Р Е Ш Е Н И Е №189
гр.
Бургас, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на тринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 531 по
описа на БОС за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК „Търговски
спорове“.
Образувано е по искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове от С.П.Ч., ЕГН********** ***, чрез адв. Панайот
Велков-АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6,
срещу ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М. Димитров№1, бл.0,
вх.0, ет.0, ап.0, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 02.06.2019г.,
на път I-9, Е87, км.215, между гр. Поморие и гр. Ахелой, поради нарушаване на правилата на движение от
Ф.С.С., при управлението на микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, ДК ********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта - 02.06.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4214,70 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постановения отказ от
застрахователя за изплащане на обезщетение - 07.10.2019г. до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди, че
произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на
застрахованото към датата на непозволеното увреждане при
ответника-застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ МПС, който е
нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално разпоредбите на чл.5,
ал.1, т.1 и ал.3, т.1 , чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП , с поведението си е създал
опасност за живота и здравето на хората, пътуващи в МПС, като след употреба на
алкохол не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движел се е с
несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, следствие на което е
катастрофирал. Ищецът поддържа, че на 02.06.2019г. се е качил като пасажер в
пътнически микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, ДК ********, предоставящ
служебен транспорт, като отивал на работа в гр. Свети Влас. Посочва, че след загуба на управлението на
автомобила от водача, е имало от два до три челни удара между МПС и еластичната
пътна ограда /мантинела/, след което автомобилът е спрял в скоростната лента за
движение. Заявява, че при първия удар е паднал на пода на МПС и е ударил
главата си, а при последващите удари
другите пътници са паднали върху самия
него. Изнася данни, че след спирането е оставен неподвижен на пода на микробуса
и за кратко е изпаднал в безсъзнание, изваден от другите пасажери и оставен на
пътното платно. Излага, че на място е пристигнал екип на ЦСМП, който го е
откарал в УМБАЛ-Бургас. Посочва, че при приема в болницата е имал слаба
подвижност на шията и монопареза на дясната ръка, като са му извършени три
операции, при първата операция му е поставена екстензия кръчфийлд, при втората
поставен имплант /кейдж/ на врата и аниадхезионен гел, при третата извършена
торакоцентраза по повод пневмоторакс, за седмици е бил напълно обездвижен от
поставената ектстензия и последвалата операция с поставяне на имплант, а накрая
е поставена шийна яка. Допълва, че обездвиженият болничен престой е довел до
образуване на болезнени декубитални рани, налице е бил и болезнен разрез при
извършената торакоцентраза. Ищецът твърди, че след 25 дни болничен престой е
бил изписан с минимално подобрение, трудно подвижен с поставена шийна яка,
която е носил в продължение на шест месеца и продължава да носи към предявяване
на исковата молба. Посочва, че възстановителният период е протекъл тежко, бил е на постелен режим и на
памперси, с прием на обезболяващи и ограничен хранителен режим. Поради силни
болки в белия дроб му е бил извършен преглед на 17.07.2019г., при който е
установен скъсен перкутонен тон в дясно субскапуларно, отслабен до липсващо
дишане в дясно, първично саниран цикатрикс от достъп до десен бял дроб, като
последващият медицински преглед от 19.07.2019г. сочи невъзстановено състояние
на дясната ръка и усложнения. Освен на физически неудобства, изразяващи се в
болки, ограничени на движения в шията и целия торс, слабост в дясната ръка и
нейния захват, както и спонтанни тремори, които не са отшумели и към настоящия
момент, се позовава и на отрицателни изживявания в психологически и емоционален
план. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена банкова
сметка. По същество оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва факта на сключена валидна застраховка гражданска
отговорност и наличието на застрахователно правоотношение между ответното
дружество и собственика на МПС Форд Транзит. Счита, че към исковата молба е
представен единствено констативен протокол за ПТП, като съставителите му не са
преки очевидци на инцидента, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно посочения механизъм на ПТП. Оспорва
изложения в исковата молба механизъм на ПТП. Възразява, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, като не е провел адекватно лечение, не е спазвал предписанията на
лекарите, не е предприел нужната рехабилитация при такива травми, в това число
се е возил без предпазен колан, като е налице съпричиняване. Счита, че са
налице обстоятелства, изключващи вината на водача С., като поведението му
представлява случайно деяние. Причина за ПТП според ответника не са действията
на водача, а настъпила внезапна смърт, което е довело до загуба на автомобила.
Според ответника е налице съвиновно поведение и на останалите пътници на
автомобила, които не са носили предпазни колани. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като крайно завишено, както и
размера на имуществените вреди. Възразява, че сам ищецът е изпаднал в забава
като не е посочил банкова сметка, *** лихва на основание чл.380, ал.3 от КЗ.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова
молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца, с която изразява становище да
неоснователност на въведените от ответника оспорвания с отговора. Възразява, че
в исковата молба е посочена банкова сметка, като дори такава да липсва това не
е основание за оставянето й без движение. Счита, че протоколът за ПТП е
съставен при задължително посещение на място на полицейските органи, поради
което има материална доказателствена сила относно удостовереното в него волеизявление
на длъжностното лице-съставител. Посочва, че никой не е починал вследствие на
процесното ПТП и не е налице случайно събитие. Намира, че претендираният размер
на обезщетение за неимуществени вреди е справедлив за получените увреждания.,
извършеното лечение на ищеца е адекватно и своевременно, в причинна връзка с
получените увреждания. Позовава се на разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, според
която ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно. Ангажира
допълнителни доказателства.
По делото е постъпил допълнителен
писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл.373, ал.1 от ГПК.
Посочва , че уведомлението от ищеца до застрахователя не отговаря на
изискванията на чл. 380, ал.1 от КЗ-не е представил банкова сметка, , нито
поисканата допълнителна документация. Поддържа становището си в отговора на
исковата молба относно характера на протокола за ПТП, който според ответника не
се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, както и
възраженията си за прекомерност на
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за
съпричиняване. Заявява, че е допуснал техническа грешка в частта относно
твърдението си в отговора, че ПТП е настъпило вследствие на внезапна смърт.
БОС счете за неоснователно възражението на
ответника за нередовност на исковата молба предвид липсата на посочена банкова
сметка. Не е задължително
ищецът да посочи в исковата молба банкова сметка, тъй като той може да се
съгласи с друг начин на плащане, с оглед
изпълнението на претендираното от него парично вземане, като неизпълнението на
това задължение не води до нередовност
на исковата молба.
Предявени са искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането
вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ. Претенциите за заплащане на обезщетение са предявени от ищеца пред
застрахователя на 08.07.2019г., видно от приложените доказателства по делото,
като в тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което надлежно е
възникнало правото му на иск пред съда. От друга страна непосочването на
банкова сметка от увредения в искането до застрахователя, както и
непредставянето на допълнителни доказателства във връзка с настъпилото ПТП
нямат за последица недопустимост на исковете, а биха могли да рефлектират върху
началния момент на поставяне на ответника в забава.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и карта за регистрация с пострадали
лица, издаден от ОД на МВР Бургас, РУ-Поморие. Съгласно протокола за ПТП на 02.06.2019г.,
около 7,40 часа, е
настъпил инцидент, при следните обстоятелства: на път I-9, Е87, км.215, между гр. Поморие и гр. Ахелой, при управлението на лек автомобил -микробус „Форд“, модел „Транзит“, ДК********, водачът Ф.С.С., след употреба на
алкохол е загубил управлението на автомобила и катастрофирал, като се е блъснал
в мантинелата, вследствие на което са пострадали трима пътници, в това число и
ищецът С.Ч..
В конкретния случай протоколът за
ПТП е констативен, съставен от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се
касае за нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от
длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието.
Не е спорно по делото, че пострадалият
С.Ч. непосредствено след процесното ПТП е бил откаран в УМБАЛ-Бургас
с екип на ЦСМП. Съгласно представената експертиза по делото същият е
постъпил на 02.06.2019г. в Неврохирургично отделение в задоволително общо
състояние, с оплаквания за болки във врата и дясната ръка и изписан на 27.06.2019г.
При първоначалното постъпване в болницата е поставена диагноза „счупване на
други уточнени шийни прешлени, закрито“. Проведено е оперативно лечение и
медикаментозно лечение. Извършена е торакоцентеза по повод пневмоторакс,
поставен е дрен и пациентът преведен в ОАИЛ на 17.06.2019г., където лечението е
продължило. На 21.06.2019г. е отстранен торакалния дрен и е преведен в
Неврохирургично отделение.
Приобщената като писмено доказателство по делото медицинска епикриза представлява официален
писмен документ, изготвен от длъжностно лица, в кръга на службата му и удостоверява факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и
пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250
от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./
Видно от постъпилите от УМБАЛ Бургас оперативни протоколи
на 02.06.2019г. е извършена директна екстензия, на 17.06.2019г. предна
стабилизация на 5 и 6 шийни прешлени, както и торакоцинтеза.
С исковата молба са ангажирани два броя медицински
направления за неврохирург от 10.06.2019г. и 19.07.2019г., както и амбулаторен лист №301 от 17.07.2019г. от пулмолог
доктор Нели Иванова. Посочено е, че ищецът е пострадал преди около месец от ПТП
и е лекуван стационарно, извършена е торакоцентроза по повод пневмоторакс, като
в момента на прегледа е без субективни оплаквания. В амбулаторния лист е
констатирано следното обективно състояние: „скъсен перкутонен тон вдясно
субскапуларно и отслабено до липсващо дишане вдясно, първично саниран цекатрикс
от достъп до десен бял дроб“.
Видно от приложените фактури № 108272 от 19.06.2019г., №15232
от 19.06.2019г.,№ 3966 от 10.06.2019г. и №108424 от 27.06.2019г. на стр.22, 23,
25 и 26 по делото , от ищеца са извършени следните разходи за лечение: 1919лв.
за доплащане за имплант и предна шийна стабилизация, 1860лв. за
закупуване на аниадхезионен гел, 35,70
лв. за закупуване на шийна яка, тип „Филаделфия“ и 400лева за ползване на
болнично легло от придружител, за което е представен формуляр за заплащане на
услугата по ценоразпис на УМБАЛ-Бургас.
Установява се по делото, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, видно от представената справка, със
застрахователна полица № GO 71451199, със срок на валидност
от 20.05.2019г. до 19.05.2020г.
В депозираните пред настоящата съдебна
инстанция показания свидетелят Ф.С. си спомня, че на 02.06.2019г., около 7,30 -
8 часа сутринта, е управлявал микробуса, с който е реализирано процесното ПТП. Свидетелят посочва, че е извозвал работници до Свети Влас, сред които С.Ч.. Според
изложеното от свидетеля ищецът е седял на седалка, най отзад. Обяснява, че
пътните и атмосферните условия са били нормални, движил се със скорост от около
60-70 км./ч. и при изпреварване се ударил в мантинелата, разделяща двупосочното
движение, в лявата лента. Твърди, че
ударът е бил в предната лява страна, като седалката, където е стоял ищецът няма
фабричен обезопасителен колан. При удара е имало паднали пътници върху ищеца,
който не можел да се движи. След като го изкарали от автомобила го положили на
асфалта и извикали линейка, която го откарала в болницата на носилка.
Свидетелства, че в момента ищецът не може да работи и да вдига тежки товари.
Свидетелят А.С. в дадените
показания пред БОС посочва, че е отишъл да прибере микробуса след катастрофата.
Съобщава, че времето било слънчево и имало нормална видимост, пътната настилка
била нормална. Свидетелят твърди, че автомобилът
е оборудван със седалки, но няма фабрични колани.
Свидетелката Е.К.-приятелка на
съпругата на ищеца, в показанията си твърди, че знае, че е катастрофирал по
време на работа, като имал счупване на шийните прешлени, увреждания на белия
дроб и доста охлузвания. Доколкото знае са му направени три операции и
поставени импланти в шийните прешлени. При посещението на свидетелката при С.Ч.
в болницата той бил на легло, безпомощен и изцяло обездвижен с метал, пронизващ
врата и с тежест, спускаща се надолу. От
показанията й се установява, че ищецът имал рани на гърба, постоянно стенел и
не можел да се храни самостоятелно и да се обслужва. Вследствие на инцидента С.
Ч. станал много нервен и раздразнителен, не знаел как ще продължи, защото
трябвало да изхранва семейството си. Изнася данни, че ищецът получил увреждане
на белия дроб, дишал тежко и се задушавал, имал превръзка от дясната част на
ребрата. Посочва, че му е сложен имплант и обездвижен с яка на врата, като по
този начин е бил изписан от болницата. Свидетелката разказва, че ищецът е бил
след това около 10-15 дни на легло вкъщи, след около 5-6 месеца започнал да се
възстановява и в момента е добре, но има тремор на ръката, свързан със
счупването на шийните прешлени.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели следва да бъдат кредитирани, като не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
По делото се доказва следния
механизъм на ПТП от заключението на
приетата по делото комплексната авто-техническа и медицинска експертиза на
вещите лица Г. и П.. На 02.06.2019г., около 7,30 часа сутринта, микробус Форд Транзит, рег.********,
управляван от Ф.С., е извършил служебен превоз на пет работници от гр. Бургас
към Свети Влас. Безспорно се установява от заключението на вещите лица, че микробусът е стар модел и не е оборудван с
фабрични колани, освен на седалката на водача и на пътника на предната седалка.
След като е подминал гр. Поморие, в пътния участък между гр. Поморие и с.
Ахелой, основно реконструиран и с две самостоятелни пътни платна, автомобилът внезапно
е поднесъл надясно и се е ударил странично в дясната предпазна ограда. Вследствие
на първия удар пътникът на последната седалка С.Ч. е паднал на пода и е ударил
главата си. Водачът Ф.С. рязко е завил на ляво, от което действие микробусът се
е насочил под ъгъл към лявата предпазна ограда и се е ударил в нея с преден ляв
ъгъл. При втория удар останалите пътници са паднали върху намиращия се на пода С.Ч..
Според заключението на вещите лица скоростта, с която се е движил микробус Форд
Транзит при първия удар в предпазната
ограда е 84 км./ч. и следва да се приеме за съобразена при регламентирана в чл.21,
ал.1 от ЗДвП максимална скорост за движение извън населено място от
90км./ч. Вещите лица са отговорили,
че причина за настъпване на ПТП са
единствено действията на водача, който е управлявал МПС под въздействието на
алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта 1,13 промила, с което се е поставил
в обективна невъзможност да избегне процесното ПТП. Категоричен е изводът на вещите лица, че
скоростта за управление на лекия автомобил, както и пътните условия не следва
да се поставят в причинна връзка с възникналото ПТП. Микробусът е бил оборудван
с предпазни колани само на седалката на водача и на пътника на предната
седалка, като това обстоятелство е било от решаващо значение за получените
увреждания от ищеца. Според вещите лица за всички съвременни автомобили,
включително и за застрахования при ответника микробус „Форд Транзит“ е
задължително да са монтирани три точкови инерционни колани на предните и на
задните седалки, които при рязко спиране на автомобила блокират и придържат
тялото на пътниците към седалките. В заключението е направен извод, че е ако е имало
монтиран предпазен колан и той е бил правилно поставен от ищеца е много малко
вероятно той да получи фатални за живота си наранявания, предвид това, че
скоростта не е била особено висока и микробусът не се е преобръщал. Вещите лица поддържат в заключението си, че в
резултат от рязката смяна на посоката на движение – надясно и на ляво, както и
от настъпилите два удара, от които вторият е бил по-силен, пътниците са били
подложени на натоварвания от възникналите инерционни сили, които при липсата на
предпазни колани, не могат да понесат. При отхвърляне на телата им от седалките
и понеже седалките от 1 и 3 ред са една до друга, се е получило взаимно
сблъскване и падане на телата едно към друго на пода на микробуса.
Нараняванията, които е получил не са от предмети в микробуса, а са резултат от
динамични натоварвания от телата на спътниците му от втори и трети ред седалки.
Обичайният възстановителен срок след получено счупване с лаксация на 5 и 6
шийни прешлени при оперативно лечение е в рамките на 3-4 месеца за
възстановяване на фрактурите. При изписването му от болницата ищецът е имал и
дясно странна монопареза в обратно развитие. Вещото лице П. сочи, че травмите
са свързани с болки и страдания и неудобства при обслужването, като получените
телесни увреждания се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
При изслушване на заключението в
с.з. на 13.07.2019г. се установява, че обичайният начин на лечение е
стабилизация чрез обездвижване на врата с твърда яка. Получената монопареза
представлява засягане на коренчета на гръбначните прешлени. Намалена е
работоспособността на ищеца, който е физически работник-строител, като вещото
лице П. не може да посочи за какъв период ищецът ще бъде неработоспособен. Според
вещото лице не се препоръчва извършване на рехабилитация при такъв вид травми.
Допълва, че освен фрактура на шийните прешлени ищецът има и пневмоторакс-въздух
в гръдната кухина, поради което е направена торокоцинтеза.
БОС кредитира заключението по комплексната
експертиза, което е обстойно обосновано и е дало аргументиран отговор на всички
поставени от страните задачи. Ответникът е оспорил заключението в частта, в
която вещите лица са приели, че за микробуса не са предвидени фабрично предпазни
колани, като е поискал назначаване на допълнителна експертиза, която да направи
оглед на застрахованото МПС. Доказателственото искане е оставено от съда без
уважение с мотиви, че вещите лица изцяло са съобразили протоколът за оглед и
приложения към него снимков материал, който има характер на официален
свидетелстващ документи, неоспорен от
ответника. Освен това посоченото обстоятелство е установено безпротиворечиво и
от събраните по делото гласни
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено,
че водачът на застрахования при ответника автомобил, за който е
сключена застраховка гражданска отговорност, виновно е допуснал ПТП като
е извършил нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 и
чл.20, ал.1, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата
молба увреждания на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Не следва с
поведението си да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и да управлява и моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила – чл.5, ал.1, т.1
и ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид събраните в настоящето производство писмени и гласни доказателства – констативен протокол за
ПТП, показания на свид. С.Ф., както и изслушаното по делото заключение по комплексната
авто-техническата и медицинска експертиза, БОС приема за доказан по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че са доказани
всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и
сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктура в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 30 000
лева в полза на ищеца би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищеца са причинени няколко телесни увреждания - счупване на пети и шести
шиен прешлен, монопареза на дясната ръка, проведени
са три операции с поставяне на екстензия, имплант и извършена торакоцентраза по повод
пневмоторакс. Получените травми са придружени с интензивни болки и страдания и
неудобства при обслужването, като възстановителния процес е бил
по-продължителен от обичайното в рамките на 5-6 месеца. Съдът при определяне на
обезщетението отчете и трудоспособна възраст на ищеца - 36
г., в която загубата на работоспособност създава психически
и социален дискомфорт. След инцидента е нарушен нормалният ритъм на живот на пострадалия, който не може да полага тежък физически труд като строител
както преди.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца по следните съображения:
В процесния случай безспорно се доказва по делото, че ищецът е пътувал на задната седалка, като микробусът не е оборудван с фабричен колан на тази седалка.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за
съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, следва да бъде доказано по
категоричен начин, както наличието на обезопасителни колани в процесното МПС,
обстоятелство, което не се презумира, така и обстоятелството, че пострадалият
не е изпълнил задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за неимуществени вреди
и частично основателен, като в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
За горницата над посочения
размер до предявения размер от 80 000 лв. искът за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.429,
ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Според разпоредбата на чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.
429, ал. 2 и ал.
5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя.
В случая уведомяването
до ответника е със заявление, вх.№2066/08.07.2019г. от пострадалия, находящо се на стр.28 по
делото. Следователно лихвата за забава е дължима не от датата на деликта, а от 08.07.2019г., когато е уведомен
застрахователят. С оглед на това акцесорната претенция за лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди е неоснователна за периода от датата на
деликта 02.06.2019г. до 07.07.2019г. и следва
да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Ищецът е претендирал сумата от 4217,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение. По делото са представени доказателства за реално извършени разходи за
лечение, които са в причинна връзка с процесното ПТП, както следва: 1919лв. за
доплащане за имплант и предна шийна стабилизация, 1860лв. за закупуване на аниадхезионен гел, 35,70 лв. за
закупуване на шийна яка, тип „Филаделфия“ и 400 лева за ползване на болнично
легло от придружител. Посочените медицински разходи за
лечение и консумати са оправдани според вещото лице П. по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза.
Предвид това съдът намира, че претърпените от ищеца
имуществени вреди са доказани по своето основание и размер, като предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Върху главницата от 4217,70 лв. следва да бъде
присъдена законната лихва, така както е претендирана, считано
от датата на постановения отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение -
07.10.2019г. до окончателното плащане.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. П. В. сумата от 1955 лева
адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 721,03лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на исковете в размер на 1368,71 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
Г.М. Димитров№1, бл.0, вх.0, ет.0, ап.0, да заплати на С.П.Ч., ЕГН********** от
гр. Бургас, чрез адв. Панайот Велков-АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул.
Васил Априлов №18, ет.3, офис 6, сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 02.06.2019г., на път I-9, Е87, км.215, между гр. Поморие и гр. Ахелой, поради нарушаване на правилата на движение от
Ф.С.С., при управлението на микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, ДК ********, ведно със законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от 08.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 214,70 лева /четири
хиляди двеста и четиринадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от
07.10.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.П.Ч. за осъждане на „ЗАД Далл Богг Живот и
Здраве АД да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за разликата над уважените
до предявения размер от 80 000 лева, както и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за неимуществени
вреди, за периода от датата на деликта до 07.07.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД да заплати на адв. П.В. от БАК сумата от 1955 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.П.Ч. да заплати на Далл Богг
Живот и Здраве АД сумата от 721,03лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 1368,71 лева държавна такса за разглеждане на исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд, с изключение на частта, в която производството по делото е
прекратено, в която подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: