Р Е Ш Е Н И Е №46
гр.Силистра, 03.10.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Румяна Пенева,с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като
разгледа докладваното от с-я Славова КАНД
№45 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №93/14.04.2022г., постановено по АНД №408/2021г., Силистренският
районен съд е отменил Наказателно постановление №19-001257/10.06.2021г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” Силистра,с което на „Стар пост“ ООД
гр.София, на основание чл.415в ал.1,във вр. с чл.413
ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), е било наложено административно наказание по
вид „имуществена санкция”,в размер на 300 лева,за нарушение на чл.223 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване (Обн.ДВ,бр.88/99г.,посл.изм.ДВ, бр.95/17г.),във връзка с чл.5 т.5 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите (Обн.ДВ,бр.89/ 14г.,посл.изм.ДВ,бр.37/2021г.)
Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция ”Инспекция по труда” Силистра, подадена от директора, с искане да бъде отменено обжалваното решение
на СРС и след решаване на спора по същество от касационната инстанция, да бъде
потвърдено първоначално оспореното наказателно постановление. В съдебното
производство касаторът се представлява от ст.юрисконсулт И.А., който поддържа доводите
от жалбата.Твърди наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК,като
счита,че неправилно е бил приложен материалният закон от съда по отношение на
факти, които не са били спорни.Релевира и оплакване за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.Възразява срещу главния отменителен
извод за неправилна юридическа квалификация на установените по делото факти, както
и за липса на установявания за други съставомерни
такива по приетия от СРС за съответен нормативен текст - чл.225 ал.2 Наредба
№7/ 99г., вместо приложения от касатора чл. 223 от с.н. Ето защо настоява за
отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация-“Стар Пост“ООД,с ЕИК:********* и адрес
на управление:гр.София,бул.“Черни връх“ №73, представлявано от управителя Д.В.чрез
представител по пълномощие адв.М.Д. ***,оспорва касационната жалба.Излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивната инстанция и настоява
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. В писмена защита поддържа
доводите си от въззивното производство, на които
счита, че съдът или не е дал отговор, или неправилно ги е отстранил,като
неоснователни от мотивите по съществото на спора,независимо от правилно формираният
краен решаващ извод.Настоява ксационният съд да
съобрази тези оплаквания,отново развити в писмената защита, тъй като същите
допълнително обосновавали отменителния резултат, който
бил съответен на закона.Поради липса на право на касационна жалба (отменителното
решение на СРС е в интерес на санкционирания ответник) не е могъл да релевира
горните съображения в процеса извън съдебното заседание,като същите се свеждат
до следното:- липса на компетентност както за актосъставителя (не
било установено да е държавен контролен орган съгласно чл.416 ал.1,вр. с чл.399 КТ), така и за административно-наказващия
орган, който бил действал без надлежно упълномощаване (независимо,че терминът в
чл.416 ал.5 КТ е „оправомощаване“), тъй като нормативно
определеният орган с такава компетентност бил изпълнителният директор на
ИА“ГИТ“;- липса на законоустановено нарушение изобщо,
съгласно приложения от касатора чл.233 от Наредба №7/99г., който не съдържал
правило за поведение, а препращал към отменена Наредба №Iз-2377/ 2011г. и съгласно чл.46 ал.3 ЗНА е недопустимо
административнонаказателната отговорност да се основава на разширително
тълкуване на закона; - релевираните в административнонаказателното
производство правни разпоредби не били свързани с трудовото законодателство,
което сочело на евентуална компетентност за установяване на тяхното нарушаване
от органите на противопожарната безопасност,а не от тези по чл.399 и сл. КТ; както
и че -
определеният максимален размер на санкцията съгласно приложения привилегирован
състав от чл.415в ал.1 КТ е следвало да бъде мотивиран от АНО,което като не е сторено
в НП, е нарушение на закона.В обобщение моли, да бъде потвърдено решението на районния
съд, като правилно по своя резултат. Не претендира разноски за настоящата
инстанция и не представя доказателства за такива.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира
обжалваното решение за законосъобразно и дава заключение за неговото
потвърждаване от касационния състав като съответно на фактите по делото и
закона.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане
на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие:Касационните основания, които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат до твърдения за неправилно приложение на закона и допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила във фазата на оценка на доказателствата и тяхното значение за
разрешаването на повдигнатия спор (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН/.Акцентът в касационната жалба е поставен
върху довод,че районният съд неправилно бил приел, че адекватната правна
квалификация на констатираното нарушение (макар и с неустановени всички съставомерни признаци) се намирала в друг текст на приложената
Наредба №7/1999г.Релевираната от касатора разпоредба
била съставна и съдържала в общото задължение за работодателя- да създаде
организация за осигуряване на пожарната безопасност в предприятието и
изискването от чл.225 ал.2 с.н.,тъй като част от горната организация именно
било процесното оборудване на работните места с подходящи пожаротехнически
средства за първоначално пожарогасене. Възразява и
срещу заключението на съда,че фактическото обвинение не било изчерпателно и не
съдържало установявания на факти от вида на посочените в чл.225 ал.2 Наредба
№7/ 99г.,като отделно от това не били посочени кои и колко са „подходящите
пожарогасителни средства“ в проверения обект, съгласно нормативната
регламентация.Тези констатации на въззивната инстанция са препятствали и
процесуалната възможност от чл.337 ал.1 т.2 НПК, да измени НП прилагайки
адекватната материална правна разпоредба, тъй като е недопустимо за първи път
пред съда да се установяват факти от състава на административното нарушение,
срещу които страната не се е защитавала. Подминавайки горните обстоятелства касаторът
твърди,че констатацията за „неосигурени подходящи пожарогасителни средства“ се
потвърждавала от писмени- те обяснения на мениджъра в проверения офис в гр.Силистра
на дружеството, както и на неговия управител, в които обяснения се говорело за
един пожарогасител, без уточнение с какъв клас на праха следва да е същият, с
каква вместимост и дали да е на водна основа или друга. Още по-малко в административнонаказателното
производство касаторът е установявал факти свързани с уточняване на горните
съществени елементи от фактическия състав на нарушението,вкл. в сегмента - кои
са подходящите пожаротехнически средства,които не е
осигурил ответникът по касация.
Силистренският районен съд е установил фактическатата обстановка по делото въз основа на събраните
доказателства,при спазване на базовите изисквания от чл.13,чл.14 и чл.107 НПК.За да бъде извършен настоящия контрол относно съответствието на оспорения
съдебен акт с материалния закон,преди това следва да се провери основателността
на касационния довод за нарушение на съдопроизводствените правила (такова не е
конкретизирано в касационната жалба, а съгласно чл.218 ал.1 АПК настоящият съд
няма задължение да проверява за пороци,извън посочените в жалбата),което да е
компрометирало фактическите изводи на въззивната инстанция.Твърдението за
превратно обсъждане на доказателствата,вкл. на процесните пред съда актове, с приетото
„лаконично описание на административното обвинение“,сочещо на съществено
отклонение от изискванията както на чл.42 ал.1 т.5, така и на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, не се установява.Напротив,съдът е приел за установено нещо, което не е
посочено нито в АУАН,нито в НП- че ставало въпрос за „липса на
пожарогасител“.Няма такова установяване в хода на административнонаказателното
производство, въпреки което въззивната инстанция го е приела, но е счела за
недостатъчно за формиране на фактическо обвинение по текстовете на глава девета
„Борба с пожари“ от Наредба №7/1999г., издадена от Министъра на труда и
социалната политика и Министъра на здравеопазването, по законовата делегация от
чл.7 ал.2 ЗЗБУТ и чл.276 КТ,съгласно §2 ПЗР на същата.Последното сочи на
неоснователност на оплакването на ответника по касация, че процесното нарушение
не било такова на трудовото законодателство,а на правилата за противопожарна
безопасност, което го извеждало изцяло от обсега на компетентност не само на
органите от чл.399 и сл. КТ, но и от нормативната регулация на обществените
отношения с КТ и ЗЗБУТ.
Напротив, релевантната Наредба №7/99г. е издадена за
прилагане на отделни разпоредби на нормативни актове от по-висок ранг каквито
са както КТ, така и ЗЗБУТ, съгласно регламентацията от чл.7 ал.2 ЗНА.
Следователно, релевираното нарушение с процесното пред СРС наказателно
постановление, е такова на нормативните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд,намиращи се в сегмента на безспорните задължения на
работодателите, които съгласно чл.55 ЗЗБУТ носят отговорност по чл.413, чл.415в
и чл.416 КТ, в които параметри се е провело и процесното
производство.Компетентността на службите за осигуряване на пожарна безопасност
по чл.17 и сл. ЗМВР,изчерпателно разписана в глава пета, раздел VI ЗМВР (вероятно се има предвид и Наредба №8121з-882/25.11.14г.
за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол),не попада в периметъра
на правомощията на контролните органи от чл.399 КТ, във връзка със ЗЗБУТ и няма
правен способ да бъде погълната или игнорирана същата от правилата на ЗМВР, тъй
като се уреждат различен кръг от обществените отношения.
И за да бъде изчерпен въпросът с упорито поддържаното
възражение от ответника по касация за липса на компетентност както на
актосъставителя,така и на АНО, на което СРС е дал законосъобразен отговор,
настоящият състав намира за нужно да допълни още следното: Видно от
доказателството на л.31 от АНД/СРС е, че актосъставителят
Румяна Маринова Петрова изпълнява длъжност „старши инспектор“ в ДИТ-Силистра,което
съгласно чл.21 ал.1 от Устройстения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (Обн.ДВ,бр.6/14г.,посл.изм.ДВ,бр.34/ 22г.), го определя именно като
„контролен орган“, имащ правомощията, установени в КТ, ЗЗБУТ, ЗНЗ, ЗТМТМ, ЗДСл
и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Съгласно
регулацията от чл.416 ал.5 във връзка с ал.1 КТ, НП се издават от ръководителя
на съответния орган от чл.399 КТ или от оправомощени
от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. С приложената на л.29 АНД/СРС Заповед
№186/13.06.2008г. са делегирани правомощия на директорите на ДИТ по реализиране
на административнонаказателната отговорност на лица, срещу които са съставени
АУАН от контролни органи в съответната ДИТ.
Възражението,че персонализацията на централния
едноличен административен орган,с нормативно правомощие да делегира част от
своята компетентност (арг. чл.416 ал.5 КТ,както и
чл.6 ал.5 УПИАГИТ), била многократно променяна през изтеклия период от издаване
на горната заповед до настоящото производство,е ирелевантно за спора.Това е
така,защото няма данни въпросното делегиране на административнонаказателна
компетентност на директорите на ДИТ,вкл. на ДИТ-Силистра, да е отменяно,а за
настоящия процес е от значение единствено това дали делегиращият орган е
разполагал със съответните правомощия и дали същите са възложени на визирано в
закона „длъжностно лице“. Всички останали възражения, напр. че не бил посочил
издателят на процесното пред СРС наказателно постановление, че действа при
условията на „упълномощаване“,каквото в случая не се и установява,следва да
бъдат отклонени, защото органът, комуто са делегирани правомощия, действа от
свое име, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по
т.д. №ТР-4/2002г. на ОСС. Ето защо като е отклонил като неоснователно
възражението на „Стар Пост“ООД в горния смисъл,районният съд е постановил
правилно решение, в тази му част.
Неоснователно е главното оплакване в жалбата, че
изводът на съда за лаконичност и неизчерпателност на
фактическото административно обвинение,поради липсата на установявания на факти
от вида на посочените в чл.225 ал.2 Наредба № 7/ 1999г., бил неверен, защото съставомерните обстоятелства били посочени както в АУАН,
така и в НП, а тяхната юридическа квалификация била еднакво адекватна както по
чл.223, така и по чл.225 ал.2 Наредба №7/99г., тъй като първата иманентно
съдържала и изискването от втората. Не релевира обаче, възражения относно
заключението на съда,че административнонаказващият
орган дори не е посочил кои и колко са „подходящите пожарогасителни
средства“,които не е осигурил ответният работодател, което е достатъчно за
извод в контекста на изведения от въззивната ин-станция,че административното
обвинение е непълно.При липса на установени факти от значение за правилната
юридическа квалификация на деянието,съдът не е разполагал с друга възможност
освен да отмени юрисдикционния акт.Установил е, че на
16.04.21г. и на 12.05.21г., в хода на извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство и осигуряването на безопасни и здравословни условия
на труд, в офис за куриерски услуги в гр.Силистра на „Стар Пост“ООД,
работодателят не бил осигурил подходящи пожарогасителни средства. Без
установяване от АНО е приел, че се касаело за липса на пожарогасител,като
нарушението било отстранено.
При тези фактически установявания съдът е счел, че
касаторът неправилно е приложил материалния закон, защото релевираното
задължение на работодателя да осигури подходящи пожаротехнически
средства за първоначално пожарогасене, е предвидено в
друг нормативен текст,а именно в чл.225 ал.2 Наредба №7/99г. Приложеният от АНО
чл.223 не се намира в съотношение на общ към частен/специален, респ. поглъщащ
правилото от чл.225 ал.2 от с.н., нито са в някаква колизия, както правилно е
счел СРС.Още повече,че чл.223 препраща към отменената Наредба №Iз-2377/2011г.,което
посредством поправително тълкуване може да бъде преодоляно, защото както
отменената, така и действащата Наредба
№8121з-647/14г.- двете с едно и също наименование „за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите“,са издадени на основание разпоредби на ЗМВР,като сега действащият
закон е изцяло нов, обн.ДВ,бр.53/27.06.2014г.посл. изм.ДВ,бр.62/ 22г.,за прилагането на чиито чл.125
ал.2 ЗМВР е приета новата наредба,преуреждаща изцяло
същия кръг обществени отношения,нормирани с отменената.Последната е била
издадена на основание чл.91б ал.6 ЗМВР (отм.ДВ,бр.19/2014г.).Следователно,
съдът като е приел, че независимо от нормативната промяна (неотразена в чл.223
Наредба №7/99г.),не е отпаднало релевантното в процеса правно предписание,
възпроизведено изцяло в приетата съобразно новия ЗМВР Наредба, е процедирал
правилно.Още повече,че съответният нормативен текст,под който следва да бъдат субсумирани фактите по делото според съда, не засяга
отменения подзаконов нормативен акт,което ирелевира оплакванията на ответника
по касация,тъй като не се налага никакво тълкуване - нито разширително,нито
стеснително,в контекста на чл.46 ЗНА, на ясно формулираната разпоредба на
чл.225 ал.2 от Наредба №7/1999г.
Правилно съдът
е установил, че отговорността на „Стар Пост“ООД е била ангажирана в качеството
му на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ,който е бил задължен не само да
създаде организация за осигуряване на пожарна безопасност, а и да осигури
подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене. Последно посоченото задължение е изрично
уредено в чл.225 ал.2 Наредба №7/99г. по следния начин:“(2) В зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото
се в тях работно оборудване, физическите и химическите свойства на използваните
вещества и материали и максималния брой на хората, работните места се оборудват
с подходящ пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене и когато обстоятелствата го изискват-с
пожарогасителна система.“ Връзката, която касаторът е направил при
квалифициране на деянието е с чл.5 т.5 от Наредба №8121з-647/14г., който от
своя страна препраща към чл.15 с.н., чиято
ал.1 е предвидила обектите да се оборудват с пожаротехнчески
средства, видът и количеството на които се определят съгласно Приложение №2 към
чл.3 ал.2 от Наредба №Iз-1971/2009г. за строително-техническите правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар.Във въпросното приложение, в раздел
Втори, т.4 „Обществени сгради и свобода
дворна площ към тях“, т.4 „Пощенски станции“ (най-близко като производствени
характеристики до проверявания офис на куриерска фирма) е предвидено, че същите
са с клас на функционална пожарна опасност Ф3.4, като броят на пожаротехническите средства е поставен в зависимост от
наличието или не на коридорна система, дължината евентуално на коридора; от етажността на сградата и етажа, на който се намира
провереният офис, каквито установявания в административнонаказателното
производство липсват. Дори не е посочено офисът едно, две или повече помещения
заема и в каква сграда е разположен. Не е изследван и въпросът има ли в
сградата, респ. в коридора, поставен пожарогасител от друго ползващо същата лице.И
в двете наредби (приложимата и към която препраща чл.15 от нея) няма изискване
по отношение на стая в сграда, а единствено за помещения със специално
предназначение в административни сгради с площ от 100 кв.м. Ето защо настоящата
инстанция споделя изцяло извода на СРС,че касаторът е следвало да посочи
конкретната правна норма (в случая чл.225 ал.2 Наредба №7/99г.) във връзка с
разпоредба,посочваща изрично вида и броя на пожаротехническото/те
средство/а, което като не е било
направено,е ограничило правото на защита на санкционираното ООД, как-то и
възможността за контрол за законосъобразност от съда.
Изпълнявайки задълженията си от чл.107 НПК, съдът е
събрал относимите доказателства в съдебното производство,които са разколебали
извода за съставомерност на установеното фактическо
положение при проверката от контролните органи на ДИТ-Силистра. Органът касатор сам се е лишил от такава възможност (чл.52 ал.4 ЗАНН ) и е издал
процесното пред СРС Наказателно постановление, при липсата на установявания за съставомерни факти по релевираната отговорност.
Предвид горното, съдът намира, че оспореното решение
на СРС е правилно не само по своя резултат, но и по своите мотиви/решаващи
съображения. При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски на
поискалия ги касатор. Обобщавайки изложеното,настоящият
състав намира за неоснователна жалбата на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Силистра.
Оспореното съдебно решение, като съответно на закона и постановено при отсъствие
на касационни основания за неговата отмяна,следва да бъде потвърдено,воден от
което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №93/14.04.2022г.,постановено по АНД №408/2021г.
по описа на Силистренския районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.