№ 15779
гр. София, 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110101101 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховане (
КЗ ) от „Б В И Г“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н Ч и К Р,против „Е“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Д. Д. и Й Ц,с искане за осъждане
на ответника да заплати сумата от 8831,61 лева,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 13.04.2023 г. водачът на Ф с рег.№
***** поради неспазване на достатъчно дистанция удря движещия се пред
него автомобил Ф с рег. № *****,който от своя страна се удря в движещия се
пред него автомобил. Ищецът твърди,че е застраховател по застраховка каско
за автомобил Ф с рег. № *****,при което е образувал преписка по щета,но се
оказало,че стойността на ремонта би възлизала на 23189,75 лева,т.е. налице е
тотална щета. Ищецът сочи,че е определено и изплатено застрахователно
обезщетение,вследствие което е изпратена регресна покана до
ответника,който е застраховател по застраховка гражданска отговорност на
виновния водач. В исковата молба се твърди,че размерът на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 18255,54 лева,за което ответникът е
получил покана на 11.10.2023 г. Ищецът поддържа,че предвид възстановяване
на сума в размер от 9423,93 лева от ответника,за ищеца е налице интерес да
предяви иск за сумата от 8831,61 лева. Моли съда да постанови решение,с
което да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„Е“АД,в който ответникът не оспорва,че е застраховател по договор за
застраховка гражданска отговорност,както и не оспорва механизма на
настъпване на произшествието. Ответникът сочи,че е възстановена сумата от
1
9423,93 лева,но няма друго плащане. Ответникът счита,че не всички вреди
върху автомобила Ф са в причинна връзка с ПТП,както и счита,че има
запазени части – поне 28 %,сочи се,че автомобилът не е бил в гаранция,за да
бъде задължително обслужването му в официален сервиз. Ответникът моли
съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е застрахователна полица по застраховка каско
стандарт,издадена от „Б В И Г“ЗЕАД,валидна за периода 28.10.2022 г. до
27.10.2023 г. за автомобил Ф с рег. № *****.
Представени са общи условия по застраховка каско стандарт на „Б В И
Г“АД.
По делото е приет протокол за ПТП № 1151738,съставен на 13.04.2023
г.,съгласно който водачът на автомобил Ф поради неспазване на достатъчно
разстояние от спиращия преди него автомобил Ф реализира ПТП.
С писмо „Б В И Г“ЕАД възлага ремонт на автомобила Ф на „В“ЕООД.
Представена е проформа фактура,издадена на 02.05.2023 г. с получател
„Б В И Г“ЕАД.
Според удостоверение,издадено от МВР – отдел „Пътна полиция“
автомобил Ф с рег. № ***** за периода 28.10.2021 г. до 16.05.2023 г. е
собственост на „П“ЕООД.
Видно от свидетелство за регистрация на автомобил Ф с рег. №
*****,същият е собственост на „П“ЕООД и е с първа регистрация от м.04.2016
г.
С преводни нареждания „Б В И Г“АД превежда в полза на „П“ЕООД
сумите от 19152 лева и от 275,34 лева на основание преписка по щета за
автомобил с рег. № *****.
Установява се,че с регресна покана от 10.10.2023 г. „Б В И Г“ЕАД
претендира от „Е“АД сумата от 18255,54 лева. Регресната покана е получена
от „Е“АД с известие за доставяне на 11.10.2023 г.
С наказателно постановление № 23-1116-000844,издадено от ОДМВР Б
на И С И,като водач на л.а. „Ф“ с рег. № ***** е наложена глоба в размер от
200 лева за допуснато нарушение на правилата за движение – водачът на
пътното превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се
пред него превозно средство,за да избегне удряне в него,ако то намали
скоростта или спре внезапно.
Според приетото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза от техническа гледна точка възможният и най-вероятен механизъм
е че водачът на автомобил Ф застига спиращия пред него автомобил Ф като
реализира удар,а вследствие на удара автомобилът Ф се измества в посока
напред. От експертното заключение се установява,че при прилагане цените на
официалния сервиз стойността на вредите възлиза на 24965,88 лева,а при
прилагане на средни пазарни цени – 18769,92 лева,за автомобил Ф е
настъпила тотална щета,действителната стойност на автомобила към датата
2
на ПТП е 25360 лева,а при наличието на тотална щета размерът на
обезщетението възлиза на 19045 лева. От експертното заключение се
установява,че описаните щети за автомобил Ф могат да бъдат получени при
този механизъм,при прилагане на алтернативни части стойността на
обезщетението е 15209,60 лева,а стойността на запазените части на
автомобила е 6340 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.411 от КЗ е законодателно регламентиран
като положителен установителен иск,съгласно който зстрахователят по
договор за застраховка каско реализира правото си на регресно вземане
спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност.
Уважаването на исковата претенция е обусловено от доказване наличието на
следните материалноправни предпоставки – да бъде установено,че ищецът е
застраховател по договор за застраховка каско,да бъде доказано,че е
настъпило застрахователно събитие,да бъдат установени вредите,които са
пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие,да бъде
доказан фактът на изплащане на обезщетението,с което застрахователят по
застраховка каско встъпва в правата на увредения собственик спрямо
застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност.
Страните не спорят,а и от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че дружеството ищец е застраховател по договор
за застраховка каско за автомобил Ф. Договорът за застраховка каско поражда
задължение за застрахователя по време на действие на договора да осигурява
застрахователно покритие,а при настъпване на застрахователно събитие
задължението му се трансформира в задължение да определи дължимото
застрахователно обезщетение. Това означава,че в изпълнение на своите
договорни задължения дружеството ищец е образувало преписка по щета.
Пътнотранспортното произшествие представлява покрит застрахователен
риск,което означава,че при настъпване на ПТП се реализира застрахователно
събитие. Съдът счита,че е доказано настъпването на ПТП,в която насока взе
предвид представения по делото протокол за ПТП. В хипотезата на настъпило
ПТП щетите,които подлежат на обезвреда са щетите,представляващи пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП. Съдът приема,че щетите за
автомобил Ф се дължат на реализираното ПТП,отчитайки заключението по
съдебно-автотехническата експертиза,според което тези щети могат да
възникнат при описания механизъм на ПТП. С оглед това,че щетите са в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП,както и при съобразяване
настъпването на тотална щета за автомобил Ф,съдът намира,че ищецът в
изпълнение на уговорените договорни задължения е изплатил обезщетение на
собственика на увредения автомобил. Следователно преценката дали искът е
основателен съдът следва да реализира при съобразяване дали ответникът е
пасивно легитимиран да отговара за възстановяване на щетите. Когато е
сключен договор за застраховка гражданска отговорност,застрахователят по
застраховка гражданска отговорност приема да отговаря пред третите лица за
причинените на тези трети лица вреди от лицето,чиято отговорност е
застраховал,но до размера на застрахователния лимит. Това означава,че за
вреди,възникнали за трети лица,застрахователят по застраховка гражданска
3
отговорност отговаря,както прекият причинител,а единственото ограничение
на отговорността му е до размера на застрахователния лимит. С оглед това,че
не е спорно,че ответникът е застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност на водачата на автомобил Ф,съдът счита,че
ответникът отговаря по исковата претенция. В настоящия случай от
представените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП и
наказателно постановление се установява,че водачът на автомобил Ф е
допуснал нарушение на правилата за движение като не се е движил на
достатъчна дистанция спрямо движещото се пред него пътно превозно
средство,вследствие на което е настъпило ПТП. Предвид обстоятелството,че
водачът на автомобил Ф,застрахован по гражданска отговорност при
ответника, е допуснал нарушение на правилата за движение,за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност,съдът приема,че
исковата претенция е доказана по основание,а и по размер. Софийският
районен съд,отчитайки обстоятелството,че според приетото заключение по
съдебно-автотехническата експертиза размерът на обезщетението при тотална
щета и след приспадане на запазените части е 19045 лева,т.е. по-висок спрямо
изплатеното обезщетение от ищцовото дружество към собственика на
автомобила,намира,че исковата претенция следва да бъде изцяло уважена за
предявения размер от 8831,61 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 1736,26 лева,представляваща сбора от
разноските и заплатеното адвокатско възнаграждение предвид това,че
исковата претенция е уважена изцяло.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Д. Д. и Й Ц да заплати на основание чл.411 от КЗ на „Б
В И Г“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н Ч и К Р сумата от 8831,61 лева ( осем хиляди
осемстотин тридесет и един лева шестдесет и една стотинки ) – регресно
вземане вследствие изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470422232320003 за настъпило ПТП на 13.04.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 05.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Е“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Д. Д. и Й Ц да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Б В И Г“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,представлявано от Н Ч и К Р сумата от 1736,26 лева (
хиляда седемстотин тридесет и шест лева двадесет и шест стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5