Определение по дело №886/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1543
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 19 май 2020 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20201100600886
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. СОФИЯ, 19.05. 2020  год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 5 въззивен състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и двадесетата година в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА                                                                  ЧЛЕНОВЕ:                  ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                        АДРИАНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от Председателя в.н. ч. д. № 886 по описа за  2020  год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК.

            С определение от 20.01.2020г.,постановено по нчд № 20164/19г.СРС,НК,110 състав е отменил  постановление на СРП от 19.11.2019г.,с което наказателното производство по д.п. № 317/18г.г. по описа на ГДНП-МВР,пр.пр. № 30878/18г. по описа на СРП водено срещу Р.Н.Д.-Николова за престъпление по чл.212 ал.2 вр. ал.1 от НК е било прекратено и делото е върнато на СРП за доразследване.

            Против определението е постъпила жалба от обвиняемата Р.Д. .В жалбата се излагат доводи ,че съдебният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Определението е атакувано и от прокурор при СРП.В протеста се посочва ,че постановения съдебен акт не е съобразен със забраната за влошаване положението на обвиняемия,доколкото производството пред първата съдебна инстанция е било образувано само по жалба на обвиняемата.         

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата и протеста доводи, намира за установено следното:

Жалбата и протеста са подадени от процесуално легитимирани лица,в законоустановения срок,поради което са допустими.Разгледани по същество,въззивната инстнация намира същите  за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С постановление от 19.11.2019г СРП е прекратила наказателното производство по дп № 317/18г  по описа на ГДНП-МВР,пр.пр. № 30878/18г. по описа на СРП водено срещу обвиняемата Д. за извършено престъпление по чл.212 ал.2 вр. ал.1 от НК затова ,че на 09.08.2018г. в гр.София,чрез съставяне на документ с невярно съдържание-договор за заем,привидно сключен между С.Е.С.ЕООД-заемодател и Нови глобални решения ЕООД заемател съзнателно е дала възможност на друго юридическо лице Нови глобални решения ЕООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество,собственост на Г.Е.Б.ЕООД сумата от 155 000лв.В мотивите към постановлението е посочено,че  липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер,в частност такова по чл.217. ал.1 от НК,доколкото се касае за частен документ-договор за заем и за поредица от действия на съдружници в търговско дружество,които нямат престъпен характер и не са свързани с обвиняемата по делото.

Недоволна от постановлението е останала обвиняемата Д.,която го е обжалвала в законоустановения срок.В жалбата е посочено ,че СРП не е поочила в постановлението ,че към 30.06.2016г. обвиняемата не е имала качеството на управител на С.Е.С.ООД,поради което и не следва да носи отговорност за чужди действия,както и ,че от патримониума на Г.Е.Б.ЕООД не са излезли 155000лв.

С атакувания съдебен акт ,СРС е отменил постановлението на СРП ,като е върнал делото за доразследване.Отбелязал е,че прокурорския акт е немотивиран-не са изложени установени от прокурора факти,липсва коментар на събраните по делото доказателства и правни изводи за взетото решение за прекратяване на наказателното производство.

Въззивната инстанция не споделя доводите на първостепения съд ,които са неправилни,но счита ,че крайния резултат е верен.

Без съмнение,от решаващо значение е факта ,че съдебното производство пред първата инстанция е образувано единствено по жалба на обвиняемата Д..В съответствие със забраната за влошаване положението на обвиняемото лице,първият съд е бил ограничен в проверката си за законосъобразност  на прокуроския акт в рамките на фактическите положения,които касаят обвиняемата,без да това да води до резултат в нейн ущърб.Поради това,независимо от дадената критична оценка на дейността на  разследващите органи и в частност постановлението на СРП и при отсъствието на предпоставки за изменение на постановлението в исканата от обвиняемата посока ,решаващият съдебен орган не е имал друга процесуална възможност,освен да приеме жалбата за неоснователна и да потвърди постановлението за прекратянаване.Това е така ,тъй като се касае за съдебна процедура по естеството си и по отношение на нея на общо оснвание са приложими императивните ограничения за влошаване положението на обвиняемия,предвидени при регламентацията на останалите съдебни производства..В конкретният случай,доколкото правото на защитата на обвиняемата е било реализирано в пълен обем,със самото прекратяване на наказателното производство водено срещу нея,първият съд е следвало да установи ,дали доводите на защитата за изменение на атакувания акт са обосновани..Дори прокурския акт да страда от пороци/какъвто е случая/ ,в рамките на своята компетностност ,първия съд не би могъл да ги коригира по начин ,по който това би довело до влошаване на положението на обвиняемата. Забраната да се утежнява положението на обвиняемия в образуваното по негово жалба производство е важна процесуална гаранция,която реално обезпечава конституционното право на обжалване като съществена и необходима част от правото на обвиняемия на защита.Ако при реализацията си на правото на обжалване обвиняемия бъде поставен под угрозата от влошаване на положението му,правото на обжалване се обезмисля въобще.Затова дори при констатирани пороци на постановлението за прекратяване на наказателното производство,/какъвто е случая/ съда не може да отмени прокурорския акт с указания за допълнително установяване на виновността на обвиняемия,щом производството е инициирано само по негова жалба.Това би могло да бъде сторено единствено при наличието на своевременно съответно искане за влошаване положението на обвиняемото лице.

В този контекст, ключово значение за решаващия извод на въззивната инстнация има обстоятелството ,че обвиняемата Д. е привлечана в това качество за извършено престъпление по чл.212 от НК/независимо ,че СРП е посочила в постановлението си за прекратяване на наказателното производство престъпление по чл.217 от НК/.Както теорията,така и съдебната практика е недвусмислена в становището си ,че това престъпление е резултатно и от него  настъпват съставомерни вреди-респективно е налице фигурата на пострадало/ощетено лице/.Това е задължавало СРП да изпълни императивната разпоредба на чл.243 ал.3 от НПК и да уведоми представителните/управителни органи на юридическото лице за своя акт,ведно с указанията ,че същото подлежи на обжалване пред съд ,което не е сторено.Първият съд е поискал доказателства от СРП затова ,че процедурата по уведомяване по чл.243 от НПК е редовна и изчерпана.В отговор ,СРП е представила обратна разписка ,от която е ведно ,че постановлението на СРП не е връчено на представител на ощетеното юридическо лице,макар в материалите по делото изрично да са посочени както адрес ,така и телефон за контакт с процесуален представител на Г.Е.Б.ЕООД .Въпреки отсъствието на надлежно уведомяване на всички легитимирани съгласно чл.243 от НПК лица,първият съд е постановил своя акт,който е незаконосъобразен,доколкото правото на жалба на ощетеното лице е нарушено.Това е така ,тъй като първият съд се е произнесъл преждевременно ,преди да са уведомени всички легитимирани да обжалват прокурорския акт лица,респективно преди изтичането на сроковете затова.Доколкото обаче,с крайният акт на съда се отменя атакуваното постановление,то определението на СРС следва да бъде потвърдено ,макар и не по съображенията изложени в него,защото санира допуснатото нарушение на процесуалните правила-липсата на уведомяване на ощетенето лице за правото му на жалба.С отмяната на атакуваното постановление на СРП ,прокуратурата следва да  изготви нов акт/ако счита ,че са налице основанията затова/ като изпълни задължението си да укаже на ощетеното юридическо лице възможността за съдебен контрол на прокуроския акт  и го уведоми по надлежния ред за това право,едва след което при постъпили жалби следва да изпрати делото на СРС за съдебен контрол.

Така мотивиран и на основание чл. 246, ал. 5 и 6 от НПК Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.01.2020г.на СРС,НК,110 състав постановено по нчд №20164/19г.с,което е отменено постановление на СРП от 19.11.2019г.,за прекратяване на наказателното производство по д.п.№ 317/18г по описа на ГДНП пр.пр. №30878/18г.по описа на СРП  водено срещу Р.Н.Д.-Николова за престъпление по чл.212 ал.2 вр. ал.1 от НК.

            ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на указанията на въззивната инстанция.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

            ПРЕПИСИ от същото да се връчат на обвиняемата Д.,СРП и ощетеното юридическо лице-Г.Е.Б.за сведение.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: