РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ардино, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Административно
наказателно дело № 20225110200056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 146/10.11.2022г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
/БД ИБР/ - Пловдив, с което на осн. чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/
е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за извършено
нарушение по чл. 48, ал.1,т. 11 от ЗВ.
Жалбоподателят „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр.
София моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно по съображения, че не е извършил
вмененото му нарушение. Сочи, че с разрешително № 31140118/ 08.08.2019г.
/стар № 1383/06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/,
последно изменено с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора
на БД ИБР, на жалбоподателя НЕК ЕАД е предоставено право на водовземане
на повърхностен воден обект - р. Арда, с цел на водовземането:
„Производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Бял извор“. Поради
това, че проверката за установяване на нарушението била извършена на
15.02.2022г. и е издаден констативен протокол № КЖ-005/15.02.2022 г.,
жалбоподателят оспорил констатациите в акта с аргумент, че монтирането на
измервателни устройства за измерване на екологичния отток е било свързано
с осигуряване на допълнителни финансови средства, които се залагали в
Инвестиционните програми на дружеството и предвиждането на разходи
трябвало да бъдат сериозно обосновано. С писмо изх.№ 535/22.10.2019 г.
дружеството – жалбоподател е отправило запитване до БД ИБР – Пловдив за
законово основание, въз основа на което ще се монтират устройствата за
измерване на екологичните водни количества и въпреки, че не бил получен
отговор, била доставена водоотчетна рейка за осигуряване техническа
възможност за измерване на екологичния отток след точката на водовземане и
1
съответствието му с размера на минималния допустимия отток и съгласно
изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ с доклад изх. 24-67-10/22.03.2022 г.
НЕК уведомил БД ИБР - Пловдив, че рейката ще бъде монтирана на
водохващането при настъпило маловодие. Сочи, че рейката била монтирана
на водохващането на 18.05.2022г., видно от Протокол за извършена работа,
като монтажът бил извършен в срока за подаване на възражение срещу
АУАН, въпреки че последното било изпратено на 17.05.2022г. Обосновава
наличие на маловажен случай и счита,че съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като сочи, че от съществено значение бил
фактът, че жалбоподателят изпълнил своите задължения, предвидени в
разрешителното за водоползване, с извършването на монтаж на водомерната
рейка в срока за подаване на възражение срещу АУАН. Сочи, че неправилно
наказващият орган приел, че не са налице условията за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, неотчитайки възраженията на НЕК за обективните причини, довели до
закъснението на монтирането на водомерната рейка и че нарушението не е
маловажно, като сочи, че на жалбоподателя не било налагано наказание за
извършване на нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ с влязло в сила
наказателно постановление и в резултат не били настъпили вредни
последици. Заявява допуснато съществено нарушение на административно-
производствените правила по издаване на НП и неспазване приложимите
материалноправни разпоредби, поради това, че наказващият орган не
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно, преди
произнасянето си да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. Твърди,
че Акт № 215/11.05.2019г. за установяване на административно нарушение,
въз основа на който било издадено атакуваното НП, бил незаконосъобразен,
тъй като актове следвало да се съставят от длъжностни лица, изрично
посочени в съответните нормативни актове или определени от
ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които било възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове. В случая,
актосъставителят не е бил законово легитимиран да го състави, тъй като не
попадало в кръга на лицата, посочени в нормативната уредба- чл.201,ал.1от
ЗВ и по административната преписка липсвали доказателства за надлежното
оправомощаване на В. С. П. - главен експерт - Дирекция „Контрол“,
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, да състави АУАН №
215/11.05.2019 г. Освен това, актът не бил съставен в присъствието на
свидетели,като вписаната в същия като свидетел Т. К. била длъжностно лице
при АНО и не била безпристрастен свидетел на констатираното нарушение, с
което се нарушавало и ограничавало правото на защита на жалбоподателя.
Твърди, че при издаването на НП наказващият орган не бил изпълнил и
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени възраженията и
събраните доказателства, което представлявало съществено процесуално
нарушение и въпреки формално извършената преценка, липсвало реално
разглеждане на възраженията, депозирани в срока по чл.44,ал. 1 от ЗАНН,
както и мотиви, обосноваващи отхвърлянето им. Счита и че процесното НП
било издадено извън нормативно предвидения за това месечен срок от
получаването на административната преписка, в нарушение на разпоредбата
на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН , като АУАН 215 бил подписан на 11.05.2022г., а НП
било издадено на 03.10.2022 г., т.е., повече от три месеца след законово
регламентирания срок в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Моли да бъде отменено
2
атакуваното НП, поради нарушение на процесуалните и материалноправни
разпоредби, както и прави евентуално искане за прилагане на института на
„маловажен случай“. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание чрез упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата по изложените
в нея съображения и моли съда да отмени атакуваното НП.
Ответникът по жалбата - директор на БД ИБР чрез упълномощен
юрисконсулт счита жалбата за неоснователна, за което излага подробни
съображения и моли съда да потвърди процесното НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по повод
оплакванията в жалбата, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
На 15.02.2022 г. длъжностни лица в дирекция „Контрол“ към БД ИБР,
оправомощени на осн. чл.201, ал.1 предл. второ от ЗВ със Заповед № РД-03-
310/09.12.2021г., издадена от директор на същата дирекция /л.56 от делото/ -
свидетелите В. П. и Т. К., извършили проверка на място на обект/фирма: ВЕЦ
„Бял извор“-р.Арда/ НЕК ЕАД, гр.София във връзка със спазване на
условията на разрешително за водовземане № 31140118 /стар №
1383/06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/, последно
продължено с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора на БД
ИБР, право на водовземане от ВЕЦ „Бял Извор“, изграден на р.Арда,
разположен в землището на с.Бял извор, общ.Ардино, обл.Кърджали,
стопанисван от жалбоподателя, при която след оглед на част от съоръженията
на ВЕЦ „Бял извор“ – водохващане на р.Арда, изградено на кота 502,80м.,
направили различни констатации за извършени нарушения по Закона за
водите, обективирани в Констативен протокол № КЖ-
005/2022г./15.02.2022г., една от които, за неосигурени технически условия за
измерване на екологичните водни количества /не се измерва екологичния
отток/, както на основната стена на дневния изравнител, така и на контра
стената, в нарушение условията в разрешителното за водовземане - т.2.2 от
Приложения към разрешително за водовземане № 31140118 от 08.08.2019г.
/Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора на БД ИБР/.В тази
връзка било констатирано,че екологичните водни количества след
водохващането на ВЕЦ „Бял извор“ се осигурявали чрез водните
количества,преминаващи през рибния проход и пропуски през съоръженията
на дневния изравнител /саваци и други/, както и прелели водни количества,
като общото екологично водно количество в реката след съоръжението не
можело да бъде определено. Констатациите относно липсата на технически
условия за измерване на екологичните водни количества и неизмерването на
екологичния отток, каквото условие било заложено в цитираното
разрешително за водовземане - т.2.2. от Условия за предоставяне на
информация от собствен мониторинг от Приложение към разрешително за
водовземане № 31140118 от 08.08.2019г. /Решение № РР-3617/08.08.2019г.,
издадено от Директора на БД ИБР/ препятствало според контролния орган
нормалното функциониране на речните екосистеми,тъй като не можело да се
измери минималното количество - екологичния отток, след водоземното
съоръжение /стената на язовира/, отклоняващо големи количества вода за
електропроизводство, чрез който екологичен отток се осигурявало
3
съществуването на речните екосистеми във водния обект, като количество на
оттока под минималното би могло да причини измиране на речните
екосистеми - риба, растителни видове и фауна. Задължение на титуляра на
разрешителното било осигуряване на необходимия минимален отток и при
минимални количества вода при маловодие, дори за сметка на
електропроизводството. В последните години нямало регистриран случай, в
който да не е осигурен минимален отток. В случая липсвали измервателни
устройства и на двете съществуващи стени. Бездействието на титуляра на
разрешителното за водовземане по Закона за водите, изразяващо се в
неосигуряване на технически условия за измерване на технологичния отток
след водовземането му и съответствието му с размера на минимално
допустимия отток е квалифицирано като нарушение на т.2.2 от Приложение
към Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
31140118/08.08.2019г.,а именно: „В срок до една година от влизане в сила на
настоящия административен акт,с цел да се осъществява непрекъснат
мониторинг на водните количества, да се осигурят технически условия за
измерване на екологичния отток след водовземането и съответствието му с
размера на минимално допустимият отток“, с което е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.48,ал.1 т.11 от ЗВ, съгласно която водоползвателите -
титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на този закон /Закон за водите -
бел.съда/ и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за
опазване на околната среда.
Предвид посоченото по-горе неизпълнение, произтичащо от Закона за
водите във връзка с издаденото разрешително, на титуляра на разрешителното
за водовземане, е съставен АУАН № 215/11.05.2022г., след изпратена покана
за съставяне и предявяване на акт за установяване на административно
нарушение, предявен на 11.05.2022г. на изрично упълномощен негов
представител /пълномощно № П-11/11.05.2022г. - л.50 от делото/, като в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от соченото
за нарушител лице за наличие на обективни причини за неизпълнение на
условието по т.2.2. от приложение към Разрешително за водовземане, а
именно, необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства,
заложени в Инвестиционните програми на дружеството и обосноваване на
разходите и поставяне на осигурената водоотчетна рейка при настъпило
маловодие.
С писмо, с вх. № ПО-02-251 /8/ 30.05.2022г. наказващият орган е
уведомен, че е монтирана рейка за измерване на екологичния отток.
Въз основа на съставения АУАН на 10.11.2022г. директорът на
БДИБР издал НП № 146 от същата дата за нарушение на правилото на чл. 48,
ал. 1 т.11 от Закона за водите, поради което на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, за
неизпълнение на задължение, произтичащо от Закона за водите във вр. с
издаденото разрешително,като в срок от една година от влизане в сила на
административния акт не са осигурени технически условия за измерване на
екологичния отток след водовземането /екологичният отток не се измерва/ и
преценяйки, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, наложил на жалбоподателя „Национална
електрическа компания“ ЕАД, гр.София административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева. В обжалваното наказателно
постановление са коментирани възраженията на жалбоподателя срещу
АУАН.
4
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства - издадения при проверката на място
констативен протокол от 15.02.2022г., с който е констатирано нарушението -
предмет на настоящия спор, свидетелските показания на свидетелите В. П. и
Т. К., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и съответстващи на писмената доказателствена съвкупност -
разрешително за водоползване и приложение към него, решения за
удължаване на срока на действие на същото, включително и от представените
от жалбоподателя писмени доказателства,установяващи монтиране на
техническо средство – стоманена водоотчетна рейка за измерване на
екологичния отток след водовземането след съставяне и връчване на
процесния АУАН.
С оглед горното, съдът намира жалбата за неоснователна.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че към
датата на извършване на проверката жалбоподателят в качеството му на
титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект от дата
08.08.2019г. не е осигурил технически условия за измерване на екологичния
отток след водовземането и същият не се измерва, каквото задължение му е
вменено съгласно едно от условията на разрешителното за водовземане, а
именно, т.2.2 от Приложението към разрешителното, в част „Условия за
предоставяне на информация от собствен мониторинг“, задължаващо
водоползвателя – „Национална електрическа копания“ ЕАД, гр.София в срок
от една година от влизане в сила на настоящия административен акт
/разрешително за водовземане – бел.съда/, с цел да се осъществява
непрекъснат мониторинг на водните количества да осигури технически
условия за измерване на екологичния отток след водовземането и
съответствието му с размера на минимално допустимия отток. По делото не е
спорно и че жалбоподателят осъществява дейността си по производство на
електроенергия посредствум ВЕЦ „Бял Извор“ въз основа на влязло в сила
решение № РР-3617 от 08.08.2019г., както и че техничество средство -
воодотчетна рейка е монтирано след констатиране на нарушението и
съставяне и връчване на акта за установяване на административно
нарушение, т.е., извън едногодишния срок от влизане в сила на решение №
РР-3617/08.08.2019г. за продължаване срока на действие на разрешително №
1383/06.01.2013г. за водовземане от повърхностен воден обект.
Неосигуряването на технически условия за измерване на екологичния
отток след водовземането по твърдение на жалбоподателя е по обективни
причини – монтирането на измервателни устройства за измерване на
екологичния отток е било свързано с осигуряване на допълнителни
финансови средства, които се залагали в Инвестиционните програми на
дружеството и предвиждането на разходи трябвало да бъде сериозно
обосновано. Съдът намира този довод за неоснователен, поради това, че
липсата на средства никога не е оневиняващо обстоятелство, още повече, че
дори вида на монтираното техническо средство не обосновава сериозен
разход. Т.е., не се установяват по делото в действителност обективни и
стоящи извън волята на сочения за нарушител причини за неизпълнение на
вмененото му задължение в издаденото разрешително. От друга страна,
неизпълнението на поставеното изискване препятства осъществяването на
непрекъснат мониторинг на водните количества, насочен за измерване на
екологичния отток след водовземането му с цел осигуряване на минимално
допустим отток и е предпоставка за възникване на застрашаващи околната
5
среда, в частност екосистемата, ситуации.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните
реквизити на ЗАНН. Съгласно чл.201,ал.2 предл.3 от ЗВ наказателните
постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите
или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на
басейновите дирекции. Безспорно се установи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено по повод извършване на деяние от жалбоподателя,
осъществяващо състава на чл.200,ал.1 т.2 от ЗВ, съгласно който се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. В случая бе установено,че
жалбоподателят се легитимира като титуляр на разрешение за водовземане
№31140118/08.08.2019г. /стар № 1383/06.01.2003г., продължено с Решение №
415/02.10.2008/, последно изменено с Решение № РР-3617/08.08.2019г.,
издадено от Директора на БД ИБР и в едногодишен срок от влизане в сила на
административно акт не е изпълнил своите задължения по т.2.2. от
Приложение към разрешително за водовземане за осигуряване на технически
условия за измерване на екологичния отток след водовземането и
съответствието му с размера на минимално допустимия отток. Така
извършеното правилно е квалифицирано като нарушение на материалното
правило на чл.48, ал.1 т.11 от ЗВ, съгласно което водоползвателите - титуляри
на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени
по реда на Закона за опазване на околната среда.
Или, безспорно на соченото за нарушител лице е било вменено
задължение, но същото не е съобразило поведението си с това посочено в
издаденото разрешително условие, с което е осъществило състава на чл.200,
ал.1 т.2 от ЗВ. Не се споделя възражението за неспазване разпоредбата на
чл.52,ал.4 от ЗАНН, съгласно която преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В
издаденото наказателно постановление е обективирана оценъчната дейност на
наказващия орган по посочените параметри, в това число са изложени
достатъчно мотиви по направените от жалбоподателя възражения по чл.44,
ал.1 от ЗАНН - кои приема и кои - не, поради което съдът намира
санкционният акт за обоснован. В тази връзка, чл.57,ал.1 от ЗАНН не съдържа
изискване като задължителен реквизит на НП да бъде включено обсъждането
на възражението.
Доводът за издаване на наказателното постановление извън месечния
срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН, доколкото липсват данни относно датата на
получаване на преписката от АНО, както и предвид, че посоченият
едномесечен срок е инструктивен, т.е., с изтичането му не се преклудира
правото на наказващия орган да издаде НП по аргумент от чл.34,ал.3 от
ЗАНН, следва да се приеме за неоснователен, именно, поради правото на
АНО в случая да издаде НП до 11.11.2022г.
На следващо място, възражението на жалбоподателя за неспазване на
6
нормата на чл.40,ал.1 от ЗАНН също не се споделя,предвид установеното по
делото,че АУАН е съставен в присъствието на св.Т. К., присъствала и при
установяване на нарушението, при което не е необходимо същият да се
съставя в присъствието и на други свидетели. Безпристрастността на
показанията на този свидетел не се поставя под съмнение от настоящия
състав, предвид необорването им с други гласни доказателства, както и
поради съответствието на обсъжданото доказателство с приобщените по
делото писмени такива.
Съдът намира и че извършеното не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28, б."а" от ЗАНН, какъвто довод се прави в жалбата и се
поддържа в съдебно заседание, тъй като установеното по несъмнен начин
нарушение не се отличава по степен на обществена опасност по-ниска от
обичайната за този вид нарушения. Същото е формално по вид, на просто
извършване и за съставомерността му не е необходимо възникването на
вредни последици. Наказващият орган правилно е приложил закона и е
наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция
в законовия минимум от 2000,00 лева, отчитайки обстоятелствата за
нарушението и нарушителя. В тази връзка, продължителността на
нарушението също изключва прилагане на горната разпоредба.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон.
Ето защо, издаденото наказателно постановление е законосъобразно,
не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на осн. чл.63д,ал.3 и ал.5 от ЗАНН в тежест
на жалбоподателя следва да се възложат претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.27е от НБПП, който съдът предвид проведеното единствено по делото
съдебно заседание с участие на упълномощен от АНО юрисконсулт, намира,
че следва да присъди в размер от 100,00 лв.
Ето защо и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 146 от 10.11.2022 г.
на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, р-н „Оборище“, ул.“Триадица“ № 8,
общ.Столична, обл.София, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършеното административно нарушение по чл. 48,
ал. 1 т.11 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, р-н „Оборище“,
ул.“Триадица“ № 8, общ.Столична, обл.София да заплати на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр.Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 35,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
8