Р Е
Ш Е Н И Е
№
........
гр.***, 16.06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично
заседание на девети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от
съдията ШИРКОВА гр.д. № 5490 по
описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит и
чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422, ал.1
ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „***
рег.№ ********* чрез „***, клон ***, с ЕИК ***, представлявано от ***зам.управител,
чрез юрк.***против Н.С.М. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че
сключил с ответника договор за потребителски заем CARD ***, по силата на който
предоставил на ответника паричен кредит в размер на НУЛА
ЛЕВА и закупуване на застраховка в размер на НУЛА
ЛЕВА. Твърди, че сумата била изплатена по начина, уговорен в договора, с
което кредитодателят е изпълнил задължението си, а усвояването на сумата
кредитополучателят удостоверил с полагане на подпис в поле „удостоверение на
изпълнението“. Твърди, че за ответника е възникнало задължение за погасяване на
заема с месечни вноски в размер на НУЛА ЛЕВА. Твърди, че ответникът спрял
плащанията по кредита на 01.10.2017г., като към тази дата са били погасени месечни
вноски, но не сочи колко броя. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи главница в размер на
1404,45 лева, възнаградителна лихва в размер на 40,98 лева и законна лихва в
размер на 71,29 лева.
Съдът е указал на ищеца да посочи
фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които да са
съответни на претенцията в петитума. В проведените съдебни заседания и до
приключване на делото, такива не са представени. С оглед изложеното, съдът приема, че е сезиран с иск да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите в
размер на 1404,45 лева главница, сумата от 40,98 лева възнаградителна лихва и
сумата от 71,29 лева законна лихва на основание сключен договор за кредит с
предоставяне на кредитна карта съгласно Приложение №2 към Договора съгласно
чл.5 ал.2 ЗПК.
В едномесечния срок е постъпил писмен
отговор, в който особения представител на ответника оспорва иска. Твърди, че
уговорената лихва в размер на 35 % е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави.
От приложеното ч. гр. д. № 2585/2019 г.
по описа на ***се установява, че „***“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.гр.д. в ***и е
издадена срещу ответника, заповед № 1426/25.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумите : сумата от 1404.45лева главница, 40.98 лева възнаградителна
лихва, за
периода от 01.10.2017г. до 11.10.2018г.;
71.29лв. мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.,
законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.04.2019г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 30.33 лева за
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и последният не е
намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си
адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на
Районен съд – ***, в законоустановения срок е
била предявена и исковата молба по настоящото дело.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит за покупка на изплащане CREX-15180827 CARD-*** от 30.08.2018г., че „***"
ЕАД е предоставила на ответника и кредитополучател Н.С.М. стоков кредит в
размер на 799,00 лв., като последният се е задължил да върне кредита, заедно с
лихвите. От договора се установява, че стойността на стоката е в размер на 799
лева, като при покупката и, ответникът е заплатил първоначалната сума от 50
лева, с оглед на което съдът приема, че усвоената главница е 749 лева. Със
сключване на договора от същия се установява, че е сключил и застраховка
„Сигурност на плащанията“ с премия от 67,41 лева, която сума е била заплатена
също от кредита. Това е установено и в заключението на вещото лице, в което е
отразено, че картата е активирана на 30.08.2017г. с дата на усвояване на
размера на стоковия кредит по приложения договор 816,41 лева. Сумата е
формирана от стойността на стоката в размер на 799 лева и застраховката в
размер на 67,41 лева. От тази сума ответникът е заплатил сумата от 50 лева
първоначална вноска. Установява се от договора, че страните са договорили
месечна погасителна в размер на 79,46 лева, като са уговорили кредитът да бъде
върнат на 12 месечни погасителни вноски.
Установява се от договора (лист 10), че
лихвения процент по кредитната карта е в размер на 35 %, а ГПР е в размер на
44,90%. По делото е приложен на лист 12 Сертификат CREX-15180827, в който е
посочено, че страните са се съгласили ответникът кредитополучател да заплати
еднократно 9 от финансираната сума (799 минус 50), което е в размер на 67,41
лева. В Сертификата са посочени изчерпателно покритите рискове. В Приложение №2
към Договора е посочен и лихвен процент по кредита и условията за прилагането
му, ако е приложимо за съответния вид кредит 35% фиксиран, с период на
олихвяване до изплащане на задължението. Представен е касов бон за закупена вещ
на стойност 799 лева на 30.08.2017г.
Установява се от заключението на вещото
лице, че освен покупката на 30.08.2017г. за сумата от 799 лева, от която е
заплатил в момента първоначална вноска в размер на 50 лева, ответникът е
изтеглил преди това, на 11.07.2017г., от Банкомат на ДСК ***, сумата от 180
лева, при което му е начислена и дължима такса в размер на 7,60 лева.
В заключението е отразено, че ответникът
не е правил плащания по кредита. Размерът на главницата, която ответникът е изтеглил
е в размер на : 180 лева изтеглени на 11.07.2017г. (с начислена такса 7,60 лева
за теглене), 749 лева на 30.08.2017г. (главницата е 799 лева за покупка на
стока, от която е внесена първоначална вноска в размер на 50 лева.) Към
главницата е начислена и сумата от 7,60, която съгласно условията на договора е
следвало да бъде отнесена към дължими такси. Към размера на главницата
ответникът дължи и вноската по застраховката в размер на 67,41 лева. Така
размерът на дължимата главница е 996,41
лева, и за разликата до 1404,45 лева искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Съдът счита, че неправилно ищецът е начислил таксата за теглене
в размер на 7,60 лева към главницата. Това е такса, върху която не следва да се
начислява възнаградителна лихва, както би следвало да бъде, ако е част от главницата.
В заключението е посочено, че на
ответника е начислено задължение за такси в размер на 48 лева. Съдът счита, че
тази сума не е претендирана като отделно задължение, поради което не следва да
бъде присъждана. Отделно от това, видно
от приложената към договора Тарифа, е предвидена месечна такса за обслужване в
размер на 4 лева и се начислява при трансакции (лист 10) и/или задължения в
отчетния период – в ищцовото дружество са начислени 48 лева, равняващи се на 12
трансакции, за каквито няма данни да са извършвани. Поради това и не се дължат месечни
такси, въпреки че са начислени.
В същата тарифа е отразено, че се дължи
такса при теглене на суми от банкомат в размер на 2 лева плюс 2% върху размера
на изтеглената сума. В случая, видно от заключението на вещото лице, за
изтеглената от банковата сметка сума, на ответника е начислена такса теглене в
размер на 7,60 лева. Съгласно условията на договора, той дължи сума в размер на
5,60 лева. Тази сума е начислена към главницата вместо да бъде в дължими такси
и съдът счита, че не се дължи към главницата. В същото време не е претендирана
в отделна претенция за такси, поради което съдът счита, че не следва да бъде
присъждана.
По отношение на договорната лихва,
същата е определена в размер на 35 % в Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК. Така определения размер,
съдът счита, че е в рамките на допустимия. Договорът е сключен след изменението
на чл.19 ал.4 ЗПК, който ограничава размера на договорната лихва пет пъти
законната. Вещото лице заяви, че пет пъти законната лихва е 50%. След като е в
размер на 35%, съдът приема, че уговорената договорна лихва не представлява
нищожна клауза. Установи се от заключението, че длъжникът не е направил
погасяване на нито една вноска по кредита и е изпаднал в забава от датата на
изтичане на първата дата, на която дължи плащане до датата на прекратяване на
договора, която е датата на последната погасителна вноска. В този период
страните са били в договорно отношение съгласно договора за кредит. Видно от
погасителния план, който е част от договора, първия падеж е бил на 01.10.2017г.
и поради неплащане, от тогава длъжникът е изпаднал в забава. За периода от
01.10.2017г. до датата на изтичане на договора 01.09.2018г., или общо казано за
времето когато страните са били в облигационни отношения и обвързани от
договора за кредит, длъжникът дължи възнаградителна лихва в размер на 367,02
лева. Ищецът претендирал договорна лихва в размер на 40,98 лева, значително
по-малък размер от действителното задължение. Съдът приема, че така предявения
иск за възнаградителна лихва за периода
01.10.2017г.
до 01.09.2018г. в размер на 40,98 лева е основателен и следва да бъде уважен
изцяло до предявения размер.
По отношение на претенцията за лихва за
забава, съдът счита, че такава се дължи от датата на изтичане на договора –
падежа на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението.
За периода 11.10.2018г. до 11.04.2019г. лихвата за забава е в размер на
законната такава. Вещото лице е установило в заключението си, че е 50,76 лева и
съдът приема, че до предявения размер 71,29 лева претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Така ищецът е претендирал главница в
размер на 1404,45 лева, който е основателен до 996,41 лева, възнаградителна лихва в размер на 40,98 лева за периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г., който е
основателен изцяло и законна лихва за забава за периода 11.10.2018г. до
11.04.2019г. в размер на 71,29 лева, който е основателен до 50,76 лева и за разликата до 71,29 лева
следва да бъде отхвърлен. Разноските на ищцовото дружество в заповедното
производство са в размер на 80,33 лева.
Разноските в исковото производство са в
размер на 811,85 лева.
Исковете са предявени в общ размер на 1516,72
лева, а са основателни до сумата от 1088,15 лева.
Съобразно уважената и отхвърлен част,
ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 57,63 лева в заповедното
производство и 582,45 лева за исковото производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по предявените по реда на чл.422, ал.1
ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит и
чл.240 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н.С.М. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „*** С.А.“, клон ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представляван от ***– зам.управител главница в размер на 996,41 лева, възнаградителна лихва за
периода 01.10.2017г. до 01.09.2018г. в размер на 40,98 лева, законна
лихва за забава върху главницата за периода 11.10.2018г. до 11.04.2019г. в
размер на 50,76 лева, за които суми
е издадена Заповед №1426/25.04.2019г. по ч.гр.дело 2585/2019г по описа на РС ***,
като за разликата до 1404,45 лева за главница и до 71,29 лева
законна лихва за забава върху главницата за периода 11.10.2018г. до 11.04.2019г,
ОТХВЪРЛЯ претенциите като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ГПК Н.С.М. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „*** С.А.“, клон ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представляван от ***– зам.управител разноски в заповедното
производство в размер на 57,63 лева и в исковото производство в размер на 582,45
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ***ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: