Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На седми ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен
съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 3019 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на пълномощник на дружеството „Т.Б.А.Б.“ ЕАД против
наказателното постановление № В-0047118/27.05.2019г. на Директора на РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище ***,
към ГД „КП” при КЗП, с което за нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит на дружеството е наложено административно
наказание в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.
В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за липса на
осъществено нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като процесната
„еднократна такса за оценка на риска“ на нито едно място в потребителския
договор не е описана като такава имаща връзка с усвояването и/или с
управлението на кредита, като се посочва, че тази такса в действителност
представлява компенсация за разходите, извършени от банката за конкретния
потребителски кредит, които разходи са включени в общите разходи на
потребителския кредит, формиращ годишния процент разходи, който не надвишава
пет пъти размера на законната лихва. Формулира се искане съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание представител на дружеството не се явява.
Представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, като по същество пледира за потвърждаване на издаденото НП.
След преценка на събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ***, извършва банкова дейност, като предлага на
потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на потребителски кредити.
Посочената дейност в гр. Варна дружеството осъществявало в офис „Ти Би Ай“, находящ се на бул. „Осми Приморски полк“ № 84.
На 30.01.2019 г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД
на КЗП, сред които св. А., по повод постъпила потребителска жалба за
неправомерно начислени такси и комисионни.
В хода на проверката, било установено, че в договор за потребителски кредит
№ ********** от 09.08.2018 г. /сключен между въззивното
дружество и потребителя К.Ф.Н./ за закупуване на стока и заплащане на услугата
с общ размер на кредита 2000 лева, срок на договора – 15.04.2020 година,
била начислена еднократна такса за
оценка на риска в размер на 272,00 лева, ведно с други подробно описани в
постановлението такси.
За тази такса с договора било
предвидено, че е дължима в деня на подписването на договора за кредит и се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането –
декларация, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора.
На базата на общата сума бил изготвен погасителен план, като сумата била
разпределена на двадесет вноски и била формирана от размера на потребителския
кредит, еднократната такса за оценка на
риска, застрахователни премии по кредита.
Тази такса била разбита за срока на договора и прибавена
към размера на отпуснатия кредит прибавена към погасителните вноски и съответно и върху нея бил начислен годишен
лихвен процент от 26.36 %.
Въз основа на установеното, на 21.03.2019 г. св. А. съставила против въззивното дружество акт за установяване на административно
нарушение. В обстоятелствената част на акта св. А. подробно описала
констатациите от извършената проверка и
квалифицирала извършеното като нарушение по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит , а именно, че на 09.08.2018 г. при сключване на договор
за потребителски кредит с потребителката Наим изисква от нея заплащане на такса
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, предвид изисканата
еднократна такса за оценка на риска в размер на 272,00 лева – процент от стойността на кредита. АУАН
бил съставен в присъствието на упълномощено лице и бил надлежно връчен и
подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството -
нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като възраженията били преценени
като неоснователни.
На 27.05.2019, въз основа на така съставения акт било издадено наказателно
постановление № В-0047118/27.05.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ***, било
наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7 000 лева за нарушение на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. При определяне на санкцията, административнонаказващия
орган се е позовал на чл. 45, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, приемайки, че описаното по-горе нарушение е
извършено в условията на повторност.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя св. А., както и от приобщените писмени
доказателства. Показанията на св. А. се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства, като липсват съмнения в тяхната достоверност.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване или
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
(аргумент от чл. 52, ал.1, т. 6 и ал. 2 от ЗТТИ), съдържат всички предвидени в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, наказателното постановление е издадено в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Безспорно установено по делото от фактическа страна е, че „Т.Б.А.Б.“ ЕАД се
явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит и
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от същия закон може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит.
Според ал. 3 на чл. 10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а в ал. 4 на цитираната
разпоредба е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Същевременно обаче ал. 2 на чл. 10а от ЗПК установява забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като в конкретната хипотеза от приобщения по делото
договор за потребителски кредит № ********** се установява, че тази еднократна
такса за оценка на риска /в случая 272,00 лева/ се дължи само при отпускане на
кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит (има съответно
процентно съотношение от същия).
Наказващият орган в случая е приел, че посочената такса за оценка на риска
представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за такса за оценка на
риска и представлява процент от размера на отпуснатия кредит, като включва
както оценката на кредитоспособността на клиента, така и изчисляване на сумата,
която банката следва да задели като провизии /резерви/ за покриване на
потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит.
Понятията „управление и усвояване на кредита“ действително не са нормативно
дефинирани. Безспорно е обаче съдържанието на понятието "такса", а
именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга.
В договора за потребителски кредит №
********** сключен с потребителката Наим т. 7. 1 наименована
„Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ освен общ размер на
кредита – 2000 лева е вписана процесната еднократна
такса за оценка на риска – 272,00 лева, която очевидно представлява едно от
условията за усвояване на кредита.
От свидетелските показания на актосъставителя св. А., става ясно, че тази сума се
определя като процент от отпуснатия кредит, около 4%, като се дължи само и
единствено от потребителя при отпуснат кредит, т. е. посочената такса, наименована като „такса за оценка на риска“ по съществото
си представлява прикрита такса, свързана пряко с усвояването на кредита и
касаеща неговото по-нататъшно управление, тъй като се начислява само и
единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит, като
се включва и в съдържанието на погасителния му план.
При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае
за такса, свързана с управление или усвояване на кредита, което обуславя и
законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството –
жалбоподател „Т.Б.А.Б.“ ЕАД в качеството си на кредитор е осъществило вмененото
му нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съдът счита, че правилно и законосъобразно му е наложена имуществена
санкция по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗПК,
тъй като по делото са представени неоспорими доказателства, че по отношение на
жалбоподателя „Т.Б.А.Б.“ ЕАД има влязло в сила наказателно постановление /на 18.05.2018
г. / за извършено абсолютно аналогично нарушение, поради което и напълно
адекватно, административнонаказващия орган е приел,
че процесното нарушение се явява повторно.
За нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК санкционната
разпоредба на чл. 45, ал. 2 от ЗПК
предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 5 000 лева до 15 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е наложил наказанието малко
над минималния предвиден размер.
След проверка на съставените акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление, както и след обсъждане на доводите на въззивното дружество, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно издадено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № В-0047118/27.05.2019г. на
Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище ***, към ГД „КП” при КЗП, с което за нарушение на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД е наложено административно наказание в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: