и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 120/04.12.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 618/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал Месут Мюмюн Емин от гр.Кърджали за виновен в това, че на 08.06.2006 год., около 01.25 ч. в гр.Кърджали, управлявал лек автомобил „Фолксваген Джета" с ДК № К 43 85 АВ, с концентрация наалкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.83 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 445/2004 год. по описа на КРС за управление на МПС след употреба на алкохол сконцентрация в кръвта над 1.2 на хиляда, поради което и наоснование чл.343б ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55 ал.1, т.2 б"б" от НК му е наложил наказание "ПРОБАЦИЯ" за срок от 1 година, както и наказание „глоба" в размер на 150 лв., като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и „поправителен труд" в полза на държавата при 10% удръжки от трудовото възнаграждение за срок от 1 година. На основание чл.343г, във вр. с чл.343б ал.2, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е наложил на Месут Мюмюн Емин и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 16 месеца, считано от датата на изземване на свидетелството му за управление. Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното на подсъдимия Емин наказание „пробация” е явно несправедливо. Твърди се, че съдът не бил съобразил разпоредбата на чл. 54 от НК и наложил на подсъдимия занижено наказание, с оглед многократните предишни осъждания на подс.Емин, лошите му характеристични данни, обществената опасност на дееца, както и предвид обстоятелството, че в хода на досъдебното производство с нищо не бил допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото. Предлага се с протеста да бъде изменена присъдата на първоинстанционният съд, като на подс.Емин бъдат наложени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 300 часа за 3 години. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Ответникът по протеста – подсъдимия Месут Емин, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по протеста. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестиранатае присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с протеста не са посочени нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 07.06.2006 год. вечерта, след като приключил работния ден, подс. Емин се свързал по телефона със съпругата си, и тъй като тя била отседнала в заведение, намиращо се в близост до бл.57 в кв. "Възрожденци" в гр.Кърджали, отишъл при нея. В заведението подс.Емин употребил алкохол - изпил няколко бири, като на съседна маса били отседнали негови познати - свидетелите Емрах Садък, Ибрям Али и Али Мехмед. Около 01.00 часа на 08.06.2006 год. св.Садък помолил подсъдимия да ги откара до дискотека „Фреш", намираща се в централната част на гр.Кърджали, при което последния се съгласил, и въпреки че бил употребил алкохол, взел от съпругата си ключовете за личния им автомобил „Фолксваген Джета" с ДК № К 43 85 АВ, седнал на мястото на водача и запалил двигателя, след което в автомобила се качили и посочените по-горе свидетели, като потеглили в посока дискотека „Фреш”, находяща се на ул.”Републиканска”. Около 01.25 часа на ул.”Булаир” управляваният от подсъдимия лек автомобил бил спрян за проверка от служители на ОДП-Кърджали - свидетелите Росен Пеев и Емил Николов. Същите поискали документите на подсъдимия, но той ги уведомил, че не ги носи. Свидетелите извършили проверка на подс.Емин за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство - алкотест „Дрегер", който отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1.83 на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта му, но последния отказал да даде кръвна проба. Видно от събраните по делото доказателства, със споразумение по реда на чл. 414ж и сл. от НПК от 27.08.2004 год. по Н.о.х.дело № 445/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд, подс.Емин е осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК на наказание „глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от една година. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.Емин, направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които го подкрепят – показанията на св.Николов и Пеев, Акт за установяване на административно нарушение, Талон за медицинско изследване, Протоколи за разпознаване на лица и предмети от 03.08.2006 год. – 2 бр., Справка за нарушител, издадена от сектор КАТ – ОДП – Кърджали, Справка за съдимост на подс.Месут Емин, ведно с бюлетини за съдимост, Характеристична справка на подсъдимия, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Емин. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Емин е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 08.06.2006 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, формата на умисъла и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на прокурора по същество касае справедливостта на наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание “пробация”, по отношение на определените от съда пробационни мерки по вид и срок на изтърпяването им. За да определи и наложи посочените по-горе наказание на подсъдимия Емин, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства младостта му, пълните му самопризнания, съдействието му за разкриване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното; а като отегчаващи такива - завишената обществена опасност на деянието, многобройните минали осъждания на подсъдимия и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл. 42а от НК съдът е определил на подсъдимия следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и „поправителен труд в полза на държавата” при 10% удръжки от трудовото му възнаграждение за срок от една година. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и кумулативно предвидените за това престъпление наказания – „глоба” в размер на 150 лв.; както и на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК – наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 16 месеца, считано от отнемането на свидетелството за правоуправление на подсъдимия. Настоящата инстанция намира така наложените на подс.Емин наказания за достатъчни и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи. Напротив, съдът намира, че налагането на задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК /”задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”/ в максималния предвиден в закона срок на същите – от по 3 години, както предлага прокурора с въззивния протест, не би съответствувало на тежестта на деянието и степента на обществена опасност на деянието и дееца, респ. биха били явно несправедливи. Настоящият състав не споделя също и очевидното становище на прокурора – че пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” би била по ефективна за постигане целите на наказанието от наложената на подсъдимия с протестираната присъда такава - „поправителен труд”, а напротив – намира, че пробационната мярка „поправителен труд” има характера и на икономическа санкция спрямо осъдения, с което по-ефективно биха били постигнати целите на наказанието спрямо подс.Емин. Още повече, че посочената пробационна мярка е наложена от първоинстанционния съд за срок от една година, т.е. на практика над средния предвиден в закона срок. Всъщност, ако би се приело предложението на прокурора, изложено в протеста, то това би означавало при налагане на наказанието на подсъдимия в максималните им предвидени размери /за двете задължителни пробационни мерки/ да не се държи сметка за смекчаващите отговорността му обстоятелства в конкретния случай, каквито безспорно са налице и са отчетени от първоинстанционния съд. Не може в никакъв случай да бъде споделено и становището на прокурора от районна прокуратура – че като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете и това, че в хода на досъдебното производство същият не бил допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото. Това е така, тъй като избраната на досъдебното производство линия на защита на подсъдимия представлява негово конституционно право, което същият може да упражнява по начина, който смята за най-ефективен за него, вкл. и да лъже, да откаже да дава обяснения, да не спомага за разкриване на обективната истина и т.н., като от това не следва и не могат да се правят каквито и да било изводи в негова вреда. С оглед изложеното, съдът намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и зак¯носъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 120/04.12.2006 год. по Н.о.х.дело № 618/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |