи дела и спорове, както и че за него не е подписван друг
предварителен договор за продажба, преди настоящия. Предварителният
договор бил съставен на български език и преведен на руски език от
преводача - свидетелката Веселина Божилова.
В действителност, към посочената дата на сключване на
предварителния договор, за конкретния имот е имало наложена ипотЕ.а.
Договорната ипотЕ.а е била учредена още през 2007г. с Нотариален акт № 11,
том 24, peг. № 11881, дело 4474/08.08.2007г. по описа на нотариус ..........., в
полза на „Ю.обанк България АД” /по това време „Българска пощенска банка”
АД/, като обезпечение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 25633/07.08.2007г. с кредитополучател Н. П. Ю.. Отпуснатият кредита не
бил погасяван редовно за периода 10.06.2011г. - 14.05.2013г., вземанията били
просрочени, което става ясно от информация, предоставена от „Ю.обанк
България” АД, ЦУ, с изх. 1201/1415 от 30.12.2016г.
На 10.06.2011г. свидетелката .................. - нотариус в район PC Несебър,
с peг. № 110 на Нотариалната камара, удостоверила, че подписите върху
предварителния договор били положени от Н. П. Ю. и Е. Е. Ч.. Върху
предоставеното копие от договора, е отразено предаване на суми: 50000 евро -
на 02.07.2011г., 35000 евро - на 16.07.2011г. и 10000 евро - на 29.07.2012г. под
3
всяка от които е изписано името Н. П. Ю. и е положен подпис.
На базата на този договор, подсъдимият Ю. получил още три пъти - на
02.07.2011г., на 16.07.2011г. -и на 29.07.2012г., в брой, на ръка, уговорената
по него продажна цена на имота. Сумите били, съответно - 50000 /петдесет
хиляди/ евро, 35000 /тридесет и пет хиляди/ евро и 10000 /десет хиляди/ евро.
Независимо от получаването на сумите, Ю. не изпълнил задължението си до
07.08.2012г. да прехвърли собствеността върху имота на пострадалата. Част
от предадените на подсъдимия Ю. пари, свидетелката Ч. била получила от
своята майка - свидетелката Л.У.. Тя се срещнала с Ю., когато била дадена
сумата 50000 евро. Свидетелката Удалова попитала продавача дали всичко е
наред с имота и Ю. я успокоил, че няма проблеми. Наред с това, от дъщеря си
и съпруга й, знаела, че предварителният договор бил подписан пред нотариус.
По нейни думи, това я успокоило, тъй като в Русия, задължение на нотариуса
било до извърши проверка за наличие, съотв. липса на тежести.
На 08.06.2012г., върху същия имот била вписана възбрана, като
обезпечение по изп.д. № 20117150400562 на ЧСИ ............... с взискател
„...............с” ЕООД и длъжник Н.Ю., за което подсъдимият Ю. бил уведомен
със съобщение изх. № 5670/31.05.2012г., получено от него, видно от
предоставеното по досъдебното производство копие на обратна разписка на
13.06.2012г. Т.е. това е станало преди датата на получаване на последната
вноска по предварителния договор, сключен със свидетел Ч.. Впоследствие
имотът бил изнесен на публична продан с обявление по изпълнително дело №
2012...0401447, изх. № 9675/22.03.2013г. на ЧСИ ...... peг. № ... при КЧСИ,
район на действие - Окръжен съд Б. и с постановление за възлагане, възложен
на взискателя по изпълнителното дело.
ВъпрЕ.и че бил надлежно уведомен за случващото се с имота,
подсъдимият Ю. не осведомил за това купувача по предварителния договор Е.
Е. Ч.. Пострадалата разбрала за станалото , когато подсъдимият не се явил на
07.08.2012г. в кантората на нотариуса за сключване окончателния договор.
Тогава свидетелката- нотариус .................., след явяване в нотариалната й
кантора на свидетелката Е. Е. Ч., съставила констативен протокол,
удостоверяващ, че купувачът по предварителния договор Ч. заявява, че е
готова да заплати остатъка от 10000 евро на продавача Н. П. Ю., но на датата,
той не се е явил, за да бъде изповядана нотариалната сделка по прехвърляне
на имота, предвид изрична клауза в подписания предварителен договор - т.4 и
изплащане на остатъка от продажната цена на имота.
На 08.08.2012г. до подсъдимия Ю. била отправена нотариална покана
от свидетелката Ч., с която бил поканен в 7-дневен срок от получаването й, да
се яви при свидетелката нотариус ..........., с оформени документи и
нотариален акт, във връзка с извършване на покупко- продажба на недвижим
имот, подробно описан в предварителен договор от 10.06.2011г. Поканата е
била получена от подсъдимият Н.Ю., чрез лицето Петър Н. Ю. - негов баща,
на 08.08.2012г.
След като подсъдимият Ю. не се явил пред нотариуса в указания срок,
свидетелката Ч. и съпругът й се обърнали към адвокат и след извършена
проверка било констатирано, че имотът, за който сключили предварителен
договор за покупко- продажба, бил ипотЕ.иран в полза на банка и върху него
била наложена възбрана. След установяване на тази факти чуждите граждани
не били разговаряли със Ю..
4
В хода на досъдебното производство е разпитан свидетелят М.И. -
приятел на подсъдимия Ю., който чрез ЕТ „............. наел имот - магазин в
МОЛ Б. Плаза. В разпита се твърди, че подсъдимият бил инвестирал средства
в магазина - около 65000 евро. С документи за това не разполагал, тъй като
финансовите си взаимоотношения уреждали устно. От показанията на
свидетеля Иванов става ясно, че инвестираната от подсъдимия сума му била
възстановена, тъй като по устна уговорка между двамата по- голямата част от
оборотите се получавала от подсъдимия Ю..
Подсъдимият предложил да обезщети свидетелката Ч. с два или три
имота, които все още не били построени, но чието строителство предстояло,
без да може да посочи в конкретика къде и от кого ще бъдат построени.
От обЕ.тивна страна подсъдимият Ю. е възбудил заблуждение, като е
създал невярна представа, у свидетел Е. Е. Ч., че ще й прехвърли
собствеността върху недвижимия имот, представляващ еднофамилна вила №
10, с идентификатор № 39164.15.61.10, находящ се в с. К., общ. Несебър, след
като му заплати договорената продажна цена от 125000 евро, както и че
имотът не е обременен с вещни тежести, в т.ч. договорна ипотЕ.а. Наред с
това е поддържал това заблуждение, след като вече е възбудил такова у
свидетеля Ч., до 29.07.2012г., затвърждавайки съществуващата вече невярна
представа относно прехвърляне на имота и липсата на вещни тежести.
Възбуждането и поддържането на заблуждението обвиняемият е правел с
конкретна цел - да получи имотна облага за себе си.
Вследствие заблуждаването на свидетелката Ч., у нея е формирана, а
чрез поддържане на заблуждението са затвърдени неверни представи за
гражданскоправно релевантни обстоятелства за осъществяване на
имуществено разпореждане. В резултат на тези неверни представи
свидетелката Ч. е предприела имуществено разпореждане. Същата, за своя
сметка, се е разпоредила със сума от общо 125000 /сто двадесет и пет хиляди/
евро, явяваща се с левова равностойност от 244478,75 лева, съгласно
фиксирания курс на БНБ. Както се посочи , това тя е направила на
10.06.2011г., на 02.07.2011г., на 16.07.2011г. и на 29.07.2012г. в полза на обв.
Ю. на съответни суми - 30000 евро /левова равностойност - 58674.90 лева/;
50000 евро /левова равностойност - 97791.50 лева/; 35000 евро /левова
равностойност - 68454.05 лева/ и 10000 евро /левова равностойност - 19558.30
лева/. С извършените плащания към Ю. се е стигнало до настъпване на
престъпен резултат, описаната като размер имотна вреда за свидетелка Ч..
Налице е квалифициращ признак на извършената от подсъдимия Ю.
измама - същата е в големи размери. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
30.10.1998г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/1998г., ОСНК, критерият за големи
размери е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет пъти, установената в страната, минимална работна
заплата. Към дати 10.06.2011г., 02.07.2011г. и 16.07.2011г. този размер е
възлизал на 240 лева, съгласно Постановление на Министерски съвет №
326/30.12.2009г. и 290 лева, съгласно Постановление на Министерски съвет
№ 300/10.11.2011г., т.е. 1000 пъти над минималната работна заплата е
предметът на престъплението.
Следва да се отбележи, че наличието на гражданскоправни отношения
не изключва престъплението по чл.209 и следв. от НК. За да е налице
съставомерно деяние по този тЕ.ст от НК е необходимо деецът да въведе в
заблуждение измаменото лице, с цел формиране на неправилна представа у
5
него относно определени факти от действителността, които могат да се
отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията при
които се осъществява имущественото разпореждане. Видно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, Ю. е използвал сключената
гражданскоправна сделка с Ч. като основание за разпореждането с паричната
сума, но не е сторил нищо, за да изпълни поетото към пострадалата
задължение. Подписването на предварителния договор , а след това и на
записа на заповед за сумата от 125000евро, не изключва деятелност, която да
се квалифицира като измама. Дори обратното. В случая, с постигане на
съгласие по предварителния договор, Ю. е целял и успял да мотивира Ч., че в
последствие ще й прехвърли собствеността на процесния имот, нещо което,
видно от доказателствата по делото не е имал намерение да стори. Сумите
получавани от Ч. не са отивали към това да погаси задълженията си към
кредиторите, които за наложили възбрана над имота, а Ю. е ползвал , за да
извлича печалба от тъговско дружество, в което дори не е бил съдружник.
Мотивирана от всичко това Ч. е извършила акт на фактическо или
Ю.идическо разпореждане с имуществения предмет.
От субЕ.тивна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК и това се извежда от събрания
доказателствен материал. Подсъдимият Ю. сам е отбелязал в предварителния
договор за покупко- продажба, съгласно уговореното в договора, той е
получил преобладаваща част от продажната цена на имота, а именно 115 000
евро в рамките на три вноски, първата в размер на 30 000 евро, при сключване
на договора, а останалите две през следващия месец, както следва на
02.07.2011г. - 50 000 евро и на 16.07.2011г. - 35 000 евро. Последната вноска в
размер на 10000 евро е платена, видно от отбелязване в същия, както и от
запис на заповед, подписан от него на 29.07.2012г.. - след като възбраната на
имота по цитираното по-горе изпълнително дело с взискател „...............”
ЕООД, вече е била вписана и за която той вече е бил уведомен, т.е бил е
наясно, че е Ю.идически невъзможно да изпълни задължението си по
предварителния договор като сключи окончателен такъв под формата на
нотариален акт на уговорената дата 07.08.2012г. ВъпрЕ.и това, както се
посочи по – горе, Ю. не е предприел действия по погасяване на задължението
по договора за банков кредит, по който е наложена ипотЕ.ата на имота. С това
е можел да премахне пречките за окончателното прехвърляне на имота на
свидетел Ч.. Дори при заявеното от него, че размерът на кредита е
надвишавал сумата получена от Ч.то е било възможно съгласно клаузите му
да се извършват частични плащания към кредитора. Наред с това, видно от
чл. 10 от цитирания Договор, в частта, уреждаща „Права и задължения на
страните”, т.4 предвижда задължението за кредитополучателя, да не
прехвърля собствеността върху недвижимия имот, ипотЕ.иран в полза на
банката, да не учредява вещни права върху него или да го обременява по
какъвто и на е начин в полза на трети лица, без изричното писмено съгласие
на банката, каквото видно от материалите по делото липса, от което може да
се направи извод, че съвсем съзнателно при подписването на предварителния
договор пред нотариус Бакърждиева, посъдимият Ю. е заявил, подписвайки
се под договора, че имотът няма тежести. Индикация за умисъла, с който е
действал Ю. е и заявеното, че между него и свидетеля Иванов е имало
финансови отношения, при които подсъдимият е вложил сумата от 65 000евро
в търговското дружество на свидетеля, а след това е получавал голяма част от
реализираната печалба. Липсват безспорни доказателства това да са били
6
именно паричните средства, получени от свидетел Ч.. По – важното в случая
е, че подсъдимият отново не е предприел действия за погасяване
задълженията си към банката и премахването на ипотЕ.ата. Подсъдимият не е
уведомил пострадалата за воденото против него изпълнително дело от
„...............с” и за вписаната на 08.06.2012г. възбрана върху имота. Това
допълнително указва, че Ю. е бил наясно с невъзможността да прехвърли
собствеността на имота.
В разпита си след предявяване на обвинението, Ю. е заявил, че се касае
за гражданскоправни отношения. Не бил върнал парите поради лошо
стечение на обстоятелствата. Щял да направи това при първа възможност.
Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –
показанията на разпитаните свидетели в досъдебното производство,
обясненията на подсъдимия, приетите по делото писмени доказателства. Така
описаната фактология не се оспорва и от страните в процеса.
Престъплението, за което Н. П. Ю. е привлечен като обвиняем и
предаден на съд, предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една
до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от
имуществото на виновния. Както се посочи, Ю. е извършил деяние
квалифицирано като измама в големи размери.
При определяне на наказанието съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл. 58а, ал. 1 от НК. Съображенията на съда са следните. В
хода на съдебното производство Ю. се призна изцяло за виновен и е поискал
наказателното преследване спрямо него да се приключи по реда на гл. 27 от
НПК. Съдът отчита, че Ю. е съдействал за разкриване на обЕ.тивната истина,
изразява критично отношение към извършеното и съжалява за стореното.
Наред с това, при преценката на размера, който следва да се наложи като
наказание, съдът отчете следните обстоятелства. На първо място следва да се
отчете продължителността и упоритостта, с която Ю. е поддържала
заблуждението у Ч.. Подсъдимият Ю. систематично, целенасочено и
последователно е поддържала заблуждението у Ч., че ще й прехвърли
собствеността на имота, като по този начин е причинил и вредите в посочения
размер. Това е станало в периода 10.06.2011г. до 29.07.2012г., т.е. над една
година. Подсъдимият е злоупотребил с намерението на Ч. да закупи
жилището, със създаденото доверие и надеждата на пострадалата да получи
имота. На следващо място, въпрЕ.и подписаният предварителен договор,
записа на заповед и дадените от Ю. обещания, паричната сума не е
възстановена. Следва обаче да се отбележат две други обстоятелства -
съдебното минало на Ю. и продължителността на воденото наказателно
преследване. На първо място към датата на деянието Н.Ю. не е осъждан за
деяния от общ характер. Няма данни да е извършител на други
противообществени прояви, няма данни за характеристичните му данни,
които да сочат, че е лице с висока степен на обществена опасност. Към датата
на деянието, видно от доказателствата по делото е бил в млада възраст,
трудово зает. Трябва да се отчете , че наказателното производство е
образувано на 04.09.2013г. От тази дата до постановяване на присъдата са
изминали малко над осем години, като в този период Ю. е бил многократно
призоваван да дава показания като свидетел и да представя писмени
доказателства. Продължителността на това разследване не е по вина на
подсъдимия, но в този период Ю. е бил под постоянната заплаха да бъде
7
привлечен като обвиняеми, което в крайна сметка е станало и на 15.01.2021г.
Съдът прецени, че не са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
деянието не е извършено при изключителни или многобройни смЕ.чаващи
обстоятелства и не е възможно прилагането на чл. 58а, ал. 4 от НК. По тези
съображения съдът определи наказание в размер на три години лишаване от
свобода, като прецени, че следва за постигане целите на чл. 36 от НК да се
приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и да намали същото с 1/3 и
определи размера на наказанието за изтърпяване да бъде 2/две/ години
„лишаване от свобода” и прецени, че за постигане на целите на наказанието
същото не следва да се изтърпява, а да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК за изпитателен срок от четири години.
От приобщените по делото справки за съдимост се установи, че Н. П.
Ю. е осъждан веднъж за деяние от общ характер. Със Споразумение от
23.01.2017г. по НОХД № 45/ 2017г. на Специализиран наказателен съд гр.
София, Н.Ю. е наказан за деяния по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3 , т. 2 вр. ал. 2 от
НК и чл. 243, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено едно
общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е отложено
за изпитателен срок от четири години. Деянията по тази присъда са
извършени в периодите м. 01.2016г. до 17.03.2016г. и от 15.03.2016г. до
17.03.2016г. По настоящото дело деянието е извършено на 10.06.2011г. Съдът,
като съобрази, че посочените престъпления са извършени преди за което и да
е от тях да има влязла в сила присъда, постанови да се определи едно общо
наказание, а именно най – тежкото в размер на две години лишаване от
свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от
четири години.
Съдът се произнесе по направените по делото разноски, като присъди
на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият Н. П. Ю. да заплати по
сметката на ОД МВР Б. сумата в размер на 52.50 лева (петдесет и два лева и
петдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски в хода
на досъдебното производство, както и 5.00 лв. (пет лева), в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По делото няма налични веществени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни