Решение по дело №1966/2016 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2636
Дата: 28 декември 2016 г. (в сила от 25 април 2018 г.)
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20167050701966
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Варна, 28.12.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

         при участието на секретаря Н.А., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1966 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

         Образувано е по жалба вх. № 11102/12-07-2016г. на Т.Д.М. *** против Заповед № 18-3636/10.05.2016г. на Началника на СГКК гр.Варна.

Жалбоподателят считат постановения отказ за изменение на КРНИ за поземлени имоти с идентификатори 10135.2504.33 и 10135.2564.1185 по КК на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК за незаконосъобразен, излагайки доводи в тази насока. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът по жалбата представя становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с искане да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

         Административен съд-Варна, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заявление вх. № 05-11383/25.08.2015г. до СГКК гр.Варна, жалбоподателят е поискал да бъде направено изменение на кадастралните регистри на административен район „Приморски“ гр.Варна по отношение на посочените поземлени имоти, състоящо се в промяна на вид на територията от „горска“ в „урбанизирана“ и промяна начина на трайно ползване на имотите от „друг вид дървопроизводителна гора“ в „за друг вид застрояване“. Със Заповед № 18-8364/26.10.2015г., Началника на СГКК гр.Варна е прекратил производството по подаденото заявление. Заповедта е оспорена пред Административен съд гр.Варна и е образувано адм. дело № 3377/2015г. С Определение №413/16.02.2016г. съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението съобразно мотивите на определението. Във връзка с това е издадена оспорената в настоящото производство заповед.

С оспорената заповед № 18-3636/10.05.2016г., Началника на СГКК-гр.Варна се е позовал на становище от Община Варна  с вх. № 07-5164/27.04.2016г. и въз основа на него е отказал изменение на КРНИ по подаденото заявление.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че в кадастрален регистър към 28.07.2008г., процесните имоти са отразени като „урбанизирана територия“ с НТП „за друг вид застрояване“. След интегриране в КК и КР на Картата на възстановената собственост на гр.Варна, процесните имоти са вписани в КР с вид територия „урбанизирана“ и НТП „за друг вид застрояване“ – основна заповед на ИД на АГКК № РД-18-92/14.10.2008г. Експертизата посочва, че след справка с електронния кадастър се установява, че няма последваща заповед, с която процесните имоти са променили вида територия на „горска“ и НТП „друг вид дървопроизводителна гора“ и „мочурище“.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че в кадастрален регистър към 28.07.2008г. процесните имоти са отразени като „урбанизирана територия“ с НТП „за друг вид застрояване“. Безспорно установено е, че процесните имоти са вписани в КР с вид територия „урбанизирана“ и НТП „за друг вид застрояване“ – основна заповед на ИД на АГКК № РД-18-92/14.10.2008г. и че няма последваща заповед, с която процесните имоти са променили вида територия на „горска“ и НТП „друг вид дървопроизводителна гора“ и „мочурище“. Съдът намира, че в административното производство пред Началника на СГКК гр.Варна не е било необходимо становище от Община Варна при наличието на достатъчно доказателства удостоверяващи вида територия и НТП на процесните имоти. Освен това, в подкрепа на това са и фактите в развилото се пред Административен съд производство по адм. дело № 4405/2012г. с влязло в сила решение № 1808/05.07.2013г.

С оглед изложеното административният орган вместо да се позовава на изготвени становища е следвало позовавайки се на доказателствата по спора да нанесе настъпилите промени в КРНИ относно посочените ПИ с идентификатори 10135.2564.1185, 2504.27 и 10135.2504.33, а именно вид територия „урбанизирана“, с НТП „за друг вид застрояване“, а според местонахождението на ПИ-посочване на правилния кадастрален район.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че след като не се е съобразил с посочените по-горе изисквания, Началника на СГКК гр.Варна е постановил отказ, който се явява незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Същия следва да бъде отменен, като административната преписка бъде върната на Началника на СГКК гр.Варна за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.     

         Поради това и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар, за който съдът счита, че не е налице прекомерност, предвид приложения към писмената защита списък на разноските.

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-3636/10.05.2016г. на Началника на СГКК гр.Варна.

ВРЪЩА административната преписка на Началника на СГКК гр.Варна за вписване на настъпилите промени в КРНИ относно посочените ПИ с идентификатори 10135.2564.1185, 2504.27 и 10135.2504.33, а именно вид територия „урбанизирана“, с НТП „за друг вид застрояване“, а според местонахождението на ПИ-посочване на правилния кадастрален район. Дава 7-дневен срок на административния орган за произнасяне.

         ОСЪЖДА Службата по геодезия картография и кадастър гр.Варна да заплати на Т.Д.М. *** сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           Съдия :