Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1275 25.08.2021 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 354 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 6/28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7.6.
"Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и
подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7
"Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 6), във връзка с
чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на Манастир „Свети Георги“,
ЕИК 10219651; с адрес гр. Елхово, ул. „Трети март“ № 14, обл. Ямбол;
представлявано от И. С. К.– игумен, чрез адв. Д.Д. ***, против Решение №
02/07/6/0/00190/3/01/03/01, изх. № 01-2600/6104/ 16.11.2020 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в частта, с която е отказано
частично изплащане на финансова помощ, представляващо плащане по договор № 02/07/6/0/00190/10.05.2018
г. в размер на 169 998,06 лева, която сума включва по т. 1 установени
недопустими разходи; по т. 2 от решението - редукция в размер на 7 272,23 лева с ДДС, а по т. 3 от
решението - наложена допълнителна редукция в размер на 84 999,03 лева с
ДДС. В жалбата са изложени аргументи, че решението в оспорената му част
противоречи на процесуалния и материалния закон по подробно посочени
съображения, поради което следва да бъде отменено.
Жалбата е депозирана пред Административен съд – Ямбол като е образувано
адм. д. № 331 по описа за 2020 г. По делото е представен списък на лицата за
призоваване по чл. 152, ал. 3 от АПК (л. 6 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) - Изпълнителен директор на
ДФ “Земеделие“, гр. София и Манастир “Св. Георги“ - гр. Елхово, ЕИК *********,
представляван от И. С. К.- игумен, със съдебен адрес ***, чрез адвокатско
дружество „Д. и Димитрова“. Видно от оспореното решение, адресат на
административния акт е юридическо лице - манастир „Свети Георги“,
представлявано от И. С.К., с адрес гр. Елхово, община Елхово, област Ямбол, ул.
“Трети март“ № 14. След конституиране на страните и допускане в закрито
заседание на съдебно-икономическа експертиза, при служебна проверка Административен
съд - Ямбол е установил, че с ЕИК ********* е регистриран Манастир „Свети
Георги“ със седалище гр. Поморие, а не както е посочено гр. Елхово. Предвид
така установения факт, с Определение № 80/05.02.2021 г. (л. 513 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд-Ямбол),
на основание чл. 135, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 133, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Ямбол е прекратил производството и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд – Бургас.
Настоящият
съдебен състав след запознаване с представената по делото административна
преписка, установи, че Договор № 02/07/6/0/00190/ 10.05.2018 г. (л. 189 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), във връзка с който е
постановено частично обжалваното решение, е сключен между „Държавен фонд „Земеделие“ и
„Манастир „Свети Георги“ , гр.
Поморие с ЕИК: *********, Адрес: гр./с. Елхово, Община: Елхово, Област: Ямбол,
пощенски код: 8700, стационарен телефон, мобилен телефон: 0889 301 129,
представлявана от И. С. К.с ЕГН: **********, Лична карта № ЛК № *********
издадена на 29.11.2006 г. от МВР Бургас, с постоянен адрес ***, в качеството си
на игумен на манастир „Свети Георги“, гр. Поморие.“ В анекс от 18.08.2018
г. (л. 218 от
адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) към същия договор,
като адрес на манастира е посочен
„Адрес: гр. Поморие, Община Поморие,
Област Бургас, П.К. 8200“. При служебна проверка в Регистър Булстат съдът
установи, че с ЕИК ********* е регистриран Манастир „Свети Георги“ със седалище
гр. Поморие. За коректност, съдът извърши служебна проверка за този манастир и
в Информационна система „Апис 7 Регистър +“. В секция „История на
регистрацията“ са налични данни за периода от 01.05.1949 г. до 09.09.2020 г.
(дата на последни промени), но винаги адресът на манастира е посочен в гр. Поморие.
С Разпореждане № 622/12.02.2021 г. (л. 3) съдът е оставил без
движение жалбата на Манастир „Свети
Георги“, ЕИК 10219651; с адрес гр.
Елхово, ул. „Трети март“ № 14, обл. Ямбол; представлявано от И. С. К.- игумен
чрез адв. Д.Д. *** и съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Д. и Димитрова“
против Решение № 02/07/6/0/001903/01/03/01, изх. № 01-2600/6104/16.11.2020 г.
на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изплащане на
финансова помощ за определени позиции, изрично посочени в жалбата. Съдът е
указал на изпълнителния директор на ДФ3 да посочи точното наименование и адрес
на адресата на Решение № 02/07/6/0/ 00190/3/01/03/01, изх. № 01-2600/6104/16.11.2020
г., а на жалбоподателя Манастир „Свети Георги“,
ЕИК 10219651, чрез процесуалния му представител адв. Д.Д. ***, да
ангажира доказателства, от които да се установи точното наименование, адрес и
местоседалище на жалбоподателя и връзката му с Договор № 02/07/6/0/ 00190/ 10.05.2018
г., сключен с ДФ3.
По делото е постъпила молба вх. № 2224/01.03.2021 г. (л. 7) от
жалбоподателя чрез адв. Д.Д., в която е посочено, че жалбоподател е Манастир
„Свети Георги“ със седалище и адрес гр. Поморие, ул.”Княз Борис I” № 177, общ. Поморие,
обл. Бургас; ЕИК *********. Посочено е, че адресът в гр. Елхово (от където
настъпва неяснотата и грешката при посочване на адреса) е посочен в договорът
като адрес за кореспонденция по преписката пред ДФЗ.
В съдебно заседания жалбоподателят Манастир „Свети Георги“
(Манастирът) се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на
основанията, посоени в нея. Ангажира комплексна експертиза. Пледира за отмяна
на решението в оспорената част и за присъждане на направените по делото
разноски по представен списък. В условията на евентуалност моли за
постановяване на съдебно решение по съображенията, изложени в представената по
делото писмена защита.
Ответната страна - изпълнителният
директор на ДФЗ, редовно призован, не изпраща представител. По писмено искане
на ответника е допусната и назначена експертиза с поставени въпроси. Постъпили
са писмени бележки, в които са изложени аргументи, че жалбата е неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не се
спори, че на 10.05.2018 г. между ДФЗ и жалбоподателят е сключен Договор (л. 185 - л. 217 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по
подмярка 7.6. “Проучвания и инвестиции, свързани с поддържането,
възстановяването и подобряване на културното и природното наследство на
селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020
г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фон за развитие на селските
райони, с рег. № 02/07/6/0/00190 за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярката за изпълнение на одобрен проект № 02/07/6/0/00190 относно
строително-монтажни работи (СМР) по проект „Ремонт и реставрация на манастир
„Свети Георги“, гр. Поморие.
С договора ДФЗ
предоставя на Манастира безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен
проект №
02/07/6/0/00190 при определени условия. Съгласно уговореното
в чл. 2, ал. 3 от ДБФП, финансовата помощ може да бъде изплащана
авансово, междинно и окончателно, ако ползвателят подаде заявка за такова
плащане, при условията и в сроковете по договора и Наредба № 6. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от договора при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие
или задължение по договора или при наличие на основание в действащ нормативен
акт или акт на правото на Европейския съюз, ДФЗ прилага съответните правила за
намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова помощ, съответно
за възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ в този
договор и приложим нормативен акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ДБФП
окончателния размер на помощта за изплащане на
ползвателя се определя от ДФЗ не по-късво от три месеца след
подаване на заявка за окончателно плащане по реда на чл. 37 и чл. 38 от Наредба
№ 6, окомплектована с всички необходими документи и след извършване от страна
на ДФЗ на съответните проверки и анализи по чл. 39 от Наредба № 6, въз основа
на резултатите от които да бъде установено фактическото съответствие
и съответствието по документи между одобрената по проекта и реално извършената
инвестиция (т.1) и спазването на всички условия за изплащане на помощта
договорени между страните по договора или регламентирани в
наредбата и в други нормативни актове, като е налице и посочване на
същите (т.2). Неразделна част от ДБФП са посочените приложения,
както следва:
1.
Приложение № 1 - Таблица с инвестициите към
договора
2.
Приложение № 2- Списък на критериите за подбор,
по които ползвателя е получил приоритет (л. 207 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол)
3.
Приложение № 3 - Формуляр за наблюдение
изпълнението на дейностите по проекта по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции,
свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно
наследство на селата (л. 208 – л. 209 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол)
4.
Приложение № 4 - Застрахователни рискове (л. 210; л. 152 – л. 155,
163-188 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол)
5.
Приложение № 5 - Количествено-стойностна сметка (л. 156-162 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
По
делото е представено извлечение (л. 460 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) от ИСАК - Регистър
бенефициенти относно разгледания ДБФП. Впоследствие е сключен Анекс I от 18.06.2018 г. (л. 292 - л. 294 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд - Ямбол), с който е променена единствено посочената банкова сметка.
***а се установява, че на 20.01.2016 г. Манастирът е
сключил Договор за консултантски услуги (л. 94 - л. 96 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд-Ямбол) с „Дидекс консулт“ ООД, гр. Елхово с предмет на договора, както
следва: 1.Предпроектно проучване на възможностите на Манастира за
кандидатстване за подпомагане по Мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата
в селските райони“, Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с
поддържане, възстановяване и подобряване на културното наследство на селата“ на
ПРСР в Министерство на земеделието и храните (МЗХ) за извършването на основен
ремонт на манастира, в т.ч. оглед на сградата и прилежащото пространство,
определяне на допустимите СМР - подходящи за изпълнение в съответствие с
изискванията на програмата и разработване на техническо задание за проектиране.
2.Консултиране в съответствие с добрата европейска практика и изискванията на наредбите
на МЗХ при подготовката, окомплектоването и подаването на заявлението за
кандидатстване. 3. Съгласуване на проектната документация с компетентните
органи и инстанции. 4. Съгласуване на проектите в Национален институт за
недвижимо културно наследство (НИНКН). Уговорена е цена в размер на 8 900
лева (10 680 лева с ДДС), както и начинът на нейното заплащане. На
30.10.2019 г. към този договор е сключен анекс (л. 97 и л. 321 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол), съгласно
който Манастирът следва да заплати на дружеството обща крайна цена 9 923,18
лева, която включва ДДС; а също така тази цена да бъде заплатена на изпълнителя
еднократно и в пълен размер в срок до 6 месеца след издаването на фактура за
услугата. Видно от Приемо-предавателен протокол от 01.06.2016 г. (л. 98 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) дружеството
е предало на игумена на Манастира всички материали, предмет на договора, като
същите са приети без възражение. За уговорената в анекса цена, „Дидекс консулт“ ООД е издало Фактура №
**********/15.11.2019 г., като по делото са налични доказателства за
извършеното разплащане (л. 99 – л. 102 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
На 20.01.2016 г. отново между Манастира и „Дидекс консулт“
ООД, гр. Елхово е сключен Договор за управление на инвестиционен проект,
финансиран от ПРСР (л. 103 - л. 106 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) с предмет на
договора изпълнение на дейността „Управление на проект“, която дейност включва:
1. Избор на изпълнители за предвидените в инвестиционния проект дейности, които
са одобрени от финансиращия орган по ПРСР (1.1. строително-монтажни
работи; 1.2.строителен надзор и 1.3.изпълнение на мерки за публичност). 2. Подготовка,
подписване и съгласуване на договорите с избраните изпълнители. 3.Упражняване
на текущ контрол при изпълнението на задълженията на изпълнителите по
подписаните договори. 4.Финанси, отчетност и контрол при изпълнението на
инвестиционния проект. Уговорена е цена в размер на 10 200 лева с ДДС,
както и начинът на нейното заплащане. На 30.10.2019 г. към този договор е
сключен анекс (л. 107 и л. 323 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), съгласно който Манастирът
следва да заплати на дружеството уговорената цена еднократно и в пълен размер в
срок до 6 месеца след издаването на фактура за услугата. Видно от
Приемо-предавателен протокол от 07.05.2020 г. (л. 108 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) дружеството е предало на
игумена на Манастира заявка за окончателно плащане заедно с пълна документация,
подпечатана и подписана от всички заинтересовани лица, свързана с договора за
управление на проекта, като заявката е готова за регистриране в ДФЗ. За
уговорената в анекса цена, „Дидекс консулт“ ООД е
издало Фактура № **********/15.11.2019 г., като по делото са налични
доказателства за извършеното разплащане (л. 109 - л. 113 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
На 08.02.2016
г. между Манастира и „ЕС ЕН 1“ ЕООД, гр. Велико Търново е сключен Договор за
проектански услуги (л. 128 - л. 130 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) с предмет на
договора изработка на инженерно - технически проект, в т.ч. и при необходимост
и пълен работен/технически проект с разрешение за строеж и подробни
количествено-стойностни сметки (КСС) съгласно ЗУТ и Наредба № 4 на МРРБ,
необходими за разработването на кандидатстващ проект по Мярка 7 „Основни услуги
и обновяване на селата в селските райони“, Подмярка 7.6 „Проучвания и
инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното
наследство на селата“ на ПРСР. Уговорена е цена в размер на 28 560 лева с ДДС,
както и начинът на нейното заплащане. По делото е наличен Протокол (л. 337 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж, от
който се установява, че дружеството е предало на Манастира напълно одобрен
проект, предмет на договора. На 08.11.2018 г. към
този договор е сключен анекс (л. 132 и л. 327 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), съгласно който Манастирът следва да
заплати на дружеството цена по договора в размер на 26 461,82 лева
еднократно и в пълен размер в срок до 7 дни след издаването на фактура за
услугата. Видно от Приемо-предавателен протокол от 06.04.2020 г. (л. 131 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) дружеството
е предало на игумена на Манастира напълно окомплектован одобрен проект на обект:
”Ремонт на православен храм - Основен ремонт, реставрация и благоустрояване за
манастир Свети Георги гр. Поморие, общ. Поморие и на Разрешение за строеж №
210/07.10.2016 г., издадено от главен архитект на Община Поморие.“. За
уговорената в анекса цена, „ЕС ЕН 1“ ЕООД е издало
Фактура № **********/04.05.2020 г., като по делото са налични доказателства за
извършеното разплащане (л. 135 – л. 137 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
На 28.04.2016
г. между Манастира и „Булплан инвест“ ООД, гр. Кюстендил
е сключен Договор за изпълнение на СМР по инвестиционен проект, финансиран
от ПРСР (л. 51 -
л. 58 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) с предмет на договора изпълнение
на СМР, включително доставка и монтаж на изделия и съоръжения за реализирането
на инвестиционен проект „Ремонт на Манастир „Свети Георги” и подобряване на
прилежащото пространство”. В обхвата на договора се включва: 1.Строително -
монтажни работи, включително подготовка на строителната площадка. 2.Доставка и
монтаж на изделия и съоръжения. 3.Приключителни работи и дейности по въвеждане
на строежа в експлоатация, включително представяне на екзекутивната
документация. Уговорена е цена в размер на 591 084,51 лева
(709 301,42 лева с ДДС), както и начинът на нейното заплащане. Изпълнителят
е предложил на възложителя ценово предложение по количествено-стойностна сметка
(л. 59 – л. 67
от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), която е приета от
Манастира. На 14.05.2018 г. към този договор е сключен анекс (л. 68 и л. 319 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), съгласно който срокът на изпълнение на договора се увеличава на 30
месеца. Уговорена е и нова цена на извършените СМР в
размер на 551 288,01 лева (661 545,62 лева с ДДС). Приложена е
нова количествено стойностна сметка (л. 69 – л. 76 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол). С Протокол за приемане на извършени СМР от 04.05.2020 г. (л. 77 – л. 84 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) дружеството е предало на възложителя описаните натурални
видове СМР, като тяхната стойност е съответна на тази, която е уговорена в
анекса към договора. В протокола
подробно са отразени извършените от дружеството СМР, като същите са описани
поименно по всяка една позиция, количество, единична цена, стойност без ДДС и
стойност с ДДС. За уговорената в анекса цена, „Булплан
инвест“ ООД е издало Фактура № **********/30.07.2018 г. (аванс за СМР) и
Фактура № **********/05.05.2020 г., като по делото са налични доказателства за
извършеното разплащане (л. 85 – л. 92 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
На 28.04.2016
г. между Манастира и „Мега строй инженеринг“ ЕООД, гр. София е сключен Договор
за строителен надзор (л. 117 - л. 121 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) с предмет на
договора изпълнение на консултантски услуги за упражняване на строителен надзор
на обект „Ремонт на Манастир „Свети Георги" и подобряване на прилежащото
пространство“, в т.ч. да състави технически паспорт на строежа по чл. 176а от ЗУТ. Уговорена е цена в размер на 14 280 лева с ДДС, както и начинът на нейното
заплащане. На 08.10.2018 г. към този договор е сключен анекс (л. 122 и л. 325 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), съгласно който срокът на изпълнение на договора се увеличава на 30
месеца. Уговорена е и нова цена на извършената услуга в размер на
13 203,91 лева с ДДС, като същата подлежи на плащане в 7-дневен срок от
издаването на фактура. Видно от Приемо-предавателен протокол от 30.05.2020 г. (л. 123 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) дружеството е предало на игумена на Манастира договорените документи в
срока, уговорен в договора и в съответствие с нормативните изисквания. За
уговорената в анекса цена, „Мега строй инженеринг“
ЕООД е издало Фактура № **********/04.05.2020 г., като по делото са налични
доказателства за извършеното разплащане (л. 124 – л. 127 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
На 04.05.2020
г. между Манастира и „Булплан инвест“ ООД, гр. Кюстендил е сключен Договор за
заем (л. 49 - л.
50 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на основание чл.
240 и сл. от Закона за задълженията и договорите и чл.154, т.1 от Устава на
Българската православна църква - Българска Патриаршия. Предмет на договора е
предаването от заемодателя в собственост на заемателя сумата 360 700 лева за
срок от една година. Уговорено е, че сумата ще бъде използвана за разплащане за
извършен основен ремонт на Манастира.
По
делото е представено Удостоверение изх. № 7400-134/23.03.2016 г. (л. 291 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол), издадено от НИНКН, с което се удостоверява, че съгласно чл. 59, ал. 4 от
Закона за културното наследство манастирската църква „Свети Георги“, гр.
Поморие притежава статут на недвижима художествена културна ценност с
предварителна категория „Местно значение“.
В отговор на писмено искане от
ДФЗ, председателят на работната група по Европейските фондове към Светия Синод
е представил справка (л. 301 - л. 302 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) за обектите, предмет на
инвестицията, обслужваща население над 30 000 души на общини от селските
райони, разположени на територията на една или повече области съгласно
административно-териториалното деление на страната. Установява се, че Манастир
„Свети Георги“ – Поморие е на територията на Сливенската епархия.
Видно
от Протокол (л.
138 - л. 140 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа, ремонтът (чрез откриване на
строителната площадка) на манастира е започнал на 26.10.2018 г. Във връзка с
извършеното строителство е съставен Констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа (л. 141 - л. 147 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) от 13.03.2020 г., като към него има Приложение № 1 (л. 338 - л. 342 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) и Приложение № 2 (л. 343 - л. 347 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол). След съставянето на Акт
Образец 15, Манастирът е подал Заявление вх. № ТСУ-684/04.05.2020 г. (л. 148 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) до главния архитект на Община Поморие за издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория. Приложено е Становище
изх. № 52/04.05.2020 г. (л. 149 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на Сливенски митрополит Й. за
потвърждение, че изпълнените СМР, консервационните и реставрационните дейности
в Манастир „Свети Георги“ гр. Поморие са в съответствие с религиозните норми.
С придружително
писмо изх. № 33-НН-498/08.06.2020 г. (л. 354 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) до директора на НИНКН;
Сливенската Света митрополия и кмета на Община Поморие е изпратена Заповед №
РД09-326/ 04.06.2020 г. (л. 355 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на министъра на културата.
Със заповедта е одобрен Протокол вх. № 10-00-13/26.05.2020 г. (л. 357 - л. 364 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на приемателна комисия, назначена със Заповед №
РД9К-83/18.05.2020 г. на зам.-министъра на културата, за да установи и приеме
изпълнените дейности по технологичен проект за „Основен ремонт, реставрация и
благоустрояване“ в УПИ V - за манастир „Св. Георги“, кв. 108, гр. Поморие,
област Бургас (част Архитектура), в Църква “Св. Георги Победоносец“.
Жалбоподателят е подал заявка №
02/07/6/0/00190/3/01 от 08.05.2020 г. (л. 11 – л. 23 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) за плащане в
размер на 721 361,53 лева, като към заявката са приложени необходимите
таблици с информация във връзка с извършените разходи и представените
декларации (л.
32 - л. 38 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд-Ямбол) и
справки за имуществото на Манастира (л. 43 – л. 48 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
Във връзка с
подаденото заявление за плащане със Заповед № 398328/26.05.2020 г. (л. 366 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) на началник отдел Регионален
технически инспекторат (РТИ) - Ямбол е разпоредено извършването на
проверка на място. Резултатите от проверката са
оформени в доклад с приложен контролен лист (л. 368 – л. 410 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм.
съд - Ямбол) от проверка на място, извършена в периода 27.05.2020 г. - 05.06.2020 г., за която
представителят на жалбоподателя е бил уведомен на 23.08.2020 г. Посочено е, че проверката
е извършена в присъствие на лице, представляващ ползвателя. С Уведомително
писмо изх. № 01-2600/111/ 11.06.2020 г. (л. 411 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд - Ямбол) Манастирът е уведомен, че
при проверката на място, извършена от експерти в РТИ- Ямбол във връзка с
подаденото заявление за плащане са установени несъответствия, които са описани
в доклада, копие от който е приложен към писмото. На ползвателя е предоставена
възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от
получаване на писмото. По делото не е налична информация за постъпило
възражение, а наличието на такова не се твърди от жалбоподателя.
ДФЗ е изпратил до
Манастира Уведомително писмо № 02/07/6/0/00190/ 3/01/02/01, изх. №
02-2600/2296/04.06.2020 г. (л. 303 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол). Следва да се отбележи, че в административната преписка не е
налично доказателство относно датата на връчване на писмото, защото
представените на л. 306 (л. 306 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) известия за доставяне не се
отнасят до Манастира (посоченият манастир със същото наименование е в с.
Белащица, обл. Пловдив). Между страните не се спори, че писмото е достигнало до
Манастира. В писмото е указано на ползвателя на проекта, че следва в 10-дневен
срок от получаването му да представи в оригинал или нотариално заверени
документи, както следва:
1. Удостоверение за наличие или
липса на публични задължения към общината, издадено от община Поморие във връзка
е изискването на чл. 7 ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 – налични са удостоверения (л. 288 и л. 464 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) от служебна проверка от ДФЗ, според които Манастирът няма
задължения към бюджета. Ползвателят по ДБФП няма задължения за местни данъци и
такса битови отпадъци към Община Поморие, което се установява от Удостоверение
изх. № **********/ 17.06.2020 г. (л. 309 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
2. Свидетелство за съдимост на
Николай Гинчев Клюнков, предвид факта, че не може да бъде издадено електронно
свидетелство по служебен път (л. 290 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол). Съгласно разпоредбите на
чл. 35а от Наредба № 8/26.02.2008 г, електронни свидетелства за съдимост могат
да бъдат издавани само на лица, за които не са издавани бюлетини за съдимост и
за наложени административни наказания по чл. 78 а от НК. Представено е
Свидетелство за съдимост № 270/12.06.2020 г. на Клюнков (л. 310 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд-Ямбол).
3. Декларации по образец за липса
на основания за отстраняване – представени са за И. С. К.и за Н. Г. К.в (лице,
което упражнява контрол спрямо ползвателя) (л. 311 – л. 314 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол). И. С. К.в качеството си на игумен на Манастира съгласно
Заповед за назначаване №108/30.12.2004 г. на Сливенския митрополит Й. (л. 31 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) представлява Манастира като юридическо лице съгласно Удостоверение изх. №
53/07.05.2020 г. на Сливенската митрополия (л. 30 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд-Ямбол). Ставрофорен
иконом Н. Г. К. е упълномощен (л. 39 – л. 41 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) от Сливенския митрополит Й.
да упражнява контрол по отношение на кандидата Манастир „Свети Георги“ –
Поморие с оглед кандидатстването за получаване на безвъзмездна финансова помощ
за стриктното спазване на Наредба № 6 и на приложимото законодателство в тази
връзка.
4. Заверени от Сливенската
митрополия Договор за заем от 04.05.2020 г. и Анекс към договор за изпълнение
на СМР от 28.04.2016 г. подписани с „Булплан инвест" ООД, Анекси от
30.10.2019 г. към договори за консултиране и към договор за управление на
инвестиционен проект, подписани с „Дидекс консулт” ООД, Анекс от 08.10.2018 г.
към договор за строителен надзор, подписан с „Мега строй инженеринг" ЕООД,
Анекс от 08.10.2018 г. към договор за проектантски услуги, подписан с „ЕС ЕН 1“
ЕООД – изискването е изпълнено (л. 315 – л. 332 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
5.
По искането за представяне на доказателства за надлежното
осчетоводяване на договора за заем в счетоводната система на заемодателя и за
отразени в заверения от лице съгласно чл. 18 от Закона за счетоводството
финансов отчет на заемодателя за 2020 г., Манастирът е представил фактури,
банкови извлечения и доказателства за счетоводни записвания (л. 85 – л. 93 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), както и извлечение от
аналитичен регистър на „Булплан инвест“ ООД за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020
г. по сметка 499/24 „Манастир Св.Георги Поморие“.
6. Представено е Обяснение от
17.06.2020 г. (л.
334 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) от управителя на „Булплан инвест"
ООД относно констатираното несъответствие между сумата, предмет на договора в
размер на 360 700,00 лева и банковия превод в размер на 360 719,85 лева, като е
посочено че разликата от 19,85 лева е предвидена за разходи за банкови операции.
7. Декларация (л. 335 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) от управителя на „Дидекс консулт“ ООД
във връзка с вменено задължение на изпълнителя в чл. 8, ал.1 от Договор
за управление на инвестиционен проект от 20.01.2016 г., сключен с „Дидекс
Консулт" ООД да осигури изработване и поставяне на информационна табела, че
тази услуга не е включена в цената по чл. 2 от посочения договор. Декларацията
е необоходима поради факта, че съгласно Заповед за одобрение № 03-РД/1459/27.04.2018
г. разходите за информираност и публичност са неодобрени за финансиране, тъй
като са извън допустимите съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6.
8. Представен е приемо-предавателен
протокол с „Мега строй инженеринг" ЕООД с дата 30.04.2020 г. (л. 336 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) вместо първоначално представения с дата 30.05.2020 г., т.е. след датата
на подаване на заявката.
9. Представен е протокол за
предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за строеж с „ЕС ЕН 1"
ЕООД с дата 01.05.2018 г. (л. 337 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) вместо първоначално
представения с дата 06.04.2020 г. (л. 131 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), предвид факта, че проектът
е представен пред ДФЗ преди одобрение и сключване на договор на 10.05.2018 г.
10. Към Акт образец №
15/13.03.2020 г. са представени Приложение № 1 (л. 338 – л. 342 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол); Приложение № 2 (л. 343 – л. 346 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) и Списък на протоколи от
замервания съпротивлението на ел. инсталация и мълниезащита (л. 347 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) - Приложение № 3 (л. 143 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол).
11. Във връзка с искането за
представяне на опис с конкретизиран номер на застрахователна полица към която е
относим, е представено Приложение № 5 към застрахователна полица №
98012010011276 (л.
348 – л. 353 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
12. Представени са Протокол (л. 357 – л. 364 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол)от комисия и Заповед (л. 355 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на министъра на културата за
приемане на изпълнените дейности съгласно чл. 83а, ал. 2 от Закона за
културното наследство.
Така поисканите документи са
изпратени до ДФЗ с придружително писмо на 26.06.2020 г. (л. 307 – л. 308 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол).
Със Заповед № 399290/16.06.2020
г. (л. 412 от
адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на началник отдел РТИ-Ямбол е разпоредено
извършването на втора проверка на място. Резултатите
от проверката са оформени в доклад с приложен контролен лист (л. 413 – л. 417 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд - Ямбол) от проверка на място, извършена в периода 17.06.2020 г. - 26.06.2020 г., за която
представителят на жалбоподателя е бил уведомен на предварително.
С Писмо от
21.10.2020 г. (л.
423 – л. 424 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) Манастирът е представил пред ДФЗ
допълнителни документи към заявката за окончателното плащане по ДБФП, както
следва:
ü
Становище изх. № 33-НН-492/16/06.10.2020 г. (л. 425 – л. 427 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) на министъра на културата относно въвеждане в експлоатация на
строеж „Основен ремонт, реставрация и благоустрояване в УПИ-V – за манастир
„Свети Георги“, кв. 108, гр. Поморие, с което Министерството на културата дава
положително становище за въвеждане в експлоатация на описания строеж.
ü
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 58/10.06.2020 г. (л. 429 – л. 431 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол), издадено от главния архитект на Община Поморие за въвеждане
в експлоатация на процесния строеж.
ü
Технически паспорт рег. № 70/1006.2020 г. за процесния строеж
(л. 431 – л. 452
от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
ü
Приложение № 5 към застрахователна полица № 98012010011276 (л. 453– л. 459 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол).
Като
доказателства по делото са приложени справки (л. 465– л. 470 от адм.д. № 331/2020
г. на Адм. съд-Ямбол) от различни регистри, извършени от ДФЗ преди издаване на обжалваното
решение – от Регистър сигнал за нередности; Регистър особени залози; запорирани
вземания и др.
Въз
основа на събраните доказателства във връзка с подадената заявка за
окончателно плащане и след извършени административни проверки и
проверки на място, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил Решение № 02/07/6/0/
00190/3/01/03/01, изх. № 01-2600/6104/16.11.2020 г. (л. 471 от адм.д. № 331/2020 г. на
Адм. съд-Ямбол). В част І от решението административният орган е одобрил изплащането на финансова
помощ на Манастир „Свети Георги”, ЕИК *********, по договор № 02/07/6/0/00190/ 10.05.2018
г. съгласно заявка за окончателно плащане №02/07/6/0/00190/3/01/ 08.05.2020 г.
в размер на 190 682,74 лева. В тази част от решението е посочено, че е заявена
сума за изплащане 721 361,53 лева; оторизирана е сума за изплащане 551 363,47
лева, от която при приспаднат аванс е останала за изплащане сума в размер 190
682,74 лева и тази сума е изплатена на 04.11.2020 г. В част ІІ на решението е
отказано изплащането на сума в размер 169 998,06 лева. В т.1 от тази част подробно
са посочени отказаните за плащане СМР в общ размер на 67 195,47 лева,
както следва:
Таблица № 1
|
№ |
СМР |
заявено за финанси ране количество, кв.м. |
установено при проверка на място, кв.м. |
недопу стим разход, лв, с ДДС |
|
1. |
Раздел Покривна
конструкция Керемиди |
|
|
|
|
1.1. |
Доставка и монтаж
на керемиди тип „Антик“ на двойна скара |
1 221,00 |
1 060,00 |
9 540,19 |
|
|
|
|
|
|
|
2. |
Раздел Покривна
конструкции |
|
|
|
|
2.1. |
Доставка и монтаж
на обшивка от влагоустойчиво OSB |
1 221,00 |
1 060,00 |
8 000,41 |
|
2.2. |
Доставка и полагане
на два пласта хидроизолация SBS |
1 221,00 |
1 060,00 |
3 825,36 |
|
|
|
|
|
|
|
3. |
Раздел Фасадни
работи |
|
|
|
|
3.1. |
Шпакловка с циментово
лепило по фасадни стени и около отвори |
346,47 |
300,00 |
1 249,11 |
|
3.2. |
Бяла варова
боя-цвят по RAL 9002 по фасада - фасада запад |
346,47 |
300,00 |
579,95 |
|
3.3. |
Почистване на
фугите в дълбочина с телени четки - фасада Запад |
127,70 |
120,00 |
155,23 |
|
3.4. |
Префугирване с
равна фуга (дерсана) по каменна зидария на вароциментов разтвор от първи
строителен период - фасада Запад |
127,70 |
120,00 |
392,70 |
|
3.5. |
Обмазване на
фасадите с влагоустойчив грунд - фасада Запад |
127,70 |
120,00 |
82,24 |
|
3.6. |
Направа на корниз |
127,00 |
39,00 |
10 296,00 |
|
3.7. |
Шпакловка на корниз |
127,00 |
39,00 |
2 048,64 |
|
3.8. |
Бяла варова
Доя-цвят цо RAL 9002 по корниз |
127,00 |
39,00 |
1 098,24 |
|
3.9. |
Шпакловка с
циментово лепило по фасада |
170,00 |
125,00 |
1 209,60 |
|
3.10. |
Бяла варова
боя-цвят по RAL 9002 по фасада |
170,00 |
125,00 |
561,60 |
|
№ |
СМР |
заявено за финанси ране количество, кв.м. |
установено при проверка на място, кв.м. |
недопу стим разход, лв, с ДДС |
|
3.11. |
Очукване на тухлен
корниз |
45,00 |
25,00 |
619,20 |
|
3.12. |
Направа на тухлен
корниз |
45,00 |
25,00 |
3 480,00 |
|
3.13. |
Шпакловка по тухлен
корниз |
45,00 |
25,00 |
1 017,60 |
|
3.14. |
Бяла варова
боя-цвят по RAL 9002 по тухлен корниз |
45,00 |
25,00 |
249,60 |
|
3.15. |
Очукване на цокъл |
32,22 |
16,00 |
192,70 |
|
3.16. |
Мазилка цокъл |
32,22 |
16,00 |
515,80 |
|
3.17. |
Цокъл от Гнайс |
32,22 |
24,00 |
559,29 |
|
|
|
|
|
|
|
4. |
Раздел Дограма |
|
|
|
|
4.1. |
Доставка и монтаж
на нови врати за тоалетна и баня - зл.дъб |
7,50 |
7,00 |
64,17 |
|
|
|
|
|
|
|
5. |
Раздел
Боядисване |
|
|
|
|
5.1. |
Боядисване на
вратите с огнеустойчив мат лак |
149,00 |
75,00 |
406,70 |
|
5.2. |
Лакиране на врата с
водоустойчив лак |
149,00 |
75,00 |
406,70 |
|
5.3. |
Боядисване на
вратите с огнеустойчив мат лак |
63,54 |
30,00 |
184,33 |
|
5.4. |
Лакиране на врата с
водоустойчив лак |
63,54 |
30,00 |
184,33 |
|
5.5. |
Боядисване на
вратите с огнеустойчив мат лак |
18,91 |
2,00 |
92,94 |
|
5.6. |
Лакиране на врата с
водоустойчив лак |
20,00 |
2,00 |
98,93 |
|
5.7. |
Нанасяне на ново
лаково покритие на цялата повърхност - акрилов сатен лак, двуслойно - лицева
част на иконостаса - реставратор |
42,90 |
33,00 |
54,41 |
|
|
|
|
|
|
|
6. |
Раздел Други |
|
|
|
|
6.1. |
Доставка и монтаж
на первази за дюшеме - дъбови - по тераса |
172,00 |
42,00 |
2 059,20 |
|
6.2. |
Доставка и монтаж
на первази по таван |
172,00 |
125,00 |
744,48 |
|
6.3. |
Доставка и монтаж
на нов дървен парапет |
94,00 |
53,00 |
7 626,00 |
|
6.4. |
Фаянсова облицовка |
103,40 |
72,00 |
1 770,96 |
|
№ |
СМР |
заявено за финанси ране количество, кв.м. |
установено при проверка на място, кв.м. |
недопу стим разход, лв, с ДДС |
|
6.5. |
Лекуваща и
профилактична обработка срещу дървояди антисектицидна обработка - с воден
разтвор на Bohemit по иконостас - гръб |
42,90 |
33,00 |
280,96 |
|
6.6. |
Антифайерна
обработка с разтвор на същата фирма по иконостас - гръб |
42,90 |
33,00 |
233,44 |
|
6.7. |
Отстраняване на
късни неоригинални блажни и бронзови покрития - механично, при помощта на
смивка и органични разтворители - лицева част на иконостаса - реставратор |
* |
* |
* |
|
6.8. |
Дървени обтегачи -
лакиране с мат лак - пожароустойчив |
* |
* |
128,34 |
|
6.9. |
Асматаван:
премахване на алкидната боя |
* |
* |
1 231,20 |
|
6.10. |
Асматаван:
възстановяване на оригиналния вид |
* |
* |
2 188,80 |
|
6.11. |
Асматаван: подмяна
на счупени дъски |
* |
* |
1 350,00 |
|
6.12. |
Асматаван:
импрегниране срещу инсекти и лакиране с мат лак - пожароустойчив |
* |
* |
1 687,20 |
|
6.13. |
Асматаван: лакиране
с мат лак пожароустойчив |
* |
* |
1 729,15 |
Забележка: Със знак * съдът е означил полетата, в
които липсва информация в решението на административния орган.
В т. ІІ.2 от решението административният орган е
приел, че следва да наложи редукция в размер на 7 272,23 лева с ДДС на
разходите по чл. 23, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 6, както следва:
ü за консултантски услуги, свързани с
подготовката на проекта - 1 165,90 лева с ДДС;
ü за консултантски услуги, свързани с
управлението на проекта - 1 442,72 лева с ДДС;
ü за разходи за строителен надзор - 1 554,54 лева
с ДДС;
ü за разходи за изготвяне на технически/работен
проект - 3 109.07 лева с ДДС.
В т. ІІ.3 от решението, на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014г. на Комисията от
17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие (Регламент 809/2014), административният орган
е наложил редукция в размер на 84 999,03 лева с ДДС поради факта, че заявената
със заявката за плащане сума надхвърля сумата, определена след проверка на
допустимостта на исканото плащане с повече от 10%. Определената сума за санкция
е в размер на разликата между двете суми.
В решението е указана възможността за обжалване на
решението.
От Известие за доставяне ИД PS 1G1800NFUZ S (л. 477 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) се установява, че решението е връчено на
пълномощник на Манастира на 19.11.2020 т.
Недоволен от така
постановеното решение жалбоподателят оспорва (л. 7 от адм.д. № 331/2020 г. на Адм.
съд-Ямбол) същото
в частта, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на
169 998,06 лева. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, за
противоречие с материалния и процесуалния закон. По отношение на т. ІІ.1 от
решението жалбоподателят е посочил 17 позиции от извършените СМР, за които
сочи, че твърденията на административният орган, че са заявени за финансиране
количества СМР в по-голям размер от реално извършените на място, са
неоснователни. Изрично е посочено, че „Що се касае до актуваните СМР в църквата на манастира
соча, че изпълнението на предвидените по проекта СМР бе невъзможно да се
извърши поради това, че църквата се разцепи и падна, което наложи замяна на
дървените конструктивни елементи със стоманобетонни, които струват по- скъпо от
дървените, но не бяха предвидени в проекта и поради това не се актуваха в този
им вид, а като първоначално предвидените.“ Прави изявление, че наложената
редукция по т. ІІ.2 от решението е без правно основание, тъй като посочените
разходи не са свързани с проекта, а го предхождат. При условията на
евентуалност претендира, че административният орган е приложил неправилен процент на редукция и
този процент следва да е значително по-нисък. Твърди се липса на основание за
налагане на санкцията по т. ІІ.3 от решението, тъй като след отчитане
незаконосъобразната част от обжалваното решението разликата между сумата,
заявена за плащане и тази, установена след проверка е под 10 %. Заявено е още, че дори да е налице
основание за прилагане на тази санкция, то тя не следва да е в процесният размер,
тъй като стойността на заявените и констатираните на място СМР е значително
по-ниска от 84 999,03 лева.
С
Определение № 477/02.03.2021 г. (л. 9) съдията - докладчик е конституирал
страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4
от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На
основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт и изпълнението на законовите изисквания относно издаването му. Указано е на
жалбоподателя да изрази становище дали поддържа искането си за допускане на
експертиза – с молба вх. № 2723/ 15.03.2021 г. (л. 13) Манастирът е заявил, че
поддържа това искане.
В жалбата е
направено искане за назначаване на комплексна съдебно-техническа и съдебно
–икономическа експертиза, която да се извърши от вещо лице строителен инженер и
от икономист. С молба вх. №
2978/19.03.2021 г. (л. 16) ДФЗ е изразил отрицателно становище относно
допускане на експертиза по въпросите, изложени в жалбата, с която съдът е
сезиран, като едновременно с това е поискал допускане на съдебно-икономическа
експертиза. С молба вх. № 3393/31.03.2021 г. (л. 21) жалбоподателят е възразил
срещу допускането с Определение № 589/23.03.2021 г. (л. 20) само на
съдебно-икономическа експертиза и е заявил отново искането си за комплексна
експертиза. С Определение № 660/01.04.2021
г. (л. 23) съдът е допуснал комплексна съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертиза.
Жалбоподателят е
предявил искане съдебно-техническата експертиза да бъде извършена от вещо лице
– строителен инженер, което искане е удовлетворено с назначаването на вещото
лице инж. С.И.. От заключението по експертизата се установява, че вещото лице е
посетило на място Манастир „Свети Георги“ гр. Поморие и на място се е запознало
с реализираните СМР и е извършило необходимите измервания.
В искането
относно съдебно-техническата експертиза (инкорпорирано в сезиращата настоящият
съд жалба – л. 9
от адм.д. № 331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) жалбоподателят е поставил следните въпроси:
„1.Какви реални количества СМР
са предвидени по проекта и какви са изпълнени на място в целия обект по
видовете СМР, посочени в жалбата й каква е тяхната стойност, в т.ч. като се
вземе реалната площ на керемидите и хидроизолацията, отчитайки застъпването,
фирата и дименсията ?“
Посочените видове СМР в жалбата са
следните:
„По
т.1.1. .....
1. Раздел Покривна
конструкция с керемиди, позиция „Доставка и монтаж на керемиди“ тип „Антик“.
2. Раздел „Покривна конструкция“ за позиция „Доставка и полагане
на два пласта хидроизолация“.
3. Фасадни работи по
позиция „Шпакловка с циментово лепило по фасадни стени и около отвори“.
4. Фасадни работи по
позиция „Бяла варова боя по фасада запад“;
5. Фасадни работи за
позиция „Направа на корниз“;
6. Фасадни работи за
позиция „Шпакловка по корниз“;
7. Фасадни работи по
позиция „Бяла варова боя по корниз“;
8. Фасадни работи по
позиция „Шпакловка с циментово лепило по фасада“;
9. Фасадни работи по
позиция „Бяла варова боя по фасада“;
10 . Фасадни работи по
позиция „Очукване на тухлен корниз“;
11. Фасадни работи по
позиция „Направа на тухлен корниз“;
12. Фасадни работи по
позиция „Шпакловка по тухлен корниз“;
13. Фасадни работи по
позиция „Бяла варова боя по тухлен корниз“;
14. Фасадни работи по
позиция „Очукване на цокъл“;
По т.1.2. .....
1. Раздел Други, позиция
„Доставка и монтаж на первази да дюшеме“;
2. Раздел Други, позиция
„Доставка и монтаж на первази за дюшеме - дъбови - по тераса“;
3. Раздел „Други“, позиция
„Доставка и монтаж на нов дървен парапет“
При така формулираните задачи, вещото
лице е трябвало да изследва общо 17 позиции. От представения под формата на
таблица отговор на този въпрос се установява, че вещото лице е изследвало общо
56 позиции, различни по вид и характер СМР (л. 50 – л. 54 ). Трябва изрично да се отбележи, че
в обжалваното решение не фигурира СМР от типа, посочен в т.1.2, № 1, поради
което и вещото лице не е изследвало същото. При съобразяване на поставения за
изследване въпрос, отговорът на вещото лице в табличен вид би следвало да бъде:
|
№ |
СМР по проект |
Заявени к-ва по КСС /кв.м./ |
к-ва по Решение на ДФ /кв.м./ |
к-ва съгласно извършен оглед /кв.м./ |
Стойност на неизвършени СМР |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
|
|
Покривна конструкция Керемиди |
|
|
|
|
|
1 |
Доставка и монтаж на керемиди тип
„Антик" на двойна скара |
1221,00 |
1060,00 |
1060,00 |
9540,19 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Покривна конструкция |
|
|
|
|
|
3 |
Доставка и полагане на два пласта
хидроизолация SBS |
1221,00 |
1060,00 |
1060,00 |
3825,36 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фасадни работи |
|
|
|
|
|
4 |
Шпакловка с циментово лепило по фасадни стени
и около отвори |
346,47 |
300,00 |
366,73 |
|
|
5 |
Бяла варова боя-цвят по RAL 9002 по фасада -
фасада запад |
346,47 |
300,00 |
366,73 |
|
|
9 |
Направа на корниз |
127,00 |
39,00 |
127,15 |
|
|
10 |
Шпакловка по корниз |
127,00 |
39,00 |
68,25 |
1367,70 |
|
11 |
Бяла варова боя-цвят по RAL 9002 по корниз |
127,00 |
39,00 |
127,15 |
|
|
12 |
Шпакловка с циментово лепило по фасада |
170,00 |
125,00 |
148,00 |
618,24 |
|
13 |
Бяла варова боя-цвят по RAL 9002 по фасада |
170,00 |
125,00 |
148,00 |
274,56 |
|
14 |
Очукване на тухлен корниз |
45,00 |
25,00 |
39,58 |
167,80 |
|
15 |
Направа на тухлен корниз |
45,00 |
25,00 |
39,58 |
943,08 |
|
16 |
Шпакловка по тухлен корниз |
45,00 |
25,00 |
39,58 |
275,77 |
|
17 |
Бяла варова боя-цвят по RAL 9002 по тухлен
корниз |
45,00 |
25,00 |
39,58 |
67,64 |
|
18 |
Очукване на цокъл |
32,22 |
16,00 |
32,22 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Други |
|
|
|
|
|
44. |
Доставка и монтаж на первази за дюшеме -
дъбови - по тераса |
172,00 |
42,00 |
172,00 |
|
|
46 |
Доставка и монтаж на нов дървен парапет |
94,00 |
53,00 |
94,00 |
|
Забележка: Съдът е запазил оригиналното
номериране и оригиналното изписване на видовете СМР така, както са посочени в
заключението от вещото лице.
Жалбоподателят
е поискал след извършване на измерването, вещото лице – икономист да извърши
преизчисление на реалните количества изпълнени СМР и неизпълнени СМР, както и
да отговори дали заявената със заявката за изплащане сума надхвърля сумата,
определена след проверка по заключението, ако да - с колко и какъв е. Експертът
е посочил, че заявената сума от жалбоподателя е в размер на 721 361,53 лева, а
определените след замерване реално извършени СМР са 673 237,68 лева. Разликата
между двете суми в размер на 48 123,85 лева. представлява неизпълнени СМР.
Във
връзка с третия въпрос към експертизата - да се извърши обобщено изчисляване на
заявената по финансиране сума и стойността на реално извършените СМР на място и
да отговори на въпроса: „Различават ли се двете суми с 10% и повече процента“; вещото лице А. е дала отговор, че заявената сума в размер на 721 361,53 лева не
надхвърля с повече от 10% сумата, определената след замерване сума на реално
извършените СМР - 673 237,68 лева.
Съдът
не приема за обективни отговорите на вещите лица на въпроси № 1, № 2 и № 3,
представени в заключението по комплексната експертиза по следните причини:
Заявката
за плащане от страна на ползвателя по ДБФП – Манастирът е направена пред ДФЗ на
08.05.2020 г. Извършените от административния орган проверки на място са в
периодите 27.05.2020 г. - 05.06.2020 г. (съгласно Заповед №
398328/26.05.2020 г. на началник отдел РТИ – Ямбол) и 17.06.2020 г. - 26.06.2020 г. (съгласно Заповед №
399290/16.06.2020 г. началник отдел РТИ – Ямбол). Комплексната експертиза е
допусната от съда с Определение № 660
/01.04.2021 г. (л. 23) и заключението по същата е депозирано в съда на
22.06.2021 г. (л. 49). Може да се направи извод, че между проверките на
административният орган и огледа на място, извършен от вещото лице има разлика
от приблизително една календарна година, през която фактическото положение се
променя поради влияние на различни фактори, включително и поради наличието на
теоретична възможност някои от установените неизвършени СМР по ДБФП да бъдат
довършени. Вещото лице не може да установи точното фактическо положение на
строежа към момента на подаване на заявката за окончателното плащане от
жалбоподателя. Съдът намира, че вещото лице не е отговорило на поставените му
въпроси. Следва да се отбележи, че
вещото лице е изследвало всички според него относими СМР. Жалбоподателят е
поискал изследването на 17 позиции, които са включени в обжалваното решение,
макар една от тях да не съществува в него, а вещото лице е посочило в
представения от него отговор 56 позиции. Съдът отбелязва, че в обжалваното
решение административният орган е установил наличие на недопустими разходи по
общо 41 позиции, т.е. вещото лице се е произнесло и по СМР, които не са предмет
на оспорения индивидуален административен акт. Това „свръхпроизнасяне“ води до
факта, че определената от експерта - икономист сума за неизпълнени СМР в размер
на 48 123,85 лева е недействителна и отговорите но въпроси № 2 и № 3 не
отговарят на реалните суми за неизпълнени от ползвателя СМР.
Вещото
лице-икономист е отговорило на въпроси на ответника, както следва: В отговор на
въпрос № 5 дали е налице несъответствие между договорените количества за
описаните разходи в т. 1.1., раздел II от процесния акт и установеното в хода
на проверка на място, експертът е посочил, че „В хода
на извършената от административния орган проверка е установено несъответствие
между договоренните количества на описаните разходи в т. 1.1., раздел II от
решението и установените в хода на проверката. Установено
е, че недопустими за плащане са определени разходи в размер на 61 242,81 лв.“. На въпрос № 6 дали е налице несъответствие между договорените количества и заявените
такива за разходите, - писани в т.1.2., Раздел П от процесния акт представеният
отговор е „В хода на проверката на място, от страна на
административния орган са установени неизпълнени видове работи, подробно
описани по позиции в т.1.2., Раздел II от решението. В резултат, неизпълнените
видове работи в договорения обем са определени като недопустими.“ Съдът няма да цени за
изхода на делото отговорите на въпроси № 5 и № 6. Административният орган знае
какви действия е извършил и до какви изводи е достигнал, като е отразил същите
в обжалваното решение. При
задаването на тези въпроси ответникът очевидно е имал предвид отговорите да
бъдат съобразени с данните от проверката, извършена на място от самите вещи
лица, а не от административния орган.
Макар
да е допуснал вещото лице да отговори на въпрос № 8, зададен от ДФЗ - „Правилно ли е определена наложената редукция съобразно чл.63 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014г“, съдът намира, че същият е правен и
не следва да цени представения по него отговор. Следва де се има предвид, че
вещото лице не е представило конкретни изчисления на парични суми в отговора на
този въпрос.
В
последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя е имал въпроси само към вещото лице-икономист, но те са свързани
със сумата 48 123,85 лева, представляваща неизпълнени СМР, за която съдът вече
изложи мотиви, че не е реално определена от вещите лица. Изразено е становище
за приемане на експертизата.
В
представените писмени бележки (л. 69) по делото ответникът възразява категорично
срещу направените от вещите лица изчисления за разликата относно между
заявената от жалбоподателя сума за плащане и сумата по реално измерените СМР в
размер на 48 123,85 лева. Пак там ответникът не възразява относно
приемането на заключението на вещите лица по въпроси № 7 и № 8.
От
така представеното заключение съдът, при формиране на решението си по спора, ще
съобрази само отговорът на въпрос № 7, поставен от ответника „Като вземе предвид разпоредбата на чл23, ал.1, т.4 и ал.2 от Наредба №
вещото лице да отговори правилно ли е установено размерът на редукцията на
разходите, описани в т.2 , раздел ІІ от процесния акт ?“ в частта относно
представените финансови изчисления.
В последното по
делото съдебно заседание жалбоподателят е представил писмена защита (л. 60), в
която излага подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното
решение. Твърди, че спорът между страните се заключава до това извършени ли са
и в какъв обем предвидените по проекта видове и количества СМР и какъв е размерът
на неизпълнените такива, които не следва да се финансират, съответно какъв е
размерът на приложимата редукция по т. 2 от решението във връзка с чл. 23, ал. 1,
т. 4 и ал. 2 от Наредба № 6, както и следва ли да се налага допълнителна
редукция по т. 3 от решението съгласно чл. 63 от Регламент за изпълнение
809/2014. Посочва, че вещите лица правилно са определили стойността на
неизпълнените СМР, при съобразяването на която стойност административният орган
не трябва да реализира редукции. Заявява искане за отмяна на процесното решение
в част ІІ, с която се отказва част от заявеното плащане.
В допълнителна
писмена защита вх. № 7337/02.07.2021 г. (л. 66) Манастирът посочва, че главното
искане към съда е да уважи жалбата, като отмени атакуваното решение като незаконосъобразно
в обжалваната част, с която е отказано изплащане на финансова помощ,
представляващо плащане по процесния ДБФП от 10.05.2018 г. за сумата над 48
123,85 лева до пълният размер на отказаното изплащане на финансовата помощ от
169 998,06 лева. В условията на евентуалност иска от съда да постанови решение
въз основа на съображенията, изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът е
представил писмени бележки вх. № 7382/05.07.2021 . (л. 69), в които защитава
тезата, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана. Изразява
становище относно заключението по комплексната експертиза, като посочва в кои
части същото може да се цени и в които части е недостоверно и съдът не следва
да съобразява изводите на вещите лица. Претендира присъждане на разноски, като
твърди, че за същите е представен списък в съдебно заседание
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
В съответствие
с чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с посочените от жалбоподателя.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването в преклузивния срок
по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните причини:
Законът за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) урежда обществените отношения, свързани с
прилагането на ПРСР, подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на
селските райони. С разпоредбата на чл. 11, ал.
2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна
агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на ДФЗ. Според чл. 2б, ал. 2
от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва всички плащания на
територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския
фонд за морско дело и рибарство. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2
от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор
на Разплащателната агенция, който представлява същата. При съобразяване на
функциите на ДФЗ (чл. 11 от ЗПЗП) и Разплащателната агенция
(чл. 11а от ЗПЗП), на практика
изпълнителният директор на ДФЗ има качеството на управляващ орган по ПРСР,
включително и по мярка 7 "Основни услуги и обновяване на елата в селските
райони". Условията и редът за прилагане на подмярка 7. 6. "Проучвания
и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното
и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони" от ПРСР се уреждат от Наредба № 6,
издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 9а от
ЗПЗП. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - изпълнителният
директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Между страните липсва спор относно компетентността на
органа, издал обжалваното решение.
Обжалваното решение е издадено в писмена форма и отговаря на
изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК за
съдържание, като не се спори межу страните, че то е съдържа правни и фактически
основания, подписано е от компетентен орган и в него е посочена възможността за
обжалване.
Процедурата по разглеждане
на заявки за плащане по аргумент от чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6 е регламентирана в Глава
четвърта, раздел I на тази наредба. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6
финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция. Подадена е заявка за окончателно плащане по
образец, от одобрен ползвател по ДБФП, с приложени към заявката документи в
срока по чл. 37, ал. 2 от Наредба № 6. В настоящия случай разписаната в чл. 39
от Наредба №
6 процедура е реализирана без съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заявката за окончатено плащане е
подадена от манастира на 08.05.2020 г. и в приложимия по чл. 39, ал. 1 от
Наредба № 6 тримесечен срок ДФЗ е извършил административни проверки на
представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със
заявката за плащане (т. 1) и е извършил проверка на място за установяване на
фактическото съответствие с представените документи и за установяване
спазването на критериите за допустимост, както и на ангажименти или други
задължения на ползвателя по тази наредба, договора за предоставяне на финансова
помощ и/или ПРСР 2014 – 2020 г. Спазени
са изискванията за извършване на проверката, посочени в чл. 39, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 6, като тя е извършена в присъствието на ползвателя на помощта или на
упълномощен негов представител (буква а); при приключване на проверката на
място служителят на Разплащателната агенция изготвя протокол за резултатите от
проверката и го представя за подпис на ползвателя на помощта или на упълномощен
негов представител, който има право да напише в протокола обяснения и
възражения по направените констатации (буква б); след приключване на проверката
на място е установено неспазване и на ползвателя на помощта или упълномощен
негов представител е изпратено копие от протокола по буква "б" (буква
в) с уведомително писмо от 14.06.2020 г.; предоставен е срок от 10 работни дни
от получаването на протокола по буква "б" ползвателят на помощта или
упълномощен негов представител може писмено да направи възражения и да даде
обяснения по направените констатации пред изпълнителния директор на Разплащателната
агенция (буква г). Съгласно чл. 39,
ал. 2 от Наредба № 6 в случай на нередовност или липса на документи, при
възникване на необходимост от представяне на допълнителни документи при
непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 и 2,
както и с цел да се удостовери верността на заявените данни Разплащателната агенция писмено уведомява ползвателя на помощта за
необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи,
включително такива, които не са посочени в приложение № 11. Ползвателят на
помощта представя изисканите му данни и/или документи в срок до 10 работни дни
от уведомяването. Жалбоподателят
е представил частично исканите доукменти в определения срок и допълнително
други впоследствие, но всички те са съобразени от административния орган при
постановяване на решението. С писмото му е
дадена възможност да направи възражения и обяснения по тях, като такова
възражение не е депозирано. От данните по преписката е
видно, че правото на ползвателя да участва в производството, да представи
обяснения, документи и възражения, за което му е предоставен разумен срок, не е
ограничено в каквато и да било степен. В придружителните писма, с които
Манастирът е представял изисканите документи, не се съдържат становища, искания
и възражения.
Съдът не приема за съществено процесуално
нарушение неспазването на срока за произнасяне от страна на административния
орган, предвид факта, че заявката за плащане е постъпила на 08.05.2020 г., а
процесното решение е издадено на 16.11.2020 г. Безспорно от ангажираните по
делото доказателства се установява, че административния орган в изпълнение на
задълженията си както по Наредба № 6,
така и по чл. 35 от АПК, е предприел множество процесуални действия за
изясняване на всички факти и обстоятества по предявената заявка за плащане. В
жалбата си до съда жалбоподателят не е релевирал оплакване в тази връзка.
В жалбата се сочи, че оспореният
административен акт е издаден при нарушения на процесуалния закон, но липсват
каквито и да са конкретни възражения в тази насока. Предвид това следва, че в
производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати
съществени нарушения, които да съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 3
от АПК.
Относно
съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от ДБФП, ДФЗ изплаща безвъзмездна финансова помощ до максималния размер
по чл. 3 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване
на условията на одобрения проект, изискванията и сроковете, определени в този
договор, анексите към него и относимите нормативни актове и актове на правото
на Европейския съюз.
Нормата на чл. 3,
ал. 4 от ДБФП определя, че окончателния размер на финансовата помощ по чл. 4 се
определя съобразно действително извършените допустими разходи в изпълнение на
одобрения проект по чл. 1, по реда и условията на този договор и Наредба № 6.
Според чл. 9а, т.
2 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите след предварително
съгласуване със заинтересованите ведомства издава наредби по прилагането на
мерките и подмерките по чл. 20 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. На основание чл. 9а от ЗПЗП
министърът е издал Наредба № 6.
Разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6 определя като допустими за финансова помощ
следните разходи:
1. възстановяване, реставрация,
ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в т.ч. и дейности
по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства
2. закупуване на нови машини,
оборудване и обзавеждане до пазарната им стойност, включително чрез финансов
лизинг;
3. придобиване на патентни и авторски
права, лицензи, регистрация на търговски марки, до пазарната им стойност;
4. разходи, свързани с проекта, в
т.ч. разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за
икономическа и екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на
подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по
време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия
размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1, 2 и 3.
Във втората
алинея на тази норма са изброени стойностите, които не може да надхвърлят
допустимите разходи.
В чл. 24, т. 1-15
от Наредба № 6 изчерпателно са изброени разходите, при които не се предоставя
финансова помощ.
Финансовата помощ
се изплаща след извършване на цялата инвестиция, който императив е въведен с
нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6.
Съдът вече изложи
мотиви относно спазването на процедурата по изплащане на финансовата помащ,
разписана в раздел І на глава четвърта от Наредба № 6.
Съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 6 размерът на дължимите на ползвателите плащания се
изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след
извършване на проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на
разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение 809/2014 и на чл. 35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие.
Съгласно чл. 41,
ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 6 Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената
финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова
помощ, когато при проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1, 2 и 3 установи нередовност
на документите, непълнота или неяснота на заявените от ползвателя данни и
посочени факти или установи несъответствието им с действителното положение.
Разпоредбата на ал. 1 от чл. 42 на Наредба № 6 предвижда, че одобреният
проект се изпълнява в срок до 24 месеца от датата на подписване на договора за
предоставяне на финансова помощ.
Страните не
спорят, че са сключили ДБФП по ПРСР и при условията на Наредба № 6, като е
договорен и максимален размер на помощта.
Посоченият ДБФП е
свързан с ремонт на Манастир „Свети Георги“, гр. Поморие, като съгласно § 1, т.
29 от ДР на Наредба № 6 същият отговаря на легалната дефиниция за сгради с религиозно
значение - сгради или сградни комплекси със своеобразната религиозна символика
в архитектурното оформление, чието предназначение е в тях да се извършват
богослужение, религиозни обреди, церемонии или ритуали за вероизповедание,
признато по чл. 10 или регистрирано по чл. 20 от Закона за вероизповеданията. Наредба
№ 6 в допълнителната си разпоредба определя значението на понятията реставрация
на сгради с религиозно значение (т. 26); строително-монтажни работи (т.30) и
текущ ремонт (т. 32) и други. Отново там е посочено още, че частичен отказ за
финансиране (т. 36) е отказът да се финансират част от заявените разходи на
кандидата, които са включени в проект, одобрен за подпомагане по ПРСР 2014 –
2020 г.
С Оспореното
решение (т. ІІ) изпълнителният директор на ДФЗ е отказал частично изплащането
на финансова помощ на Манастира по ДБФП № 02/07/6/0/000190/10.05.2018 г. в
размер на 169 998, 06 лева.
Спорът между
страните е законосъобразно ли административният орган е отказал безвъзмездна
финансова помощ на част от заявените разходи.
Посочената сума е
формирана на база три основания, поради което съдът намира за необходимо да
изложи мотиви по всяко от тях поотделно, както следва:
По отношение
на отказаната сума по т. ІІ.1. от Решението
В тази част от
решението административният орган е посочил, че са заявени за плащане
недупостими разходи защото при проверка на място е установено, че част от
договорените и заявени за плащане СМР са реално изпълнени в по-малки количества
или въобще не са изпълнени. В общо 41 позиции са посочени установените
нередности, които могат да бъдат съпоставени и с доклада за извършената на
място проверка, неоспорен от жалбоподателя нито в административното
производство, нито в съдебното производство.
Съдът, при
описанието на фактическата обстановка, изложи подробно в Таблица № 1 кои именно
СМР административният орган приема за неизпълнени или изпълнени в по-малък
размер. Необходимо е обаче част тези данни да бъдат изожени тук отново по
причина, че информацията в решението в тази му част е непълна – в частта по т.
6.7. липсват данни за количества и парични средства; а в частта по т. 6.8; т. 6.9; т. 6.10; т.
6.11; т. 6.12 и т. 6.13 липсват данни за количествата на извършените СМР.
Съдът, в изпъленние на задължението си по чл. 168 от АПК, след запознаване с
представените доказателствата в административна
преписка, установи следната информация
Таблица № 2
|
№ |
СМР |
заявено за финанси ране количество, кв.м. |
установено при проверка на място, кв.м. |
недопу стим разход, лв, с ДДС |
доклад от проверка |
|
6. |
Раздел Други |
|
|
|
|
|
6.7. |
Отстраняване на
късни неоригинални блажни и бронзови покрития - механично, при помощта на
смивка и органични разтворители - лицева част на иконостаса - реставратор |
42,90 |
33,00 |
445,30 |
л. 399, позиция № 255 |
|
6.8. |
Дървени обтегачи -
лакиране с мат лак - пожароустойчив |
9,30 |
0,00 |
128,34 |
л. 398, позиция № 243 |
|
6.9. |
Асматаван:
премахване на алкидната боя |
76,00 |
0,00 |
1 231,20 |
л. 398, позиция № 244 |
|
6.10. |
Асматаван: възстановяване
на оригиналния вид |
76,00 |
0,00 |
2 188,80 |
л. 398, позиция № 245 |
|
6.11. |
Асматаван: подмяна
на счупени дъски |
25,00 |
0,00 |
1 350,00 |
л. 398, позиция № 246 |
|
6.12. |
Асматаван:
импрегниране срещу инсекти и лакиране с мат лак - пожароустойчив |
76,00 |
0,00 |
1 687,20 |
л. 398, позиция № 247 |
|
6.13. |
Асматаван: лакиране
с мат лак пожароустойчив |
7,00 |
0,00 |
1 729,15 |
л. 398, позиция № 248 |
Забележка: Недопустимият разход с ДДС (лв.) за позиция № 6.7 е определен
от Протокол за приемане на извършени СМР от 04.05.2020 г. (л. 6 от адм.д. №
331/2020 г. на Адм. съд-Ямбол) - позиция
№ 168.
Съдът приема, че
административният орган правилно е приел посочените в Таблица № 1 и в Таблица №
2 разходи като недопустими. Единственото доказателство, което жалбоподателят е
ангажирал, за да докаже неоснователността на констатациите при извършената
проверка на място е чрез допуснатата комплексна експертиза. Съдът вече изложи
мотиви защо не може да цени заключението в тази му част като обективно и
професионално. На първо място на основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието
на обжалвания акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Още в хода на административното производство, жалбоподателят не е възразил
по никакъв начин срещу установените нередности и не е ангажирал доказателства
във връзка с точното изпълнение на проблемните СМР. Манастирът е имал
възможност още тогава, при дадената му възможност, да поиска от
административния орган да допусне извършването на експертиза на основание чл.
49 от АПК. Задържително трябва да се
посочи, че от установените от административния орган 41 нередности, Манастирът
е поискал експертиза само за 17 позиции. В този смисъл, въведеното в жалбата
твърдение, че административният орган не е съобразил технологичните изисквания
за поставянето на керемиди и хидроизолация и необходимите фири при изрязването
остават недоказани – жалбоподателят не е ангажирал доказателства в какъв размер
следва да бъдат същите. Дори да се изпълни искането на жалбоподателя, направено
в писмените му бележки, съдът да съобрази резултатите, определени от вещото лице (което съдът не
може да изпълни), то в заключението на експерта точно тези позиции съвпадат
като количества и парични стойности с установените от административния орган,
т.е. и вещото лице е установило нередности, а административният орган при
проверката е съобразил застъпванията и фирите.
Основателно е
твърдението на ответника в представените писмени бележки, че Манастирът е имал
възможност да оспори резултатите, отразени в контролния лист, който е официален
свидетелстващ документ, но не е сторил това в хода на съдебното производство.
Относно
твърдението „Що се касае до актуваните СМР в църквата на манастира соча, че
изпълнението на предвидените по проекта СМР бе невъзможно да се извърши поради
това, че църквата се разцепи и падна, което наложи замяна на дървените
конструктивни елементи със стоманобетонни, които струват по-скъпо от дървените,
но не бяха предвидени в проекта и поради това не се актуваха в този им вид, а
като първоначално предвидените.“ Манастирът не е ангажирал никакви
доказателства, за да защити тезата си.
Съдът приема, че
административният орган правилно е определил посочените разходи като
недопустими и е отказал тяхното плащане.
По отношение
на наложената редукция по т. ІІ.2. от Решението
За да постанови редукция
в размер на 7 272,23 лева с ДДС изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал на
нормите на чл. 2,3 ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 6.
Съгласно чл. 23.,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 допустими за финансова помощ са разходи, свързани с
проекта, в т.ч. разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти,
консултации за икономическа и екологична устойчивост на проекта, извършени
както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за
подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да
надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени
в т. 1, 2 и 3.
Според ал. 2 от
същата правна норма, допустимите разходи по ал. 1, т. 4 не може да надхвърлят
следните стойности:
1. за консултантски услуги, свързани
с подготовката на проекта, като част от разходите по ал. 1, т. 4 не могат да
надхвърлят 1,5 на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1, 2 и 3;
2. за консултантски услуги, свързани
с управлението на проекта, като част от разходите по ал. 1, т. 4 не могат да
надхвърлят 1,5 на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1, 2 и 3;
3. разходите за изготвяне на
технически и работен проект в случаите на строително-монтажни дейности, като
част от разходите по ал. 1, т. 4 не могат да надхвърлят 4 на сто от допустимите
разходи по ал. 1, т. 1, 2 и 3;
4. разходите за строителен надзор,
като част от разходите по ал. 1, т. 4 не могат да надхвърлят 2 на сто от
допустимите разходи по ал. 1, т. 1, 2 и 3;
5. разходите за авторски надзор, като
част от разходите по ал. 1, т. 4 не могат да надхвърлят 1 на сто от допустимите
разходи по ал. 1, т. 1, 2 и 3 (неприложима в настоящия казус).
Относно тази част
от решението за отказ, жалбоподателят сочи, че липсата на основание за отказ от
финансиране води до неправилно прилагане на редукцията по т. 2 от Решението по
отношение на финансираните разходи за консултантски услути за подготовка и
управление на проекта, за строителен надзор и разходи за изработка на
технически/работен проект. Посочва, че тези разходи не са свързани с
изпълнението на проекта, а го предхождат, поради което дори при наличие на
частично основание за намаляване разходите по изпълнение на проекта, то не води
до намаляване разходите за проектиране, управление, надзор и др. При условията
на евентуалност сочи, че ако все пак съществува основание за редукция, то
административният орган е приложил неправилен размер на редукцията – следвало е
да приложи значително по-нисък процент.
При съобразяване
на изложените мотиви относно част ІІ.1. от обжалваното решение, съдът счита, че
правилно административният орган е
приложил предвидената в чл. 23 от
Наредба № 6 редукция. Вече беше посочено, че решението в частта по т. ІІ.1. е
законосъобразно, поради което това определя и основата, върху която административният
орган е извършил редукцията. Твърдяното “Предхождане“ на проекта на практика е
неговата подготовка. Именно този процес на подготовка законодателят е предвиди
в чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6, поради което редукцията е правилно
приложена. Съдът вече посочи, че ще цени отговора на вещото лице относно
размера на отделните съставни елементи, включени в тази редукция и образуващи
общо сумата от 7272,23 лева с ДДС.
По отношение
на наложената санкция по т. ІІ.3. от Решението
Административният
орган е обосновал налагането на допълнителна редукция в размер на
84 999,03 лева с ДДС с разпоредбата на чл. 63 от Регламент за изпълнение
809/2014, съгласно която плащанията се изчисляват въз основа на сумите, за
които е установено, че са допустими по време на административните проверки,
посочени в член 48. Компетентният орган проверява полученото от бенефициера
искане за плащане и определя сумите, които е допустимо да получат подпомагане.
Той определя: а)сумата, която е платима на бенефициера въз основа на искането
за плащане и решението за отпускане; б) сумата, която е платима на бенефициера
след проверка на допустимостта на разходите в искането за плащане. Ако сумата,
установена съгласно буква а) от втора алинея, надвишава сумата, установена
съгласно буква б) от същата алинея, с повече от 10 %, за сумата, установена
съгласно посочената буква б), се прилага административна санкция. Размерът на
санкцията се равнява на разликата между тези две суми, но не надхвърля пълното
оттегляне на подпомагането. Въпреки това санкции не се прилагат, ако
бенефициерът може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че
няма вина за включването на недопустимата сума или ако компетентният орган
установи по друг начин, че въпросният бенефициер няма вина.
Жалбоподателят
твърди, че липсва основание за налагане на тази санкция, защото разликата между
двете суми е под 10%. При условията на евентуалност прави възражение, че дори
да съществува основание за налагане на санкцията, то тя не следва да е в
процесният размер, тъй като стойността на заявените и констатираните на място
СМР е значително по-ниска от 84 999,03 лева.
Жалбоподателят не
е ангажирал доказателства, които да позволят на административният орган, а също
така и на съда да приеме, че той няма вина за включването на недопустимата
сума. Напротив, от цялостното поведение на жалбоподателя се достига до извода,
че той съзнателно е включил недопустимите суми, като твърди че релевантните СМР
са изпълнени.
Безспорно се
установи, че съществува разлика между заявената за плащане сума и сумата,
определена при проверката на място. Надвишаването е с 13.36%, което надхвърля
посочената в чл.63 от Регламент за изпълнение
(ЕС) №809/2014 г. стойност.
Съдът не намира
за необходимо да обсъжда изложените от жалбоподателя възражения в представените
по делото писмени бележки и допълнителни такива, тъй като оплакванията в тях се
базират изцяло на информацята, представена в заключението по комплексната
експертиза, която не може да бъде ценена по делото (с изключение на въпрос №
7).
По изложените
мотиви жалбата на Манастира е неоснователна и следва да се отхвърли, а
решението на изпълнителния директор на ДФЗ да се остави в сила.
По делото искане
за присъждане на разноски е предявено от двете страни. Като съобрази нормата на
чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в
полза на ДФЗ се следват такива, ако са поискане своевременно. Трябва да се
отбележи обаче, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
разноски по делото за първи път е предявено от процесуалния представител на
ответника в представените по делото писмени бележки (л. 70), като се сочи, че
за същите е представен списък в съдебно заседание. Необходимо е да се посочи,
че в проведените по делото съдебни заседания на 28.04.2021 г. и на 30.06.2021
г. ответникът не е представляван. По делото не са постъпвали молби от
ответника, в които да е заявено искане за присъждане на разноски. Съгласно т.
11 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за
разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. В този смисъл, съдът не присъжда разноски в полза на ответника.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Манастир „Свети Георги“, със седалище и
адрес гр. Поморие, ул.”Княз Борис I” № 177, общ. Поморие, обл. Бургас; ЕИК
********* против Решение № 02/07/6/0/00190/3/01/03/01, изх. № 01-2600/6104/
16.11.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта
(т. ІІ), с която е отказано частично изплащане на финансова помощ,
представляващо плащане по договор № 02/07/6/0/00190/10.05.2018 г. в размер на
169 998,06 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: