Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Б.С.,
03.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 14 юли,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Таня Т., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 513/2018
год. по описа на РС - Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство за делба на недвижим имот във втора фаза
С решение №
163/14.06.2019г. по гр.д. № 513/2018 год. по описа на БСлРС, влязло в законна
сила е допусната делба между съделителите: В.Б. Р. с ЕГН ********** ***, Ц.Х.Б.
с ЕГН ********** *** и Б.Х.Т. с ЕГН ********** *** по
отношение на следните недвижими имоти, находящи се в с.Б., обл.В.:
1/Поземлен
имот представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ
1550 кв.м., УПИ IX, кв.№ 65,
пл.сн.№ 1532 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В., при граници: ПИ кад.№ 1532, УПИ VIII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1535, УПИ ХII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1534, УПИ ХI, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1533, УПИ Х, кв.№ 65,
ул.”Г.С.Раковски“.
2/ Поземлен
имот представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ
1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35,
пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В., с находящите се в него постройки:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА построена през 1925г. със застроена площ от 64
кв.м., от които 28 кв.м.са търговски обект/магазин/ съгласно декларация №
511/11.12.2017г. с нотариална заверка на подписа, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 50 кв.м. построена през 1986г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г.
с нотариална заверка на подписа, ГАРАЖ със застроена площ от 20 кв.м. построен
през 1980г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м. посторена
през 1930г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, НАВЕС със застроена площ от 16 кв.м. построен през 1986г. съгласно
декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на подписа при граници: ПИ
кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 802, УПИ VIII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ ХIV, кв.№ 35, ул.”Славко Ценов”, при КВОТИ: за В.Б. Р.-3/6 ид.ч., за Ц.Х.Б.-2/6
ид.ч. и за Б.Х.Т.-1/6 ид.ч.
В първото съдебно заседание след допускане
на делбата, проведено на 19.02.2020г., ищцата В. Р. с писмена молба вх. № 1221/19.02.2020г. е поискала възлагането в
нейн дял на процесния недвижим имот представляващ: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА построена през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., от които 28
кв.м.са търговски обект/магазин/ съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с
нотариална заверка на подписа, находяща се в поземлен имот представляващ дворно
място с площ 1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№
35, пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В., ведно с находящите се в него
постройки, при граници: ПИ кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 802, УПИ VIII,
кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ ХIV, кв.№ 35,
ул.”Славко Ценов”.
Съдът с
нарочно определение постановено в с.з. на 19.02.2020г. е открил производството по сметките по чл. 346 от ГПК
вр. чл.349, ал. 2 от ГПК за възлагане в дял на ищцата В.Б. Р. горепосоченият
недвижим имот. Посочил е тежестта й на доказване относно предпоставките на
чл.349,ал.2 от ГПК, с допустимите по ГПК доказателствени средства.
Ищцата Ц.Б.
в с.з. изрази съгласие застроеният недвижим имот да бъде възложен в дял на майка й В. Р..
Ответницата
Б.Т., чрез процесуалният си представител в с.з. заяви, че искането на ищцата В. Р. за възлагане на имота е допустимо и доказано.
Относно
наличие на предпоставките на чл.349,ал.2 от ГПК за възлагане процесният жилищен
имот на ищцата В. Р. е разпитан свидетеля Максим Бичовски/съпруг на ищцата Ц.Б.
и зет на ищцата В. Р., който заяви, че ще свидетелства, въпреки разясненото му
право на отказ от съда/.
Същият
заяви, че В. Р. от 1984г. до настоящият момент живее в процесният жилищен имот/къща/
находящ се в с.Б., на улица „Славко
Ценов” № 29. Тя живяла заедно със
съпруга си Х. Р. до неговата смърт преди 7-8 години и след това продължава да
живее в този имот. Къщата двамата били закупили от други хора по време на брака
им. Всички ремонтни дейности по нея извършвали В. и Х. Р..
След смъртта
на съпруга си Х., ищцата В. Р. продължила да живее в къщаща до настоящият
момент, а нейните дъщери имат самостоятелни жилища в гр.В.. И двете й дъщери
ползвали имота денонощно, когато са работили в магазина.
В. Р. няма
друго жилище, което да е на нейно име и да е живяла в него, нито в с.Б., нито в друго населено място.
Тя няма други
имоти на нейно име. Данъците на имота ги плащала В. до смъртта и след смъртта
на Х. Р., вместо децата си, като заплащала и консумативните разходи по имота.
Според
свидетеля Бичовски, страните по делото са в конфликтни отношения и не могат да
си поделят имотите си доброволно.
Относно поделяемостта на процесните поземлени имоти е
допусната и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
възприето от съда като компетентно и обективно. Съгласно това заключение
процесните два недвижими имота са неподеляеми съобразно квотите на
съделителите, определени с решението на съда по първа фаза на делбата.
Изготвени са три варианта за делба на двата делбени имота, при които се налага
уравнение на дяловете. Експерта посочи, че при първи и втори вариант от
заключението, архитекта на Общината не трябва да дава одобрение, защото те са
съществуващи УПИ-та и са вече утвърдени с план, и не се налага да се делят. Единствено при трети вариант се налага извършване на одобрен
инвестиционен проект, който ще отдели магазинната част, тъй като към настоящият
момент по изисквания на ЗУТ тя представлява жилищна част от сградата. При
другите два варианта не се налага инвестиционен проект.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
I.Относно способа за
извършване на делбата.
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата
на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по
допускане на делбата т.е. за имотите допуснати до делба и
между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни
правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява:
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответствa на
стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно
начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по
възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са
различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между квотите
на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез
изтегляне при жребия на повече от един дял. /Решение №140/28.05.2014г. по
гр.д.№7627/2013г. на І ГО на ВКС./. В случаят е невъзможно извършването на
делба чрез теглене на жребий, защото имотите са реално неподеляеми и квотите на
съделителите са различни.
Предпоставки
за извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК са: когато от допуснатите до
делба имоти са обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да
получи реален дял, извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно
или много неудобно. Тегленето на жребие е невъзможно когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или
стойност, частите на съделителите са различни, се извършва делба по колена.
В
случая е невъзможно извършването на делбата чрез прилагане на чл.353 от ГПК, въпреки,
че вещото лице е обособило три варианти за делба, които са несъотносими, тъй
като имотите са неподеляеми и реално не могат да се обособят отделни дялове за
всеки съдилител.
Освен
това страните по делото не са изразили единодушно съгласие за който и да е от
предложените варианти от експерта.
II.По искането на
ищцата В. Р. за възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК:
Претенцията
за възлагане на делбения имот представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
построена през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., от които 28 кв.м.са
търговски обект/магазин/ съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална
заверка на подписа, находяща се в поземлен имот представляващ дворно място цялото
с площ 1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35,
пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В., ведно с находящите се в него
постройки, при граници: ПИ кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 802, УПИ VIII,
кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ ХIV, кв.№ 35,
ул.”Славко Ценов”, предявена от ищцата В. Р. на основание чл.349, ал.2 от ГПК,
е процесуално допустима и основателна.
Възлагането
по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, като способ за извършване на делбата, е
допустимо при наличието на четири кумулативни предпоставки: съсобственият имот
да е неподеляемо жилище; съсобствеността да е възникнала по наследяване; наследникът да е живял в жилището при
откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на
извършване на делбата.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се установява
наличието на горепосочените предпоставки за възлагане на този имот. Съдът
приема за безспорно, че този имот е жилищен и реално неподеляем, тъй като в
него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на
чл.203, ал.1 от ЗУТ.
Това
обстоятелство не се спори между страните, които не са направили и искане за
реално поделяне на имота, чрез представяне на одобрен инвестиционен проект.
Съдът не споделя възражението на процесуалният
представител на ответницата в писмената му защита, че процесният обект находящ
се в процесното дворно място с площ 1200 кв.м. няма баня и тоалетна и не са
налице изискуемите от закона предпоставки тази сграда да бъде жилище.
Действително
§ 5, т.30 от ДР на ЗУТ посочва определение за "жилище", което е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ "всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както
и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него".
Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост
е дадена в § 1, т. 1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на
собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава IV от ЗС
"Етажната собственост". По аргумент от чл. 39 от ЗС основната
характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен
обособеността му като етаж, или част от етаж, е и да може да се ползва
самостоятелно, в т. ч. да има самостоятелен вход за него. В този смисъл е
Решение № 261/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2013 г., I г. о., ГК.
В случая от
приложеното с и.м. у-ние с изх.№ 2008/18.12.2017г. изд.от Община Б. за
техническа характеристика на имота/л.19 от делото/ е видно, че двуетажната масивна жилищна сграда е строена
през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м. Вещото лице посочи в с.з., че за да
бъде един обект жилищен е необходимо санитарното помещение да бъде на
територията на това жилище, каквото е изискването за всички новопроектирани
сгради съгласно Наредбата за проектиране от 2003г.
За старите сгради,
които са изградени назад във времето, не е налице допълнително изискване всяка сграда да се
приспособи към сегашните условия, т.е. остава
така, както е заварена. Това важи само за стари жилищни сгради, какъвто е
настоящият случай. Единствено за сегашното проектиране, санитарния възел трябва
да бъде вътре в сградата, но при заварено положение не се изисква. В тази
връзка е ТР № 96/1971г. на ОСГК.
Налице е и
втората изискуема от закона предпоставка, като в случая не е налице така
наречената „смесена съсобственост“.
Понятието
смесена /комбинирана/ съсобственост е разяснено с ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК,
в което е прието, че комбинирана съсобственост е тази, която е възникнала в
резултат на повече от един юридически факт - напр. прекратена съпружеска
общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
Със съдебна
практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК,
се допълва схващането за т. н.
комбинирана съсобственост, като се сочат и случаите,
когато такава съсобственост не е налице. Така в Решение №148/ 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на I ГО
на ВКС и в Решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г.
на ВКС, II г. о. е прието, че когато част от сънаследниците прехвърлят своите
идеални части от съсобствен имот на друг сънаследник, не е налице
хипотезата на смесена съсобственост.
В конкретния случай, делбеният имот е бил собственост
на съпрузите Х. Ц.Р. и В. Р., като Х. Р. е починал на 17.10.2012г. и след
смъртта си оставил за законни наследници съпругата си В.Б. Р. и две деца: Ц.Х.Б.
и Б.Х.Т., които имат следните права в наследството: 4/6 ид.ч. за В.Б. Р., 1/6
ид.ч. за Ц.Х.Б. и 1/6 ид.ч. за Б.Х.Т..
В хода на настоящето делбено производство
в първа фаза на делбата, ищцата В. Р.
продала на дъщеря си Ц.Б. с договор за покупко-продажба от 08.03.2019г. с
нотариална заверка на подписите по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените си
права, като съвкупност от права и задължения, включително и правото на
собственост върху недвижимите имоти в с.Б., останало й в наследство от
покойният й съпруг Х. Р. за сумата от
500,00 лв.
Така с
решението по допускане на делбата съдът определил следните квоти за
съделителите: за В.Б. Р.-3/6 ид.ч.,
за Ц.Х.Б.-2/6 ид.ч. и за Б.Х.Т.-1/6 ид.ч.
Договора за
покупко-продажба на наследствени права е извършен между сънаследници. Според
настоящия съдебен състав купувача по процесната сделка Ц.Х.Б. има качеството на
наследник. Независимо от разпоредителната сделка, имотът остава сънаследствен,
а тази сделка между В.Б. Р. и Ц.Х.Б. само
уголемява квотата на последната в съсобствеността.
Въпреки договора за продажба на
наследствени права, в съсобствеността не участват трети за наследството
лица, т.е. и без тази продажба, извършена
в полза на Ц.Б., тя пак би придобила по наследство съответни ид. части от
имота. Такава е идеята на законодателя - в съсобствеността да не участват трети за наследството лица, и в този смисъл са разясненията, дадени в постановените
Решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о.,
ГК, Решение № 239/06.08.2012г. на ВКС по гр.д.№ 81/2011г. , I г. о., ГК,
Решение № 86/09.03.2012г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., I I г. о., ГК,
Решение № 18/27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7572/2013 г., I г. о., ГК, които
е посочил процесуалниуят представител на ищците в ход на устните състезания и в
писмената си защита.
Установи
се по делото, чрез събраните гласни доказателства /показанията на свидетеля Максим
Бичовски/ и факта, че сънаследникът В. Р. е живяла във въпросното жилище и в
имота при откриване на наследството на съпруга си Х. Цв.Р..
От представената справка от имотния регистър е видно,
че ищцата В. Р. не притежава друг жилищен имот.
С оглед установените обстоятелства следва извода, че възлагателната
претенция на ищеца е основателна и ще се уважи, като й се постави в дял
жилищния
имот, представляващ ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА построена през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., от
които 28 кв.м.са търговски обект/магазин/ съгласно декларация №
511/11.12.2017г. с нотариална заверка на подписа, находяща се в поземлен имот
представляващ дворно място с площ 1200
кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35, пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В., с
находящите се в него постройки, при граници: ПИ кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ
кад.№ 802, УПИ VIII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ
ХIV, кв.№ 35, ул.”Славко Ценов”.
Видно от
заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота е 32 500,00 лв. Следователно, за уравнение на дяловете В. Р. следва да бъде осъдена да заплати на
останалите съделители суми както следва: на Ц.Б. – 10 833,00 лв.,
съответстващи на нейните 2/6 ид.ч. и на Б.Т. – 5417,00, съответстващи на нейните
1/6 ид.ч. Сумите за уравняване на дяловете, ведно със законна лихва следва да бъдат
заплатени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението.
Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на
сумите за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че задължението
за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок,
възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по
реда и условията на чл. 346, ал. 6 от ГПК.
III.
По отношение на Поземлен имот представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 1550
кв.м., УПИ IX, кв.№ 65, пл.сн.№ 1532 по плана
на с.Б., общ.Б., обл.В., при граници: ПИ кад.№ 1532, УПИ VIII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1535, УПИ ХII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1534, УПИ ХI, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1533, УПИ Х, кв.№ 65,
ул.”Г.С.Раковски“, същият следва да бъде изнесен на публична продан по реда на
чл.348 от ГПК, тъй като видно от заключението на вещото лице е неподеляем.
Неговата пазарна оценка е 5420,00 лв.
Получената от проданта сума следва да се разпредели между
съделителите, както следва: за В.
Р.-3/6 ид.ч., за Ц.Б.-2/6 ид.ч. и за Б.Т.-1/6 ид.ч., съразмерно на квотите им от правото на собственост върху имота
за всеки един от съделителите.
Страните
в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан съгласно чл.348
изр.второ от ГПК.
Страните
по делото не са поискали присъждане на съдебно-деловодни разноски до
приключване на делото и такива не следва да й се присъждат.
IV. По
държавните такси:
На
основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Бяла С. съобразно квотите им в съсобствеността в размер на 4 % от
стойността на всеки от дяловете.
Видно
от съдебно-техническата експертиза на вещото лице, пазарната оценка на делбения
имот(застроеният имот) е в общ размер на 32500,00 лв., при което дължимата от
съделителите държавна такса е в общ размер на 1300,00 лв. или всеки един от тях
в съответствие с дяловете си дължи както следва: В.Б. Р. – 650,00 лв.; Ц.Х.Б. – 433,32 лв. и Б.Х.Т. –
216,68 лв.
Видно
от съдебно-техническата експертиза на вещото лице, пазарната оценка на делбения
имот(празното дворно място) е в общ размер на 5420,00 лв., при което дължимата
от съделителите държавна такса е в общ размер на 216,80 лв. или всеки един от
тях в съответствие с дяловете си дължи както следва: В.Б. Р. – 108,40 лв.; Ц.Х.Б.
– 72,28 лв. и Б.Х.Т. –
36,12 лв.
Страните
по делото дължат и по и 5,00 (пет) лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
V. По
разпределението на разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК, при делбени дела страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените
искове разноските се определят по чл. 78 от ГПК. В практиката на ВКС се приема,
че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. Ето защо, предвид факта, че страните
не са оспорили правата си в общността, направените от същите разноски за
държавни такси адвокатско възнаграждение във връзка с допускане и извършване на
делбата ще останат в тежест на всяка от страните, така както ги е направила.
В случая деловодни
разноски не се претендират и същите остават така, както са направени от
страните по делото.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на В.Б. Р. с ЕГН ********** ***, следния допуснат до
съдебна делба недвижим имот: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА построена
през 1925г. със застроена площ от 64 кв.м., от които 28 кв.м.са търговски
обект/магазин/ съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, находяща се в поземлен имот представляващ ДВОРНО МЯСТО цялото с
площ 1200 кв.м., УПИ ХIII кв.№ 35, пл.сн.№ 796 по плана на с.Б., общ.Б., обл.В.,
ведно с находящите се в него посторойки: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 50 кв.м. построена през 1986г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с
нотариална заверка на подписа, ГАРАЖ със застроена площ от 20 кв.м. построен
през 1980г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м. посторена
през 1930г. съгласно декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на
подписа, НАВЕС със застроена площ от 16 кв.м. построен през 1986г. съгласно
декларация № 511/11.12.2017г. с нотариална заверка на подписа при граници: ПИ
кад.№ 797, УПИ ХII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 802, УПИ VIII, кв.№ 35, ПИ кад.№ 794, УПИ ХIV, кв.№ 35, ПИ кад.№ 795, УПИ ХIV, кв.№ 35, ул.”Славко Ценов”, с пазарна оценка от 32 500,00 лв./Тридесет и две
хиляди и петстотин лева/, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане заплати на останалите
съделителители общата сума от 16 250,00 лв. за уравнение на дяловете им, като в
противен случай на основание чл. 349, ал.6 от ГПК решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 вр. ал.5 от ГПК, В.Б. Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** ***,
сумата от 10 833,00 лв./Десет
хиляди осемстотин тридесет и три лева/ представляваща 2/6 ид.ч. от пазарната
стойност на делбения имот, за уравняване на дела й в прекратената
съсобственост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 вр. ал.5 от ГПК, В.Б. Р. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Х.Т. с ЕГН ********** ***, сумата
от 5417,00 лв./Пет хиляди
четиристотин и седемнадесет лева/ представляваща 1/6 ид.ч. от пазарната
стойност на делбения имот, за уравняване на дела й в прекратената съсобственост, считано от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане.
УКАЗВА на съделителите Ц.Х.Б. с ЕГН ********** *** и на Б.Х.Т. с ЕГН
********** ***, че могат да впишат законна ипотека върху поставения в дял на В.Б. Р. с ЕГН ********** ***, недвижим
имот до размера
на вземането си спрямо нея, на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
ИЗВЪРШВА ДЕЛБАТА ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ следния НЕДВИЖИМ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 1550 кв.м., УПИ IX, кв.№ 65, пл.сн.№ 1532 по плана на с.Б.,
общ.Б., обл.В., при граници: ПИ кад.№ 1532, УПИ VIII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1535, УПИ ХII, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1534, УПИ ХI, кв.№ 65, ПИ кад.№ 1533, УПИ Х, кв.№ 65,
ул.”Г.С.Раковски“, при първоначална пазарна цена от 5 420,00 лв./Пет хиляди четиристотин
и двадесет лева/.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта
сума да се разпредели между съделителите, както следва: за В.Б. Р.-3/6 ид.ч., за Ц.Х.Б.-2/6
ид.ч. и за Б.Х.Т.-1/6 ид.ч., съразмерно
на квотите им от правото на собственост върху имота за всеки един от
съделителите.
Страните
в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан, съгласно
чл.348 изр.второ от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б. Р. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт, по
сметка на РС-Бяла С., сумата от 650,00 лв.(Шестоститн и петдесет
лева) представляваща държавна такса върху стойността
на дела й от 16 250,00 лв.(застроеният имот), както и сумата от 108,40 лв.(Сто и осем лева и 40
стотинки) представляваща държавна такса върху стойността на дела й от 2 710.00
лв.(празното дворно място), както и 5,00
(пет) лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Ц.Х.Б. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата
по бюджетната сметка на съдебната власт, по сметка на РС-Бяла С., сумата от
433,32 лв.(Четиристотин тридесет и три лева и 32 стотинки) представляваща държавна такса върху стойността на дела й от 10 833,00
лв.(застроеният имот), както и сумата от 72,28
лв.(Седемдесет и два лева и 28 стотинки) представляваща държавна такса върху стойността на дела й 1807,00
лв.(празното дворно място), както и 5,00
(пет) лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Б.Х.Т.
с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт, по
сметка на РС-Бяла С., сумата от 216,68
лв.(Двеста и шестнадесет лева и 68 стотинки) представляваща държавна такса върху стойността на дела й от 5417,00
лв.(застроеният имот), както и сумата от 36,12 лв.(Тридесет и шест лева и 12
стотинки) представляваща държавна такса върху стойността на дела й 903,00
лв.(празното дворно място), както и 5,00
(пет) лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: