РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Тутракан, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100019 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
166/13.01.2025 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против Н. Е. А. с ЕГН ********** за
осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит.
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК,
завършило с Разпореждане № 1109/19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 519/2024 г. на
Районен съд – Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение,
потвърдено с Определение № 772/13.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 482/2024 г. на
Окръжен съд – Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 2445,39 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в *** станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“
– чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 48,91 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 1109/19.09.2024 г. по ч.гр.д.№
519/2024 г. на 13.12.2024 г.
С исковата молба се претендират на основание договор за кредит за
текущо потребление от 06.01.2022 г.: главница 1544,68 лева, явяваща се
разликата над уважените 9386,18 лева и заявените 10930,86 лева; лихвена
1
надбавка за забава 29,30 лева за периода 07.11.2023-20.06.2024 г.; законна
лихва за забава 751,41 лева за периода 21.06.2024-27.08.2024 г.; разходи при
изискуем кредит 120 лева; и законна лихва за забава върху отказаната част от
главницата от 27.08.2024 г. до изплащане на задължението.
Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор. Излага доводи в тази насока. Настоява, че разходът за
застрахователната премия не следва да се включва в общите разходи по заема,
оттам и в ГПР, тъй като застраховката не е била задължителна за отпускането
на кредита или за отпускането му при по-облекчени условия. Дори да е
трябвало да се включи застрахователната премия към общите разходи по
заема, отклонението в ГПР не е съществено. Ищецът моли за уважаване на
осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът Н. А. е получил лично Разпореждане № 198/12.02.2025 г.
ведно с исковата молба и представените с нея доказателства на 19.02.2025 г.,
видно от приложената разписка, удостоверяваща връчването. Същият не е
подал отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
В съдебното заседание ищцовото дружество не се представлява, но
предварително е изложило становище по съществото на спора с вх.№
2327/19.05.2025.
Ответникът се явява лично, моли да се отхвърли иска, твърди, че е
подписал договора за кредит при липса на съгласие, без да знае какво точно
подписва, тъй като негови познати го измамили. Тези твърдения са
преклудирани и съдът не може да ги вземе предвид. Още повече, той твърди,
че се обърнал към полицията със сигнал за станалото, но резултатът не бил в
негова полза.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения Договор за потребителски кредит за текущо
потребление от 06.01.2022 г. става ясно, че със същия страните са уговорили
заем в размер на 13600 лева, за срок 95 месеца, при ГЛП 6,90% и ГПР 8,25%.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обосновано изготвено, се
доказва, че сумата от 13600 лева е усвоена от ответника, като на 06.01.2022 г.
сумата е постъпила по банковата му сметка. От нея са удържани 100 лева
такса за разглеждане на искането и одобряването на кредита, а останалите
13500 лева са изтеглени в брой.
С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на
кредитополучателя чрез племенницата му Н. А. С. на 21.06.2024 г., банката
кредитор е обявила предсрочната изискуемост на заема.
Съгласно заключението на вещото лице, считано от 08.11.2023 г.
2
кредитът е в просрочие, а според точка 17.1.1 от Договора, кредиторът има
право да обяви предсрочна изискуемост на заема при всяко неплащане в срок
на уговорените погашения по главницата и лихвата. Следователно той е имал
правото да обяви заема за предсрочно изискуем още на 08.11.2023 г., но го е
сторил на 21.06.2024 г.
Заключението по назначената експертиза сочи, че непогасената лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница до настъпване на
предсрочната изискуемост за периода 07.11.2023-20.06.2024, ако се начислява
само законната лихва за забава, е в размер на 39,78 лева; законната лихва за
забава върху цялата непогасена и предсрочно изискуема главница за периода
21.06.2024-27.08.2024 е 273,14 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, в ГПР от 8,25%, както е по
договора, влизат 100 лева такса за разглеждане на искането за кредит и
ежемесечна такса от 5,50 лева за поддръжка на разплащателната сметка.
Същите са посочени в погасителния план.
Видно от представения от ищеца застрахователен сертификат от дата
06.01.2022 г., той се отнася за застраховка „Кредитна защита“, предложена на
ответника от служителката В. И. В. Същата, която е сключила договора за
кредит от името на банката. Банката действа като застраховащо лице и
застрахователен агент и се явява ползващо се от застраховката лице, в случай
че настъпи застрахователният риск. Застрахователната премия от 6,65 лева
присъства в извлечението от сметката, с което вещото лице се е сдобило,
както и в погасителния план.
С отчитане на тази застрахователна премия, месечната такса за
обслужване на разплащателната сметка и еднократната 100 лева такса за
разглеждане на искането за кредит и възнаградителната лихва, ГПР възлиза на
9,2485% според експертното заключение.
Спорният въпрос е дали застрахователната премия, за която е
представен сертификатът, следва да се отчита като общ разход по заема, оттам
и в ГПР.
Съдът съобразява, че след таблицата на погасителния план е записано,
че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита, но
въпреки това, видно от приетия сертификат по застраховка „Кредитна защита“
и от съгласието за присъединяване към нея, застраховащ и ползващ се от
застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е
банката кредитор, която действа и като застрахователен агент по договор сл.№
**********. При това положение, и след като застрахователната премия е
включена в погасителния план, не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от
ДР към ЗПК, че тя е разход, който не е задължителен за сключването на
договора за кредит при конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
3
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това
условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.
Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има
качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил
договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение
че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се
приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема
при конкретните условия. Съдът обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът, застраховката и изобщо всички документи по заема
са подписани на една и съща дата – 06.01.2022 г., и от един и същи служител
на банката – Велина Велкова, обективната оценка на тези факти сочи на
извода, че кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които
следва да направи потребителят за получаване на заема при конкретните
условия. Ето защо ежемесечният разход за застрахователната премия е
следвало да се включи към общите разходи по заема, оттам и при
изчислението на ГПР.
Разликата между реалния и договорения ГПР е (9,2485-8,25) = 0,9985%.
Същата е значителна на фона на договорения ГПР, но по-важното е, че е в
резултат на неправилно приложение на закона от страна на професионалиста
търговец в отношенията му с потребителя, което уврежда последния. Неточно
посоченият ГПР в този случай следва да се приравни на липсващ в договора
ГПР.
Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него.
От преведените по сметка на кредитополучателя 13600 лева съдът
изважда общия размер на средствата, с които са погасени отделните
компоненти на дълга, съгласно последна точка от заключението на вещото
лице, а именно 4460,12 лева. Разликата е 9139,88 лева. Това е размерът на
4
дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
Съдът вече е издал Заповед № 196 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 19.09.2024 по ч.гр.д.№
519/2024 на ТнРС, при това за по-голяма сума, а именно 9386,18 лева. Ето
защо, претендираната в настоящото исково производство главница в размер на
1544,68 лева се явява недължима, а искът за нея – неоснователен.
Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също
са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против Н. Е. А. с
ЕГН ********** да плати:
главница 1544,68 лева, явяваща се разликата над разпоредениата за
плащане със Заповед № 196 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 519/2024
на ТнРС сума от 9386,18 лева и заявените 10930,86 лева;
лихвена надбавка за забава 29,30 лева за периода 07.11.2023-20.06.2024 г.;
законна лихва за забава 751,41 лева за периода 21.06.2024-27.08.2024 г.;
разходи при изискуем кредит 120 лева; и
законна лихва за забава върху отказаната част от главницата от 27.08.2024
г. до изплащане на задължението,
претендирани като дължими по потребителски Договор за кредит за текущо
потребление от 06.01.2022 г., за които суми е постановено Разпореждане №
1109/19.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 519/2024 г. на Районен съд – Тутракан за
частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение, и потвърдено в тази му
част с Определение № 772/13.12.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 482/2024 г. на Окръжен
съд – Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5