Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3265 02.08.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1873 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* против А.Ю.Х., ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.430 и сл. ТЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
17.07.2012 г. бил сключен договор за кредитна линия между ответника и „ОББ” АД,
с предоставен банков кредит с лимит от 1000 лева, за срок от 2 години и
възможност за автоматично подновяване при липса на възражение.
След погасяване на
част от месечните вноски, кредитополучателят преустановил плащанията, като
останала неплатена сума за главница от 755,05 лева, окончателно падежирала на
31.07.2014 г.
На 31.01.2018
г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по
силата на който ищецът придобил вземането. Ответникът бил уведомен от изрично
упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД. Уведомлението
следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.
Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед
по чл. 410 ГПК № 9502/06.11.2018 г. по ч.гр.д. № 17274/2018 г. на ПРС, X гр.с.,
връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Моли се за уважаването му. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар исковата молба и
приложенията да са редовно връчени – лично. В съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.
гр. д. № 17274/2018 г. на ПРС, X гр.с., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по реда на
чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес,
е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
За основателност на
претенцията, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. – наличието на
валидно правоотношение по договор за кредитна линия с предоставения лимит и
усвояването му; настъпване на окончателен падеж за плащане; размер на исковата
сума като непогасена главница; валидно прехвърляне на вземането в своя полза,
за което ответникът е уведомен от цедента.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесното вземане, а при установяване на горните
предпоставки - да докаже, че е погасил задължението.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен
по следните съображения:
Наличието
на договорно правоотношение от 17.07.2012 г. с кредитор „ОББ” АД и ответника се
установява по безспорен начин /л.8-11/. Последният не е оспорил подписа си в
преклузивния срок, при което договорът го обвързва валидно с вкл. права и
задължения. Няма възражения и относно усвояването на кр. лимит от 1000 лева,
като срокът за погасяване е изтекъл.
На 31.01.2018 г.
между банката и ищеца е сключен договор за цесия, с който се твърди да са
прехвърлени непогасени вземания по процесния договор за кр. линия. Ответникът е
уведомен за цесията на 06.03.2018 г. /л.47/. Договорът установява
правоотношение, но видно от представеното приложение № 1 – неразделна част, в
което са описани цедираните вземания, сумите към ответника касаят договор с
„ОББ” АД от различна от твърдяната и
доказана дата – 18.07.2012 г. Налице е различие от един ден, което обаче се
отразява на преценката за материалната легитимация на ищеца, да е кредитор
именно на процесните вземания. Датата на сключване на договора за кредит е един
от съществените елементи на правоотношението – индивидуализиращ белег, част от
ФС на претенцията. Тъй като се установява да са прехвърлени вземания по договор
от друга дата /независимо дали се касае за техн. пропуск или др./, съдът не
приема, че именно тези по договора от 17.07.2012 г. са валидно придобити от
ищеца. Последният не е изложил твърдения на какво евентуално се дължи това
разминаване, за да бъдат обсъдени и съобразени от съда, като същевременно е
възможно – ответникът да има няколко правоотношения с „ОББ” АД от различни
дати. Страните биха могли да встъпват в множество различни правоотношения,
поради което и моментът на възникване определя основанието на иска. Той трябва
да съвпада с описания в съответния договор за прехвърляне, т.к. в противен
случай последният не удостоверява цедиране на вземанията по твърдения кредит.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
В случая, един от тях не е установен, поради което и пълно и главно доказване
не е проведено.
Съдът не би могъл да уважи
претенцията като приеме априори, че цесията касае процесния кредит, т.к. е
налице разминаване, което следва да бъде съобразено. Противното би означавало
да не се отчете съдържанието на представените писмени документи, на които
ищецът се позовава, за да обоснове дължимостта на сумата. Горното би излязло и
извън диспозитивното начало. Процесуалният закон ограничава правомощията при
произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е
допустимо съдът да се произнесе - само
до заявеното искане, т.е. съобразно заявения, на основата на конкретни
фактически обстоятелства, петитум и съобразно представените доказателства. Тъй
като приетите не подкрепят изцяло изложените в ИМ твърдения, по правилата на
чл. 154 ГПК, следва неблагоприятен за ищеца изход.
Предвид изложеното и доколкото не се установява
съществен елемент от ФС на претенцията, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота може да се посочи, че дори при друго
становище, искът е неоснователен за разликата над 541,89 лева до пълния
предявен размер от 755,05 лева. Видно от приложението към цесията и описаното в
него /при което и признание на неизгоден за самия ищец факт/ – само това е
размер на неплатена главница, каквато единствено се претендира в
производството. Остатъкът касае лихви, каквито вземания не са описани в
заявлението, заповедта и ИМ, при което и не могат да бъдат установени за
дължими, т.к. са такива с различно основание и при евентуално уважаване, би се
стигнало до разминаване със зап. производство, при което и до недопустимо
решение в тази част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Няма
направено искане, поради което не се дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* против А.Ю.Х., ЕГН **********
иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта от
страна на Х. на сумата от 755,05 лева – главница по договор за кредитна линия
от 17.07.2012 г., сключен с „ОББ” АД, прехвърлена на „Еос Матрикс” ЕООД с
договор за цесия от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението в съда – 02.11.2018 г. до окончателното погасяване,
за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9502/06.11.2018 г.
по ч.гр.д. № 17274/2018 г. на ПРС, X гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП