№ 191
гр. Враца,
16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 19.04.2018г./деветнадесети април две хиляди и
осемнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова и с участието
на прокурор Веселин Вътов, като разгледа
докладваното от съдия Коцева исково адм. дело №153 по описа на АдмС – Враца за 2018г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е второ по ред и е на
основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с
чл.1 ЗОДОВ.
С Решение №2983/09.03.2018 г.,
постановено по адм. д. №579/2017 г. на Върховен административен съд, е отменено
Решение №434/28.11.2016 г., постановено по адм. д. №163/2016 г. по описа на
Административен съд – Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Образувано е по искова молба,
предявена от Х.Т.Р. ***, против ОДМВР – Враца, за присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно
действие и бездействие от страна на администрацията на ответника да приеме
негово заявление за подмяна на СУМПС, след изтичане на срока на валидността му.
В исковата молба са изложени доводи, че в РУ-Козлодуй към ОДМВР – Враца,
неоснователно са отказали да приемат заявлението му за подмяна на СУМПС, като
са заявили, че това следва да стане в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца. Ищецът
твърди, че в нарушение на задълженията на администрацията по чл.45, ал4 и ал.5
от Инструкция №Iз-417 от 10.03.2010 г.
заявлението му за подмяна на СУМПС не е било прието, от което за него са
произтекли имуществени вреди в размер на 79200 лв., по 1200 лв. месечно,
считано от 18.04.2012 г. до 18.09.2016 г., както и след тази дата до датата на
подмяна на документа.
При първоначалното разглеждане на
делото производството е прекратено в частта, с която се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и в настоящото производство се разглежда
само претенцията за заплащане на
имуществени вреди, която е формулирана и приета за разглеждане в размер на
79200 лева по 1200 лв. месечно, считано от 18.04.2012 г. до 18.09.2016 г.,
както и след тази дата до датата на подмяна на документа.
В с.з. ищецът се представлява от * Е.О. в
качеството й на назначен особен представител по делото. Поддържа се претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, така както е приета
за разглеждане. От името на ищеца поддържа и недопуснатия за разглеждане иск за
неимуществени вреди, предявен в първото производство по делото. От страна на
ищеца и процесуалния му представител не са представени писмени бележки по
делото, въпреки дадената от съда възможност.
Ответникът – ОДМВР – Враца, чрез
процесуалния си представител ** Д. П. в съдебно заседание и в представени
писмени бележки, оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана,
както по основание, така и по размер. Излагат се съображения за това.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава
мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция, тъй като от
ищеца не са посочени и събрани доказателства, които да я подкрепят. Освен, че
не се касае за вреди вследствие отменен незаконосъобразен административен акт,
недоказан е и фактът на действие по възпрепятстване приемането на заявление за
преиздаване на СУМПС, от което действие ищецът претендира пропуснати ползи.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и представените доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Претенциите на ищеца за заплащане на
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в посочените по-горе
размери и срокове се основава на това, че служители от РУ – Козлодуй са
отказали да приемат документите му за подмяна на притежаваното от него СУМПС,
срокът на валидност на което бил изтекъл. Ищецът твърди, че поради отказа да
бъде подменено СУМПС не може да изпълнява длъжности, за които се изисква
шофьорска книжка, вследствие на което търпи посочените по-горе имуществени
вреди, като пропуснати ползи от заплата, която би получавал, ако работеше. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищецът поддържа и
предявения в първото производство по делото иск за претърпени неимуществени
вреди.
По делото са представени и приети
като доказателства: Писмо до Министерство на вътрешните работи от 08.05.2012
г., ведно с известие за доставяне от 11.06.2012 г.; Писмо с вх. № Ж-102/13.06.2012г. на Главна
дирекция „Охранителна полиция" към МВР; Писмо с per.
№ КАТ -6334/13.07.2012г. на Директора на
ОД на МВР- Враца; Писмо с нечетлив изх.№ от 15.10.2012г. на Началника на Сектор „Жалби,предложения и сигнали" към
Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност" на МВР; Писмо
№160/02 от 06.11.2014г. на Началник на Отдел „Приемна" към Администрация
на МС;Писмо с изх. № 94-Х-69/07.11.2014г. на Директора на Дирекция АПОК на
Министерство на правосъдието; Писмо с изх. № 94- X -69/14.11.2014г. на
Директора на Дирекция АПОК на Министерство на правосъдието; Писмо с изх. №Ж
6601, екз.№2/13.11.2014г. на Началник отдел „Административна координация"
към Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност към МВР";
Писмо до Зам.министър-председателя г-н Т.Д. от 21.06.2017 г., ведно с известие за доставяне; Писмо с изх. №
20 Х-10 от 29.09.2017 г. на Зам.министър-председателя
г-н Т. Д.; Писмо с изх. № 20 Х-10 от 04.07.2017г. на Зам.министър-председателя
г-н Т. Д.
При така установената фактическа
обстановка която не се оспорва от страните,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, като чл.204, ал.4 АПК повелява, че
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В случая искът е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
действие от страна на служители на ответника, поради което е допустим.
Ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по иска, тъй като е юридическото лице, представлявано от служителите,
от чиито действия се заявява, че са настъпили вредите.
По отношение на направеното в
съдебно заседание искане от процесуалния представител на ищеца по изрично
настояване на последния за разглеждане в настоящото производство и на иска за
неимуществени вреди, съдът намира същото за недопустимо. В частта, в която се
претендират неимуществени вреди, производството е прекратено с Определение
№110/08.04.2016 г. постановено по адм. д. №163/2016 г. още при първото
разглеждане на делото. Несъгласието на ищеца с извода на съда не обосновава
само по себе си неправилност на постановения съдебен акт. Същото определение е
обжалвано и потвърдено в тази част с Определение № 5619/11.05.2016 г. по адм.д.
№5016/2016 г. на ВАС, поради което е влязло в сила и последващо разглеждане на този въпрос в
настоящото производство е недопустимо. С оглед на това съдът дължи произнасяне
единствено по отношение на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди,
така както е формулирана по основание и размер и приета за разглеждане в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Установено е още в първото производство по делото, че не е налице
незаконосъобразен административен акт, отменен като такъв по съответния законов
ред, а и не се твърди обратното от ищеца. В случая, за да бъде реализирана
отговорността на ответника, следва безспорно да бъдат установени
незаконосъобразни действия или бездействия, наличие на реално причинена вреда,
която да е в пряка причинна връзка с тях. Единствено кумулативното наличие на
тези предпоставки обосновава основателността на иск с правно основание чл.1,
ал.1 ЗОДОВ.
В конкретния случай ищецът твърди
незаконосъобразни действия от страна на служители от РУП – Козлодуй, изразяващи
се в отказ да приемат заявлението му за подмяна на СУМПС, в резултат на което
за него са настъпили имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от
заплата, която би вземал, ако заемаше длъжност изискваща притежаването на
СУМПС.
В конкретния случай не са налице
незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника. Твърденията на
ищеца, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в
резултат на незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, са
изцяло декларативни и не подкрепени с каквито и да било доказателства. Под
незаконосъобразни действия законът има предвид фактически действия, ограничавайки
ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 АПК, които се приравняват на индивидуални административни актове.
Съобразно непротиворечивата практика на Върховен административен съд
незаконосъобразно е всяко действие на административен орган или длъжностно
лице, което се предприема без правно основание или е извършено в противоречие с
материалноправна или процесуалноправна норма. В случая ищецът твърди, че
административният орган е действал незаконосъобразно, като не е изпълнил
задълженията си по чл.45, ал.4 и ал.5 от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 и не е приел заявлението му за
подмяна на СУМПС. Правилата за подмяна на СУМПС са уредени и в чл.7, ал.1, т.6
от Правилника за издаване българските лични документи /обн. ДВ, бр.12 от
12.02.2010 г. Съгласно тази разпоредба свидетелство за управление за моторно превозно
средство (СУМПС) на български граждани се издава в звената "Пътна
полиция" при ОДМВР по постоянен адрес, а в случаите на подмяна на
свидетелството за управление на МПС поради изтичане срока на валидност и в РУ
на МВР, определени от главния секретар на МВР или от упълномощени от него
длъжностни лица по предложение на директорите на ОДМВР, или в дипломатическите
или консулските представителства на Република България в чужбина. Цитираната
разпоредба налага извода, че не всяко РУ на МВР може да подменя свидетелството
за управление, а само определените от главния секретар на МВР по предложение на
директорите на ОДМВР. По делото не са представени доказателства, от които да се
установи дали РУ – Козлодуй е сред определените от гл. секретар да преиздават
СУМПС и съответно дали ответникът е действал незаконосъобразно, като е нарушил
изискването на чл.45, ал.4 и ал.5 от
Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010, макар че
това обстоятелство в настоящия казус е без правно значение. В случай, че РУ –
Козлодуй не е имало такива правомощия, то няма как да са нарушени изискванията
на специалната уредба в Инструкцията. Ако се приеме, че тези правомощия са
налице, служителите е следвало да приемат заявлението по постоянния адрес на
водача, като изискат служебно досието му, но липсват каквито и да било
доказателства, че такова изобщо е подавано. Както стана ясно по-горе
производството по издаване на ИАА започва по инициатива на гражданина и едва
след като е сезиран органа има задължение да се произнесе. Ищецът не е
ангажирал и представил никакви относими и допустими писмени доказателства или
свидетелски показания, потвърждаващи изложените в жалбата твърдения, че е подал
заявление по образец и служителите на ответника са отказали да го приемат. С
оглед на това недоказан се явява фактът на незаконосъобразни действия от страна
на служителите по възпрепятстване на подаването на заявление. Напротив от
представеното по делото писмо рег. №288000-1599 от 30.03.2018 г. на Началник РУ
– Козлодуй, се установява, че за периода от 18.04.2012 г. до 18.09.2016 г. в
деловодната система на управлението няма данни да е подавано заявление с искане
за подмяна на СУМПС от ищеца Х.Р.От представените в съдебно заседание и описани
по-горе писма се установява, че е водена кореспонденция с ищеца, в която му е
указано, че следва да подаде заявлението за подмяна в сектор „ПП“ при ОДМВР –
Враца, тъй като местоотчетът му е в друга област. Тези писма свидетелстват за
неговото намерение за подмяна на СУМПС и желание това да стане точно в РУ –
Козлодуй, но не и за действително предприети фактически действия по подаване на
заявление по образец.
Не е налице и незаконосъобразно бездействие от страна
на служители на ответника. За да е налице незаконосъобразно бездействие на
административния орган следва да се установи, че същият е имал нормативно
регламентирано задължение да действа, т.е. да се произнесе в определен срок.
Съгласно чл.24, ал.1 АПК производството по издаване на индивидуален
административен акт започва по инициатива на гражданина, а датата за неговото
начало е датата на постъпване на искането при административния орган. Едва
когато последният е сезиран с искането между страните възниква валидно
административно правоотношение, по силата на което административният орган
дължи изрично произнасяне досежно условията и предпоставките за подмяна на
СУМПС, поради изтекъл срок на валидност, мотивирано да откаже съобразно фактите
по преписката и законовите изисквания или да уважи искането. Задължителното
произнасяне на ответника и подчинените му служители произтича от нормативен акт
– Глава четвърта от Правилника за издаване българските лични документи /обн.
ДВ, бр.12 от 12.02.2010 г./ и Глава четвърта, Раздел I от Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и
технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични
документи /обн. ДВ, бр.22 от 19.03.2010 г./. Както в първото, така и в
настоящото производство по делото, ищецът не е представил доказателства, които
да установяват, че е предявил такова искане в РУ – Козлодуй. Без да е подадено
и регистрирано в деловодната система заявление за подмяна на СУМПС, за
ответника няма как да възникне задължение да се произнесе. Няма ли задължение
за произнасяне не може да е налице бездействие, още по-малко да е незаконосъобразно. Предвид
изложените аргументи, съдът намира, че не са налице незаконосъобразни действия
и бездействия на административния орган и длъжностните лица.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод
изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт,
действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на
някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по посочения ред. В исковото
производство в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него факти и
обстоятелства и след като не е сторил това, не е доказал и исковата си
претенция. При недоказаност на първата от трите задължителни кумулативни
предпоставки за успешното провеждане на иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ,
съдът намира, че не следва да обсъжда наличието на останалите две, макар че
ищецът не доказа и настъпването на твърдените от него имуществени вреди – нито
на посоченото основание, нито в конкретизирания размер.
При така изложеното претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Според ал.1 на този текст заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. В случая съдът счита, че следва да определи 100
лева, тъй като претенцията на юрисконсулта е за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер, който е именно 100 лева.
Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Враца деловодни
разноски за процесуалното му
представителство от ** Д. П. в размер на 100 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х.Т.Р. ***, обл. *** против ОДМВР – Враца за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразни действия /бездействия/ от служители на
РУ – Козлодуй, изразяващи се в неприемане на заявлението му за подмяна на
СУМПС, в размер на 79 200 лева по 1200 лева месечно, считано от 18.04.2012 г. до
подмяната на същото.
ОСЪЖДА Х.Т.Р. *** да заплати на ОДМВР – Враца деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване чрез АдмС –Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: