Р Е Ш Е Н И Е
№ 260441
гр.
Кюстендил,13.09.2021 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 365/2021 год.
КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14 е предявило против Ю.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес:
***, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на дружеството по договор CARU-11198661/16.03.2015г., обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2236/2020 г. на КРС, а
именно: 8707,27 лв. главница; 1765.13 лв. възнаградителна лихва за периода от
20.07.2017г. до 20.03.2021 г.; 2458,62 лв. мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.08.2017г. до 16.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане
на разноските по заповедното и исковото производства.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът не е изразил становище по иска и обстоятелствата, на
които се основава.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства, при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта CARU-11198661/16.03.2015г. , ведно с приложени
към него Условия по Договора – на л. 6-11, и разбивка на погасителен план – л. 12-15 от делото е, че БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника сума в размер на 12000 лв. и сумата от 3240
лв. – Застрахователна премия, 240,00 лв. „такса ангажимент“ като в процесния
договор е посочено, че общият размер на кредита възлиза на 12000,00 лв., като
същият следвало да се погасява на 72 месечни погасителни
вноски от 273,41 лв. всяка, с лихва при годишен процент на разходите 12,33% и
лихвен процент 11,00%. От приложения към делото Погасителен план е видно, че
първата вноска е дължима на 20.04.2015 г., а последната – на 19.03.2021 г.
Не се спори, че пълната сумата по договора
не е възстановена.
Изготвена и
представена по делото на л. 16 е и Последна покана до ответника, с която на
същия е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане като е
даден седемдневен срок за доброволно изпълнение. Липсват представени
доказателства за връчване на поканата на длъжника.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (заключение вх. № 274606/10.08.2021 г., изготвено от в.л. С.Т. – л.
48-55 от делото) се установи, че сума в размер на
11760 лв. е усвоена към датата на сключване на процесния договор по посочена от
ответника банкова сметка ***.03.2015г., като дължимата „такса ангажимент“ от
240 лв. е прихваната от общия размер на кредита от 12000,00 лв. Екепсртът сочи,
че към 27.11.2020г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК)
размерът на главницата възлиза на 8707,27 лв., на възнаградителната лихва –
248,54 лв. и на законната такава към същата дата (27.11.2021 г.) – 2884,85 лв.
Екеспртът е направил изчисления на дължимите суми и във вариант на настъпила за
процесното вземане предсрочна изискуемост, считано от 20.08.2017г., както и
считано от 27.11.2017г. Същият сочи, че не може да отговори на въпроса за
размера на задължението без „такса ангажимент“, защото същата е удържана при
отпускане на кредита от 12000 лв. и реално усвоената сума е 11760,00 лв. Сочи,
се, че размерът на задължението без „застрахователна премия“ към 27.11.2020г. е
както следва: 7549,65 лв; възнаградителна лихва 68,39 лв.; законна лихва
2189.40 лв., а към 05.08.2021г. – 7549,65 лв.; възнаградителна лихва 68,39 лв.
и законна лихва от 2713,68 лв.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №
2236/2020 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260323/2020 г., връчена на
длъжника на 11.12.2020г., като в законоустановения за това срок същият е
депозирал възражение по чл. 414 от с.к. С оглед на това заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове, а при условията на евентуалност (в случай на ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост) – осъдителни такива за същите суми и на същото
основание.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 2236/2020 г. на
КРС, а при условията на
евентуалност (в случай на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост) –
осъдителни такива за същите суми и на същото основание.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба .Заповедта е била връчена на длъжника лично, като същият е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността: Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България и ответника е бил сключен процесния договор за заем,
сумата по който ( и по конкретно такава от 11760 лв. е реално усвоена, а такава
от 240,00 лв. представляваща такса ангажимент е прихваната от общия размер на
кредита от 12000,00 лв., което обстоятелство се установява от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза).
При преценка на обстоятелствата и
събраните доказателства, съдът счита, че искът е неоснователен поради следните
съображения:
Преди всичко съдът намира, че
макар да липсват доказателства за настъпване на предсрочната изискуемост на
процесното вземане към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
то към момента на приключване на съдебното дирене е настъпил падежа и на
последната погасителна вноска съобразено в светлината на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при условията на чл. 235, ал.3
от ГПК. Поради това въпросът за предсрочната изискуемост в настоящия случай се
явява ирелевантен, което обуславя липсата на необходимост от произнасяне на
съда по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове поради това,
че не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждането им.
С оглед приложените и събрани по делото
доказателства съдът намира, че страните са сключили договор за потребителски
кредит, който попада под защитните клаузи, залегнали в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Предвид изложената законодателна постановка
съдът счита, че в случая не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, ведно с Уловията
по договора, представляващи неразделна част от последния, е използван шрифт Garamond 11, което обстоятелство съдът установи без необходимост от специални
познания в областта. Предвид
изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните процесен договор
е недействителен само на посоченото основание и като такъв не може да ги
обвърже, нито да създаде задължения за ответника поради невъзможност за
отклонение от императивните законодателни постановки – така ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки горното и за пълнота на изложението съдът
намира, че сумата за застрахователна премия от 3240,лв., кумулирана към
главницата е недължима и на друго основание, а именно – липса на каквито и да е
представени по делото доказателства, че същата е преведена по сметката на
застрахователния посредник. Нещо повече, в чл. 2 от условия по договора е
посочено, не че това е сторено, а че ще бъде направено в бъдеще време „ще бъде
платен директно на застрахователния агент“. Данни за реализиране на соченото
обстоятелство по делото липсват.
Изложеното по-горе основание за недействителност на
процесния договор по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславя приложението на чл. 23 от
с.з. Във връзка с това обаче съдът счита следното: разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, не може да бъде приложена в настоящия
случай, тъй като това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес (чл. 6 от ГПК).
Същата е проявление на водещия в облигационното право принцип за недопустимост
на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно основание за
връщане на главницата, различно от това, на което същата е претендирана в
заявлението, респ. в исковата молба. Прилагането на последиците по чл. 23 от ЗПК
по почин на съда, без ищецът да е поискал връщане на чистата стойност, основано
на недействителността на договора, е недопустимо. Ето защо не следва да бъде
уважавана исковата претенция и само за главницата.
По разноските: С оглед изхода на спора разноски се дължат единствено на
ответника, но поради липса на дпказателства за сторени такива не следва да му
се присъждат.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на длъжника се следват направените от него разноски, но
отново поради лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.
А, Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14 против Ю.Г.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството по договор CARU-11198661/16.03.2015г., обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2236/2020 г. на КРС, а
именно: 8707,27 лв. главница; 1765.13 лв. възнаградителна лихва за периода от
20.07.2017г. до 20.03.2021 г.; 2458,62 лв. мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.08.2017г. до 16.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
След влизането на
решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: