Решение по дело №808/2020 на Районен съд - Свиленград

 

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №............

 

                               град Свиленград, 19.02.2021година

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Кирева Административно наказателно дело №808 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №43-0000471 от 10.11.2020 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с което на Е.М.Б.,  ЕГН **********,*** за нарушение на чл.96, ал.5,т.2,буква А от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание на основание  чл.96, ал.5,т.2,буква А от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 1000 лв.

        Жалбоподателят Е.М.Б., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен,постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон  като излага доводи относно допуснатите нарушения от страна на АНО.

        В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован  съгл. чл.61,ал.2 от ЗАНН,не се явява и не изпраща представител.

        Административнонаказващият орган /АНО/ –Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, редовно призован , не изпраща представител.

        Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от  фактическа страна:

          На 04.09.2020 г. служителите при АНО-В.Н.Н. и  св.Г.М.Г.  около 16,10часа на автомагистрала Марица при км.78 , спрели за проверка автобус , марка „Мерцедес” с рег. № К 7086 ВК, собственост на Детелина 555 ООД.

          При проверката свидетелите установили въз основа на Разрешително № ********** , валидно  до 02.12.2024г. се извършва международен превоз на пътници по редовна международна  автобусна линия –гр.Кърджали, Р.България-Капитан Андреево-гр.Бурса,Р.Турция.

          При проверка на багажното отделение на автобуса, длъжностните лица констатирали, че водачът допуснал извършването на  превоз на багаж по автобусната линия,за който не е издал багажни разписки .

          При така установените обстоятелства В.Н.Н., заемащ длъжността „инспектор” към РД”АА” – Стара Загора приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.96, ал.5,т.2,буква А от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/,за което съставил и предявил на нарушителя АУАН № 272421, в присъствието на колегата си св.Г.М.Г.   , като съответно екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

         Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №43-0000471 от 10.11.2020 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с което на Е.М.Б.,  ЕГН **********,*** за нарушение на чл.96, ал.5,т.2,буква А от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание на основание  чл.96, ал.5,т.2,буква А от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. връчен срещу подпис на жалбоподателя на 08.12.2020г. видно от известие за доставяне ,приложена по АНПр.

         В АУАН и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.96, ал.5,т.2,буква А от Закона за автомобилните превози, поради което му е наложено административно наказание на основание  чл.96, ал.5,т.2,буква А от Закона за автомобилните превози  “Глоба” в размер на 1000 лв.

                 В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.

        Представена е и Заповед №1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е преназначен Антон Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Стара Загора,считано от 04.08.2020г.за срок от една година.

        Налични по АНПр са и фотоснимки на багаж-чанти .

        Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание, свидетел –Г.М.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.М.Г., които са безпротиворечиви, логични и взаимно-допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служител на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, доколкото такива не са ангажирани от страна на жалбоподателя. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

       С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

          Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

         Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.

         При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

         По същество,съдът намира обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно ,по следните съображения:

         Според  чл. 96, ал.5, т.2 ,б.А от същия закон наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер 1000 лв., който допусне или разпореди извършване на превоз на багаж по автобусна линия без издаване на багажна разписка.

       Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Закона за автомобилните превози -превозвачът задължително издава багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.

        В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач на автобус е допуснал извършване на нарушение на чл. 96, ал.5, т.2,б.А от ЗАвП, т.е за допустителство .

    Принципно, според предвиденото в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН (обща разпоредба) може да се реализира административнонаказателна отговорност за допустителство за извършени административни нарушения при осъществяване на дейността на предприятия и организации, като сочения за нарушител, би могъл да носи административнонаказателна отговорност за допустителство .

       Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. От друга страна личната административнонаказателна отговорност обаче за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Един субект може да носи отговорност или за извършено от него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ. Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, т.е. за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи, съгласно  чл. 24, ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени.

    Разпоредбата на  чл. 96, ал.5, т.2 от ЗАвП урежда две отделни изпълнителни деяния на нарушението, според неговия субект . В първия случай това е лицето, което допусне извършването на превоз на багаж, без издаване на багажна разписка, а втората хипотеза предвижда административно наказателна отговорност да се носи лицето – разпоредило извършването на превоз на багаж, без да е издадена багажна разписка .

    Задължението да се издаде багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗАвП обаче е на превозвача, какъвто жалбоподателя безспорно не е и следователно не може да му бъде повдигнато обвинение, затова че не е изпълнил задължението да издаде багажна разписка.

         С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление –незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.

           За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя  в качеството му на водач действително е извършил административно нарушение ,но такова по чл. 37а, т.6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., тъй като на процесната дата не е изпълнил задължението си да издаде и прикрепи багажна разписка към всеки отделен багаж,ако съответно този багаж е бил на пътник от автобуса.

           Поради което за осъщественото от него нарушение, изразяващо се в неиздаване и прикрепване на багажни разписки към всеки отделен багаж, е следвало отговорността му да бъде ангажирана въз основа на общата санкционна разпоредба на чл. 105, ал.1 от ЗАвП.

            По тези съображения, налице е и посоченото в оспореното решение, неправилно приложение ,както на нарушената ,така и на санкционната норма на  чл. 96, ал.5, т.2 от ЗАвП, тъй като от съдържанието на последната се установява, че е приложима за хипотези, в които е налице допускане или разпореждане  на ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени /в случая водача/да бъде извършен превоз на багаж без издаване на багажна разписка, не и за случаите на неизпълнение на задължението на водача да издаде и прикрепи такава багажна разписка към всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното отделение на автобуса. /така и Решение № 180 от 20.10.2016 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 146/2016 г./.

          По Разноските по делото:

       По  делото не се претендират разноски,както от страна на жалбоподателят, така и от страна на АНО,поради което съдът не дължи произнасяне.

       Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно  Наказателно постановление /НП/ №43-0000471 от 10.11.2020 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с което на Е.М.Б.,  ЕГН **********,*** за нарушение на чл.96, ал.5,т.2,буква А от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание на основание  чл.96, ал.5,т.2,буква А от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 1000 лв.

 

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................