Присъда по дело №53/2017 на Апелативен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

№  17/07.12.2017 г.                     гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД                  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На седми декември                       Две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Стефка Якимова

Като разгледа докладвано от Председателя

ВНОХД № 53 по описа за 2017 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ присъда № 106/25.11.2016 година, постановена по НОХД № 1411/2015 година от Окръжен съд гр.Варна, в частта, с която подс.П.А.А. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.253, ал.4, вр. ал.2, пр.2 и 3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, както и в частта в която подсъдимите Ч.С.П. и Т.К.К. са били признати за виновни да са извършили престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК като са затаили истина, като

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА П.А.А. – роден на *** ***, обл. Варненска, ул. „Янко Сакъзов“ № 63 вх. Б ет. 4 ап. 8, български гражданин, българин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на 31.05.2013 г. в гр. Варна направил опит да получи и държи имущество – сумата от 49 000 лева, за която знаел към момента на получаването ѝ, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от Т.К.К. и Ч.С.П., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното обвинение по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимите Ч.С.П. и Т.К.К. за невинни да са извършили престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като са затаили истина, поради което и на основание чл.304 от НПК ги ОПРАВДАВА в тази част от предявените им обвинения.

 На основание чл.253, ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата предмета на престъплението по чл.253, ал.4, вр.ал.3, т.2, вр.ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно сумата от 49 000 лв.

 

ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която по отношение на подсъдимите Ч.С.П. и Т.К.К. е определен типа затворническо заведение, в което да бъдат настанени за изтърпяване на наказанието, като я ОТМЕНЯ в тези й части.

 

На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15 - дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.

 

 

                                              

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №17/07.12.2017г. по внохд №53/17г. на

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

 

 

С присъда №106/25.11.2016г. по нохд №1411/2015г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимите Ч.С.П., Т.К.К., П.А.А. за  виновни в това, че:

 За подс.П.:

За периода от 05.03.2013 г. до 14.06.2013 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като представляващ дружествата „Гранд солей“ ЕООД с ЕИК: *********, „Жикс храни ЕООД“ /„Жикс комерс“ ЕООД/ с ЕИК: *********, „Бастет 12“ ЕООД с ЕИК: *********, „Риком 2010“ ЕООД с ЕИК: *********, „Поликар“ ЕООД с ЕИК:********* и „Агроинвест Комерс“ ЕООД с ЕИК: *********, в съучастие с Т.К.К. като съизвършител, за четири данъчни периода, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък добавена стойност в особено големи размери, като затаил истина и потвърдил неистина в подадени справки - декларации за данък върху добавената стойност, които декларации се изискват по силата на Закона за данък добавена стойност - чл. 125, ал. 1, както следва:

          1.Справка - декларация по ЗДДС на „Гранд солей“ ЕООД с вх. № 0300-*********/05.03.2013 г. за данъчен период м.02.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 146 180.34 лв. по фактури с  издател „Бастет 12“ ЕООД и „Венита Трейд“ ЕООД;

          2.Справка - декларация по ЗДДС на „Гранд солей“ ЕООД с вх. № 0300-1939613/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 1 000 лв. по фактура с  издател „Меридиан 21“ ЕООД;

          3.Справка - декларация по ЗДДС на „Жикс комерс“/„Жикс храни“ ЕООД/ с вх. № 0300-1915558/14.03.2013г. за данъчен период м.02.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 12 040.00 лв. по фактура с издател „Венита Трейд“ ЕООД;

          4.Справка - декларация по ЗДДС на „Жикс храни“ ЕООД /„Жикс комерс“ ЕООД/ с вх. № 22101992656/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 9 400.00 лв. по фактура с издател „Омега Транс“ ЕООД;

          5.Справка - декларация по ЗДДС на „Жикс комерс“ ЕООД /„Жикс храни“ ЕООД/ с вх. №.22102010851/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г. с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 8 692.00 лв. по фактури с издател „Фарин“ ЕООД; „Юнион транс“ ЕООД и „Меридиан 21“ ЕООД;

          6.Справка - декларация по ЗДДС на „Бастет 12“ ЕООД с вх. №. 0300-1907479/05.03.2013г. за данъчен период м.02.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 141 563.33 лв. по фактури с издател „Върколак“ ЕООД и „Меридиан 21“ ЕООД;

          7.Справка - декларация по ЗДДС на „Бастет 12“ ЕООД с вх. №. 0300-1939619/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 25 049.60 лв. по фактури с издател „РАА-ЕН-СИ БИ“ ЕООД, „Мултигруп комерс“ ЕООД и „Венита трейд“ ЕООД;

          8.Справка - декларация по ЗДДС на „Бастет 12“ ЕООД с вх. №. 0300-1954791/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 28 920.00 лв. по фактура с издател „Венита трейд“ ЕООД;

          9.Справка - декларация по ЗДДС на „Бастет 12“ ЕООД с вх. №.0300-1971379/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 10 430.00 лв. по фактури с издател „Пиеро 97“АД;

          10.Справка - декларация по ЗДДС на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД с вх. № 0300-1949936/13.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 30 133,33 лв. по фактури с издател „Бастет 12“ ЕООД и „Риком 2010“ ЕООД;

          11.Справка - декларация по ЗДДС на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД с вх. № 0300-1960907/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 139 173.08 лв, по фактура с издател „Жикс комерс“ ЕООД;

          12.Справка - декларация по ЗДДС на „Риком 2010“ ЕООД с вх. № 0300-19396148/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 300.00 лв. по фактура с издател „Дест“ ЕООД;

          13.Справка - декларация по ЗДДС на „Риком 2010“ ЕООД с вх. № 0300-1955958/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 9 330.00 лв. по фактури с издател „Наксиа“ ЕАД;

          14.Справка - декларация по ЗДДС на „Риком 2010“ ЕООД с вх. № 0300-1971401/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 823.00 лв. по фактура с издател „Дест“ ЕООД;

  15.Справка - декларация по ЗДДС на „Поликар“ ЕООД с вх. № 0300-1922853/14.03.2013г. за данъчен период м.02.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 1 210.00 лв. по фактури с издател „Роса“ ЕООД и издател „Екотранс груп 2“ ЕООД;

 16.Справка - декларация по ЗДДС на „Поликар“ ЕООД с вх. № 0300-1939628/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 270.00 лв. по фактура с издател „Резон България“ЕООД;

          17.Справка - декларация по ЗДДС на „Поликар“ ЕООД с вх. 0300-1955958/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван  данъчен кредит е в размер на 7 720.00 лв. по фактури с издател „Дест“ ЕООД;

    18.Справка - декларация по ЗДДС на „Поликар“ ЕООД с вх. 0300-1971401/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 1 475.00 лв. по фактура с издател „К Енд К Електроникс“ЕАД, като общия размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит е 573 709.68 лв. поради което и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и конфискация на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда - апартамент № 10, находящ се в гр.Велико Търново, ул.Ниш № 8, бл.17, вх.В, ет.4 с площ по - 59.570 кв.м и изба №6 - 5.90 кв.м, парцел УПИ-7.

 

 

 

 

За подс. К.:

За периода от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като представляващ дружествата "Гранд солей" ЕООД с ЕИК: *********, "Жикс храни ЕООД" /"Жикс комерс" ЕООД/ с ЕИК: *********, "Бастет 12" ЕООД с ЕИК: *********, "Риком 2010" ЕООД с ЕИК: *********, "Поликар" ЕООД с ЕИК:********* и "Агроинвест Комерс" ЕООД с ЕИК: *********, в съучастие с Ч.С.П. като съизвършител, за четири данъчни периода, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в особено големи размери, като затаил истина и потвърдил неистина в подадени справки - декларации за ДДС, които декларации се изискват по силата на ЗДДС  - чл. 125 ал. 1, както следва:

-        1.Справка - декларация по ЗДДС на "Гранд солей" ЕООД с вх. № 0300-*********/05.03.2013г. за данъчен период м.02.201 Зг., с неправомерно ползван  данъчен кредит е в размер на 146 180.34 лв. по фактури с  издател "Бастет 12" ЕООД и издател "Венита Трейд" ЕООД;

-        2.Справка - декларация по ЗДДС на "Гранд солей" ЕООД с вх. № 0300-1939613/15.04.201 Зг. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 1 000 лв. по фактура с издател "Меридиан 21" ЕООД;

-        3.Справка - декларация по ЗДДС на "Жикс комерс" /"Жикс храни" ЕООД/ с вх. № 0300-1915558/14.03.201Зг. за данъчен период м.02.201Зг. с неправомерно ползваният данъчен кредит е в размер на 12 040.00 лв. по фактура с издател "Венита Трейд" ЕООД;

-        4.Справка - декларация по ЗДДС на "Жикс храни" ЕООД /"Жикс комерс" ЕООД/ с вх. № 22101992656/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 9 400.00 лв. по фактура с издател "Омега Транс" ЕООД;

-        5.Справка - декларация по ЗДДС на "Жикс комерс" ЕООД /"Жикс храни" ЕООД/ с вх. №.22102010851/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013 г. с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 8 692.00 лв. по фактури с издатели "Фарин" ЕООД;  "Юнион транс" ЕООД и "Меридиан 21" ЕООД;

-        6.Справка - декларация по ЗДДС на "Бастет 12" ЕООД с вх. №. 0300-1907479/05.03.2013г. за данъчен период м.02.2013г. с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 141 563.33 лв. по фактури с издатели "Върколак" ЕООД "Меридиан 21" ЕООД;

-        7.Справка - декларация по ЗДДС на "Бастет 12" ЕООД с вх. №. 0300-1939619/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 25 049.60 лв. по фактури с издатели "РАА-ЕН-СИ БИ" ЕООД, "Мултигруп комерс" ЕООД и "Венита трейд" ЕООД;

-        8.Справка - декларация по ЗДДС на "Бастет 12" ЕООД с вх. №. 0300-1954791/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 28 920.00 лв. по фактура с издател "Венита трейд" ЕООД;

-        9.Справка - декларация по ЗДДС на "Бастет 12" ЕООД с вх. №.0300-1971379/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 10 430.00 лв. по фактури с издател "Пиеро 97"АД;

-        10.Справка - декларация по ЗДДС на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД с вх. № 0300-1949936/13.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 30 133,33 лв. по фактури с издатели "Бастет 12" ЕООД и "Риком 2010" ЕООД;

-        11.Справка - декларация по ЗДДС на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД с вх. № 0300-1960907/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 139 173.08 лв. по фактура с издател "Жикс комерс" ЕООД;

-        12.Справка - декларация по ЗДДС на "Риком 2010" ЕООД с вх. № 0300-19396148/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 300.00 лв. по фактура с издател "Дест" ЕООД;

-        13.Справка - декларация по ЗДДС на "Риком 2010" ЕООД с вх. № 0300-1955958/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 9 330.00 лв. по фактури с издател "Наксиа" ЕАД;

-        14.Справка - декларация по ЗДДС на "Риком 2010" ЕООД с вх. № 0300-1971401/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван  данъчен кредит е в размер на 823.00 лв.  по фактура с издател "Дест" ЕООД;

-        15.Справка - декларация по ЗДДС на "Поликар" ЕООД с вх. № 0300-1922853/14.03.2013г. за данъчен период м.02.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 1 210.00 лв. по фактура с издатели "Роса" ЕООД и "Екотранс груп 2" ЕООД;

-        16.Справка - декларация по ЗДДС на "Поликар" ЕООД с вх. № 0300-1939628/15.04.2013г. за данъчен период м.03.2013г., с неправомерно ползван  данъчен кредит е в размер на 270.00 лв. по фактура с издател "Резон България" ЕООД;

-        17.Справка - декларация по ЗДДС на "Поликар" ЕООД с вх. 0300-1955958/14.05.2013г. за данъчен период м.04.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 7 720.00 лв. по фактури с издател "Дест" ЕООД;

-        18.Справка - декларация по ЗДДС на "Поликар" ЕООД с вх. 0300-1971401/14.06.2013г. за данъчен период м.05.2013г., с неправомерно ползван данъчен кредит е в размер на 1 475.00 лв.  по фактура с издател "К Енд К Електроникс" ЕАД, като общия размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит е 573 709.68 лв. поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Ø На 31.05.2013г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил финансови операции, два или повече пъти с имущество - паричната сума от 49 880.00 лева, както следва: на 31.05.2013 г. наредил от сметка на „Агроинвест комерс“ ЕООД с ЕИК ********* в „МКБ Юнионбанк“ АД по сметката на „Бета Макс 2004“ ЕООД с ЕИК ********* в „МКБ Юнионбанк“ АД сумата от 49 880.00 лева и на 31.05.2013г. изтеглил от сметката на „Бета Макс 2004“ ЕООД в „МКБ Юнионбанк“ сумата от 49 720.00 лева, за която знаел, че е придобита от него и Ч.С.П. чрез тежко умишлено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание  чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и ГЛОБА в размер на 20 000 лева.

Ø На 31.05.201 Зг. в гр. Варна, държал огнестрелно оръжие - пистолет BLOW, KOMRACT, model 2002 с № 03093, калибър 9 мм., произведен фабрично като газово оръжие, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да търпи при първоначален общ режим.

На основание чл.23, ал. 1 от НК, на подсъдимия К. е наложено най-тежкото от така определените наказания, както и „Глоба“ в размер на 20 000 лева.

 

За подс. А.:*** направил опит да получи и държи имущество – сумата от 49 000 лева, за която знаел към момента на получаването ѝ, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 20, ал. 2 от НК, извършено от Т.К.К. и Ч.С.П., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, вр. чл. 58, вр.чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 55, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което е било отложено по реда на чл.66 от НК, с изпитателен срок от четири години, и „Глоба“ в размер на 10 000 лева.

 

С първоинстанционна присъда, подсъдимите са били осъдени да заплатят на Министъра на финансите, в качеството му на представляващ държавата, сумата от 573 709,68 лева, ведно със законната лихва от момента на увреждането 15.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимите е трябвало да заплатят солидарно и направените по делото разноски в размер на 1729,19 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР - Варна и 368,41 лева  в полза на Държавата, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 22 948,39 лева.

 

Настоящето въззивно производство е било образувано по повод подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура, както и въззивни жалби от тримата подсъдими, чрез техните процесуални представители. Основанията, изложени в протеста касаят неправилността на присъдата, справедливостта на наложените наказания, липсата на произнасяне, относно предмета на престъплението по чл.253, ал.6 от НК. Моли се, въззивната инстанция да упражни правомощията си по см. на 337, ал.1, т.2 НПК.

Основанията, посочени в подадените въззивни жалби, включват

необоснованост и неправилност на присъдата, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите,  отхвърляне на предявения граждански иск, алтернативно – приложение на чл.9, ал.2 от НК.

В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло.

Представителят на Апелативна прокуратура допълва твърденията, изложени в протеста, изразява становище за неоснователност на доводите на защитата, безспорна доказаност виновността на подсъдимите,  като моли  за произнасяне на съдебен акт в тази насока.

В рамките на въззивното производство, Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид направените оплаквания, както и становищата на страните, а също и събраните по делото доказателства, намира протеста за частично основателен, жалбата на подс.П.А.-за основателна, а жалбите на подсъдимите П. и К. – за неоснователни.

С оглед постигане на яснота въззивният съд счита, че следва фактическото изложение да бъде разделено на две, без да бъдат възприети нови фактически положения. В първата част ще намерят място фактите, пряко относими към дейността на търговските дружества, от чието име са подавани справки-декларации по ЗДДС, както и към техните доставчици. Във втората ще бъдат описани действията на подсъдимите по превод и транфер на парични суми между същите тези дружества /или между тях и трети лица/, които действия индиректно потвърждават осъществявания от двамата подсъдими контрол над тези дружества – общо шест на брой.

 

І. Подс.Ч.П. бил роден в гр.Велико Търново, но от дълги години живеел в гр.Варна. В същият град живеели и подс.К. и А.. П. и К. се познавали дълго време преди инкриминираното деяние. Те привидно се занимавали с търговска дейност, но реално значителна част от приходите им била от дейност, свързана с изкупуване на регистрирани търговски дружества или регистрирали нови такива на името на безимотни, неграмотни и скитащи лица, като целта им била неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит, натрупван вследствие привидната търговска дейност между търговски дружества, контролирани от тях.

Дружествата, с които работили по настоящото производство били „Гранд солей" ЕООД с ЕИК *********, "Бета Макс 2004" ЕООД с ЕИК *********, "Риком 2010" ЕООД с ЕИК *********, "Поликар" ЕООД с ЕИК *********, "Peгec" ООД с ЕИК *********, „Жикс храни“ ЕООД с ЕИК *********, "Бастет 12" ЕООД с ЕИК *********, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД с ЕИК *********. Всички търговски дружества, с изключение на "Бета Макс 2004" ЕООД били регистрирани по ЗДДС към 01.01.201З год. От името на шест от тях са подавани справки-декларации – без „Бета Макс 2004“ЕООД и „Регес“ООД.

Документално дейността се оформяла от подс.П.. Подс.К. се занимавал с набиране на различни малоимотни и неграмотни лица, на името на които да създадат или да прехвърлят вече създадени дружества. К. се занимавал/осъществявал и с банковите операции между дружествата. На лицата, които се водили документално собственици или управители на фирмите било заплащано различно минимално възнаграждение или най-малкото били давани обещания за това.

В изпълнение на установената схема за действие на 25.03.2011 год. Ч.П. станал собственик на дружествените дялове на търговското дружество "Варна Консултинг Груп" ЕООД с ЕИК *********, като ги изкупил от К.Й.А., който бил предишния собственик на дружеството. Договорът бил с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус П.Д.с peг. номер 332, с район на действие Районен съд - Варна. На същата дата била заверена нотариално и декларация за съгласие на подсъдимия да управлява и представлява дружеството, което било регистрирано със седалище в гр. Варна, ул.„Княз Батемберг" № 19, ет.1. Регистрацията по ЗДДС била направена на 19.04.2007г. и дерегистрирано - на 11.01.2012г. Офисът, откъдето дружеството осъществявало дейността си се намирал на административен адрес гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 281 ет. 4 офис 405, който реално бил последния нает от подс.П. офис, в който работил заедно с подс.Т.К..

 

1.Първото от търговските дружества, чрез които подсъдимите П. и К. осъществявали замислената от тях дейност било „Гранд солей" ЕООД с ЕИК *********. Същото било със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Вл.Варненчик" № 281, ет.4, офис 405 /което е офисът на подс.П./. От 04.12.2012г. собственик на дружествените дялове бил Ю.Х.В.. Последният не е издирен, поради водения от него скитнически начин на живот. В периода 01.02.2013 год. - 07.03.2013 год. управител на "Гранд солей" ЕООД бил подс.Т.К., а от 07.03.201З год. дружеството се управлявало от св.И.М.К., също лице, водещо скитнически начин на живот. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 22.11.2005 год. и дерегистрирано - на 10.05.2013 год. За дружеството бил издаден електронен подпис на основание Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с квалифициран електронен подпис на задълженото лице, с номер на сертификат 9А2810, с автор на сертификат подс.К., титуляр "Гранд солей" ЕООД и вх. номер на заявлението 0300И0148362/14.02.2013 год.

Търговското дружество нямало регистрация като търговец на зърно в Министерство на земеделието и храните. Реално дейността на това дружество се контролирала от подс.К., който осъществявал връзката между представителите на другите търговски дружества -„контрагенти" при оформяне на документите. Той осъществявал и  банковите преводи. От показанията на св. Р. П. става ясно, че К. водел пред нея различни лица - от ромски произход,  неграмотни, на името на които се откривали банкови сметки и се нареждали парични преводи. На К. П. се обаждала и тогава, когато не можела да се свърже с управителите и собствениците на другите търговски дружества на оставените телефони за връзка, за да поиска съдействие за връзка с тях.       

За това дружество били подавани справки декларации за два данъчни периода, в които неправомерно бил приспаднат ДДС:

-За данъчен период месец 02/2013г. в ТД на НАП - Варна била подадена справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 0300-*********/05.03.2013 год. от данъчно задълженото лице "Гранд солей" ЕООД. Документът бил подаден по електронен път от упълномощеното лице К.. IP-адресът, от който била подадена СД бил 5.254.142.253 и е на шведски прокси-сървър, който е използван на компютъра, предмет на изследването на назначената по делото компютърна експертиза.

Чрез подаденият документ било декларирано право на приспадане на данъчен кредит на "Гранд солей" ЕООД в размер на 146 754.20 лева по фактури с № 1/07.02.2013г., № 2/12.02.2013г., № 3/12.02.2013г, № 4/15.02.2013г., № 5/14.02.2013г., № 6/15.02.2013г., № 7/15.02.2013г. с издател "Бастет 12" ЕООД и по фактури с № 456/12.02.2013г., № 471/27.02.2013г. с издател "Венита Трейд" ЕООД.

Собственик по документи на търговското дружество "Бастет 12" ЕООД с ЕИК ********* към инкриминирания период бил св.И.М.К.. От разпита на същия в с.з. и в приобщените му показания от ДП се установява, че той е лице с нисък социален статус, без доходи, без жилище, скитник - спящ на пейки и в подблокови пространства в гр. Варна. Дружеството нямало база, персонал, транспортни средства и други, за да извършва реална търговска дейност, за посочените сделки няма и никакви вторични счетоводни документи. Свидетелят посочва, че самият той не е осъществявал никаква търговска дейност нито с това дружество, нито с някое друго, което по събраните писмени доказателства от търговския регистър е негова собственост или го "управлява". Случвало се е да подписва някакви документи, но не ги е чел и не знае какво точно е подписал. По справка от Търговския регистър И. К. бил собственик и/или управител още на "Гранд солей" ЕООД с ЕИК *********, "Бета Макс 2004" ЕООД с ЕИК *********, "Риком 2010" ЕООД с ЕИК *********, "Поликар" ЕООД с ЕИК *********, "Peгec" ООД с ЕИК *********.

Декларираните в дневниците за покупки на "Гранд солей" ЕООД фактури с издател "Бастет 12" ЕООД фигурират в дневниците за продажби на това дружество, като се установява съществено различие във фактура № 5/14.02.2013 год., която в дневника за продажби на "Бастет 12" ЕООД е отразена данъчна основа за облагане със ставка 20% -16 561.86 лева и начислен 20% ДДС - 3 312.37 лева, а в дневника за покупки на "Гранд солей" ЕООД е отразена по същата фактура данъчна основа с право на пълен данъчен кредит - 26 561.86 лева и ДДС - 5 312.37 лева.

За този данъчен период в дневника за покупки на "Гранд солей" ЕООД били отразени и две фактури с издател "Венита Трейд" ЕООД. За това дружество се установява, че никога не е имало търговски взаимоотношения с "Гранд солей" ЕООД. По делото се съдържат писмени и гласни доказателства, от които става ясно, че собственик на дружеството е Н.В.П., а дейността се осъществявала от св.В.Л.Т., нейна майка, която била управител на дружеството. Дружеството се занимавало с търговия на дребно на хранителни и нехранителни пакетирани стоки, които били продавани в търговски обект, находящ се в село Цар Петрово, област Видин, където св. Т. имала къща. Дружеството имало регистрация по ЗДДС, тъй като при създаване на фирмата свидетелките имали намерение да търгуват с акцизни стоки - цигари и алкохол, за което се изисквал лиценз. От разпита на Т. се установява, че тя не познава св.И.М.К. или подсъдимите Ч.П. и Т.К..

По делото е представено копие на дневника за продажби на "Венита трейд" ЕООД за визирания данъчен период, от което се установява, че са извършвани единствено касови продажби на хранителни стоки и алкохол. Също така се установява, че няма декларирани сделки с "Гранд солей" ЕООД.

-За следващият данъчен период месец 03/2013 год. за "Гранд солей" ЕООД била подадената СД с вх. № 0300-1939613/15.04.2013 год. отново по електронен път чрез издадения на името на подс.К. и с титуляр дружеството електронен подпис, подробно описан по-горе. СД е подадена от IP- адресът 5.249.160.120 и е на шведски прокси-сървър, какъвто адрес е установен от назначената по делото компютърна експертиза. В тази СД било отразено право на ползване на данъчен кредит в размер на 1 080 лева. В дневника за покупки на Гранд солей ЕООД била отразена фактура № 4224/30.03.2013 год., издадена от „Меридиан 21“ ЕООД с ЕИК ********* с данъчна основа 5000 лева и начислен ДДС в размер на 1000 лева. Отразено е, че предмет на доставката е услуга.

Наличен е по делото отговор от „Меридиан 21“ ЕООД, от който се установява, че търговското дружество не е издавало фактура с № 4224/30.03.2013 год., както и че не е имало никакви търговски взаимоотношение с "Гранд солей" ЕООД в никакъв период от време.

 

2. Следващото търговско дружество, с което подсъдимите развивали престъпната си дейност било „Жикс храни“ ЕООД с ЕИК *********. То било регистрирано от св.К.Ж.М.и С.Х.М.като първоначално било ООД, а на 27.03.2012 год. дружествените дялове бил изкупени от св. Ж.А.П., който станал и управител на дружеството. Той също водил скитнически начин на живот - както се установява от събраните по делото доказателства.

На 14.02.2013 год. управител на „Жикс храни“ ЕООД станал св. И.М.К., а на 19.02.2013 год. св.П. продал дружеството на К.К.К., като последният станал и управител на дружеството. К. също е без постоянен адрес и водещ скитнически начин на живот. На 27.03.2013 год. управител на дружеството станал св.Р.А.Ш.. От показанията му се установява, че лице с имена С.Х.му предложило да стане управител на това дружество срещу заплащане. Впоследствие Ш. установил, че намеренията на контролиращите дружеството са да изнасят зърно, без да заплащат дължимото ДДС, което го мотивирало да се откаже от управлението на дружеството. В изпълнение на това решение на 19.04.2013 год. св.Р. Ш. бил освободен от длъжността "управител", а на 25.04.2013 год. дружеството било преименувано на "Жикс комерс" ЕООД. До 05.04.2013 год. седалището и адреса на управление били в гр.Варна, бул.Вл. Варненчик № 281, ет. 4, ап. 4, а след това за седалище и адрес на управление бил вписан адрес в гр. София, район Триадица, бул.Витоша № 66, ет. 4. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 01.08.2008 год. и дерегистрирано - на 25.09.2013 год. Дружеството нямало регистрация като търговец на зърно в Министерство на земеделието и храните.

Докато бил управител на дружеството И. К. изготвил пълномощно № 1146/ 21.02.2013 год., заверено от Л.М., пом. нотариус при К.К.- нотариус с район на действие Районен съд - Варна. Подсъдимият П. бил упълномощен в качеството му на управител на „Варна Консултинг Груп“ ЕООД да представлява управляваното от К. дружество „Жикс храни“ ЕООД пред ТД на НАП във връзка с подписване и приемане на СД по ЗДДС, в това число и чрез квалифициран електронен подпис, както и да получава всякакви документи, съставени от или за НАП. Представителната власт била и за пред НОИ, НСИ, Агенция по вписванията, пред всички банки на територията на Република България, МЗХНСЗФ, Инспекция по труда, включително и като подава уведомления по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда, както и декларации по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ. Със същото пълномощно К. декларирал изричното си съгласие за предоставяне на подс.П. на данъчна и осигурителна информация, като го упълномощил изрично да попълва, подписва, подава и получава необходимите документи във връзка с упражняване на всички права по това пълномощно както лично, така и чрез КЕП.

За дружеството Жикс храни ЕООД били подадени справки-декларации по ЗДДС за три инкриминирани данъчни периода :

-На 12.03.2013 год. в ТД на НАП - Варна била входирана СД с вх. № 0300-1915558, която касаела данъчен период м.02.2013 год. Тя била подадена по електронен път от ІР-адрес 109.121.231.43 с номер на сертификат 98С23В и с автор св. П.И.Н.. Тя обслужвала счетоводно фирмата докато същата била собственост на К.М.и С.М.. От свидетелските показания на Н. се установява, че тя имала уговорка с новият собственик на фирмата да подава СД за дружеството, което по данни на собственика не осъществявало дейност. В тази справка бил деклариран нулев резултат, каквато била уговорката, а като упълномощено лице била вписана св. К.М..

Два дни по-късно - на 14.03.2013 год. в ТД на НАП - Варна била подадена коригираща СД с вх. № 0300-1915558. Тя била подадена от ІР-адрес 46.10.106.3 с номер на сертификат 38C56D648780AD9C и с автор подс.П.. В нея като упълномощено лице било вписано търговското дружество "Варна Консултинг Груп" ЕООД с ЕИК *********, със собственик и управител Ч.П.. Бил деклариран за възстановяване ДДС в размер на 12 040 лв. по фактура № 128/19.02.2013 год. с издател "Венита Трейд" ЕООД с ЕИК *********. Предмет на сделката била стока, без да е описано каква е тя, а данъчната основа по фактурата била 60200 лв. По-напред бе посочено каква е дейността на това дружество и кои са неговите собственици. Св.В. Т. е категорична в показанията си, че никога не е осъществявала търговска дейност с търговските дружества "Жикс храни" ЕООД, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД и "Поликар" ЕООД,  както и че не познава никое от лицата Ч.П., Т.К., И. К. и Б.М.. От представените копия от дневниците за покупки и продажби на "Венита трейд" ЕООД се установява, че дружеството не е издавало фактура с номер № 128/19.02.2013 год. с получател по нея "Жикс комерс" ЕООД.

-За данъчен период месец 03/2013 год. от търговското дружество "Жикс храни" ЕООД отново били подадени две СД по чл.125 от ЗДДС. Първата била с вх. № 2210-1992656/15.04.2013 год. и подадена по електронен път през ІР-адрес 109.121.231.43 със сертификат с номер 98С23В с автор св.П. Н. и била с нулев резултат, като отново като упълномощено лице била посочена св. К.Ж.М.. На същата дата, но в по-късен час била подадена коригираща СД с вх. № 2210-1992656. Тя била подадена от ІР-адрес 46.10.106.3 с номер на сертификат 38C56D648780AD9C и автор на сертификат Ч.П., а в нея като упълномощено лице било вписано дружеството "Варна Консултинг Груп" ЕООД с ЕИК ********* със собственик и управител Ч.П.. Във втората СД бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 9 400 лв. по фактура с № 45 8/21.03.2013 год. с издател "Омега транс" ЕООД с ЕИК *********, като данъчната основа била в размер на 47 000 лева. Предмет на доставката била услуга.

По делото е приложена справка на ТД на НАП - Варна, от която се установява, че ЕИК ********* принадлежи на "Омега Транс 5" ООД, а фактура с номер № 458 от 21.03.2013 год. не е отразена в дневника за продажби на "Омега транс 5" ООД за данъчен период месец 03/2013 год. Собствениците на "Омега транс 5" ООД с ЕИК ********* не са установени па делото.

-Третата СД за това дружество за м.април 2013 год. била подадена на 14.05.2014 год. с вх. № 2210-2010851 по електронен път от IP-адрес 79.100.173.126 /БТК/ с номер и автор на сертификат 38C56D648780AD9C  Ч.П.. В нея като упълномощено лице било вписано търговското дружество "Варна Консултинг Груп" ЕООД. Било декларирано ДДС за възстановяване в размер общо на 8 692 лв. по фактури № 1608/11.04.2013 год. с данъчна основа - 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500лв., № 1620/20.04.2013 год. с данъчна основа - 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500лв. и № 1624/24.04.2013 год. с данъчна основа 12 500.00 лв. и ДДС за възстановяване 2 500лв. с издател "Фарин" ЕАД с ЕИК *********, а за предмет на доставката било вписано "стока".

В същата СД била отразена и фактура № 1420/29.04.2013 год. с данъчна основа 5 000 лева и ДДС за възстановяване 1 000 лева с издател "Юнион Транс" ЕООД с ЕИК *********, с предмет на доставката услуга, както и фактура № 2608/30.04.2013 год. с данъчна основа 960лв. и ДДС за възстановяване 192 лева с издател "Меридиан 21" ЕООД ЕИК ********* и с предмет на доставката услуга.

По делото показания е депозирала св.Б.Б., която към инкриминирания период е била Изпълнителен директор на "Фарин" ЕАД. От същите се установява, че през месец декември 2012 год. било открито производство по несъстоятелност на дружеството, а през месец април 2013 год. бил назначен временен синдик. Всички лицензи за търговия и съхранение на зърно били върнати от св. Б. на Национална служба по земеделие и храни и през този период от време дружеството не е извършвало никаква търговска дейност. Св. Б. не познава нито едно от лицата Т.К., Ч.П., Ж. П. и К. К..  От показанията на тази свидетелка се установява, че дружеството никога не е имало търговски взаимоотношения с "Жикс комерс" ЕООД и не е издавало фактури № 1608/11.04.2013 год., № 1620/20.04.2013 год. и № 1624/24.04.2013 год. Единствената дейност, която осъществявало дружеството през процесния период е отдаване под наем на притежаваните от него зърнобази, но тези договорни отношения не се свързани с нито една от инкриминиранинте фирми.

По делото са налице показания на св.Д.Щ., който е собственик на "Юниън транс" ЕООД. От разпита му се установява, че дружеството не е издавало фактура с № 1420/29.04.2013 год. на "Жикс комерс" ЕООД и не е извършвало транспортна услуга за него.

От отговора на „Меридиан 21“ ЕООД се установява, че то не е имало търговски взаимоотношения с „Жикс храни" /или "Жикс комерс"/ ЕООД за периода 01.02.2013г. до 31.05.2013г. През 2013 год. първата, издадена от "Меридиан 21" ЕООД фактура била с номер № 10705.

Св. П. Н. била счетоводител на „Жикс храни" ЕООД в периода от 2008 година до месец март 2013 година. Св. Н. се познавала със св.К.М.и С.М., първоначалните собственици на търговското дружество „Жикс храни" ЕООД, които я упълномощили да води счетоводството. От показанията й става ясно, че тя не е познавала Ж. П., който закупил дружеството. От телефонен разговор с него разбрала, че дружеството не осъществява дейност и била помолена да подава нулеви СД, което направила в рамките на 3 последователни месеца. При проверка в Търговския регистър разбрала, че св.Ж. П. е прехвърлил собствеността на дружеството на трето, неизвестно за нея лице, поради което преустановила подаването на справки-декларации по ЗДДС и други документи във връзка с търговската дейност на дружеството.

 

3.Следващото търговско дружество, с което оперирали подсъдимите било "Бастет 12" ЕООД с ЕИК *********. Собственик и управител на това дружество през инкриминирания период бил И.М.К.. Дружеството било регистрирано със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Княз Борис I" № 17, ет. 2, както и по ЗДДС на 04.06.2012 год. и дерегистрирано - на 09.08.2013 год. Дружеството нямало регистрация като търговец на зърно в Министерство на земеделието и храните, каквато била необходима за извършване на сделки с този вид стоки.

Били подадени за това дружество справки декларации както следва:

- СД по чл.125 от ЗДДС в ТД НАП-Варна с вх. № 03001907479/05.03.2013г. за данъчен период м.февруари 2013год. Тя била подадена по електронен път от ІР-адрес 5.254.142.253 на шведски прокси-сървър с електронния подпис на св.И. К. с номер на сертификата 9A28DD. В нея било декларирано ДДС за възстановяване в размер на общо 141 563.33 лв. по фактури с номера 137/07.02.2013г. с данъчна основа 14 873.60 лв. и ДДС в размер на 2 974.72 лв., № 142/12.02.2013г. с данъчна основа 101 052 лв. и ДДС за възстановяване 20 210.40 лв., № 143/12.02.2013г. с данъчна основа 39 486.72 лв. и ДДС за възстановяване 7 897.34 лв., № 144/13.02.2013г. с данъчна основа 118 100.70 лв. и ДДС за възстановяване 23 620.14 лв., № 145/14.02.2013г. с данъчна основа 16 463.16 лв. и ДДС за възстановяване 3 292.63 лв., № 147/15.02.2013г. с данъчна основа 202360.24 лв. и ДДС за възстановяване 40 472.05 лв., № 148/15.02.2013г. с данъчна основа 193 980.24 лв. и ДДС за възстановяване 38 796.05 лв. Всички посочени фактури са с издател "Върколак" ЕООД с ЕИК ********* и с предмет на доставката стока.

Включени били също така и фактури с № 5688/08.02.2013г. с данъчна основа 10 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 100лв. и № 5868/18.02.2013г. с данъчна основа 11 000 лв. и ДДС за възстановяване 2 200 лв. - и двете с издател „Меридиан 21“ ЕООД с ЕИК ********* и предмет на доставката услуга.

От представената справка от представляващите "Меридиан 21" ЕООД се установява, че в счетоводните регистри на дружеството няма отразени издавани фактури към "Бастет 12" ЕООД за инкриминирания период.

От показанията на св.Георги И.ов Гендов /приобщени по реда на чл.371,т.1 НПК/, който е едноличен собственик на капитала на "Върколак" ЕООД, се установява, че дружеството не е имало търговски взаимоотношения с "Жикс храни" ЕООД, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД и "Поликар" ЕООД, както и че не познава никое от лицата Ч.П., Т.К., И. К. и Н.М.. Представено е копие от дневника за продажби на "Върколак" ЕООД за м.февруари 2013 год., от което се установява, че за този данъчен период са издадени фактури на четири търговски дружества, като нито едно от тях не е "Бастет 12" ЕООД.

-Вторият данъчен период, за които подсъдимите подали справка-декларация за това дружество е м.03.2013 год. Това станало на 15.04.2013 год. като СД била с вх. № 0300-1939619 и е подадена по електронен път от ІР-адрес 5.249.160.120 - шведски прокси-сървър с електронния подпис на И. К. с номер на сертификата 9A28DD. В СД било декларирано ДДС за възстановяване в размер общо на 25 049.60 лв. по фактури с № 4889/27.03.2013 год. с данъчна основа 75 000 лв. и ДДС за възстановяване 15 000 лв., издадена от "РАА-ЕН-СИ БИ" ЕООД с ЕИК ********* с предмет на доставката услуга, фактура с № 1256/30.03.2013 год. с данъчна основа 49 568 лв. и ДДС за възстановяване - 9 913.60 лв. с издател "Мултигруп комерс" ЕООД с ЕИК *********, с предмет на доставката услуга и № 880/23.03.2013 год. с данъчна основа 680 лв. и ДДС за възстановяване 136 лв. с издател "Венита трейд" ЕООД и предмет на доставката услуга.

По делото е приложена справка от ТД на НАП - Варна за данъчен период месец 03.2013 год. на "РАА-ЕН СИ БИ" ЕООД, от която се установява, че за посочения данъчен период дружеството няма подадена справка -декларация по ЗДДС и няма издадена фактура с № 4889/27.03.2013 год. с получател "Бастет 12" ЕООД, каквато и не е включена в дневника му за продажби.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че собственик на "Мултигруп комерс" ЕООД е св.Деница Н., а от 25.01.2012 год. управител на дружеството е св.Д.Г.. Видно от показанията на последния, приобщени по реда на чл.371, т.1 НПК дружеството не е имало търговски взаимоотношения с „Жикс храни" ЕООД, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД и "Поликар" ЕООД, както и че той не познава нито едно от лицата Ч.П., Т.К., И. К. и Н.М..

От представените копия на дневника за продажби на дружеството „Венита Трейд“ /по отношение на чиято дейност по-напред бяха изтъкнати факти/ за инкриминираните данъчни периоди се установява, че са извършвани единствено касови продажби на хранителни стоки, алкохол и цигари, а сделки с "Бастет 12" ЕООД не са декларирани. От показанията на св.Т., управител на дружеството, става ясно , че не е извършвана търговска дейност и не са предоставяни услуги на търговското дружество "Бастет 12" ЕООД.

- СД за данъчен период м.април 2013 год. с вх. № 0300-1954791 от 14.05.2013 год. била подадена по електронен път от ІР-адрес 5.254.138.131 - шведски прокси-сървър с електронния подпис на И. К. с номер на сертификата 9A28DD. В нея било вписано ДДС за възстановяване в размер на 28 920 лева по фактура № 668/30.04.2013г. с данъчна основа 144 600 лв. с издател "Венита трейд" ЕООД с предмет на доставката услуга.

По делото е представено копие от дневника за продажби на "Венита трейд" ЕООД за този период, от което се установява, че са регистрирани само касови продажби на хранителни стоки, цигари и алкохол. Съображения по отношение дейността на това дружество са изложени и по-напред.

-За данъчен период за месец 05.2013 год. била подадена СД в ТД на НАП - Варна от "Бастет 12" ЕООД с вх. № 0300-1971379 на 14.06.2013 год. Това станало по електронен път от ІР-адрес 185.5.45.49 - шведски прокси-сървър с електронния подпис на И. К. с номер на сертификата 9A28DD. В СД било вписано ДДС за възстановяване в размер на 10 430 лв. лева по фактура с № 6358/07.05.2013 год. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., по фактура с № 6399/13.05.2013 год. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., по фактура с № 6485/20.05.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., № 6508/25.05.2013 год. с данъчна основа 7 325 лв. и ДДС за възстановяване 1 465 лв., по фактура № 6568/31.05.2013г. с данъчна основа 7 325лв. и ДДС за възстановяване 1 465 лв. Всички посочени фактури са с издател "Пиеро 97" АД и с предмет на доставката услуга.

По делото са приложени писмени доказателства, от което се установява, че търговското дружество "Пиеро 97" АД с ЕИК ********* не е издавало цитираните по - горе фактури на "Бастет 12" ЕООД и никога не е имало търговски взаимоотношения с инкриминираното дружество.

 

4.Следващото търговско дружество, с което осъществявали престъпната си дейност подсъдимите П. и К. било "Агроинвест комерс 2013"ЕООД ЕИК *********. То било регистрирано на 05.02.2013 год. първоначално на св.Д.Ж. със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Вл.Варненчик" № 281, ет.4, ап.4. Имало регистрация по ЗДДС от 18.02.2013 год. и дерегистрирано- на 02.08.2013 год. До 01.03.2013 год. собственик и управител на дружеството била св.Ж., а след тази дата собственик и управител станал Р. Ж.. Дружествените дялове Ж. продала без да е извършвала каквато и да е търговска дейност с регистрираното дружество. При продажбата не били предадени от нея никакви счетоводни документи на дружеството, тъй като такива нямало, не предала и печат, тъй като такъв не бил направен. За времето, за което била собственик на търговското дружество "Агроинвест комерс 2013" ЕООД св. Ж. не била извършвала никаква дейност с регистрираното по ЗДДС дружество, но била упълномощила подс.П. да я представлява за всяко едно действие. П. бил баща на внука на св. Ж./т.е. Ж. му е тъща/.

Р. З. Ж. също никога не бил извършвал търговска дейност с "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД. Собственик на търговското дружество станал със съдействието на подс.К., с когото се запознал покрай познанството си със св.И. К.. К. завел свидетеля в различни клонове на банки, за да се открият сметки на дружеството и в последствие носил различни документи на св. Ж., за да ги подписва. От данните от Търговски регистър се установява, че той е собственик и управител на още едно търговско дружество. "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД притежавало регистрация като търговец на зърно в Министерство на земеделието и храните.

Подадени са справки-декларации по ЗДДС от името на това дружество както следва :

-За месец февруари и март 2013 год. за дружеството са подавани нулеви СД по чл.125 ЗДДС в ТД на НАП - Варна. Упълномощеното лице, посочено в нулевите СД, било търговското дружество "Варна Консултинг Груп" ЕООД със собственик и управител  Ч.П.. Това станало по електронен път с електронния подпис на подс.П. с номер на сертификат 38C56D648780AD9C през сървър на БТК.

-За данъчен период месец април 2013 год. била подадена СД от инкриминираното дружество с вх. № 0300-1949936 на 13.05.2013 год. Това станало по електронен път от ІР-адрес 79.100.173.126 през сървър на БТК с електронния подпис на Ч.П. с номер на сертификата 38C56D648780AD9C. Като упълномощено лице в СД било вписано търговското дружество "Варна Консултинг Груп" ЕООД. В тези декларация било вписано ДДС за възстановяване в размер на общо 30 133.33 лева. За това послужили фактури - № 30/01.04.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500лв., № 34/05.04.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., № 38/08.04.2013 год. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., № 44/12.04.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., № 47/15.04.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., № 52/19.04.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв., № 54/22.04.2013г. с данъчна основа 8 333.33 лв. и ДДС за възстановяване 1 666.67 лв., № 58/26.04.2013г. с данъчна основа 8 166.67 лв. и ДДС за възстановяване 1 633.33 лв., № 62/26.04.2013г. с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС за възстановяване 2 500 лв. с издател "Бастет 12" ЕООД, всички с предмет на доставката услуга, както и по фактура с № 89/12.04.2013г. с данъчна основа 46 666.67 лв. и ДДС за възстановяване 9 333.33 лв. с издател "Риком 2010" ЕООД и с предмет на доставката услуга.

По-напред стана въпрос за дейността на „Бастет 12“ЕООД: Неин собственик бил св. И. К., скитник, който никога не е извършвал дейност с търговските дружества, на които бил собственик и управител, в това число и с „Бастет 12" ЕООД. На К. била прехвърлена собствеността и на"Риком 2010" ЕООД. Това станало със съдействието на Т.К. и св.Н.М.. От събраните по делото доказателства се установява, че К. ходел в района на Шишковата градинка в гр. Варна, където се събирали множество клошари, на които предлагал срещу заплащане да вършат различни услуги.  Те естествено се съгласявали срещу определени суми /макар и минимални/ да предоставят личните си данни и на тяхно име да бъдат прехвърляни различни дружества, както и да подписват всички необходими документи без изобщо да се интересуват какви са те. Това обстоятелство очевидно е добре известно на лицата, занимаващи се с данъчни измами, тъй като е честа практика социално слаби лица да се използват за собственици на търговски дружества, както е и честа практика тези лица да бъдат намирани именно на т.нар.“Шишкова градинка“ в гр.Варна. Не прави изключение в тази насока и дружеството "Риком 2010" ЕООД . От 22.08.2011 год. до 13.05.2013 год.  то се управлявало от Ч.П. и Милен Станков. След тази дата управители на дружеството били Милен Станков и И. К.. Тези лица също са от контингента на скитниците, които се съгласявали срещу минимално заплащане да имат на свое име различни фирми и да подписват необходимите документи и услугите на които използвали подсъдимите П. и К.. Към инкриминирания период Милен Станков участвал в управителните органи и/или бил собственик на дружествени дялове на още 31 търговски дружества на територията на Република България. Инкриминираната фактура с № 89/12.04.2013 г. с данъчна основа 46 666.67 лв. и ДДС за възстановяване 9 333.33 лв. с издател "Риком 2010" ЕООД и получател „Агроинвест Комерс 2013" ЕООД фигурирала в дневника за продажби на „Риком 2010" ЕООД за месец април 2013год . с предмет на доставката услуга, но от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че това дружество е развивало дейност само документално, а реални търговски сделки не са извършвани.

-За данъчен период м.май 2013 год. в ТД на НАП - Варна подадена поредната СД от "Агроинвест комерс 2013" ЕООД с вх. № 0300-1960907 от 10.06.2013 год. Това станало по електронен път от ІР-адрес 5.254.144.143 на шведски прокси-сървър с електронен подпис на дружеството с титуляр Р. Ж. с номер на сертификата 9A3FD5. На 14.06.2013г. била подадена коригираща СД с вх. № 0300-1960907 отново по електронен път от ІР-адрес 185.5.45.49 през шведски прокси-сървър отново с електронния подпис на Ж.. Това направил подс.Ч.П.. В СД било вписано ДДС за възстановяване в размер общо на 139 677.60 лева. Била включена фактура с № 151/28.05.2013г. с издател "Жикс комерс" ЕООД  с данъчна основа в размер на 695 865.42лв. и ДДС за възстановяване 139173.08 лв. с предмет на доставката стока.

          И трите доставчика на "Агроинвест комерс" ЕООД по описаните фактури за този данъчен период - "Бастет 12" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД и "Жикс комерс" ЕООД са дружества, чиято дейност е контролирана от Т.К. и Ч.П. и за които вече стана въпрос по-напред.

         

5. "Риком 2010"ЕООД с ЕИК ********* - това търговско дружество също било под контрола на П. и К.. То било регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 281, регистрирано по ЗДДС на 21.09.2011 год. и дерегистрирано на 14.06.2013 год. Собственик на дружеството от 22.08.2011 год. бил Милен Станков, а управители - той и подс.П.. От 13.05.2013 год. вместо подсъдимия управител станал св.И. К.. Дружеството нямало регистрация като търговец на зърно в Министерство на земеделието и храните.

От името на това дружество били подадени следните справки-декларации по ЗДДС :

-За данъчен период месец февруари 2013 год. от "Риком 2010" ЕООД била подадена в ТД на НАП - Варна нулева СД по чл. 25 от ЗДДС. Това станало по електронен път с електронния подпис на А.Ю.И.с номер на сертификат 6D78F4DF0B3D5536, през шведски прокси-сървър, който бил вписан като упълномощено лице. СД била подадена от подс.П..

-За следващият данъчен период месец март 2013 год. в ТД на НАП - Варна била подадена СД с вх. № 0300-1939628 на 15.04.2013 год., отново по електронен път от ІР-адрес 46.10.107.108 - през сървър на БТК, с електронния подпис на Ч.П. с номер на сертификата 1F08E779CAA229B5. В тази СД било вписано ДДС за възстановяване в размер общо на 3 993.73 лв. по няколко фактури, между които и фактура № 2568/25.03.2013г. с данъчна основа 1 500 лв. и ДДС за възстановяване 300 лв. с издател "Дест" ЕООД с ЕИК ********* и предмет на доставката стока.

От разпита на св.Р. Х.Р.- счетоводител на "Дест" ЕООД, се установява, че за инкриминирания период 01.02.2013 год. - 31.05.2013 год. дружеството не е имало търговски взаимоотношения с търговското дружество "Риком 2010" ЕООД. Също така е обяснила, че дружествата "Риком 2010" ЕООД, "Агроинвест комерс 2013" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Поликар" ЕООД, "Жикс комерс" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД не са дружества, с който „Дест“ ЕООД е имало търговски взаимоотношения, както и че лицата И. К., Н.М., Ч.П. и Т.К. не са й познати.

-Следващата СД била за данъчен период месец април 2013 год. Тя била подадена на 14.05.2013 год. в ТД на НАП - Варна с вх. № 0300-1955958, което станало по електронен път от ІР-адрес 37.0.124.10 - през шведски прокси-сървър с електронния подпис на Ч.П. с номер на сертификата 1F08E779CAA229B5. СД била подадена от П.. В нея било вписано ДДС за възстановяване в размер на 9 330 лв. по фактури № 1371/03.04.2013г., № 1385/08.04.2013г., № 1399/12.04.2013г., № 1412/16.04.2013г., № 1428/22.04.2013г. и № 1442/30.04.2013г. с издател "Наксиа" ЕАД с ЕИК *********. По всяка една от фактурите данъчната основа е в размер 7 775 лв. и ДДС за възстановяване 1555 лв. Предмет на доставката по всички фактури е услуга.

В хода на досъдебното производство е изискана справка от "Наксиа" ЕАД, от която се установява, че дружеството никога не е имало търговски взаимоотношения с "Риком 2010" ЕООД и не е издавало фактурите, фигуриращи в дневниците за покупки на "Риком 2010" ЕООД за този данъчен период.

-За данъчен период месец май 2013год. в ТД на НАП - Варна била подадена СД с вх. № 0300-1971401 на 14.06.2013 год., което станало по електронен път от ІР-адрес 185.5.46.73 - през шведски прокси-сървър с електронния подпис на Ч.П. с номер на сертификата 1F08E779CAA229B5. В СД било вписано ДДС за възстановяване в размер на 823 лв. по фактура № 4569/22.05.2013г. с данъчна основа 4 115 лв. с издател "Дест" ЕООД, с предмет на доставката стока.

          За дейността на „Дест" ЕООД бяха изложени вече съображения – това дружество не е имало никакви търговски взаимоотношения с „Риком 2010“ ЕООД.

 

6. „Поликар“ ЕООД с ЕИК ********* - то било регистрирано със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Княз Борис I" №71. Дружеството имало регистрация по ЗДДС на 03.10.2006 год. и било дерегистрирано на 13.11.2013 год. От 27.04.2012 год. собственик на дружеството бил Красимир Тодоров П., а от 27.02.2013 год. управители били Красимир П. и Ч.П.. От 25.03.2013 год. управител на мястото на подс.П. станал св. И.М.К.. Дружеството нямало регистрация като търговец на зърно в Министерство на земеделието и храните.

От името на това дружество били подадени следните справки-декларации по ЗДДС :

 

-от подс.П. била подадена СД за данъчен период месец февруари 2013 год. в ТД на НАП - Варна с вх. № 0300-1922835 на 14.03.2013 год. Това станало по електронен път от ІР-адрес 5.254.142.227 - през шведски прокси-сървър с електронния подпис на А.И. с номер на сертификата 6D78F4DF0B3D5536. В СД било вписано ДДС за възстановяване в размер на 1 210 лв. като било включени фактури № 1256/15.02.2013 год. с данъчна основа 1 550 лв. и ДДС за възстановяване 310 лв. с издател "Роса" ООД, ЕИК:*********, с предмет на доставката услуга и № 87/28.02.2013 год. с данъчна основа 4 500 лв. и ДДС за възстановяване 900 лв. с издател "Екотранс груп 2" ЕООД с ЕИК ********* с предмет на доставката услуга.

В ДП е приложена от справка от търговското дружество "Роса" ООД, от която се установява, че фактура № 1256/15.02.2013 год. не съществува в счетоводните регистри на дружеството и то никога не е имало търговски взаимоотношения с "Поликар" ЕООД.

Едноличен собственик на капитала и управител на "Екотранс груп 2" ЕООД към този момент бил Й. Г.К.. От събраните по делото доказателства се установява, че той не е могъл да бъде установен поради липса на постоянно местоживеене. От изготвената справка от Търговския регистър е очевидно, че това лице участва в управителните и ръководни органи на още петнадесет търговски дружества.

-Следващият данъчен период, за който П. *** за "Поликар" ЕООД бил м.март 2013 год. СД била с вх. № 0300-1939614 от 15.04.2013 год. и подадена по електронен път от ІР-адрес 5.254.130.250 - през шведски прокси-сървър с електронния подпис на А.И., с номер на сертификата 6D78F4DF0B3D5536. В нея било вписано ДДС за възстановяване в размер на 270 лв. по фактура с № **********/27.03.2013г. с данъчна основа в размер на 1350 лв. с издател "Резон България" ЕООД с ЕИК ********* и предмет на доставката услуга.

По делото е приложената справка от "Резон България" ЕООД, от която се установява, че фактура с номер № **********/27.03.2013г. не е издавана и не съществува в счетоводните му регистри, както и че дружеството никога не е имало търговски взаимоотношения с "Поликар" ЕООД - гр.Варна.

-Следващият данъчен период, за който подс.П. *** 2013 год. СД била с вх. № 0300-1955922 от 14.05.2013 год. и била подадена по електронен път от ІР-адрес 185.5.45.88 - през шведски прокси-сървър, с електронния подпис на Ч.П., с номер на сертификата 72FF4B845219A4E6. В СД било вписано ДДС за възстановяване в размер на общо 7 720 лв., като част от него е по фактури с № 2422/04.04.2013 год., № 2480/12.04.2013 год., № 2510/18.04.2013 год., № 2559/26.04.2013 год. Всички фактури били с данъчна основа 9 650 лв. и ДДС за възстановяване 1 930 лв. с издател "Дест" ЕООД. Предмет на доставката по всяка от фактурите е услуга.

От разпита на Р. Райкова, счетоводител на "Дест" ЕООД, се установява, че за инкриминирания период 01.02.2013г. - 31.05.2013г. дружеството не е имало търговски взаимоотношения с "Риком 2010" ЕООД, "Агроинвест комерс 2013" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Поликар" ЕООД, "Жикс комерс" ЕООД и "Бастет 12" ЕООД, както и че не познава лицата И.М.К., Николай Б.М., Ч.С.П. и Т.К.К..

-Последният данъчен период, за който подс.П. подал СД за това дружество в ТД на НАП - Варна е м.май 2013 год. СД била с вх. № 0300-1971422. СД от 14.06.2013 год. и подадена по електронен път от ІР-адрес 5.249.160.61 - през шведски прокси-сървър с електронния подпис на Ч.П. с номер на сертификата 72FF4B845219A4E6. В нея било вписано ДДС за възстановяване в размер на 1 475 лв. по фактура с № 10258/25.05.2013г. с данъчна основа 7 375лв. с издател "К Енд К Електроникс" ЕАД с ЕИК ********* с предмет на доставка стока.

Налице е справка по делото от "Техномаркет България" ЕАД с предишно наименование "К Енд К Електроникс" ЕАД, от която се установява, че няма фактура, издавана от дружеството с № 10258/25.05.2013 год. както и че няма осъществени търговски взаимоотношения между "К Енд К Електроникс" ЕАД и "Поликар" ЕООД в периода от 01.02.2013 год. до 31.05.2013 год.

По делото са събрани данни, че лицето А.Ю.И.не  може да бъде установен поради липса на постоянно местоживеене. Видно от данните в Търговски регистър същият участва в управителните и ръководни органи на още пет търговски дружества.

 

От заключението на изготвената по делото ССЕ се установява, че укрития ДДС за този период за всички търговски дружества контролирани от подсъдимите възлиза на 573 709.68 лева.

 

По отношение на търговско дружество „Бета макс 2004" ЕООД то е със седалище в гр.Варна, район Одесос, ул. „Петко Каравелов" № 42. Собственик и управител на капитала първоначално бил св.Н.М., който с договор от 28.12.2012 год., заверен нотариално на същата дата от И.М.- нотариус с per. № 195 на Нотариалната камара - гр. София, с район на действие Районен съд - Варна, продал дружествените си дялове на св. И. К.. Макар и дружеството да не било регистрирано по ЗДДС, било използвано при осъществяване на фиктивната търговска дейност на останалите търговски дружества - "Риком 2010" ЕООД, "Агроинвест комерс 2013" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Поликар" ЕООД, "Жикс комерс" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД, както и за извършване на банкови разплащания и прехвърляне на парични преводи между тях.

 

ІІ. При контролирането на гореизброените дружества подсъдимите откривали и закривали банкови сметки и внасяли и теглили пари от тях. По делото се съдържат писмени доказателства относно извършваните от тях финансови операции, от които се установяват следните обстоятелства:

Подс.Т.К. открил сметка с номер BG 09CBUN91951000487437 на "Бета Макс 2004" ЕООД на 30.05.2013 год. в "МКБ Юнионбанк" АД, филиал на бул. "Сливница" в гр. Варна. При открИ.ето били представени пълномощно от св.И. К. от 30.05.2013 год., спесимен на подписа на К. за открИ.е на сметката, копие на личната му карта.

От 30.05.2013 год. К. и П. направили паричен превод за сумата от 50 000 лв. между сметки на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД и "Бета Макс 2004" ЕООД. Плащането било по сметки на двете дружества, открити в "МКБ Юнионбанк" АД, като „Агроинвест комерс 2013" ЕООД било изпращач, а "Бета Макс 2004" ЕООД - получател по плащането. Тази сума по-рано била преведена по сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД от "Вива енд Вита" ЕООД. Парите трябвало да бъдат изтеглени на каса на "МКБ Юнионбанк" АД, филиал „Сливница" в гр. Варна от подс.К.. При отИ.ето на К. до офиса на МКБ Юнионбанк АД на 31.05.2013 год., по сметката на "Бета макс 2004" ЕООД вече била преведена сумата от 49 880 лв. от сметка на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД в същата банка - „МКБ Юнионбанк" АД с номер BG67CBUN91951000486296. При теглене на сумата Т.К. приложил пълномощно от 19.03.2013 год., заверено от Мария Дечева-помощник-нотариус при Николай Дюлгеров - нотариус с район на действие PC - Варна, с което Р. Ж., като управител на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД упълномощава Ч.П. и Т.К. да го представляват заедно или поотделно със всички права във връзка с дейността, регистрацията и пререгистрацията на дружеството. Пълномощното имало валидност за всички държавни органи и представители на публичната власт в Република България, пред всички частни юридически лица и давало възможност на двамата за преупълномощаване на трети лица, както и да договарят сами със себе си.

Подс.Т.К. изтеглил сумата от 49 720 лева от сметката на „Бета Макс 2004“ съгласно пълномощни, заверени нотариално на 19.03.2013 год. и на 30.05.2013 год., чрез което той бил упълномощен от собственика на въпросното дружество - И. К. да открива нови разплащателни сметки на името на търговското дружество във всички банки на територията на Република България, да извършва безкасови операции и да се разпорежда по всякакъв начин по и от всички влогове и сметки на фирмата. След като изтеглил паричната сума, К. я поставил в обикновена, бяла на цвят полиетиленова торбичка с надпис „СВА", след което отишъл до автомобил марка „Фиат Пунто" с ДК№ В 9760 КН, в който бил подс.А. и оставил  парите и другите документи, които носел, пред предната дясна седалка, непосредствено след което двамата с А. били задържани от полицейските служители ведно с намиращите се в тях и в автомобила вещи и предмети.

На същия ден, преди тегленето на паричната сума от К. има влизане с ІР-адрес 46.10.109.106, старт на сесия 01.39.06 и край 01.54.07, чрез което е проверена сметката на Агроинвест комерс 2013 ЕООД в МКБ Юнионбанк АД. Регистрирана е и същата проверка на 30.05.2013 год. от ІР-адреси 82.137.66.123 са регистрирани 4 влизания и от 46.10.9.119 - 2 влизания с потребител св.Р. Ж..

Сметката с номер BG67CBUN91951000486296 в „МКБ Юнионбанк" АД на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД била открита на 21.05.2013 год. в същия клон на банката на бул.Сливница от собственика на дружеството Р. Ж., като при откриването била направена вноска от 60 лв. Спесимените на подписите били на св.Р. Ж. и на подс.Т.К.. Искането за откриване на банковата сметка е от Р. Ж., като е приложено и копие на личната му карта. На същата дата е входирано искане за регистриране на интернет банкиране от него и е сключен рамков договор за интернет банкиране.

"Поликар" ЕООД имало сметка BG32UBBS80021086320530, открита на 15.10.2012 год. в ОББ. На 23.10.2012 год. е подписан договор за електронно банкиране, като услугата за инкриминирания период е използвана само за справки. Спесименът при откриване на сметката е на подс.К., който изписал върху втората страница на гърба, че желае да се разпорежда със средствата по сметката на дружеството във всички клонове на "Обединена българска банка" АД в страната. Сметката е открита в клон Бриз, в търговски комплекс Младост 2, на бул.Княз Борис № 71. По делото е приложено пълномощно от 12.10.2013 год., с което собственикът на „Поликар“ ЕООД Красимир П. дава права на подс.К. от името и за сметка на дружеството да открива нови разплащателни сметки и да извършва всякакви операции по тях.

На 12.03.2013 год. от сметката на дружеството били направени два превода към ТД на НАП - Варна по банковата сметка на НАП, като единият е за 2 027.36 лв., а вторият за 1 000 лева както и превод към Риком 2010 ЕООД за сумата от 7 075.20 лева по фактура с № 105/04.02.2013 год.

Търговско дружество „Гранд солей“ ЕООД имало сметка в ОББ с № BG61UBBS80021091783630, открита на 28.01.2013 год. от подсъдимия К.. Спесимена при откриване на сметката е на К. и е положен в гр. Балчик, като на задната част на спесимена е отбелязано, че той се подписва сам и желае да се разпорежда със сметката във всички клонове на „Обединена българска банка" АД в гр. Варна. При откриване на сметката в нея е имало постъпления от 2 171.50 лева, като 12.02.2013 год. К. изтеглил сумата от 2 000 лева, за което е приложено по делото извлечение по сметката. След тази дата няма никакво движение по сметката, като остатъка по нея е 111.50 лева.

На 28.01.2013 год. РИКОМ 2010" ЕООД открило сметка с номер BIG: IABGBGSF, IBAN:*** „Интернешънъл Асет банк" АД, спесименът за която бил на подс.П.. По делото е приложено и пълномощно от Ч.П. в качеството му на представляващ и управляващ „Риком 2010" ЕООД от 25.01.2013 год., с което той упълномощава Нели И. К. да открива всякакви сметки и да получава достъп до интернет банкиране и др.

На 17.01.2013 год. Милен Станков, като едноличен собственик на капитала на „Риком 2010" ЕООД, изготвил договор за управление на дружеството, с който за управител назначил Ч.П.. Представени са копия на лична карта на П. и Н. К., като автентичността на личните карти и на двамата е проверена на 28.01.2013 год. от св.Р. П., което тя удостоверила с подписа си.

На 11.02.2013 год. Ч.П. лично подал заявление до „Интернешънъл асет банк" АД за получаване на извлечения по сметки на електронен адрес за търговското дружество "Риком 2010" ЕООД. Електронният адрес е ***********@*****.***. Протоколът за предаване на шифъра, и парола и сертификат за достъп до услугата електронно банкиране е съставен на 13.02.2013 год. и е подписан от Р. П. и подс.П.. На 05.03.2013 год. е заличен спесимена на Н. К., като за служител на банката се е подписала Р. П..

Подс.П. извършвал множество финансови операция през сметката на това дружество. На 05.03.2013 год. наредил от сметката на „Риком 2010" ЕООД в „Интернешънъл Асет банк" АД да постъпи в негова сметка с № BG23CECB97900032123162 сума в размер на 300 лева оборотни средства. На същата дата наредил и сумата от 1500 лв., която трябвало да постъпи в сметка с № BG25FINV915010043 84527 на Веселина Ангелова Георгиева. На 13.03.2013 год изтеглил от сметката на „Риком 2010" ЕООД  сумата от 7 000 лева, на 18.03.2013г. - захранил сметката с 12 200.00 лева, на 19.03.2013г.- наредил от сметката на дружеството да постъпят в неговата сметка 80 лева оборотни средства, на 26.03.2013г.- захранил сметката на дружеството със сумата 6 430 лева, на 15.04.2013г. има нареждане да се преведат от сметка на „Агроинвест комерс" ЕООД с № BG45IABG74791000648800 по сметката на Риком 2010 ЕООД 55 900 лева, на същата дата подс.П. изтеглил от сметката на Риком 2010 ЕООД сумата 55 600 лева. На 18.05.2013г.  П. наредил от сметката на „Риком 2010“ ЕООД да постъпят в негова сметка с № BG23CECB97900032123162 180 лева оборотни средства. На същата дата наредил от сметката на дружеството да постъпят в сметка с № BG25FINV91501004384527 на Веселина Ангелова Георгиева 1760 лева. Отново на тази дата по сметката на Риком 2010 ЕООД са внесени 1922.40 лева по фактура **********/14.05.2013г. от сметка BG91RZBB91551001084121.

Търговско дружество „ГРАНД СОЛЕЙ“ ЕООД имало две сметки в Интернешънъл Асет банк АД. Първата от тях била с номер BG72IABG74791000642300 - открита на 25.01.2013 гоз. и закрита на същата дата. Втората сметка  била с BIG: IABGBGSF, IBAN: ***. Същата била открита на 04.02.2013 год. по искане на подс.К., когато приложил и спесимен на подписа и закрита на 08.05.2013 год. отново по негово искане. На 12.02.2013 год. К. получил парола сертификат за достъп до електронното банкиране за „Гранд солей" ЕООД, като искането за регистрация за интернет банкиране и всички необходими документи за това са подадени от него на 07.02.2013 год. На 12.02.2013 год. К., в качеството си на управител на дружеството, подал заявление за получаване на извлечение по сметки на електронен адрес - *******@****.*****. Със сметките на дружеството оперирал подс.К., който извършил множество финансови операции по тях.

На 13.02.2013 год. К. изтеглил от сметката на „Гранд Солей" ЕООД С № BG72IABG74791000642301 сумата 5070 лева, на същата дата от сметката на дружеството е преведена по сметка на „Бастет 12" ЕООД сумата от 142 398.12 лева по фактура от 13.02.2013 год. В дневника на "Гранд солей" ЕООД има една фактура от тази дата под номер 4, но сумата, вписана в нея се различава от направения превод, а именно там е вписана сума от 118 665.10 лева, плюс ДДС 23733.02 лв. На 04.02.2013 год. К. захранил сметката на дружеството с 50 лева, а на 07.02.2013 год. изтеглил от нея сумата 1030 лева. На същата дата от сметката е преведена по сметка на „Бастет 12" ЕООД сумата от 17 998.85 лева по фактура 1, като няма посочена дата. В дневника за покупки на „Гранд солей" ЕООД има отразена такава фактура от същата дата.

На 12.02.2013г. от сметката на „Гранд солей" ЕООД е преведена по сметка на „Бастет 12" ЕООД сумата от 169 722.94 лева по фактура от 12.02.2013г. В дневника за покупки на „Гранд солей" ЕООД са отразени фактури с № 2 и № 3 от 12.02.2013 год., като сумите отразени в тях, ведно с ДДС отговарят на направения превод.

На 12.03.2013 год. К. изтеглил от сметката на „Гранд солей" ЕООД 6 400 лева. Два дни по-късно изтеглил сумата от 700 лева, на 15.02.2013 год. направил ново теглене на сума от 17 770 лева. На последната дата били извършени още няколко финансови операции: от сметката на „Гранд солей" ЕООД е преведена по сметка на „Бастет 12" ЕООД сумата от 233 609.62 лева по фактура от 14.02.2013г., между същите дружества по същия начин бил направен превод на сумата от 19874.23 лева по фактура от 14.02.2013г., сумата от 266 117.38 лева по фактура от 15.02.2013год. На 04.03.2013 год. между двете дружества била извършена същата финансова операция като сумата от 361 788.86 лева по фактура от 04.03.2013г.

На 04.03.2013г. от сметката на търговското дружество „Лабас" ООД с № BG18FINV91501015053974 е преведена по сметка на „Гранд солей" ЕООД сумата от 374 881.34 лева по фактура **********. В дневника за продажби на "Гранд солей" ЕООД няма фактура с № 11, има фактури с № от 4 до 10 за месец 02.2013г., а в дневника за покупки на „Лабас" ООД няма фактура с № 11, има фактура 12/05.03.2013 год. На същата дата К. изтеглил от сметката на „Гранд солей" ЕООД 13 020 лева.

На 06.03.2013г. К. изтеглил от сметката на „Гранд солей" ЕООД 1 640 лева и направил превод по сметка на „Бастет 12" ЕООД за сумата от 46 408.03 лева по фактура от 05.03.2013г. В дневника за покупки на „Гранд солей" ЕООД за месец март 2013г. няма отразени сделки с „Бастет 12" ЕООД.

На 06.03.2013г. от сметката на „Лабас" ООД с № BG18FINV91501015053974 е преведена по сметка на „Гранд солей" ЕООД сумата 48 045.64 лева, като е посочено, че е по фактура **********. В дневника за продажби на „Гранд солей" ЕООД няма вписана фактура с номер 12. В дневника за покупки на „Лабас"ООД има фактура с номер 12 за сумата от 48 045.64 лева.

На 07.02.2013г. от сметката на „Лабас" ООД с № BG95IABG74591000276400 е преведена по сметка на „Гранд солей" ЕООД е преведена сумата 19 031.04 лева по фактура **********. На 12.02.2013г. има два превода съответно за сумата от 49 861.44 лева по фактура ********** и за сумата от 126315.00 лева по фактура **********.

На 13.02.2013г. от сметката на „Лабас" ООД с № BG95IABG74591000276400 е преведена по сметка на „Гранд Солей" ЕООД сумата от 147 477.72 лева по фактура **********, на 15.02.2013г. е извършена същата финансова операция за сумите от 20 584.87 лева по фактура **********,  от 275 632.90 лева по фактура ********** и от 241 942.90 лева по фактура **********.

Търговското дружество "БАСТЕТ 12" ЕООД имало сметка с номер BIG: IABGBGSF, IBAN: ***, открита на 07.02.2013г. в „Интернешънъл Асет Банк" АД от името на св.И. К., което реално направил Анатоли П. А., който имал пълномощно от И. К., заверено от предния ден. По делото са представени заверено копие на личната карта на св. А. А., заверено копие от личната карта на св. И. К., искането за открИ.е на разплащателна сметка и договор, подписани от св. Анатоли А., спесимен на същия, който бил заличен на 07.03.2013г. с нарочна молба до Директора на „Интернешънъл Асет банк" АД от св. И. К., поради оттегляне на пълномощията. На 07.03.2013г. има ново искане за откриване на сметка и с нов спесимен, положен от св. И. К.. В тази връзка по делото е депозирала показания Р. П., от които се установява, че докато св.А.А.се е разпореждал със сметката на дружеството, той е положил пред нея подписа на спесимена, като всеки път сам лично е теглил паричните суми, като преди това сам е попълвал необходимите за това банкови, документи.

По тази начин на 07.02.2013 год. св. А.А.изтеглил от сметката на „Бастет 12" ЕООД сумата от 17 870 лева, а на същата дата от сметка на „Гранд Солей" ЕООД с № BG45IABG74791000642301 е наредена по сметката на „Бастет 12" ЕООД 17 998.85 лева по фактура № 1. На 12.02.2013г. А. изтеглил от сметката на дружеството сумата от 168 880 лева, на следващия ден изтеглил сумата от 141 680 лева, като на този ден от сметката на „Гранд Солей" ЕООД по сметката на „Бастет 12" ЕООД постъпила сумата от 142 398.12 лева по фактура от 13.02.2013г. На 15.02.2013г. А. изтеглил от сметката на дружеството сумите от 497 270 лева и  19 750 лева, а от сметката на „Гранд Солей" ЕООД по сметката на „Бастет 12" ЕООД постъпили сумите от 266 117.38 лева и 233 609.62 лева по фактури от 15.02.2013г., както и сумата от 19 874.23 лева по фактура от 14.02.2013год.

На 04.03.2013г. от сметката на „Гранд Солей" ЕООД е наредена по сметката на „Бастет 12" ЕООД сумата от 361 788.86 лева по фактура от 04.03.2013г., като на същата дата А. изтеглил от сметката на „Бастет 12" ЕООД сумата от 359 980 лева. На 06.03.2013г. от сметката на „Гранд Солей" ЕООД е наредена по сметката на „Бастет 12" ЕООС сумата от 46 408.03 лева по фактура от 05.03.2013г. и на същата дата А. изтеглил 193 700 лева.

Св. Анатоли П. А. бил задържан на 28.04.2014г. в Австрия във връзка с извършено престъпление по Закона за наркотичните вещества, като му е наложено наказание в размер на 10 години лишаване от свобода. В показанията, които са депозирани на ДП и приобщени по делото, е отрекъл да познава някое от лицата Ч.П., Т.К. и св. И. К..

Търговско дружество "Бастет 12" ЕООД имало разплащателна сметка и в „Пиреус банк" АД с номер BG40PIRB80791604074134, открита на 20.04.20Т2г. в клон Черно море - Варна. Бил сключен рамков договор от 21.12.2011г. за платежни услуги, към който са приложени спесимените от подписите на С.Ф.и С.К.. Дружественият договор е от 21.12.2011г., когато С.Ф.и С.К. откриват дружеството, след което е продадено на И. К., който на 08.08.2012г. пред нотариус св. И. К. упълномощил С.Ф.да представлява дружеството пред всички органи, да открива и оперира с банковите сметки неограничено. По тази банкова сметка ***.

"Бастет 12" ЕООД имало и друга сметка в „Уни Кредит Булбанк" АД с номер 70001520958512 в лева, открита на 24.04.2013г. в клон Варна - Явор, закрита на 29.04.2013г. Сметката е открита от Александър Костов. По делото са приложени копия от личната карта на Александър Костов и справка за БДС, спесимена на подписа на Александър Костов и пълномощно, с което е открита сметката, издадено на А.С. от св.И. К., заверено нотариално на 24.04.2013г. при помощник-нотариус Л.М., при нотариус К.К.. По тази сметка няма движение на парични средства.

Търговско дружество "БЕТА МАКС 2004" ЕООД имало сметка с BIG: IABGBGSF, IBAN: ***, открита на 05.03.2013г. в „Интернешънъл Асет банк" АД. Искането за откриване на банкова сметка ***.03.2013г. със спесимен на подписа на Т.К. на базата на представено пълномощно от св.И. К. към подсъдимия, заверено нотариално на 05.03.2013г. При откриване на сметката били представени заверени копия на личните карти на К. и св. И. К..

С тази открита сметка работил подс.К.. На 05.03.2013 год. Т.К. внесъл сумата от 55 лева за захранване на сметката. На 07.03.2013 г. от сметката на „Жикс храни" ЕООД е наредена по сметката на „Бета макс 2004" ЕООД сумата от 5240 лева по фактура 18, без посочена дата на фактурата. В дневника за покупки на „Жикс храни 2004" ЕООД няма отразена такава фактура. На същата дата К. изтеглил от сметката на „Бета макс 2004" ЕООД сумата от 5200 лв.

На 30.04.2013 год. от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД е наредена по сметка на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 15 000 лева по фактура 65/28.04.2013г. По партидния лист на 30.04.2013г. има още един превод от „Агроинвест комерс 2013" ЕООД на „Бета макс 2004" ЕООД от 15 000 лева по същата фактура, но няма платежно нареждане. В дневника за покупки на "Агроинвест комерс 2013" за месец 04.2013г. има отразена само една фактура, издадена от "Бета макс 2004" ЕООД и тя е с номер 1/28.04.2013 год. за сумата от 95 850.00 лв. На същата дата Т.К. изтеглил от сметката на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 29 850 лева.

На 08.05.2013г. Т.К. изтеглил от сметката на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 19 900 лева и още веднъж сумата от 11 100 лева.

На същата дата от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД по сметка на „Бета Макс 2004" ЕООД постъпила сумата от 11 160 лева по фактура 66/07.05.2013г. На същата дата била наредена и сумата от 20 000 лева по фактура 66/07.05.2013г. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД има вписана фактура с номер 66/07.05.2013 год., но тя е с издател "Вива енд Вита" и е за сумата от 115 997 лева;

На 13.05.2013г. Т.К. изтеглил от сметката на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 23 700лв. и още веднъж сумата от 44 270 лева, а на същата дата от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД е наредена сумата от 23 830 лева по фактура 69/13.05.2013г., както и сумата от 44 500 лева по фактура 69/13.05.2013г., като за последния превод е отразено "окончателно плащане"

На 15.05.2013г. К. изтеглил от сметката на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 9 970 лева, а на същата от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД е наредена сумата от 10 000 лева по фактура 70/14.05.2013г. Фактура с номер 70 е издадена от „Вива енд Вита". Между същите дружество е направен превод на още една сума от 79 000 лева по фактура 70/15.05.2013г. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс" ЕООД фактура с номер 70 е издадена от Вива енд Вита. Налице е и още един трети превод на сумата от 15 000 лева по фактура 65/07.05.2013г., който е отразен като "окончателно плащане".На същата дата подс.К. изтеглил от сметка на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 93 530 лева;

На 27.05.2013г. Т.К. изтеглил от сметката на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 62 680 лева, а сметка на дружеството била наредена от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД сумата от 63 000 лева по фактура 71/27.05.2013г.

На 28.05.2013г. от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД е наредена по сметка с № BG31IABG747910000647500 на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 50 000 лева по фактура 72/28.05.2013г. На същата дата К. изтеглил от сметка на „Бета Макс 2004" ЕООД сумата от 20 000 лева.

На 29.05.2013г. от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД е наредена по сметка с № BG31IABG747910000647500 на „Бета Макс 2004" ЕООД 75 000 лева, като основание на превода е посочено "по фактура" без да има отразени конкретни данни. На същата дата подс. К. направил две тегления от сметката, съответно на сумата от 29 750 лева и на сумата от 74 620 лева.

"Агроинвест Комерс 2013" ЕООД имало сметка в „Интернешънъл Асет Банк" АД с номер BG45IABG74791000648800, открита на 19.03.2013г. от нейния собственик и управител Р. Ж.. Той внесъл първоначалния депозит от 55 лева, подписал договора за откриване на разплащателна сметка и договора за ползване на интернет-банкиране, спесимен на подписа, протокола за предаване на шифър, парола и сертифика за достъп до електронното банкиране, както и искане за регистрация на интернет-банкиране, представил копие на личната си карта. На 01.04.2013г. св.Р. Ж. получил запечатан плик с шифър, парола и сертификат за достъп до инернет-банкиране.

На 15.04.2013г. от сметката на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД е наредена по сметка на Риком 2010 ЕООД сумата от 55 900 лева с основание плащане по фактура без номер от дата 12.04.2013г. В дневника за покупки на Агроинвест комерс 2013 ЕООД от дата 12.04.2013г. е вписана фактура номер 89 за сумата от 56 000 лева с ДДС. Преводът е заверен с ТАН - КОД: SJ8EDCL28. Списък с тан -кодове, предоставен от „Интернешънъл Асет Банк" АД на св.Р. Ж. във връзка с интернет банкиране по сметките на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД е иззет при проведено претърсване от офис, находящ се в гр. Варна, бул."Вл. Варненчик" № 281, който е ползван от подс.П. и К..

На 30.04.2013г. от сметката на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД по сметка на „Бета Макс 2004“ ЕООД е наредена сумата от 15 000 лева с основание плащане по фактура № 65/28.04.2013г. Преводът е заверен с ТАН - КОД: TSBOGVXSB. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД няма вписана фактура с такъв номер. На същата дата по сметка на Бета Макс 2004 ЕООД е наредена сумата от 15 000 лева с основание плащане по фактура № 65/28.04.2013г. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД няма вписана такава фактура. Преводът е заверен с ТАН - КОД: 7JZ9BCMNC. На 08.05.2013 г. по сметка на „Бета Макс 2004“ ЕООД сумата от 11 160 лева с основание плащане по фактура № 66/07.05.2013г. Преводът е заверен с ТАН - КОД: IOS5KDPRH. Между същите дружества е налице и втора финансова операция на тази дата като по сметка на „Бета Макс 2004“ ЕООД е преведена сумата от 20 000 лева с основание плащане по фактура № 66/07.05.2013г. Преводът е заверен с ТАН - КОД: F7C7YQVMD. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД фактура № 66/07.05.2013г. е опростена и с издател Вива енд Вита и е за сумата от 115 997 лева.

На 13.05.2013г. отново има две финансови операции по сметката на „Бета Макс 2004“ ЕООД като са  наредени сумите от 23 830 лева и от 44 500 лв. с основание плащане по фактура № 69/13.05.2013г. Преводът е заверен с ТАН - КОД: 87-останалото не се чете и съответно ТАН - КОД: SEXEVMX8E. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД фактура № 69/13.05.2013г. е опростена и е издадена от Вива енд Вита за сумата от 111 750 лева.

На 15.05.2013г. от сметката на Агроинвест комерс 2013 ЕООД са наредени по сметка на Бета Макс 2004 ЕООД две плащания, съответно за сумата от 79 000 лева и за сумата от 10 000 лв. с основание плащане по фактура № 70/15.05.2013г . Преводите са заверени с ТАН - КОД, който не се чете и ТАН - КОД: D1DEYMBP9. В дневника на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД има фактура с № 70/14.05.2013г. с издател „Вива енд Вита" и е за сумата от 104 300 лева, като фактурата е опростена. На същата дата има направен още един превод за сумата от 15 000 лева с основание плащане по фактура № 65/07.05.2013г. В дневника за покупки на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД няма фактура с № 65. Преводът е заверен с ТАН - КОД: WS5VPEB27.

На 27.05.2013г. от сметката на Агроинвест комерс 2013 ЕООД по сметка  на Бета Макс 2004 ЕООД е наредена сумата от 63 000 лева с основание плащане по фактура 71/27.05.2013г. Преводът е заверен с ТАН - КОД: HCX4XTN8F. В дневника за покупки на дружеството има фактура № 71/27.05.2013г., но е за сумата от 79 000 лева и е издадена от „Вива енд Вита", като фактурата е опростена;

На 28.05.2013г. отново е извършено нареждане по сметка на Бета Макс 2004 ЕООД за сумата от 50 000 лева с основание плащане по фактура № 72/28.05.2013г. Преводът е заверен с ТАН - КОД: ZKEQWIZQZ. В дневника за покупки на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД има вписана фактура № 72/29.05.2013г., но издадена от „Вива енд Вита", като фактурата е опростена. На следващия ден е поредния превод между двете фирми за сумата от 75 000 лева с основание плащане фактура, без да са посочени конкретни данни. Преводът е заверен с ТАН - КОД TPCR9DZNP. Списъкът с предоставените тан-кодове на св.Ж. при открИ.е на сметката е бил намерен и иззет от офиса, който ползвали подсъдимите П. и К..

Дружеството Агроинвест комерс 2013 ЕООД имало разплащателна сметка в лева и в Юробанк с номер BG89BPBI79451067145001 в български лева, открита на 26.04.2013г., открита от св.Александър Костов чрез пълномощно, дадено му от св. Р. Ж.. Пълномощното било оттеглено на 29.05.2013г., когато Р. Ж. положил спесимен като разпоредител по банковата сметка.

На 26.04.2013г. има вътрешнобанков левов превод от сметка на „Вива енд Вита“ ООД по фактура № 1/26.04.2013г. за сумата от 35 925.79 лв. В дневника за продажби на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД има вписана фактура № 1/26.04.2013 год. На касата на финансов център Дръзки на „Юробанк“ на същата дата Александър Костов изтеглил от сметката на дружеството сумата от  35670лв.

Третата сметка на дружеството била в „МКБ Юнионбанк“ АД с номер BG67CBUN91951000486296, открита на 21.05.2013г. По делото са приложени спесимените по тази сметка на Р. Ж. и подс.К., които са положени в деня на открИ.ето. При изкупуването на „МКБ Юнионбанк“ АД от Първа инвестиционна банка АД е даден нов номер на банковата сметка - BG03FINV915010UB486296. За сметката има регистрирано ползване на услугата интерент - банкиране за периода от 23.05.2013г. до 31.05.2013г. като са налице четири влизания от 1Р-адрес 82.137.66.123 на 30.05.2013г.; има влизания от 1Р-адрес 46.10.9.119 на 30.05.2013г. и две влизания от ІР-адрес 46.10.109.106 на 31.05.2013 г.

На 31.05.2013г. има превод по сметка на „Агроинвест Комерс 2013" ЕООД на сумата от 50 000 лева от сметка на „Вива енд Вита" в Юробанк с основание плащане по фактура. Фактурата не е цитирана. Като на същата дата от сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД е наредено плащане на сумата от 49 880 лева по сметка на "Бета Макс 2004" ЕООД в „МКБ Юнионбанк" АД.

Търговско дружество „Жикс Храни“ ЕООД имало сметка в Интернешънъл Асет Банк АД, открита на 04.03.2013г. и закрита на 28.05.2013г. с номер BG64IABG74791000647100. Договорът за откриване на разплащателна сметка е сключен с пълномощника на търговското дружество с. А. по негово искане. По делото са приложени копия от спесимените от подписите на Т.К.К. и на с. Славов А. от същия ден, както и пълномощно от собственика на дружествените дялове на „Жикс храни“ ЕООД - К. К., с което са упълномощени подсъдимите П. и К. да го представляват заедно или поотделно със всички права във връзка с дейността, регистрацията и пререгистрацията на дружеството. Пълномощното е за пред всички държавни органи и представители на публичната власт в Република България, пред всички частни юридически лица, като включва и правото за преупълномощаване на трети лица, както и да договарят сами със себе си. Представено е и копие от пълномощно от 04.03.2013г. от К. К., с което упълномощава С. А. да го представлява пред всички банки, както и пред Информационно обслужване АД във връзка с издаване на електронен подпис. На базата на това пълномощно А. получил от св.Р. П. един брой запечатан плик, съдържащ хартиен и цифров носител за интернет банкиране. На същата дата захранил сметката на дружеството със сумата от 55 лв.

На 06.03.2013г. от сметката на дружеството по сметка на Бастет 12 ЕООД била преведена сумата 148 269.65 лева с основание на превода фактура *********; заверено с ТАН код 11e99g/j/4cl. В дневника за продажби на "Бастет 12" ЕООД няма фактура с номер 10, в дневника за покупки на „Жикс храни" ЕООД също няма фактура с номер 10. На същата дата по сметка на дружеството от сметка на Лабас ООД постъпва сумата от 153 517.34 лв.

На следващия ден от сметката на дружеството по сметка на „Бета Макс 2004“ ЕООД е направен превод на сумата от 5 240 лева чрез интернет банкиране с ТАН код: PYJ3DTKOM, като основание е посочена фактура *********. На 28.05.2013г. К. тегли от сметката сумата от 32.69 лева;

„Жикс храни“ ЕООД има банкова разплащателна сметка в лева в Пиреус банк АД с номер BG44PIRB91701604426451, открита на 15.03.2013 год. в клон Варна, ул. "И. Драсов". Сметката е открита от св.Деян Стойков, като той е положил спесимена за откриване и водене на платежна сметка, което направил на базата на пълномощно от управителя на дружеството К.К.К., с което го упълномощил да открива всякакви сметки в банки на територията на страната. В рамковия договор за платежни услуги са посочени: адрес гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 281 и телефон за връзка е **********.

 

 

При така изложените факти твърди се на първо място в жалбите на подсъдимите Ч.П. и Т.К., че липсват доказателства, от които да се установи извършването на престъпления от тяхна страна. Иначе казано твърди се необоснованост на съдебния акт, тъй като приетите от съда за установени фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Това твърдение не намира опора в доказателствения материал. На подсъдимите са предявени обвинения и са признати за виновни от първоинстанционния съд за извършено от тях престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 НК, т.е. за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери , при две форми на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина и затаяване на истина в подадени справки декларации по ЗДДС, и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Очевидно е с оглед това/както и с оглед възприетия от прокуратурата и съда механизъм на извършване на престъпленията/, че първият и основен въпрос, на който следва да се отговори в наказателното производство е налице ли са доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС по посочените в дневниците за покупки и продажби фактури. Иначе казано - извършени ли са документираните в посочените фактури сделки реално или не. Защото при положителен отговор на този въпрос не би било налице невярно деклариране – в подаваните по реда на чл.125 ЗДДС справки-декларации, съответно – за данъчно задълженото лице би възникнало /при определени условия/ право на приспадане на данъчния кредит по смисъла на чл.68 ЗДДС. И обратно – при липсата на доставки и услуги то очевидно би било налице лъжливо документиране в посочените справки-декларации, и тогава въобще не би могло да се говори за данъчен кредит /още по-малко за приспадането му/. И за да бъде намерен отговор на вече поставения въпрос, то следва да се проследи дейността, регистрацията както и възможността за извършени доставки от дружествата-доставчици по фактурите. Както се спомена по-напред подсъдимите са придавали вид, че извършват търговска дейност чрез шест търговски дружества /от името на тези шест дружества са подавани икнриминираните справки-декларации/  и това са „Гранд Солей“ ЕООД , „Жикс храни“ ЕООД , „Бастет 12“ ЕООД , „Агроинвест Комерс 2013“ ЕООД , „Риком 2010“ ЕООД , „Поликар“ ЕООД. Доставчици по инкриминираните фактури /включени в справките декларации и в дневниците за покупки на тези шест дружества/ са както следва :

·        На „Гранд Солей“ЕООД – „Бастет 12“ЕООД , „Венита Трейд“ЕООД и „Меридиан 21“ЕООД ;

·        На „Жикс храни“ЕООД - „Венита Трейд“ЕООД , „Омега Транс 5“ЕООД , „Фарин“ ЕАД, „Юнион Транс“ЕООД и „Меридиан 21“ЕООД ;

·        На „Бастет 12“ ЕООД – „Върколак“ЕООД , „Меридиан 21“ЕООД , „РАА-ЕН-СИ БИ“ЕООД , „Мултигруп Комерс“ЕООД , „Венита Трейд“ЕООД , „Пиеро 97“АД ;

·        На „Агроинвест Комерс 2013“ ЕООД – „Бастет 12“ЕООД , „Риком 2010“ЕООД , „Жикс Комерс“ЕООД ;

·        На „Риком 2010“ЕООД – „Дест“ЕООД и „Наксиа“ЕАД ;

·        На „Поликар“ЕООД – „Роса“ООД , „Екотрансгруп 2“ЕООД , „Резон България“ , „Дест“ЕООД и „К енд К Електроникс“ЕАД.

 

Доколкото по отношение на шестте дружества, получатели по сделките, бяха изложени факти по отношение дейността им, то тук въззивният съд ще се спре само на дружествата-доставчици /извън управляваните от подсъдимите/ и това са „Венита Трейд“ЕООД , „Меридиан 21“ЕООД , „Омега Транс 5“ЕООД , „Фарин“ЕАД , „Юнион Транс“ЕООД , „Върколак“ЕООД , „РАА-ЕН-СИ БИ“ЕООД , „Мултигруп Комерс“ЕООД , „Пиеро 97“АД , „Дест“ЕООД , „Наксиа“ЕАД  , „Роса“ООД , „Екотрансгруп 2“ЕООД , „Резон България“  и „К енд К Електроникс“ЕАД :

 

„Венита Трейд“ ЕООД - собственик на дружеството е Н.В.П., а дейността се осъществявала от майка й св.В.Л.Т., която била управител на дружеството. Дружеството се занимавало с търговия на дребно на хранителни и нехранителни пакетирани стоки, които били продавани в търговски обект, намиращ се в село Цар Петрово, област Видин, където Т. имала къща. Дружеството имало регистрация по ЗДДС, тъй като при създаване на фирмата свидетелките имали намерение да търгуват с акцизни стоки - цигари и алкохол, за което се изисквал лиценз. От показанията на св.В. Т. става ясно, че никога не е осъществявала търговска дейност с дружествата "Жикс храни" ЕООД, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД и "Поликар" ЕООД,  както и че не познава никое от лицата Ч.П., Т.К., И. К. и Б.М.. От представените копия от дневниците за покупки и продажби на "Венита трейд" ЕООД се установява, че дружеството не е издавало фактури с получатели по тях някое от посочените шест дружества.

„Меридиан 21“ ЕООД -  наличен е по делото отговор от „Меридиан 21“ ЕООД, от който се установява, че търговското дружество не е издавало фактура с № 4224/30.03.2013 год., както и че не е имало никакви търговски взаимоотношения с "Гранд солей" ЕООД в никакъв период от време. Дружеството не е развивало търговски взаимоотношения и с „Жикс храни" /или "Жикс комерс"/ ЕООД за периода 01.02.2013г. до 31.05.2013г. През 2013 год. първата, издадена от "Меридиан 21" ЕООД фактура била с номер № 10705, а посочената в справката-декларация на „Жикс храни“  фактура № 260 е от 30.04.2013 год. От представената справка от представляващите "Меридиан 21" ЕООД се установява, че в счетоводните регистри на дружеството няма отразени издавани фактури към "Бастет 12" ЕООД за инкриминирания период.

„Омега Транс 5“ ЕООД  -  по делото е приложена справка на ТД на НАП - Варна, от която се установява, че ЕИК ********* принадлежи на "Омега Транс 5" ООД, а фактура с номер № 458 от 21.03.2013 год. не е отразена в дневника за продажби на "Омега транс 5" ООД за данъчен период месец 03/2013 год. Собствениците на "Омега транс 5" ООД с ЕИК ********* не са установени па делото.

„Фарин“ ЕАД -  разпитана е в качеството на свидетел Б.Б., която към инкриминирания период е била Изпълнителен директор на "Фарин" ЕАД. От показанията й се установява, че през месец декември 2012 год. било открито производство по несъстоятелност на дружеството, а през месец април 2013 год. бил назначен временен синдик. Всички лицензи за търговия и съхранение на зърно били върнати от св. Б. на Национална служба по земеделие и храни и през този период от време дружеството не е извършвало никаква търговска дейност. Св. Б. не познава нито едно от лицата Т.К., Ч.П., Ж. П. и К. К..  От показанията на тази свидетелка се установява, че дружеството никога не е имало търговски взаимоотношения с "Жикс комерс" ЕООД и не е издавало фактури № 1608/11.04.2013 год., № 1620/20.04.2013 год. и № 1624/24.04.2013 год. Единствената дейност, която осъществявало дружеството през процесния период е отдаване под наем на притежаваните от него зърнобази, но тези договорни отношения не се свързани с нито една от инкриминираните фирми.

„Юнион Транс“ ЕООД - от показанията на св.Д.Щ., който е собственик на "Юниън транс" ЕООД, се установява, че дружеството не е издавало фактура с № 1420/29.04.2013 год. на "Жикс комерс" ЕООД и не е извършвало транспортна услуга за него.

 „Върколак“ ЕООД - от показанията на св.Г. И. Г. - едноличен собственик на капитала на "Върколак" ЕООД, се установява, че дружеството не е имало търговски взаимоотношения с "Жикс храни" ЕООД, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД и "Поликар" ЕООД, както и че не познава никое от лицата Ч.П., Т.К., И. К. и Н.М.. Представено е копие от дневника за продажби на "Върколак" ЕООД за месец февруари 2013 год., от което е видно, че за този данъчен период са издадени фактури на четири търговски дружества, като нито едно от тях не е "Бастет 12" ЕООД.

„РАА-ЕН-СИ БИ“ ЕООД – налице е справка от ТД на НАП - Варна за данъчен период месец 03.2013 год. на "РАА-ЕН СИ БИ" ЕООД, от която се установява, че за посочения данъчен период дружеството няма подадена справка -декларация по ЗДДС и няма издадена фактура с № 4889/27.03.2013 год. с получател "Бастет 12" ЕООД, съответно такава и не е включена в дневника му за продажби.

 „Мултигруп Комерс“ ЕООД -  от доказателствата по делото се установява, че собственик на "Мултигруп комерс" ЕООД е св.Д. Н., а от 25.01.2012 год. управител на дружеството е св.Д.Г.. Видно от показанията на последния дружеството не е имало търговски взаимоотношения с „Жикс храни" ЕООД, "Агроинвест Комерс 2013" ЕООД, "Риком 2010" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД и "Поликар" ЕООД.  Свидетелят не познава  лицата Ч.П., Т.К., И. К. и Н.М..

„Пиеро 97“ АД - от приложени по делото писмени доказателства се установява, че търговското дружество "Пиеро 97" АД с ЕИК ********* не е издавало фактури на "Бастет 12" ЕООД и никога не е имало търговски взаимоотношения с това дружество.

 „Дест“ ЕООД – разпитана е в качеството на свидетел Р. Х.Р.- счетоводител на "Дест" ЕООД. От показанията й се установява, че в периода 01.02.2013 год. - 31.05.2013 год. дружеството не е имало търговски взаимоотношения с търговското дружество "Риком 2010" ЕООД. Свидетелката е обяснила, че „Дест“ ЕООД не е имало никакви търговски взаимоотношения с дружествата "Риком 2010" ЕООД, "Агроинвест комерс 2013" ЕООД, "Гранд солей" ЕООД, "Поликар" ЕООД, "Жикс комерс" ЕООД, "Бастет 12" ЕООД , както и че не познава лицата И. К., Н.М., Ч.П. и Т.К..

"Наксиа" ЕАД - в хода на досъдебното производство е представена справка от това дружество, от която се установява, че то никога не е имало търговски взаимоотношения с "Риком 2010" ЕООД и не е издавало фактурите, фигуриращи в дневниците за покупки на "Риком 2010" ЕООД за този данъчен период.

„Роса“ ООД - в рамките на досъдебното производство е приложена справка от търговското дружество "Роса" ООД, от която се установява, че фактура № 1256/15.02.2013 год. не съществува в счетоводните регистри на дружеството и то никога не е имало търговски взаимоотношения с "Поликар" ЕООД.

"Екотранс груп 2" ЕООД - едноличен собственик на капитала и управител на това дружество към инкриминирания период от време било лицето Й. Г.К.. В рамките на наказателното производство той не е могъл да бъде установен и издирен поради липса на постоянно местоживеене. От справка в Търговския регистър става ясно, че това лице участва в управителните и ръководни органи на още петнадесет търговски дружества.

„Резон България“ЕООД  - приложена е справка това дружество, от която става ясно, че фактура с номер № **********/27.03.2013г. не е издавана, съответно и не съществува в счетоводните му регистри, както и че дружеството никога не е имало търговски взаимоотношения с "Поликар" ЕООД - гр.Варна.

 „К енд К Електроникс“ ЕАД – предоставена е справка по делото от "Техномаркет България" ЕАД /бивше "К Енд К Електроникс" ЕАД/, от която се установява, че от това дружество не е издавана фактура № 10258/25.05.2013 год. , както и че дружеството няма търговски взаимоотношения с "Поликар" ЕООД в периода от 01.02.2013 год. до 31.05.2013 год.

 

От изложеното може да се направи категоричния /поне за настоящия състав/ извод, че сделките , по които са издадени фактури с доставчик посочените дружества са привидни, те не са осъществени. Липсват доставки на стоки или услуги, поради което и такива въобще не е следвало да бъдат документирани по реда на Глава единадесета от ЗДДС. А след като това е сторено то документите /издадените фактури представляват документи с невярно съдържание. Не е следвало да бъдат включвани в дневниците за покупки, съответно подсъдимите не са имали никакво основание да ги включат и в справките-декларации.   С това именно е свързано и другото основно възражение на двамата подсъдими в жалбите им – че не следва да отговарят за престъпление по чл.255 НК, тъй като не са данъчно задължени лица, при положение че двамата са били само пълномощници/и то на част от дружествата/,  не са извършвали търговска дейност, а и не са отговорни за дейността на търговските дружества. Отговор на тези възражения следва да бъде даден на плоскостта на възприетото от ВКС на РБ становище, застъпено в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК. Според него субект на престъплението по чл. 255, чл. 255а и чл. 256 от НК, може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско дружество, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимите П. и К. попадат именно във втората група лица, т.е. те осъществяват фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице, и в частност на търговските дружества, които бяха посочени. Че това е така се установява от анализ на доказателствата по делото/при идентични възражения такъв е направен и от първостепенния съд, така че повторението му е неизбежно/ :

Различни действия за дружеството „Гранд Солей“  са извършвани както от подс.П., така и подс.К.. През част от инкриминирания период управител на дружеството е бил подс.К., а от 07.03.2013 год. управител е св.И.М.К.. Сметките на дружеството са открити от К., като документите за електронното банкиране и електронния подпис също изхождат от него. Откритите банкови сметки в гр.Балчик също са с подписани документи от К.. Предходният електронен подпис на това дружество е предаден на подс.П., който е бил упълномощен за това от св.Ж.А.П.. И св.К. и св.П. са лица с нисък социален статус, водещи скитнически начин на живот, без постоянни доходи и местоживеене. И двамата са предоставяли личните си данни на трети лица срещу минимално заплащане, и двамата са управители или собственици на множество търговски дружества. И двамата са категорични, че никога не са осъществявали търговска дейност с фирмите, които са управлявали по документи, но са подписвали различни документи, без да ги четат преди това. Пред окръжния съд са отрекли познанството си с подсъдимите П. и К., но тези техни твърдения се опровергават от дадените от тях показания на ДП, приобщени по делото по съответния ред, както и от писмените доказателства - по делото има множество пълномощни, с което предоставят на П. или К. различни права, искания за откриване на сметки на различни фирми, искания за банкови услуги или услуги, предоставяни от Информационно обслужване.    За това дружество през инкриминирания период са подадени справки-декларации от шведски прокси-съврър със съответните ІР адреси, настройки за който са установени в компютъра на подс.П.. Не е било установено по делото /а и е невъзможно да се установи/ кой е доставчикът на интернет услуги, който е използвал тези ІР адреси. Тази невъзможност е обусловена от факта, че  това са динамични адреси и те могат да бъдат използвани от различни лица през един и същи период от време.По-същественото е, че настройки за тях има именно на изследвания компютър на П., което става ясно от изготвената съдебно-техническа експертиза. В тези справки-декларации са отразени доставки от дружествата „Венита Трейд“ ЕООД, „Бастет 12“ ЕООД и „Меридиан 21“ ЕООД, и те са подавани от подс.Т.К. по електронен пък с номер на сертификат 9А2810 и с автор – подс.К..

Подобно е положението и с „Жикс храни“ЕООД – на 27.03.202012г. дяловете на това дружество били изкупени от св.Ж.А.П.. На 14.02.2013 год. управител на „Жикс храни“ ЕООД станал св. И.М.К., а на 19.02.2013 год. св.П. продал дружеството на К.К.К., като последният станал и управител на дружеството.  На 27.03.2013 год. управител на дружеството станал св.Р.А.Ш.. На 19.04.2013 год. св.Р. Ш. бил освободен от длъжността "управител", а на 25.04.2013 год. дружеството било преименувано на "Жикс комерс" ЕООД. Св.И. К. изготвил пълномощно № 1146/ 21.02.2013 год., с което упълномощил подс. П. в качеството му на управител на „Варна Консултинг Груп“ ЕООД със широки представителни права по отношение на „Жикс храни“ ЕООД. Справките-деклараци от името на това дружество /коригиращите/ са подавани от подс.Ч.П. в качеството му на управляващ на „Варна Консултинг Груп“ ЕООД.

„Агроинвест Комерс 2013“ЕООД - регистрирано на 05.02.2013 год. от св.Д.Ж. – тъща на подс.Ч.П.. До 01.03.2013 год. собственик и управител на дружеството била св.Ж., а след тази дата собственик и управител станал Р. Ж..

„Риком 2010“ЕООД - то било регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 281. Собственик на дружеството от 22.08.2011 год. бил Милен Р.ов Станков, а управители - той и подс.Ч.П.. От 13.05.2013 год. вместо подсъдимия управител станал св.И. К..

„Поликар“ЕООД - от 27.04.2012 год. собственик на дружеството бил Красимир Тодоров П., а от 27.02.2013 год. управители били Красимир П. и Ч.П.. От 25.03.2013 год. управител на мястото на подс.П. станал св. И.М.К..С пълномощия за представителна власт разполагало лицето А.Ю.И..

„Бета макс 2004" ЕООД - собственик и управител на капитала първоначално бил св.Н.М., който с договор от 28.12.2012 год. продал дружествените си дялове на св. И. К..

 

Очевидно е налице свързаност между сочените по-напред шест търговски дружества /седем – с „Бета Макс“ЕООД, от чието име не са подавани декларации, но пък са извършвани банкови трансфери/. В различни периоди от време всички тези дружества са били собственост, или са били управлявани или представлявани от подсъдимите и/или от лицата И. К., Ж.А.П., К.К.К., Р. Ж., К. П., Р. Ш., М. Р. С., А. И.. По отношение на някои от тях/от дружествата/ подсъдимите са разполагали с представителна власт. С изключение на Р. Ш./който разбрал че се върши нещо нередно с ДДС и бързо се отказал/ всички останали са социално слаби несретници, водят скитнически начин на живот. От разпита на И. К./л. 160 т.3 д.п./ става ясно, че той както и св.Ж. П. и Р. Ж. живеели в изоставен бус и под терасите на Шишковата градина. в гр.Варна, ровели по кофите, употребявали постоянно алкохол. Срещу заплащане извършвали най-различни услуги. Бил намерен именно там от Т.К., и срещу заплащане подписвал разни документи.Тъй като перманентно бил пиян не помнел и не знаел какви точно. Чувал е за част от посочените по-напред фирми , знае, че Т.К. прехвърлил на Р. Ж. „Агроинвест Комерс“. В общи линии /макар и по-накратко/ същото твърди и св.Ж. П.. Св.М. С. заявява, че имал 47 фирми, прехвърляли му ги срещу заплащане. И тримата са категорични , че не са извършвали никакви сделки, никаква дейност, само са подписвали документи срещу заплащане. К. К., Р. Ж., Красимир П. и А.И. също водят такъв начин на живот, поради което и въобще не са открити от полицейските органи – въпреки , че са обявени за издирване. От посоченото в т.ІІ от фактическото изложение/основано на писмени по делото доказателства/ става ясно, че с банковите операции и трансфери на тези дружества са се занимавали подсъдимите Ч.П. и Т.К.. Активното участие на последния в банковата дейност на дружествата се потвърждава и от св.Р. П. – служителка в „Интернешънъл Асет Банк“. От показанията й става ясно, че познава К. като представител на „Гранд Солей“ когато открил там сметка на дружеството. Запозната е и с останалите дружества – „Бастет“, „Агроинвест Комерс“, „Риком“, „Жикс храни“, тъй като имали сметки в същата банка. Не помни кой е открил другите сметки, но основно контактувала с подс.Т.К. – винаги той носел печати на фирмите, или осигурявал явяването на управителите или собствениците им. Твърди, че К. водел в банката различни хора, които били неграмотни и „половината даже не могат да си напишат имената“. Тези хора попълвали и/или подписвали платежни нареждания под указанията на К.. Паричните преводи били навързани между тези фирми. Показанията й на свой ред се потвърждават от ВДС по изготвените СРС – в телефонен разговор от 28.05.2013г. между двамата /К. и П./  К. я уверява , че ще занесе в банката документи и печати на Риком, Агроинвест и Жикс храни. В друг разговор с неустановено лице К. заявява, че фактура към „Агрорезерв“ следва да бъде издадена от „Агроинвест Комерс 2013“. На въпрос на лицето как са измислили това дружество, К. отговаря „Трудно“. На следващо място следва да се обърне внимание и на подаването на справките-декларации – както бе посочено вече тези на „Гранд Солей“ са подавани от Т.К., а тези на „Жикс храни“ - от Ч.П./става въпрос за коригиращите, останалите с нулев резултат са подавани от св.П. Н./. Справките-декларации от името на „Агроинвест“ са подавани също от подс.Ч.П. – първите две са подадени с негов електронен подпис. Не е установено от кого са подавани справките-декларации от името на „Бастет 12“ – прокуратурата сочи като подател К., а съдът – П.. Категорично според настоящия състав е само, че това е сторено от един от двамата – на л.7 от СТЕ в. 9 на д.п-во е посочено че на компютъра , иззет от офиса ползван само от двамата подсъдими, е установен номер на прокси-сървър в Швеция /пети ред отгоре надолу/ и IP адрес /шести ред/, през които са подавани декларациите на „Бастет 12“ . Отделно от това очевидно е, че това е извън възможностите на единствения собственик и управител на „Бастет 12“ св.И. К. – предвид перманентно нетрезвото му състояние и липсата на знания за това. По отношение на „Риком“ – декларациите също са подавани от подс.П. – с неговия електронен подпис. По отношение на „Поликар“ – две от четирите справки-декларации да подадени с електронен подпис от подс.П., останалите две – от името на упълномощеното лице А.И.. Доколкото управител на последните две дружества е бил подс.Ч.П. в определен период от време, следва да се приеме, че и тази декларация е подадена от него. Както и стана ясно от изложеното по-напред всички лица, имащи касателство с въпросните дружества, с изключение на подсъдимите П. и К., са фигуранти, използвани са като подставени лица, но действителна дейност не са извършвали. Следва да се обърне внимание и на факта, че четири от дружествата – „Риком 2010“, „Агроинвест комерс“,  „Жикс Храни“ и „Гранд солей“  са с адрес на управление : гр.Варна , бул. Вл.Варненчик № 281, ет.4 – адрес, на който се е помещавал и офисът, ползван съвместно от П. и К.. Не на последно място - при проведено претърсване на 31.05.2013г. в жилище, находящо се в гр. Варна, ул. "Делфин" № 3, обитавано от подс.Ч.П. са иззети много на брой печати  - печат на ЕТ Д-р М.Василева - Бакларова-амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ 721/1999 540 гр.Смолян ЕИК: *********; печат на Билокси груп ООД Варна; печат на Хоулсейл Булконсулт ЕООД гр. Варна; печат на Д и Д Лясковец ЕООД Варна; печат на Мирая Мулти Къмпани ЕООД Варна; печат на Асич Дивелъпмънт груп ЕООД Варна; печат на Тюника ЕООД Варна; печат на Елиенс Комерс ЕООД Варна; печат на нотариус № 477 Маргарита Гладкова Район на действие PC - Троян; печат на Флент Пром ЕООД Варна; печат на Илчовски Груп Варна; печат на Калавар ЕООД Варна; печат на Флент Консулт и продажби Варна; печат на Регивалон ЕООД Варна; печат на Балкан Уеърхаус ЕООД Варна; печат ВЯРНО С ОРИГИНАЛА; печат на Билокси ЕООД Варна; печат на Бизнес Дивелъпмънт Консултинг Варна; печат на Астана груп ЕООД Варна; печат на „Поликар“ ЕООД Варна; печат на Никстрой 2001 ЕООД Варна; печат на Вестенберг Инвест ЕООД Варна; печат на Нотарус № 214 Жана Кирчева Район на действие PC - Варна; печат на Национална агенция по приходите МФ Р.България и два броя тампони, поставени в черна платнена торбичка; печат на „Риком 2010“ ЕООД; печат на Сидиен 2012 ЕООД; печат на Виста С 2012 ЕООД; печат на Милктрейд груп ЕООД.

От изложените обстоятелства следва и вторият категоричен извод – че подсъдимите П. и К. са осъществявали изцяло дейността на шестте инкриминирани търговски дружества по издаване на фактури, вписването им в дневниците за покупки, попълването на справките-декларации и тяхното подаване. Това те са извършвали лично, или чрез други лица, които са използвали в дейността си - посочени по-напред, някои от които разпитани като свидетели. Последните е очевидно, че нямат никаква представа от  тази дейност и тяхното участие се изразява в технически действия – полагане на подписи където им се укаже, срещу заплащане, извършване на банкови преводи, теглене на суми от банки. Затова и напълно неоснователни са жалбите на подсъдимите П. и К., в които /както вече се спомена/ основното възражение е необоснованост на съдебния акт, и липса на каквито и да било доказателства за участието им в престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 НК.  Присъдата не е необоснована – тя е постановена след анализ на събраните доказателства /макар и малко объркано изложен от първостепенния съд/, и тези доказателства подкрепят напълно приетите за установени фактически положения. А при така установената и изложена и от настоящата инстанция фактология, то правилно е приложен и материалния закон. При изведените по-горе два категорични извода :  1. Че документираните доставки не са извършени, т.е. не са осъществявани сделки /имат се предвид само включените в справките декларации – както са посочени по обвинението/ ; 2. Че именно подсъдимите П. и К. са осъществявали фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – в конкретния случай на „Гранд Солей“ ЕООД , „Жикс храни“ ЕООД , „Бастет 12“ ЕООД , „Агроинвест Комерс 2013“ ЕООД , „Риком 2010“ ЕООД , „Поликар“ ЕООД , което ги легитимира като субекти на  престъпленията по чл.255 НК – съобразно обвързващото становище на ВКС на РБ, намерило място в посоченото Тълкувателно решение, то не е трудно да се заключи, че с действията си  подсъдимите Ч.П. и Т.К. са осъществили състава на престъплението, визирано в текста на чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 НК вр. чл.26 НК вр. чл.20 ал.2 НК. Включвайки в дневниците за покупки и в справките-декларации по чл.125 ЗДДС доставки, които не са осъществени, и издадените фактури за които са с невярно съдържание , то подсъдимите потвърждават неистина. По този начин се увеличава размера на данъчния кредит за данъчния период, което пък води до промяна в резултата за данъчния период – по смисъла и по начините, посочени в текста на чл.88 ал.1-3 от ЗДДС. Т.е. в случая престъплението по чл.255 НК се извършва в две от неговите форми на изпълнение – чрез потвърждаване на неистина в справките-декларации по ЗДДС, и чрез ползване на неследващ се данъчен кредит – в крайна сметка и двете водят до укриване и неплащане на данъчни задължения – поради намаляне на данъчния резултат за съответния период. Действия от страна на подсъдимите по затаяване на истина в тези декларации не са налице, поради което и настоящата инстанция ги оправда по тази част от обвинението. Като се изключи това, то съдът както се спомена правилно е отнесъл фактите към правото. Иначе казано материалният закон не е нарушен. Очевидно е, че е налице и квалификацията „особено големи размери“ – предвид размера на укритите данъчни задължения и дефиницията на чл.93 т.14 НК.

Тук е мястото да се отдели внимание и на възражение на подс.К., намерило място на л.5 в жалбата /и л.54 от внохд №53/2017г./. То се изразява в това, че според защитата не е налице приспадане на данъчен кредит, тъй като за да станело това, трябвало да има разпореждане на НАП, да се извършат преди това насрещни проверки и т.н. Това разбиране почива на неправилно тълкуване на закона, поради което и не може да бъде споделено от настоящия състав. Събразно разпоредбите на чл.86 ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, и като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. А съгласно текста на чл.88 ал.4 ЗДДС  регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет. Т.е. деянието , изразяващо се приспадане на неследващ се данъчен кредит, се явява довършено със завишаване на данъчния кредит /без основание за това/  в справката-декларация по чл.125 ЗДДС и нейното подаване в поделенията на НАП.

Деянията са извършени в съучастие, като всеки един от двамата подсъдими е действал като извършител, при пряк умисъл и при наличие на необходимата в тези случаи задружност на умисъла. Макар и всякакво участие в престъпленията да се отрича напълно от подсъдимите , то както от действията им, така и от цялостния доказателствен материал може да се направи в достатъчна степен категоричен извод, че именно подсъдимите са извършвали действия от името на посочените търговски дружества. Тези действия /лично или чрез други лица/ се изразяват в изготвянето на документи с невярно съдържание/фактури/ , включването им в дневниците за покупки и в справки-декларации, подаването на последните пред НАП. И всичко това с ясното съзнание, че търговска дейност не е извършвана. А че не е извършвана такава настоящият съд е категоричен – за това бяха изложени съображения по-напред, които няма да се повтарят. При положение, че сделките са нереални, а за тях са издадени данъчни документи, и с оглед факта, че само двамата подсъдими фактически са се разпореждали с „дейността“ на  търговските дружества, то повече от очевидно е, че тези двама подсъдими са били и с ясното съзнание за целенасочена промяна на данъчния резултат на тези дружества, и то  в тяхна полза. Съизвършителство е налице, тъй като и двамата подсъдими са осъществявали фактически дейност и функции на данъчно задължените лица. Нещо повече – налице е разпределение на ролите : както правилно е отбелязал и окръжният съд с воденето на документацията и част от банковата дейност се е занимавал подс.Ч.П., докато подс.К. е бил ангажиран с осигуряването на хора, на които да се продават дружествата, и които да ги представляват. Т.е. подставени лица – като посочените по-напред в изложението свидетели, които да вършат тези дейности срещу минимално заплащане. За това се съдържат данни и в приложените по делото ВДС от СРС, от които става ясно, че К. търси лица, които да са „чисти“ – да нямат задължения към държавата, кредити и т.н. Всъщност съображенията, изложени на л.47 и нататък от настоящия съдебен акт, са напълно относими и към съучастието и общността на умисъла на двамата подсъдими. Наново няма да бъдат повтаряни.

И доколкото става въпрос за умисъл, съучастие, съизвършителство то тук е мястото да намери отговор и възражението на защитата на подс.К./с което започва жалбата му/, че както в обвинителния акт , така и в присъдата не е посочено словом по отношение на всеки един от двамата подсъдими, че в деянието по чл.255 НК те са участвали като извършители.Това според адвоката нарушило правото им на защита. И това възражение е неоснователно. Както в обвинителния акт, така и в присъдата е възприета следната формулировка /тя е еднаква по отношение и на двамата подсъдими-само имената им се променят/ : „За периода от 05.03.2013 г. до 14.06.2013 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, като представляващ дружествата …, в съучастие с Ч.С.П. като съизвършител, за четири данъчни периода, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения… - престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК“. При това положение проблемът, който съзира защитата според въззивния съд е по-скоро граматически /пунктуационен/. Липсва една запетая пред „като съизвършител“, което би премахнало настоящото двусмислие. Всъщност би било двусмислие ако не бяха обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите към присъдата. От тях става ясно, че съизвършителството се простира по отношение и на двамата подсъдими – за друга форма на съучастие никъде не иде реч. Затова и няма как подс.К. и защитникът му да не са разбрали в какво точно К. е обвинен – това е пределно ясно и от обвинителния акт, и от присъдата ведно с мотивите й.

Неоснователна се явява жалбата на подсъдимия К. и в останалите си части – по отношение възраженията за липса на престъпления по чл.253 ал.4 вр. ал.3 т.2 НК и чл.339 ал.1 НК. По отношение на престъплението по чл.339 ал.1 НК – инкриминираното оръжие е иззето при извършено претърсване на офиса, който подсъдимият е ползвал заедно с подс.П.,***281.  Не се оспорва от подсъдимия притежанието на въпросното оръжие. Твърди се, че то е технически неизправно, възразява се и за явна несправедливост на наложеното наказание, като в крайна сметка се иска от съда подсъдимият да бъде оправдан – поради явна незначителност на обществената опасност на деянието – чл.9 ал.2 НК. От заключението на съдебно-балистична експертиза става ясно, че иззетият и представен за изследване пистолет „BLOW KOMРACT model 2002“ с № 03093, калибър 9 мм, е произведен като газово оръжие, но в представения вид - освободен от преградната муфа в предната част на цевта притежава характеристиките на огнестрелно оръжие. Годен е да произвежда единичен изстрел, но не е годен да води автоматична стрелба. Т.е. то е технически неизправно, защото не може да води автоматична стрелба, а само единична. Според експерта върху пистолета е въздействано извънфабрично, като е премахната преградната муфа от предния край на цевта. За премахването на гореописаната муфа са необходими специални знания, умения и инстР.т - отвертка. Премахването на тази муфа дава възможност с оръжието да бъдат изстрелвани сачми с диаметър 5мм, които да нанесат поражения.

Съобразно дефиницията дадена в чл. 4 ал.2  от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Според текстът пък на ал.3 всеки предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде така видоизменен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие. Очевидно е от изложеното, че оръжието с премахната муфа на цевта притежава тези характеристики – то е в състояние да произведе изстрел /макар и единичен/ с патрон, снаряжен със сачма 5мм. Т.е. представлява огнестрелно оръжие по смисъла на закона. Фактът , че подсъдимият е бил оръжейник не го оневинява, или не следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство , напротив – като специалист в областта на оръжията именно той би следвало да е наясно, че това оръжие в този му вид е годно да извърши стрелба с бойни патрони. Поради този факт пък /поради това знание/ не следва да се приеме и че е налице незначителна обществена опасност. Обратното – в случая тя е завишена, тъй като подсъдимият със сигурност е бил наясно с техническите възможности на оръжието след промяната му, но въпреки това е продължил да го държи. Не е занижено и наложеното наказание – то е малко над минимума. А дали е условно няма никакво значение, тъй като определените за отделните престъпления наказания следва първо да се групират, и едва тогава съдът да прецени налице са условия за отлагане на определеното за изтърпяване наказание.

По отношение на чл.253 НК – тъй като от теоретико-практична гледна точка съставът на това престъпление, както и механизмът на извършването му са изключително обстойно разгледани и обсъдени – както в мотивите към присъдата, така и във въззивната жалба, то настоящата инстанция няма какво да добави. Всъщност следва да се уточни, че във въззивната жалба  по отношение на това престъпление се прави едно-единствено възражение/на л.58 от въззивното производство/, и то е че дружеството „Бета Макс 2004“ЕООД не е регистрирано по ЗДДС, което пък означава, че изтеглената сума от сметката на това дружество не може да е придобита чрез престъпление по чл.255 НК. Подобно виждане не държи сметка на същността на престъплението по чл.253 НК, за което в самата жалба преди това възражение са изложени достатъчно доводи именно в обратна насока. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд /а и същото становище е застъпено в решение №  12/19.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2229/2011 г., II н. о., НК/  „прането на пари" е сложна дейност, като престъплението е формално и се счита за довършено с осъществяване на деянието, без да е необходимо настъпването на определен престъпен резултат. Достатъчно е да се извършат някои от дейностите, посочени в разпоредбите на закона, за да възникне наказателна отговорност за дееца, и следва да бъде установена по категоричен начин само връзката между предмета на престъплението и първоначалното такова. От обективна страна деянието по чл.253 ал.4 вр. ал.1 НК /отнесено към конкретиката на казуса/ се изразява в извършване на финансова операция с имущество, за което деецът е знаел или предполагал, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление. Фактите по делото сочат, че на 31.05.2013 год. подс.К. извършил две финансови операции. Той отишъл в банка „МКБ Юнионбанк“ и наредил от сметката на „Агроинвест комерс 2013“ ЕООД, открита в тази банка, по сметка в същата банка на „Бета Макс 2004“ ЕООД сумата от 49 880 лв. Това сторил с пълномощно от 19.03.2013 год., с което Р. Ж., като управител на "Агроинвест комерс 2013" ЕООД упълномощава Ч.П. и Т.К. да го представляват заедно или по отделно със всички права във връзка с дейността, регистрацията и пререгистрацията на дружеството. Пълномощното имало валидност за всички държавни органи и представители на публичната власт в Република България, пред всички частни юридически лица и давало възможност на двамата за преупълномощаване на трети лица, както и да договарят сами със себе си.  Тази сума по-рано била преведена по сметката на „Агроинвест комерс 2013" ЕООД от "Вива енд Вита" ЕООД. От доказателствата по делото, вкл. и заключението на вещото лице по назначената ССЕ /л.57 т.9 от д.п./ е видно, че липсват реални търговски сделки между тези две дружества. По-точно фактурите, описани от „Агроинвест Комерс 2013“ като издадени от „Вива енд Вита“ЕООД  действително са издадени, но на други клиенти. Т.е. отново са документирани несъществуващи доставки. От сметката на „Бета макс 2014“ЕООД подсъдимият К. изтеглил сумата от 49720 лв. Това той направил по силата на пълномощни, заверени нотариално на 19.03.2013 год. и на 30.05.2013 год., чрез което той бил упълномощен от собственика на въпросното дружество – св.И. К. да открива нови разплащателни сметки на името на търговското дружество във всички банки на територията на Република България, да извършва безкасови операции и да се разпорежда по всякакъв начин по и от всички влогове и сметки на фирмата. Очевидно е от изложеното, че са осъществени две финансови операции със средства, за които К. е имал ясната представа, че са придобити в резултат на тежко умишлено престъпление – такова по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 НК. А че двамата с подс.П. са извършили такова престъпление за настоящия състав съмнение няма – и за това бяха изложени аргументи по-рано.

Основателна обаче е жалбата на подс.П.А.. Доводите на съда, с които признал и този подсъдим за виновен в извършване на престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал.2 НК може и да са житейски логични, но доказателствено са напълно необезпечени. За да се осъзнае абсурдността на ситуацията следва отново да се изложат фактите, относими към обвинението на А.. Прието е в обвинителния акт, и в мотивите към присъдата, че „.. Парите трябвало да бъдат изтеглени на каса на "МКБ Юнионбанк" АД, филиал „Сливница" в гр. Варна от подс.К., който бил съпроводен от подс.П.А., който го чакал, в управлявания от него л.а. "Фиат Пунто" с ДК № В 9760 КН в близост до банковия офис… След като изтеглил паричната сума, К. я поставил в обикновена, бяла на цвят полиетиленова торбичка с надпис „СВА", след което отишъл до автомобила, марка „Фиат Пунто" с ДК№ В 9760 КН, където го изчаквал подс.А. и оставил парите и другите документи, които носел, пред предната дясна седалка, непосредствено след което двамата с А. били задържани от полицейските служители ведно с намиращите се в тях и в автомобила вещи и предмети“. Това са единствените две места , на които се споменава името на П.А. в изложената от окръжния съд фактология. Самият П.А. твърди в обясненията си, че спрял там тъй като трябвало да отиде да огледа заедно с бившата си жена някакво осветително тяло в намиращ се наблизо магазин. Докато бил в колата, някой отворил предна дясна врата и поставил на пода на колата пред предна дясна седалка найлонова торба. След което бил задържан веднага от органите на полицията. Разпитана е по делото бившата съпруга на подс.А. – св.С. Д., която потвърждава думите на А.. Разпитани са като свидетели и лицата Росен Николов, който е бил експерт и участвал при извършения оглед, А. Д.-поемно лице при огледа. От техните показания се установява единствено, че пред предна дясна седалка на пода на автомобила е имало найлонова торба с банкноти. Няма доказателства за познанство между А. и Ч.П., липсват и писмени доказателства за осъществяване на представителна власт от страна на А. по отношение на което и да било от разглежданите по-напред търговски дружества. Подс.А. твърди, че не познава подс.К.. Подс.К. също твърди, че не познава А.. Заявява само, че неговата работа била да тегли пари, след което обикновено го чакала кола. Излязъл от банката и видял колата на А., решил че това е колата, която го чака. Отворил предна дясна врата и оставил парите в колата, след което веднага бил арестуван – не успял дори да се качи. По принцип винаги влизал в колата, която го чакала за да предаде парите. Извън посочените не съществуват никакви други доказателства по делото по отношение на А.. С оглед наличните биха могли да се изградят две хипотези за присъствието на А. на това място. Първата от тях е да се срещне с бившата си жена във въпросния магазин за осветителни тела – в тази насока са обясненията на А., както и показанията на жена му. Втората – че е шофьор на К., или превозва багажа му. В тази насока са единствено мъглявите и неконкретизирани обяснения на К.. Дори и да се приеме, че е така по никакъв начин не може да се обоснове субективната страна на деянието – знанието на А., че паричните средства, които евентуално трябва да достави някъде, са придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние/още повече пък придобити чрез тежко умишлено престъпление/. За да изпълнява функциите на куриер, не е необходимо да му бъде разяснявано откъде са пратките, които превозва. Т.е. субективната страна на деянието отново е под въпрос. Но нито едната от двете хипотези не е доказана по категоричен начин, поради което и си остава само хипотеза. Съдът обаче не може да си позволи да борави с хипотези – извършването на престъплението и участието на подсъдимия в него трябва да са установени по категоричен и несъмнен начин. Нещо, което в случая с А. не може да се твърди, че е така. Липсват доказателства, които да обезпечат доказване на обвинението по начина, изискуем от разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, а съобразно ал.1 на същия текст присъдата не може да почива на предположения , пък били те житейски логични и издържани. Затова и като е признал подсъдимия А. за виновен и го осъдил по възведеното му обвинение окръжният съд е постановил един незаконосъобразен в тази му част съдебен акт, поради което и в рамките на въззивната проверка с постановената нова присъда апелативният съд отмени първоинстанционната присъда и призна подс.П.А. за невинен по предявеното му обвинение по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.2 и 3, вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.

 

По подадения протест  :  Той е частично основателен - само по отношение искането за отнемането в полза на държавата на сумата , предмет на престъплението. Разпоредбата на чл.253 ал.6 НК е императив – предметът на престъплението по чл.253 НК всякога се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност. Доколкото липсва произнасяне от страна на съда /и в диспозитив , и в мотиви/ , то очевидно е налице технически пропуск. Той бе отстранен/запълнен като въззивната инстанция отне в полза на Държавата сумата от 49 000лв., която е предмет на престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 НК, извършено от подс.Т.К.. Протестът е неоснователен в останалите си части. На подс.Ч.П. е наложено наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и конфискация на ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“Ниш“ №8 бл.17 вх.В ет.4 с площ от 59.570кв.м. В пренията пред първата инстанция /л.478 от нохд №1411/2015г. на ВОС/ прокурорът е поискал на подс.П. да бъде наложено наказание от осем години лишаване от свобода, като за конфискация на негово имущество не е станало въобще въпрос – такова искане към съда няма. Разбира се, това не означава , че направеното пред настоящата инстанция искане за конфискация на целия апартамент е процесуално недопустимо. То е допустимо, но трудно обяснимо /поне за настоящия състав/- при положение, че съдът е сторил повече отколкото е искал прокурорът. Наказанието конфискация е кумулативно предвидено с наказанието лишаване от свобода, поради което при определяне на размера на наказанията следва да се съблюдават разпоредбите на чл.57 ал.2 НК. Въззивната инстанция намира, че в случая това правило е било спазено от окръжния съд. При определяне на наказанието съдът е приел , че по отношение на П. не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи е отчел предходните му осъждания, укриването му в хода на съдебното производство, както и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. С оглед изложеното въззивният съд счита, че определените на подс. П. наказания в своята съвкупност и размер са в състояние да изпълнят целите на наказателната репресия. Първо по отношение на искането за конфискация на целия посочен по-напред имот – освен изложеното до момента следва да се обърне внимание и на факта, че с присъда №8/2016г. по нохд №546/2015г. на ОС-Варна, влязла в сила на 14.11.2016г. , е наложено наказание конфискация на цялото налично имущество на подс.Ч.П.. Това разбира се обезмисля повторно налагане на наказание конфискация по отношение на същите имущества, вкл. и увеличаване размера на конфискуваното с настоящата присъда имущество. По отношение на увеличаване на наказанието лишаване от свобода се излагат съображения от страна на прокуратурата, че подс.П. бил многократно осъждан. Това обаче не отговаря напълно на действителното състояние на осъжданията на П.. По отношение на П. са постановени общо девет присъди, но това не означава , че той е девет пъти осъждан /актуално свидетелство на П.-л.421 от нохд №1411/2015г. на ВОС/. По първото и последно осъждане /така както са вписани в бюлетина за съдимост/ П. е реабилитиран. Осъжданията под номера 2,3 и 4 са групирани с определение №30/2012г. по чнд №81/12г., влязло в сила на 04.04.2012г. Присъдите по осъжданията, посочени в бюлетина под номера 5, 6, 7 и 8 са в съвкупност с настоящата – деянията са извършени преди която и да било от тези присъди  да е влязла в сила. Това означава, че към момента на извършване на настоящото деяние – 05.03.2013 – 14.06.2013г. , подсъдимият П. е бил осъждан само веднъж  - с определение №30/2012г. по чнд №81/12г., влязло в сила на 04.04.2012г. Осъжданията му оттам насетне подлежат отново на групиране, при което евентуално би могло да се обсъжда  приложението на чл.24 НК, но те не могат да са основание за увеличаване на наказанието по настоящата присъда. Още по-несъстоятелен е доводът, че у подсъдимия били намерени печати на „Флентпром“ и „Калавар“ – за дейността на тези две дружества подсъдимият е вече осъден с посочената присъда на Варненски окръжен съд. Фактът, че размерът на предмета на престъплението многократно превишава критерия „данъци в особено големи размери“ също не може да обоснове налагането на по-тежко наказание – определеното от окръжния съд в достатъчна степен е адекватно на обществената опасност на деянието и дееца.

По искането за преквалификация на деянието на подс.П.А. и увеличаване наказанието му – постановяването на оправдателна присъда по отношение на този подсъдим очевидно обезмисля извършването понастоящем на преоценка за размера на наказанието.

Не се налага промяна и на наложените на подсъдимия К. наказания. При тяхната индивидуализация окръжният съд се е съобразил с всички значими за това обстоятелства, отчел е като смекчаващи чистото му съдебно минало, високата обществена опасност на деянието и дееца, изводими от начина на извършване на престъпленията по чл.255 и 253 НК, поради което и му е наложил наказания от по три години лишаване от свобода за всяко едно от тях. След извършеното групиране правилна по съществото си се явява и преценката на съда, че К. следва да изтърпи определеното му общо наказание ефективно-въпреки наличието на материално-правните предпоставка за приложението на чл.66 НК. Това се налага за постигане в максимална степен целите на наказанието – на неговата корективна роля, и на генералната превенция.

Твърдят се в жалбата на подс.П. /частично/ и в жалбата на подс.К. допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт. Такива не са налице. Във вида , в който е изготвен, обвинителния акт съдържа всички законово изискуеми от текста на чл.246 НПК реквизити. Достатъчно детайлен е, посочени са фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му, както и времето и мястото на извършване на престъплението, и пълните данни за личността на обвиняемите. С което напълно удовлетворява и поставените пред него критерии на т.4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК. 

Възразява се и срещу уважения граждански иск – подобни възражения не държат сметка на задължителната съдебна практика. Съобразно възприетото от касационните съдии становище, залегнало в т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК, в резултат на престъпленията по чл. 255 от НК, чл. 255а от НК и чл. 256 от НК, държавата търпи имуществени вреди в размер на укритите данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет. Престъпленията по посочените текстове от НК осъществяват деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, гражданска отговорност за който носят извършителите на престъплението. Затова и след като съдът е приел, че подсъдимите П. и К. са осъществили състава на престъплението по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, законосъобразно и логично е ангажирал и гражданската им отговорност. Предявеният от министъра на финансите иск е доказан както по основание, така и по размер, и подсъдимите следва да понесат и обезвредата на държавата за търпените от нея вреди – в размер на укритите данъци.

Присъдата бе коригирана в частта й, в която е бил определен на подсъдимите и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанията – предвид настъпилите изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – ДВ бр.13/2017г. , в сила от 07.02.2017г. Към настоящият момент съобразно чл.57 ЗИНСЗ съдът определя единствено първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и вида на заведението, където то да бъде изтърпяно.

 

 По изложените съображения апелативният съд постанови присъдата си. 

 

 

Председател :                                   Членове: