Решение по дело №1449/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК и е образувано по жалба от директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ чрез процесуалния му представител ст.ю.к.А.Д. , против Решение №125/21.06.2023г на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата им срещу действия на публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, обективирани в Разпореждане изх. №С230003-035-0261320/08.06.2023г по изп. д. №*********/2017 г. Поддържа се основанието за незаконосъобразност по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорените разпореждане и решение, като се твърди, че в случая е недоказано възприетото от тях основание по чл.255 ал.1 т.4 от ДОПК, тъй като от една страна не са извършени справки в Агенцията по вписванията на територията на цялата страна, а от друга страна има основание да се приеме, че длъжникът „С. “ ЕООД развива дейност, от която биха могли да реализират приходи, които да обезпечат вземането на Митница Варна. С тези съображения се претендира отмяна на Решението и на действията на публичния изпълнител, обективирани в Разпореждането, вместо което съдът да отмени същото и да върне делото като преписка за продължаване на действията по изпълнителното дело. В съдебно заседание по същество жалбоподателите чрез гл.ю.к. А. Ш. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, настояват за уважаването й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност правят възражение за прекомерност на същото, претендирано от ответната страна; идентични аргументи ю.к.Ш. е изложила и в становище с.д. №13313/20.09.2023г.

Ответникът – директорът на ТД на НАП- Варна, надлежно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител гл.ю.к. И.А.  е депозирал писмени бележки с.д. №13065/15.09.2023г със становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на оспорените разпореждане и решение, съответно – за оставянето им в сила поради неоснователност на възраженията на жалбоподателите, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, че във връзка с неплатени в срок установени изискуеми и ликвидни публични вземания в размер на 636 569.39лв, против „С. “ ЕООД – Варна, ЕИК **, е образувано изп.д. №*********/2017г по описа на ТД на НАП – Варна. Сред тях са и задълженията на дружеството по акцизни декларации №№ BG002000/02-0143/14.07.2017г. и BG002000/02-02466/15.08.2017г., включени в РА №BG002000-PK23-PA2/29.01.2018г, издаден от началника на отдел “Последващ контрол“ в ТД Митница Варна, и три НП №№№ 60/2018/24.04.2018, 195/2017/06.12.2017 и 199/2017/06.12.2017г на началника на Митница Варна. В началото на изпълнителното производство е издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №170003-048-0152032/25.08.2017г., Постановление изх. №C170003-022-0048449/28.08.2017г за налагане на обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление във всички банки на територията на РБ; и Постановление изх.№С170003-022-0067396/08.11.2017г за налагане на запор върху стоки в оборот – 17 902 броя бутилки от 0.7л, съдържащи алкохолни напитки; наложените запори са вписани в ЦРОЗ. В отговор на изпратеното запорно съобщение с писмо изх. №В-80833/1 от 19.04.2018г на управителя на ПИБ- Варна е посочено, че сметката на „С. “ ЕООД е блокирана за бъдещи постъпления; че по нея липсва авоар за изпълнение, и че са наложи предходни ПОМ на Митница Варна.

След извършено проучване на задълженото лице в търговските банки, КАТ, Агенцията по вписванията, Централния регистър за особените залози, КТИ, Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация за притежавани плавателни съдове“, Търговския регистър и базата данни на НАП, публичният изпълнител е установил, че дружеството не притежава безналични ценни книжа, регистрирани в централния депозитар, единственото имущество, което притежава, са стоките в оборот – алкохол, за които е издадено запорно съобщение и предстои продажбата им на търг. Чрез изпратените запорни съобщения до всички търговски банки в страната е установено, че дружеството има открита една сметка в ПИБ АД без авоар. По изпълнителното дело не са постъпили суми за погасяване на задълженият. Изготвен е протокол за включване в списъка с длъжници по чл.182 ал.3 от ДОПК (публично обявяване на длъжниците, неплатили в срок задълженията си). Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС служебно. То не притежава друго движимо и недвижимо имущество, годно да обезпечи дълга. Изчерпани са всички изпълнителни способи за събирането на дълга, освен предстоящата продажба на запорираните стоки в оборот. С тези мотиви дългът на „С. “ ЕООД е прекатегоризиран като „трудносъбираем“.

Запорираното имущество е продадено на търг, приключил с Протокол изх. №С230003-102-0000383/23.02.2023г, а постъпилите суми да разпределени от публичния изпълнител с едно Разпореждане от 27.02.2023г и четири Разпореждания от 06.03.2023г за погасяване на публични задължения в размер на: 22 045.60 лв. (от които 21 334.00лв. главница в полза на ТД Митница Варна); 24 450.80лв. (от които 24 446.42лв. главница в полза на ТД Митница Варна); 27 717.40лв. (от които 27 712.44лв. главница в полза на ТД Митница Варна); и 31 402.280лв. (от кото 31 397.18лв. главница в полза на ТД Митница Варна).

След проведения търг през 2023г повторно са извършени действия за проучване имущественото състояние на „С. “ ЕООД, като е извършено пълно проучване - в търговските банки, КАТ, Агенцията по вписванията, ЦРОЗ, Централния депозитар, КТИ, Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“, Търговски регистър и базата данни на НАП. В резултат на проучванията е установено, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, годно да обезпечи дълга. От направената през м.05.2023г справка в БНБ се установило, че дружеството няма новооткрити сметки и договори за наем на банкови сейфове; че не притежава безналични ценни книжа в Централен депозитар АД; че няма вписвания, отбелязвания и заличавания в Имотния регистър към Агенцията по вписванията; че няма регистрирани фискални устройства; че няма заложено имущество в ЦРОЗ; че не притежава недвижими имоти, земеделски земи и гори, вписани в АГКК; че не притежава дялове и акции в други дружества според справката в електронния сайт на Търговския регистър; че в Регистър Булстат към АП няма данни за участие на дружеството в непресонифицирани дружества; че няма регистрирани плавателни съдове в електронна база „Кораби“ на ИА „Морска администрация“; няма вписани въздухоплавателни средства при ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“; не може да се установи контакт с ЮЛ, като кореспонденцията по изп.д. №*********/2017г е връчена по реда на чл.32 от ДОПК. Всички горецитирани доказателства се съдържат в административната преписка (л.7 – 22) и са приобщени като такива по делото.

Анализирайки така събраните доказателства публичният изпълнител е преценил, че „С. “ ЕООД не разполага с имущество и авоари по банкови сметки, които да послужат като обезпечение на дълга, и с обжалваното Разпореждане изх. № С230003-035-0261320/08.06.2023г на осн.чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК е прекратил производството по принудителното изпълнение на публичните вземания по изп.д. №*********/2017 в размер на 2 468 434.05лв.

Предприетото от директора на ТД Митница Варна оспорване на Разпореждането по административен ред е приключило с Решение №125/21.06.2023г, с което горестоящият административен орган – директорът на ТД на НАП – Варна е приел, че жалбата е неоснователна и я е оставил без уважение. За да постанови този резултат решаващият орган е приел, че въз основа на събраните доказателства публичният изпълнител законосъобразно е приел, че в случая са изчерпани всички изпълнителни способи за събиране на публичните задължения на „С. “ ЕООД. Решаващият орган преценил като неоснователни всички възражения на настоящия жалбоподател. Конкретно посочил, че наличието на вписан в ТР при АВ дружествен капитал в размер на 514 980лв. и предмет на дейност „транспортна дейност, търговия на едро и дребно, производство на хранителни и нехранителни продукти, не означава, че дружеството развива дейност, от която да реализира приходи, напротив – от събраните в административното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че „С. “ ЕООД не извършва търговска дейност. По отношение на дружествения капитал на ЮЛ посочил, че дружеството не разполага с открити банкови сметки, по които този капитал да е внесен, за да бъдат предприети спрямо него действия по принудителното изпълнение – с изключение на единствената сметка в ПИБ АД, по която не са налични суми. В заключение е преценил като неоснователно и възражението, че спрямо несъбраните задължения не е изтекла погасителна давност, като посочил, че това не е единствената хипотеза на несъбираемост на вземанията, и че в чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК, на която се е позовал публичният изпълнител, липсва изискване за изтекла давност като условие за прилагането му, а хипотетичната възможност в бъдещ момент дружеството да придобие някакви активи не е предвидена като пречка за приложението на чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация и при наличие на правен интерес, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, и в определения от чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на контрол в настоящото съдебно производство са както действието на публичния изпълнител по прекратяване на изпълнителното производство, така и потвърждаващото го решение на директора на съответната ТД на НАП,

Административното производство по издаване на оспореното решение е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 от ДОПК, и е завършило с издаването на потвърждаващия го акт по реда на чл.267 ал.1 т.5 от ДОПК, който също е постановен от компетентен орган, и в изискуемата за валидността му писмена форма. В производството по издаване и на двата акта не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. Спор по тези обстоятелства и по установените в хода на административното и на съдебното производство факти няма. Спорът по делото е правен и се концентрира по въпроса за кумулативното наличие на предпоставките по чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК в случая, т.е. изчерпани ли са всички изпълнителни способи и правилна ли е преценката на публичния изпълнител, че вземането на ТД Митница Варна е несъбираемо.

Съдът в този си състав счита, че отговорите и на двата поставени въпроси са положителни.

Способите за принудително изпълнение на вземанията по реда на ДОПК се изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.215 ал.1 от Кодекса, както следва: изпълнение върху вземания и парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги; изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника; изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. Ал.2 на текста предвижда, че за движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове. Според ал.3 публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал.1 заедно или поотделно.

Според настоящия съдебен състав публичният изпълнител не е събрал цялата възможна информация относно вземанията и притежанията на „С. “ ЕООД, но никой от тези пропуски не е съществен, респективно – събраната информация е достатъчна, за да обоснове квалифицирането на задълженията като несъбираеми.

На първо място публичният изпълнител не е направил справка в информационната система на НАП – Регистър „Заеми“ за наличие или липса на предоставени на „С. “ ЕООД заеми, както и справка за подавани ГДД и ГФО за периода 2018-2023г. Първото доказателство не е било необходимо предвид факта, че задължението ЮЛ не разполага с активни банкови сметки, а второто – предвид безспорното установяване, че в периода от налагане на обезпечителните мерки на 28.08.2017г до постановяване на оспореното разпореждане на 08.06.2023г „С. “ ЕООД не е осъществявало никаква търговска дейност, видно от приложените на л.7 – 10 по преписката Статистически годишни данни и Профил на задълженото лице за периода 2017г – 2022г.

Поради същата причина в случая не е било необходимо и проучване с цел евентуално ангажиране отговорността на управителя на дружеството по реда на чл.19 от ДОПК – публичните им задълженията към ТД Митница Варна са възникнали в периода м.07.2017г – м.04.2018г, към момента на първите ПНОМ на 28.08.2017г не са били налице данни за търговска дейност, а само за притежавани оборотни стоки – алкохол; такива не са били налице и при преквалифициране на дълга като трудносъбираем с протокола от 29.05.2018г., както и към м.06.2023г при постановяване на разпореждането, т.е. липсват данни за извършвани действия по см.ал.1 и ал.2 на чл.19 от ДОПК в период, по-дълъг от последните шест години.

По идентични съображения в случая е неприложима и възможността по чл.216 от ДОПК, в каквато насока публичният изпълнител е длъжен да извърши преценка и да обективира в разпореждането си правните си изводи за наличие или липса на предпоставки за предявяване на такъв иск. Това в случая не е сторено, но предвид наличните и неоспорени по делото данни за липса на извършвана търговска дейност в продължителен, над 6-годишен период от време, този пропуск няма стойност на съществено процесуално нарушение (под формата на липса на доказателства и на мотиви) като самостоятелно основание за отмяна на разпореждането.

Възражението за неприлагане на възможността по чл.203 ал.8 от ДОПК (макар и неквалифицирано по този начин) е адресирано от горестоящия административен орган, който обосновано е посочил, че декларираният дружествен капитал от 514 980 лв. не е наличен по единствената банкова сметка ***, и доколкото липсват данни и твърдения такъв да съществува изобщо, то насочването на изпълнението спрямо него е невъзможно.

Неоснователно е възражението, че не са изискани справки за недвижими имоти на дружеството на територията на цялата страна – на л.21 от преписката е приложена справка №751669/14.06.2023г чрез отдалечен достъп по данни за ЮЛ във всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991г – 14.06.2023г, според която след извършена проверка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър на територията на цялата страна за ЕИК ** на „С. “ ЕООД е установено, че не са налице данни за извършени вписвания, отбелязвания или заличавания от старта на информационната система, т.е. че дружеството не е придобивало и не е притежавало недвижими имоти на територията на цялата страна в периода 2017г – 2023г.

Твърдението, че публичните задължения към ТД Митница Варна не са погасени поради изтекла давност, е вярно, но такава изобщо не е коментирана от публичния изпълнител като основание за прекратяване на принудителното изпълнение. Както правилно е посочено със сезиращата съда жалба, обективният критерий при категоризиране на вземането като несъбираемо е липсата на доходи и имущество, и длъжникът да не извършва никаква дейност, от която да се генерират доходи, съотв. да се придобиват доходи и имущество, от което да се удовлетворят взискателите. Настоящият съдебен състав намира, че със събраните в производството доказателства и двата горецитирани критерия са доказани по категоричен и несъмнен начин – липса на каквото и да било имущество, притежавано от „С. “ ЕООД към м.05/06.2023г, и липса на осъществявана дейност в период, надвишаващ шест непрекъснати години, поради което изводът на публичния изпълнител, че вземането на ТД Митница Варна срещу дружеството е несъбираемо, е доказателствено обвързан, обоснован и законосъобразен, а разпореждането му за прекратяване на производството по принудителното събиране на същите вземания е постановено при правилно приложение на материалния закон.

В обобщение на изложеното следва да бъде посочено, че въпреки че признава, че такива изисквания в чл.225 ал.1 т.5 от ДОПК липсват, жалбоподателят неправилно поддържа, че след като дружеството не е изпаднало в неплатежоспособност, за него не е открито производство по несъстоятелност и не е заличено от Търговския регистър, то не следва да се приема, че публичните му задължения са несъбираеми. Освен това макар да твърди, че има основание да се приеме, че дружеството развива дейност, от която може да реализира приходи, и разполага с дружествен капитал в размер на 514 980лв, жалбоподателят не сочи и не ангажира никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав преценява, че възприетия от публичния изпълнител краен правен извод за прекратяване на производството по принудителното изпълнение на публични вземания по изп. д. №*********/2017г в размер на 2 468 434.05лв. поради несъбираемост на задълженията на „С. “ ЕООД е обоснован, правилен и законосъобразен, съответно – такова е и проверяваното негово Разпореждане изх. №С230003-035-0261320/08.06.2023г.

В противоположен смисъл е изводът на съда относно законосъобразността на Решение №125/21.06.2023г на директора на ТД на НАП – Варна. Това решение е постановено от компетентен решаващ орган – както беше посочено и по-горе, но по недопустима жалба.

В разпоредбата на чл.266 ал.1 от ДОПК е очертан кръга на легитимираните субекти да обжалват действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП – това са само длъжникът и третото задължено лице; взискателят не е сред тях. Това означава, че взискателят в настоящия случай, т.е. жалбоподателят ТД Митница Варна, не е легитимиран да обжалва действията на публичния изпълнител, включително тези по прекратяване на изпълнителното дело. Законодателят е преценил, че за взискателя липсва правен интерес от този вид защита предвид естеството на вземанията (публични вземания), характеристиките на взискателя (публичен взискател) и на органа по принудителното изпълнение (публичен изпълнител в системата на приходната администрация). Това законодателно разрешение е обяснимо с факта, че прекратяването на изпълнителното производство не погасява правото на вземане на взискателя, който с предявяване на изпълнителното основание по чл.209 ал.1 т.4 от ДОПК може да инициира ново изпълнително производство за събиране на публичното вземане, и да поиска налагане на нови обезпечителни мерки в хода му. Активната процесуална легитимация на жалбоподателя е абсолютна положителна процесуална предпоставка, липсата на която лишава решаващия орган от правомощието да разгледа и да се произнесе по жалбата срещу действията на публичния изпълнител. В конкретния казус това означава, че произнасяйки се по недопустимата жалба на ТД Митница Варна, вместо да я остави без разглеждане на осн.чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, директорът на ТД на НАП – Варна е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. След обезсилването му Разпореждане изх. №С230003-035-0261320/08.06.2023г на ст. публичен изпълнител М.К. ще остане в сила като необжалвано в законоустановения срок от легитимиран субект.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Тази на жалбоподателя е частично основателна – само в частта за обезсилването на решение №125/21.06.2023г на директора на ТД на НАП – Варна, и следва да бъде уважена в размер на 150лв., под средния размер по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно невисоката фактическа и правна сложност на делото и реално положения от юрисконсулта квалифициран юридически труд по изготвяне на жалбата и становището, както и участието в откритото съдебно заседание по същество по делото.

Предвид изложеното и на осн.чл.268 от ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №125/21.06.2023г на директора на ТД на НАП- Варна, с което е разгледана по същество недопустимата жалба на директора на ТД Митница Варна срещу действия на ст.публичен изпълнител М.К. , обективирани в Разпореждане изх. №С230003-035-0261320/08.06.2023г.

ОСЪЖДА НАП – София да заплати на ТД Митница Варна при Агенция Митници София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия: