Р E Ш Е Н И Е
№ 371
гр.Плевен, 4.08.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І
-ви състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли през две хиляди и
двадесет
и втора година, в състав:
Председател:
Даниела
Дилова
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм.дело № 505 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството
по делото е образувано е по жалба на Е.С.Я. изтърпяващ наложено му наказание
"лишаване от свобода" в Затвора Белене, с която оспорва Заповед №Л-2177
от 31.05.2022 год. издадена от Главния
директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58
от ЗИНЗС и на основание т. 3. 5 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е наредено
преместването на лишения от свобода Е.С.Я. за изтърпяване на наложеното
наказание в ЗООТ към Затвора Ловеч. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че в Затвора Белене му
е подсигурена работа, а до края на присъдата му е останало малко време. Отправя
искане до съда заповедта за преместване от
Затвора Белене в Затвора гр. Ловеч да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата се представлява от юрк. П., която в
представения отговор оспорва жалбата. В съдебно заседание изразява становище,
че заповедта е законосъобразна и жалбата
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Процесната
заповед е връчена на 03.06.2022г. лично на л.св.Я., жалбата е подадена на 14.06.2022г.,
т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно
чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От
фактическа страна, не се спори по факта, че жалбоподателят е с постоянен адрес
в гр. Русе.Това е отразено в оспорената заповед. Не се спори по делото че
лишения от свобода Ем. Я. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора Белене.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №Л- 2177от 31.05.2022 год.
издадена от Ст.Комисар Цветков –зам. главен директор на ГДИН, в изпълнение на
чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е
наредено преместването на лишения от свобода Е.С.Я. *** в Затвора Ловеч за
изтърпяване на наложеното наказание.
Не
се спори по делото, че л.св. Е.С.Я. е постъпил
за изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора Белене.
С
оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - за преместването на лишения от свобода Е.Я. от един затвор в друг.Съгласно нормата на
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на осн.
чл. 58 от ЗИНЗС и съгласно т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния
директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по
затвори съобразно постоянния им адрес, както и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, осъденият следва да изтърпява наложеното му наказание в Затворническо
общежитие „Полигона“ в и затворническо общежитие „Велико Търново“към затвора
гр. Ловеч, предвид постоянния му адрес в гр.Русе.
По
делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г на главен директор на ГДИН
София относно разпределение на лишените
от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно
т.3.5 от посочената заповед лишените от свобода от обл. Русе изтърпяват наказанието
лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Полигона“ в и затворническо
общежитие „Велико Търново“към затвора гр. Ловеч
По
делото е представена преписка, от която е видно че лишения от свобода е заявил,
че не може да представи доказателства за постоянен адрес на жена си в гр.
Свищов, но тъй като не е преместен в затворническото общежитие в гр. В.Търново
желае да остане в затвора Белене.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При
проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът
намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед
изискванията на чл.62 ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл. 13 ал.6от ЗИНЗС. По делото е
представена заповд № Л- 1225/08.03.2022г., с която Главния директор на ГДИН е
възложил на ст.комисар Ц.Ц. –зам. директор на ГДИН да премества лишени от
свобода от един затвор в друг в случаите на чл. 62 ал.1 т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС,
както и да прави отказ от преместването.
Съдът
счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване с материалния закон.
Съображенията за това са следните:
Като
мотиви за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил, че
постоянният адрес на лишения от свобода е в гр.Русе
По
своята правна същност и по аргумент от нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС,
оспорената заповед представлява индивидуален административен акт. Като такъв
същата следва да съответства на законово регламентираните формални изисквания
относно неговото съдържание. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт е необходимо да съдържа фактическите и
правните основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните
факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице
материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона
компетентност. Законово регламентираните основания за преместването на лишените
от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при:
включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, при
настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, по молба
на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, по предложение
на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост,
конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на
пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни
съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността
в местата за лишаване от свобода, както и при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода. Упражняването на административното правомощие
за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези. От изложеното по-горе
може да се направи извода, че постоянният адрес на лишеното от свобода лице не
е предвидено като основание за преместването му в друго място за лишаване от
свобода, освен при изрично искане на близките на лишения от свобода при промяна
на постоянния им адрес или от лишения от свобода.Нормата на чл.58 от ЗИНЗС
регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по
ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес – чл. 58 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, съобразено и с изискването на
чл. 43, ал. 4. Съобразно т.3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния
директор на ГДИН, осъдените лишени от свобода от открит тип се настаняват в
ЗООТ –Затворническо общежитие „Полигона“и Затворническо общежитие „Велико
Търново“към Затвора Ловеч- лишени от свобода от обл. В.Търново, Русе, Ловеч,
Шумен и Габрово. В случая с оглед обстоятелството, че лицето има постоянен
адрес в гр.Русе, съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в посочените
затворнически общежития към затвора Ловеч. Освен това следва да се отбележи, че
изрично в разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода
се настаняват в места за лишаване от свобода най-близко до постоянния им адрес.
Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира редът за първоначално настаняване
на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им
адрес, като при преместване с основание
съобразяване с постоянния адрес е
необходимо изявление на близките или на лишения от свобода,каквото в случая не
е налице, с оглед изричното му изявление, че желае да продължи да търпи
наказанието лишаване от свобода в Затвора Белене, където му е осигурена работа
Съдът
намира, че обжалваната заповед за
преместване е издадена без да са налице предвидените в чл. 62 ал.1 т.1- т.5 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки. За да се счита изпълнено
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези
обстоятелства, които обосновават наличието на някоя от законово предвидените материалноправни
предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. В случая мотивите обективирани
в обстоятелствената част на оспорения акт се свеждат до посочването на постоянния
адрес на осъдения в гр.Русе и изпълнението на чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.5 от Заповед
№ Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на
наказанията". Изложеното в заповедта нормативно основание за разпореденото
преместване на лишения от свобода Е.Я. в ЗООТ към Затвора гр.Ловеч не може да
се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства, осъществяващи състава на
някое от посочените по-горе материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т.
1-т. 5 от ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо
наказание "лишаване от свобода" лице е с регистриран постоянен адрес
в гр.Русе не се свързва със съществуването законово регламентирана предпоставка
за преместването. Още повече, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ППЗИНЗС във вр. чл.
416, ал. 2 от НПК присъдата се изпълнява от прокурора именно съобразно цитираната
Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на
наказанията". Отделно
от това, съдът намира че неправилно като правно основание за издаването на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС. Относимата норма
за постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода
от един затвор в друг, е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Съдът
намира че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически
обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр.
Белене в Затвора гр. Ловеч, липсват каквито и да е било доказателства за
съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване - включване в обучения, в
курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода; настаняване на лечение в
болнично заведение по лекарско предписание; по молба на близките или на лишения
от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с
които осъденият поддържа контакти; по предложение на началника на затвора при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода или
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В
заключение съдът приема, че постоянния
адрес на лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му
настаняването в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на
наложеното му наказание. Доколкото делегираната компетентност по чл. 58 от ЗИНЗС се свежда единствено до определяне от главния директор на ГД
"Изпълнения на наказанията" на реда за разпределение на осъдените в местата
за лишаване от свобода при тяхното настаняване в затворите и затворническите
общежития за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и с
оглед изричната нормативна уредба по чл. 62 от ЗИНЗС и липсата на предвидена в
закона възможност с акт на Главния директор на ГДИН да се регламентират други,
непредвидени в закона основания за преместването на лишените от свобода от един
затвор в друг, Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията,
в изпълнение на която е посочено че е издадена обжалваната заповед, не може да
бъде основание за упражненото правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
С
оглед на всичко гореизложено, настоящия съдебен състав приема, че обжалваната
Заповед №Л- 2177 от31.05.2022 год. Гл.директор на ГДИН е постановена при
нарушение на изискванията чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. Предвид всичко
изложено по-горе, съдът намира че оспорената заповед е незаконосъобразна,
поради което следва да бъде отменена.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен
съд-Плевен, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед №Л-2177/31.05.2022г. на зам. главния
директор на ГДИН - ст. комисар Ц.Ц. с която е наредено л.св. Е.С.Я. да бъде
преведен в ЗООТ към Затвора Ловеч за изтърпяване на наложеното наказание.
Решението
е окончателно.
Съдия: