Решение по дело №2182/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юли 2016 г. (в сила от 26 август 2016 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20164430102182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1218

 

гр.Плевен, 28,07,2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията Вера Найденова гр.д. 2182 по описа на съда за 2016 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК *********, чрез адв.*** от АК-Кюстендил, съдебен адрес ***, против Д.М.Ц., ЕГН **********, и М.Д.Ц., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 03,09,2007 г. между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит №HL26845, по силата на който на първия ответник е предоставена сумата от 13 000,00 лева за текущи нужди, обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Кредитът е усвоен на 05,09,2007 г. Твърди се, че на 21,02,2012 г. между банката и двамата ответници е сключен и Договор за встъпване в дълг по Договор за потребителски кредит №HL26845, като М.Ц. се е съгласил да встъпи в задължението като съдлъжник и да отговаря солидарно с кредитополучателя. Посочва се, че крайният срок за издължаване на кредита е 05,09,2032 г. Твърди се, че 31,10,2007 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит между *** като цедент и „***“ АД в качеството на цесионер, между които и процесния договор за кредит, а на 06,04,2009 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит между „***“ АД като цедент и *** в качеството на цесионер, между които и процесния договор за кредит. Сочи се, че за двете прехвърляния ответниците са уведомени с изрични уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД, получени на 10,05,2014 г. Твърди се, че със допълнителни споразумения от 01,04,2009 г., 23,12,2010 г., 11,10,2011 г. и 27,04,2012 г. са извършвани преоформяния на главницата чрез прибавяне на просрочени задължения, като на длъжниците е дадена възможност за определен период да ползват облекчения в лихвения процент и размера на вноските. Сочи се, че след преоформянията главницата възлиза на 14 738,28 лева.  Твърди се, че поради незаплащане на 35 месечни погасителни вноски, считано от 10,08,2012 г., банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като е изпратила уведомления за това до длъжниците, връчени на 21,08,2015 г. Твърди се, че след получаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост, ответниците са извършили частично плащане. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят сумата от 13 971,46 лева главница, лихва за забава в размер на 5099,02 лева за периода 10,04,2013 г. – 15,03,2016 г., както и разноски за нотариални такси и уведомления в размер на 252,00 лева. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, се развиват подробни съображения в подкрепа на претенциите както и доводи срещу възраженията на ответниците от отговора на ИМ.

 В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмени отговори, чрез адв.Д.Д. от ПАК, в които оспорват исковете. Наведени са доводи за неравноправност на част от клаузите на процесния Договор за кредит и респективно – тяхната нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. В с.з. адв.Арнаудов – процесуален представител на ответниците, моли съда да отхвърли претенциите като недоказани.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното копие на договор за потребителски кредит №HL26845/03,09,2007 г. се установява, че същият е сключен между ищеца и отв.Д.Ц. за сумата от 13000,00 лева, а уговорената годишна лихва е в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в лева, действащ за съответиня период, плюс договорна надбавка от 0,45 пункта.

Висно от представеното бордеро №869552/05,09,2007 г. сумата от 13000,00 лева е преведена по сметка на кредитополучателя.

От представеното ДС към договор за потребителски кредит №HL26845/2007 г. от 01,04,2009 г. се установява, че е сключено между ищеца и отв.Д.Ц., като с него страните са се съгласили какви са дължимите суми по договора за кредит към момента, и са уговорили просрочената главница и просрочената лихва, след приспадане на еднократна вноска от 88,43 лева, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница.

От представеното ДС към договор за потребителски кредит №HL26845/2007 г. от 23,12,2010 г. се установява, че е сключено между ищеца и отв.Д.Ц., като с него страните са се съгласили какви са дължимите суми по договора за кредит към момента, и са уговорили просрочената главница,  просрочената лихва, просрочените такси и просрочените плащания по застраховката да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. Уговорен е и период на облекчено погасяване на кредита.

От представеното ДС към договор за потребителски кредит №HL26845/2007 г. от 11,10,2011 г. се установява, че е сключено между ищеца и отв.Д.Ц., като с него страните са се съгласили какви са дължимите суми по договора за кредит към момента, и са уговорили просрочената главница,  просрочената лихва и просрочените такси, след приспадане на еднократна вноска от 69,00 лева, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. Уговорен е и четиримесечен период на облекчено погасяване на кредита.

  От представеното копие от Договор за встъпване в дълг по № HL26845 от 21,02,2012 г., сключен между ищеца и ответниците, отв.М.Ц. е встъпил като солидарен длъжник по договора за кредит за задълженията на Д.Ц., като страните са се съгласили, че към датата на сключване на договора дължимата сума е в размер на 13 809,37 лева.

От представеното ДС към договор за потребителски кредит №HL26845/2007 г. от 27,04,2012 г. се установява, че е сключено между ищеца,  отв.Д.Ц. и отв.М.Ц., като с него страните са се съгласили какви са дължимите суми по договора за кредит към момента, и са уговорили просрочената главница,  просрочената лихва и просрочените такси, след приспадане на еднократна вноска от 58,00 лева, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. Уговорен е и шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита.

Видно от представеното копие от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, предоставения на отв.Д.Ц. кредит е обезпечен с ипотека на недвижим имот. С ипотеката е обезпечен и друг потребителски кредит в размер на 23 600,00 лева, отпуснат на отв.Д.Ц. на 03,09,2007 г.

Видно от представено копие от уведомление за прехвърляне на вземане, ищеца *** е уведомило кредитополучателите, че е прехвърлило на 31,10,2007 г. на „***“ АД вземанията си по процесния договор за кредит, като прехвърлянето е съобщено на длъжниците на 10,05,2014 г.

Видно от представения договор за цесия от 06,04,2009 г., „***“ АД е прехвърлил на *** свои вземания, между които и процесното вземане срещу отв.Д.Ц..

Видно от представеното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, същата е съобщена на длъжниците чрез връчване на нотариална покана на 21,08,2015 г.

   От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че последните плащания са на 17 и 29 септември 2015 г., като последната погасена вноска е тази с падеж 10,09,2012 г. и остават непогасени вноските от 10,10,2012 г. до края на срока на договора. ВЛ е установило, че дължими по Договора за кредит и ДС към него са главница в размер на 13 971,46 лева, лихви за периода 10,10,2012 г. – 15,03,2016 г. в размер на 5728,31 лева, от които се претендират такива за периода 10,04,2013 г. – 15,03,2016 г. в размер на 5099,02 лева. ВЛ е установило, че БЛП на банката в лева се е променил от 7 пункта на 01,01,2006 г. до 10,25 пункта на 10,09,2012 г., като се е променял след решения на КУАП на ***. Установено е, че БЛП на Банката е сбор от трансферна цена на ресурса /който се влияе от пазарни-бенчмаркови лихвени мерители – Софибор, Юрибор, либор, рисковата премия, приложеми аза Банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на Банката-минимални задължителни резерви и фонд за гарантиране влоговете в банките. Както в заключението, така и в с.з. ВЛ пояснява, че кумулативното изменение на компонентие е около 20 %, а повишаването на БЛП на Банката за периода е 3,25 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит, Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока. Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката. По делото се установи и не е спорно между страните, че ищеца в качеството си на кредитор е предоставил на отв.Д.Ц. кредит в размер на 13 000,00 лева, с краен срок на погасяване – 300 месеца от датата на откриване на заемната сметка. С поредица от допълнителни споразумения просрочените главница, просрочената лихва и просрочените такси и плащания по застраховката са преоформени като редовна главница. По правната си същност уговорките в тези ДС представлява капитализация на лихвата. Тя представлява споразумение между кредитора и кредитополучателя, съгласно което дължимите несъбрани просрочени лихви по кредит или друго вземане се добавят към неплатената и недължима главница по вземането към датата на падежа. По същество е налице новация на всяко задължение за лихва, което по силата на допълнителното споразумение се прибавя към недължимата /редовна/ главница. Подновяване или новация се нарича договора, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Новацията има двойно действие – 1/създава едно ново задължение и 2/погасява едно задължение. По изложените съображения, следва да бъде прието, че за всяка начислена просрочена лихва /респ.такси и застрахователни плащания/ , която е прибавена към редовната главница, на практика е налице погасяване на задължението за лихва /респ.такси и застрахователни плащания/ и възниква задължение за нова главница. Тази възможност не е ограничена със срок в договора - нито до прекратяване на договора, нито до обявяването му за предсрочно изискуем. По тези съображения съдът намира, че се явяват неоснователни възраженията на ответниците, че след допълнителните споразумения се е стигнало до анатоцизъм.

Неоснователни са и възраженията за липса на уведомяване на длъжниците за извършените цесии с оглед представените уведомления за това, а следва и да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новия кредитор е предявил иска си относно цедираното вземане.

По отношение за въраженията за неравноправност на клаузи в договора за кредит, поради противоречие със ЗЗП - съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени ивдивидуално. Съдът приема, че както процесния договор за кредит, така и изготвените допълнителни споразумения към него не са на бланка на Банката. Освен това за отв.Д.Ц. е имал възможност да не се съгласи и да не подпише процесния договор. Не се събраха доказателства отв.Д.Ц. при подписване на договора, и отв.М.Ц. при подписване на ДС да са предложили различни условия, които банката да е отказала да обсъди и приеме. Ето защо съдът приема, че условията по Договора за кредит и ДС към него са индивидуално уговорени, което изключва тяхната неравноправност. Освен това следва да се отбележи, че в един значително дълъг период от пет години кредитополучателят и встъпилият в последствие съдлъжник са обслужвали кредита, и една при обявяването му за предсрочно изискуем се позовават на нищожност на клаузите на договора.

За пълнота следва да се отбележи, че дори и да не бяха индивидуално договорени условията по процесния договор за кредит, не може същите да се приеме, че са неравноправни касателно едностранната промяна по отношение дължимите лихви и такси, тъй като се установи от заключението на ВЛ че компонентите, които определят БЛП на Банката са 1/нормативно определени и 2/пазарни механизми – тоест и двете са обективни и не зависят от волята на банката.

 Доколкото ВЛ е установило, че записванията за задълженията на ответниците в Банката отговарят на заявеното в настоящото производство, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. 

При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените деловодни разноски, които са в размер на 772,90 лева за ДТ, 881,37 лева за адвокатско възнаграждение и 250,00 лева за ВЛ.

Съдът констатира, че ответниците не са внесли определения депозит за ВЛ, а в защлючението има отговор и на поставените от тях въпроси. Ето защо следва всеки от ответниците да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата от 50,00 лева – депозит за прието по делото заключение на ВЛ.

Воден от горното, съдът

 

      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Д.М.Ц., ЕГН **********, и М.Д.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК *********, сумата от 13 971,46 лева главница, лихва за забава в размер на 5099,02 лева за периода 10,04,2013 г. – 15,03,2016 г., както и разноски за нотариални такси и уведомления в размер на 252,00 лева, веднто със законната лихва върху главницата от датата на ИМ  - 30,03,2016 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.М.Ц., ЕГН **********, и М.Д.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК *********, сторените по делото разноски в размер на 772,90 лева за ДТ, 881,37 лева за адвокатско възнаграждение и 250,00 лева за ВЛ.

ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Д.М.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 50,00 лева – депозит за изготвено по делто заключение на ВЛ.

ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК М.Д.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 50,00 лева – депозит за изготвено по делто заключение на ВЛ.

Решението може да се обжалва пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                     

   Районен съдия :