Р Е Ш Е Н И Е
Номер 282 23.02.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2298 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.В.П. ***, с ЕГН **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0769-002110/25.09.2020г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., с
която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменена.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя –адв.А. изрично уточнява, че обжалва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002110/25.09.2020г.,
като претенцията му не е свързана с искане за
спиране предварителното
изпълнение на оспорената заповед. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Ангажира гласни доказателства. Пледира за отмяна на заповедта.
Ответникът –полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Административен съд - Бургас, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
03.11.2020г., видно от отбелязването върху самия акт. Жалбата е подадена на 05.11.2020г. от активно легитимирана страна –
адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0769-002110/25.09.2020г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., на М.П. е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Основание за издаване на заповедта е съставения АУАН против П., за това, че на 24.09.2020г., около 22.10
часа, в гр.Бургас, кв.“Ветрен“ на ул.“Огоста“ , управлява мотопед „Кийуей Хърикен“, с рег.№ А0017Н,
като водача отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер,
с фабричен номер ARBL 0021 за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози. Към преписката е приложен цитирания АУАН, в който е изложена
идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. На водача е
издаден и талон за изследване, в който последният собственоръчно записал, че
отказва.
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият
съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност,
тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. Процесната заповед
отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на
АУАН, като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът счита, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в
текста са посочени фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушението,
както и материалноправното основание за прилагане на
принудителната административна мярка. Материалноправните
предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са
изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния
случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство: 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; или 2)
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и 3) при отказ
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице
третата от горните хипотези. От данните по делото е видно, че на 24.09.2020г.,
около 22.10 часа жалбоподателят е
отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Не е изпълнил и предписанието за
медицинско изследване. В този смисъл са и констатациите в съставения АУАН С
оглед предписаната от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при
липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него
констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така,
както е посочено от административния орган. По делото административният орган е
представил две писмени доказателства, от които се установява отказ. Това е талон
за изследване (л.8) и протокол за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техните аналози (л.9), като доказателствата не са
оспорени. Доколкото те са съставени от длъжностни лица, в кръга на тяхната
компетентност, представляват официални документи, които обвързват съда да
приеме, че отразеното в тях е вярно. Жалбоподателят и неговият процесуален
представил не са ги оспорили по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК относно верността им и върху тях
жалбоподателят никъде не е отразил възражения. За първи път в жабата, с която е
сезирал съда, твърди, че не е управлявал, което твърдение съдът намира за защитна
теза, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган.
Заповедта е съобразена с материалния закон и
неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН,
който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните
фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен
по надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има
доказателствена сила.
Съдът не споделя възражението, че грешното
посочване на дата на нарушението в АУАН, е съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Действително в АУАН като датата
на нарушението е посочена 25.09.2020г. вместо 24.09.2020г. Видно от докладната записка, изготвена от актосъставителя (л.10 от делото), водачът е спрян на
24.09.2020г. около 22.10 часа, като при съставяне на АУАН е посочена датата
25.09.2020г., а е трябвало да бъде посочена датата 24.09.2020г., т.е. касае се
за техническа грешка. Съдът намира, че това нарушение би било съществено при
обжалване на НП, което обаче се развива в рамките на друго производство. В
случая в Заповедта, предмет на оспорване, е посочена точно датата на
нарушението, а именно 24.09.2020г.
С оглед изясняване на фактическата обстановка
по делото са разпитани свидетелите М.У. и Г.Ж.-полицейски служители, свидетели
по АУАН, които потвърждават фактическата обстановка, отразена в АУАН, както и
че проверката е извършена на 24.09.2020г. около 22.00 часа и това е датата на
нарушението.
Съдът не кредитира показанията на св.Милен П.-брат
на жалбоподателя, като намира същите за защитна теза с оглед оневиняване и
избягване от реализиране на отговорност.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие –
до решаване на въпроса за отговорността на водача.
Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните
предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна –
приложена е за определен срок, а именно до решаване въпроса с отговорността на
водача. При наличието на визираните материалноправни
предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган
прилага предвидената в закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната заповед.
По изложените съображения съдът приема, че
жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал.
2 от АПК,
Административен съд- Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.П. ***, с ЕГН **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0769-002110/25.09.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., с която временно е отнето свидетелството
му за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: