№ 402
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Б. П.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000601036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат С. М. – служебно назначен защитник на
подсъдимия Л. Й. С. срещу Присъда № 69 от 20.5.2022 г., постановена по н.о.х.д № 2545/21
г. по описа на СГС, НО, 13. състав.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, предл. 2. и 3. и т.6а, вр. чл. 115 НК – за това, че на 25.2.2020 г., около 00:10
ч., в къща в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 22 умишлено умъртвил С. Б. С. чрез нанасяне на
множество удари с нож, като деянието е извършено по особено мъчителен за
пострадалата начин и с особена жестокост, и престъплението е осъществено в
условията на домашно насилие - и при условията на чл. 54 НК – осъден на лишаване от
свобода за срок от 18 години, при първоначален строг режим на изтърпяването му. От така
определеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан,
считано от 25.2.2020 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати направените деловодни разноски (2040 лева в съдебната фаза
и 8175,91 лева в досъдебната фаза), както и 10.00 – държавна такса за служебно издаване на
2 броя изпълнителни листа.
С въззивната жалба се поддържа, че подсъдимият неправилно е признат за виновен в
извършване на престъпление по по-тежко квалифициращите го признаци, доколкото
1
убийството не било извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, както и
в условията на домашно насилие. В тази насока са изложени съображения, че е останало
неизяснено колко дълго е продължила борбата между подсъдимия и жертвата и че съдът
неоснователно е отказал да назначи техническа експертиза на иззетите по делото два броя
телефони, която да установи часовете на проведените телефонни обаждания. Поддържа се
още, че следвало да бъде разпитан като свидетел психиатърът, лекувал починалата, за да се
разкрият данни за психологическото състояние на С. С., а оттук – какви грижи следвало да
полага подсъдимият за нея. Изразява се съмнение в обективността на изготвената
комплексна съдебнопсихиатрична-и-психологична експертиза (КСППЕ) с аргумент, че
вещите лица били указали на разследващия орган какви доказателства да събира, а отделно
– направили голословни твърдения, защото описаната депресивна симптоматика не
кореспондирала с поведението на подсъдимия.
От въззивния съд се иска да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление като
преквалифицира деянието по чл. 115 НК и оправдае подсъдимия по повдигнатото му по-
тежко обвинение.
С допълнение към въззивната жалба е релевиран довод за допуснати съществени
процесуални нарушения. В подкрепа е заявено, че: в нарушение на чл. 13 НПК
първоинстанционният съд постановил присъдата си без да установи напълно обективната
истина; в обвинителния акт не били посочени факти относно квалифициращия деянието
признак „при условията на домашно насилие“, а съдът „дописал“ фактологията в това
отношение, приемайки за установени факти, които не били инкриминирани с акта на
обвинението; съдът не положил усилия за изясняване на фактите, свързани с
квалификацията на деянието „по особено мъчителен начин за убития“.
С допълнението са доразвити съображенията, залегнали в жалбата, за нарушение на
материалния закон.
Поискано е назначаването на повторна КСППЕ и назначаването на техническа
експертиза на телефонните апарати и допускането на свидетел – д-р С. К., извършвал
амбулаторни прегледи на С. С.. С допълнението е отправено искане и за назначаване на
допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да изследва въпроса дали причинените
в областта на главата увреждания на пострадалата са били от естество да доведат до загуба
на съзнание, а в съдебно заседание е отправено искане и за назначаване на биотрасологична
експертиза.
Не са постъпили възражения срещу въззивната жалба по реда на чл. 322 НПК.
При осъществената по доводите и служебна проверка, с акта си по чл. 327 НПК
въззивният съдебен състав е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събирането на доказателства, който извод е аргументиран и след
изслушване на становищата на страните в съдебно заседание.
В хода на съдебните прения адвокат М. поддържа жалбата и допълнението й по
2
изтъкнатите в тях съображения, акцентирайки върху заявения в обвинителния акт порок.
Защитникът поддържа, че описателната част на акта е твърде абстрактна и в нея не били
посочени факти, от които да е видно в какво се е изразявало домашното насилие. Отбелязва,
че то може да е било психическо и/или физическо, както и че следва да разкрива системност,
а прокурорът е описал само едно и то еднократно действие и то е залепването на устата на
пострадалата с тиксо. Защитникът намира, че признакът „по особено мъчителен начин“ е
останал недоказан и в тази връзка се позовава на експертното заключение, съобразно което
липсват данни за „продължителен агонален период“, а смъртта е настъпила в рамките на
минути. Допълва, че съдът също е приел за установено бързото настъпване на смъртта без
агония, но въпреки последното квалифицирал неправилно деянието и по този начин.
Подсъдимият поддържа становището на адвоката си. Изразява съжаление за деянието
и твърди, че се грижил много за съпругата си. Възразява срещу квалификацията „при
условията на домашно насилие“ и твърди, че въпреки извършеното деяние като цяло е
добър човек и може да бъде пълноценен гражданин на обществото.
Прокурорът от САП пледира за цялостно потвърждаване на присъдата, изразявайки
убеждението си, че тя е правилна, а претендираните от другата страна основания за нейното
изменение или за отмяната й са неоснователни.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли за справедливо наказание.
След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните и
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд
(САС) прие следното:
Доколкото евентуалната основателност на възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения, отстраними при ново разглеждане на делото, но неотстраними от
въззивния съд, би обезсмислила проверката по съществото на обвинението, САС следва да
разгледа на първо място тези доводи на защитата, както и да провери изцяло (извън
доводите) дали в досъдебното и съдебното производство cа допуснати нарушения от
сочената категория.
Дори и когато са принципно основателни, оплакванията, отнесени до твърдени
пропуски в дейността на съда по събирането на доказателствата, не са от естество да
обосноват извод за допускане на съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на
присъдата на това основание. Така е, защото подобен тип нарушения са отстраними от
въззивния съд, действащ като „втора първа“ инстанция и такъв по фактите. Изключение от
това положение е мислимо в хипотеза, в която първостепенният съд е игнорирал напълно
задължението си по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина и не е предприел
каквито и да било мерки за разкриване на обективната истина. Процесният случай не попада
в тази хипотеза.
Основателен е обаче доводът, че съдът е поставил подсъдимия в условията на
3
„процесуална изненада“, тъй като го е осъдил за факти и обстоятелства, които не са били
инкриминирани с акта на обвинението, а са обосновали решението на съда да признае
подсъдимия за виновен и по квалифициращия признак „при условията на домашно
насилие“. Този порок на присъдата е производен от недостатък на обвинителния акт.
Защитникът с основание е поискал в хода на проведеното разпоредително заседание
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за попълването
на обвинителния акт с конкретни факти, които да бъдат подведени под тази квалификация,
за да е в състояние подсъдимият да узнае пределите на това обвинение. Изтъкнатото от него,
че така формулирано обвинението е неясно, е вярно. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че „…веднъж, след скарване между двамата, обвиняемият
залепил устата на съпругата си с тиксо, за да не го лъже повече“ и че „След като
пострадалата се преместила, обвиняемият започнал да й звъни често по телефона като я
обиждал и я заплашвал със саморазправа“ (л. 3 от делото). Това са единствените описани
факти, които биха могли да бъдат отнесени до коментирания признак. При възприетата
словесна правна квалификация на деянието (л. 6 от делото) е посочено, че пострадалата е
била подложена „..на системно психическо насилие – обиди, унижения, принудително
отстранена от обвиняемия от семейното жилище…“. Последното обстоятелство пък е в
противоречие с отразеното в началото на акта (л. 3 от делото), съобразно което подсъдимият
С. заявил на пострадалата, че трябва да напусне жилището и тя „се съгласила“. Освен така
посоченото противоречие, от което не става ясно какво твърди обвинението - дали
пострадалата е била принудена и по какъв начин или пък доброволно е напуснала
жилището, - за обидите и униженията не са посочени каквито и да било факти. Абсурдно е
да се изисква от прокурора да пресъздава дословно вербалното психическо насилие или да
го отнася до конкретни времеви рамки, но обвинението следва да очертава в какво се
изразява то. Следва да очертае и данните за твърдяната системност на проявите, очертаващи
домашното насилие, тъй като разпоредбата на чл. 93, т. 31 дефинира престъплението като
извършено в условията на домашно насилие, когато то е предшествано от системно
упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа
зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права
и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има
дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице,
с което живеят или е живяло в едно домакинство.
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че не са посочени факти за
твърдяното системно психическо насилие. Този съществен пропуск е бил игнориран от
първоинстанционния съд. Внесеният в съда обвинителен акт не е изпълвал процесуалния
стандарт на чл. 246, ал. 2 НПК по отношение на деятелността на подсъдимия и на
обстоятелствата на извършване на престъплението в условията на домашно насилие. Това е
следвало да бъде констатирано от съда, за да се отстрани същественото процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия.
Отправените към обвинителния акт изисквания за съдържанието му включват
4
описание на фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна
на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води
наказателното производство, като тези факти следва да бъдат подведени под
съответстващата им правна квалификация, така че юридическите и фактическите предели на
обвинението да са ясни и съответни едни на други. Пропускът да се изпълни това несъмнено
води до ограничаване на правата на обвиняемия, респективно - подсъдимия в бъдещото
съдебно производство, и е процесуално нарушение от категорията на съществените. В ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС (т. 4.2) е посочено изрично, че „чрез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”,
както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита”.
Недопустимо е съдът, чиято функция е арбитърна, да попълва фактите вместо
държавното обвинение, на което е възложена обвинителната функция. А в разглеждания
случай съдът е нарушил тъкмо арбитърната си функция, защото е приел за установени
фактически обстоятелства, подведени под по-тежко квалифициращия деянието признак
„извършено в условията на домашно насилие“, които не са инкриминирани от държавното
обвинение. Описал е как пострадалата е била принудена да напусне семейното жилище
въпреки нежеланието си; че подсъдимият е заплашвал пострадалата многократно, че ще я
убие и после щял да се самоубие, че веднъж заплашил да я хвърли от терасата, че я наричал
„курва“, че на семейно събиране й казал, че ще хване една бухалка и ще й счупи краката; че
я унижил пред психотерапевта й, настоявайки да получи от последната информация за
връзката на пострадалата с друг мъж, че след тази среща подсъдимият принудил
пострадалата да правят секс, ползвайки вибратор; че вадил разпечатки от телефона й, за да
провери с кого била връзката й; че подсъдимият разгласил на цялата рода за това, че С. си
имала любовник и информирал и нейната работодателка; че подсъдимият веднъж казал на
пострадалата, че има само пистолет и ножове и ги точи за нея и др.
Нито едно от неизчерпателно посочените обстоятелства, приети за установени от
съда, не е отразено в обвинителния акт. В този смисъл съдът се е произнесъл по
непредявени факти и въз основа на обвинение, което не е било пълно и ясно формулирано
касателно коментирания квалифициращ признак. Това е съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, защото нарушава правото на защита на
подсъдимия.
Посочените по-напред неясноти и противоречия в обвинителния акт определят
обвинението като неясно фактически формулирано, а предметът на доказване – като
неопределен. Констатираното процесуално нарушение е отстранимо чрез изготвяне на
обвинителен акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му
съдържание.
Коментираното дотук обоснова извод за отмяна присъдата и определя като
5
безпредметно обсъждането на останалите доводи от въззивната жалба.
Делото следва да се върне за ново разглеждане на съда – от стадия на съдебното
заседание, в етапа на разпоредителното. Въззивната инстанция е длъжна да следи за
нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК, а в случая има и довод за това, и ако констатира такива –
да върне делото на първата, в случай че нарушенията са отстраними. В разглеждания
случай, с оглед изложеното по-напред, е допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което е отстранимо при ново разглеждане на делото, но
не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
1 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 69 от 20.5.2022 г., постановена по н.о.х.д № 2545/21 г. по
описа на СГС, НО, 13. състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното
заседание, в етапа на разпоредителното.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимия Л. С. и на защитника му адвокат С. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6