№ 2719
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110141994 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 235 от ГПК във връзка с Регламент (ЕО)
№ 861/2007 г. на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на
европейска процедура по искове с малък материален интерес.
Образувано е по съдебна поръчка чрез заявление Формуляр А по
Регламент (ЕО) № 861/2007 г. на Европейския Парламент и на Съвета за
създаване на европейска процедура по искове с малък материален интерес, с
който заявителят ЕърХелп Германия ГмбХ с, №HRB 196015 в Търговски
регистър в Германия твърди следното:
ПОЛ ШРОБИЛТГЕН трябвало да лети с полет на ответника 4322 от гр.
Париж за гр. София на 26.05.2023 г. с час на излитане 10:05 ч. и час на
пристигане 13:50 ч., съгласно резервация № UMMB6U, като полетът закъснял
с над 3 часа
Правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент ЕО/261/2004 г. пътниците
прехвърлили на ищеца с Цесия, което обуславя правния интерес на ищеца
като правоприемник от предявяването на настоящите искове. В заявлението –
формуляр А са наведени твърдения с доказателствена обезпеченост за
наличие на предпоставките, обуславящи възникването на спорното
материално право. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответника оспорва иска и твърди, че същият не е
доказан.
Софийски районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
1. Относно основателността на иска по чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета: За да възникне вземането на ищеца, трябва да
1
са налице следните факти: 1) наличие на валиден договор за въздушен превоз;
2) закъснение на полета с повече от 3 часа. Ако ответникът докаже наличието
на „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента, се
освобождава от отговорност.
2. Според практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. „а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004, при положение, че пътникът разполага с потвърдена
резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му
на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе
обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за
съответния полет.
В случая по делото са представени бордни карти на името на ПОЛ
ШРОБИЛТГЕН за полет 4322 от гр. Париж за гр. София на 26.05.2023 г. с час
на излитане 10:05 ч. и час на пристигане 13:50 ч., съгласно резервация №
UMMB6U, което само по себе си доказва наличието на валидно облигационно
правоотношение между ответната страна и цедента и установява, че
резервацията на пътника за процесния полет е потвърдена.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че полетът е закъснял над 3 часа.
3. Съдът намира възражението на ответника за наличие на извънредни
обстоятелства за закъснение на полета, а именно мъгла, за неоснователно.
3.1. Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от
Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество
или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол
(вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., WallentinHermann, C?
549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C?12/11, EU:
C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C?257/14, EU: C:
2015: 618, т. 36).
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не
е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната
на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно
изброяване на "извънредни обстоятелства". Това са обстоятелства свързани с
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач.
В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че
съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет, в определен ден, води до голямо
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един
или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
2
полети.
В Решение по дело С-549/07 „Friederike Wallentin-Hermann срещу
Alitalia - Linee Aeree Italiane“ е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли
да се квалифицират като "извънредни", по смисъла на чл. 5, § пар. 3 само ако
се отнасят до събитие, което, подобно на изброените в съображение 14 от
Регламента, не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол
поради своето естество или произход ( в този смисъл решения от 22 декември
2008 г., „Wallentin-Hermann“, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари
2013 г., „McDonagh“, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г.,
„van der Lans“, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност този, който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай
трябва да се установи, че обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати
чрез съобразени със ситуацията мерки. Става въпрос за мерки, които в
момента на настъпването на извънредните обстоятелства, отговарят биха
отговаряли на техническите и икономически условия, поносими за
съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., „Eglitis и
Ratnieks“, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика).
В този смисъл се приема, че превозвачът трябва да установи, че дори
ако използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства,
с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с
оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент) да избегне
извънредните обстоятелства, които могат да доведат до отмяната на полета
или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този
смисъл решения от 19 ноември 2009 г., „Sturgeon“ и др., C 402/07 и C 432/07,
EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., „Eglitis и Ratnieks“, C 294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
3.2. Според съда в конкретния случай мъглата на летище София- не
може да се приеме за извънредно обстоятелство.
Настоящият състав приема, че не е било налице извънредно
обстоятелство, което да не е могло да бъде избегнато при полагане на
необходимата грижа грижата на добрия търговец от превозвача и
предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите му и
реорганизация на полетите.
Това е така, тъй като въздушният превозвач обичайно експлоатира
самолетите при трудни и екстремни метеорологични условия, които не са
неприсъщи за работата му. При осъществяване на дейността си
авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се
проявяват при изпълнение на планираните полети, включително мъгла.
Според Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване
(ратифицирана от НС на Република България), както самолетите на ответното
3
дружество, така и операторите на летищата могат да получават, респ.
предоставят информация за метеорологичните условия по маршрута на
полетите /чл. 28/, с оглед необходимостта да се предпазят от инциденти,
излагащи на опасност сигурността на полетите.
Поради изложеното не може да бъде възприета тезата на ответника, че
лошите метеорологични условия във всички случаи са извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено и съобразено при
планиране на полета, ако беше положена дължимата от превозвача грижа.
В допълнение на гореизложеното, ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установи при условията на пълно и главно
доказване вида на метеорологичните условия, които са попречили на
извършването на полета.
Според практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на
чл. 5, ал. 3 от Регламента – решение по дело С – 294/10 /Еglitis – Ratnieks/ -
„чл. 5, пар. 3 от Регламент №261/2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91
следва да се тълкува в смисъл, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяването на последиците от извънредни
обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуално
настъпване на такива обстоятелства. Превозвачът трябва да предвиди
известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не следва да
се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е
принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент.
В случая, в периода между часът в който полетът е трябвало да се
осъществи до практическото му извършване, не се установява ответникът да е
положил каквото и да е усилие да ограничи времето на закъснение, в т.ч. и да
осигури друго въздухоплавателно средство, с което да осъществи полета. Не
са ангажирани доказателства, за това, че при полагане на усилия в насока
преодоляване извънредните обстоятелства и своевременното осъществяване
на курса превозвачът би претърпял „непоносими жертви“, с оглед капацитета
на предприятието си към дадения момент.
3.3 Не се доказа и пълна невъзможност за осигуряване на друг самолет
за осъществяване на полета, респ. че всички самолети на авиокомпанията да
са били заети с планирани полети, вкл. че не е имало свободни места, нито
други положени от авиопревозвача усилия в тази насока.
4. С тези съображения и доколкото не се доказа по делото да са налице
обстоятелства, водещи до ограничаването или изключването на
отговорността на ответника, съдът приема, че ответникът е допуснал виновно
неизпълнение на поетите към ищеца с процесния договор за въздушен превоз
задължения, и съдът приема за доказана по основание исковата претенция.
Съгласно чл. 7 т.1 б.“б“ от Регламента, дължимото обезщетение в случая
4
възлиза на сумата от 400 EUR , поради което претенцията на ищеца следва да
бъде уважена в предявения размер.
5. Ищецът доказа носителят на вземането за обезщетение му е цедирал
същото. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо-
400 евро, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва от 27.07.2023 г. Дължими са и сторените в производството
разноски в общ размер на 450 лв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, II ГО,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,т - клон България" КЧТ- клон България ДА ЗАПЛАТИ на ,
Германия на основание чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година /
Регламент (ЕО) 261/2004/ във връзка с Регламент (ЕО) № 861/2007 г. на
Европейския Парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура по
искове с малък материален интерес, сумата от 400 евро,, представляваща
обезщетение за закъснението на полет 4322 от гр. Париж за гр. София на
26.05.2023 г., съгласно резервация № UMMB6U, ведно със законната лихва от
депозираното заявление от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,т - клон България" КЧТ-
клон България ДА ЗАПЛАТИ на ,говски регистър, сумата в размер на 450
лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5