Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 226
гр. Р., 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р.нски
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Светла Пеева
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
гр. дело №817 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Ищците М.Т.Р.,
И.Б.Я. и Р.Б.Я., последните двама, представлявани от тяхната майка и законен
представител Б.Я.Р., твърдят, че първата от тях е баба, а другите двама са
братя на Й.Б. Р., загинал при ПТП на 03.10.2015 г., на първокласен път I-5 Р. –
Б., в района на 43 км., между село В. и разклона на гр. Б., двете Р.нска област, по вина на М.Й.Р., който управлявал лек
автомобил „Б.“ с рег. № Р.. В резултат
на ПТП-то настъпила смъртта на Й.Б. Р.. По случая било образувано ДП и с влязла
в сила присъда по НОХД № 322/2016 г. по описа на РОС, БМ.Й.Р. бил признат за
виновен за настъпилото ПТП и причинената по непредпазливост смърт на Й.Б. Р. и
на същия било наложено наказание. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда
на Наказателния съд била задължителна за Гражданския съд, който разглеждал
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то, неговата
противоправност и виновността на дееца. За управлявания от М.Р.автомобил, към
момента на ПТП, имало сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника
ЗАД Б.със срок една година, считано от 14.11.2014г. до 14.11.2015г. По силата
на тази застраховка, застрахователят следвало да покрие отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Ищцата М.Т.Р.
била баба на починалото дете Й.. Тя изключително тежко преживявала
несвоевременната смърт на своя внук, който бил само на 11 години и в началото
на жизнения си път. Тя била лишена от най-хубавите моменти, които ѝ
предстояли да изживее с детето, да го гледа как расте, да му се радва и да бъде
с него до края на жизнения си път. Ищцата помагала в отглеждането на детето,
била изключително привързана към него и имала планове за бъдещето му.
Пострадалото дете било много лъчезарно, жизнерадостно и здраво и ищцата не
можела да приеме случилото се и да преодолее нелепата и несвоевременна загуба
на внука си, починал в толкова ранна детска възраст, неуспял да изживее най-хубавите
моменти от живота си. Мъката ѝ била огромна. Безвъзвратната загуба на
детето се отразявала изключително тежко на емоционалното и здравословното
ѝ състояние. Моралните ѝ страдания, претърпяната скръб от
безвъзвратната и несвоевременна загуба на малкия Й.в толкова ранна възраст били
огромни и неописуеми, и щели да я съпътстват през целия ѝ живот, тя
нямало да може да ги преодолее.
Ищците И.Я.
и Р.Я. били братя на загиналия Й., живеели заедно и били отглеждани заедно с
него. Те изключително тежко преживявали
несвоевременната смърт на своя брат, между тях съществувала силна емоционална
връзка, характеризираща се с привързаност и обич. Починалият техен брат бил
само на 11 години, в началото на съзнателния си житейски път, бил здраво и
жизнено дете, деен, енергичен и в добро здравословно състояние, поради което
мъката им била огромна и те не можели да забравят загиналия си брат.
Ищците
считат, че в резултат на смъртта на детето, са им причинени неудобства, болки и
страдания, които следвало да бъдат компенсирани съгласно чл. 226 от КЗ /отм./,
тъй като били от кръга на лицата, които имали право на иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка Гражданска
отговорност за причинените им имуществени и неимуществени вреди. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на М.Т.Р., И.Б.Я.
и Р.Б.Я., последните двама, представлявани от тяхната майка и законна
представителка Б.Я.Р. по 30 000 лева, представляващи частичен иск от 60 000
лева за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Й.Б. Р., законна лихва
върху всяка една сумите от датата на смъртта на детето – 03.10.2015 г. до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски, в това
число и адвокатски хонорар на
представлявалия ги по делото адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
В
законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в
който оспорва основателността на предявените искове, защото счита, че ищците не
попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, поради отсъствието на особена близост, която се
характеризира с по-висок интензитет от този на обикновените роднински връзки. Според ответника между починалото
лице и ищците са били налице обикновени отношения, които не водели до извода за
наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер. Оспорва
твърдението на ищцата М.Т.Р. да е живяла в едно домакинство с починалото лице и
да е полагала грижи за отглеждането му. Оспорва Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица № 43, тъй като според ответника той е изготвен от лице, за
което няма данни да е извършило оглед на произшествието. Оспорва механизма на
ПТП-то и наличието на вина на водача БМ.Й.Р., тъй като с исковата молба не се
представяли доказателства за негово виновно поведение. Оспорва вида и характера
на уврежданията във връзка с ПТП-то, както и причинно-следствената връзка между
деликта и претърпените неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване
от страна на починалото лице, което е пътувало в автомобила без поставен обезопасителен колан, което представлява нарушение на Глава
Втора, Раздел XXV от ЗДвП. Оспорва предявените искове по размер като твърди, че
същите са прекомерно завишени и не отговарят на реално претърпените от ищците
неимуществени вреди. Счита, че законна лихва върху обезщетението не се дължи от
датата на деликта – 03.10.2015г., тъй като била приложима нормата по чл. 497 от
Кодекса за застраховането, в която изрично е посочено точно от кой момент
застрахователят дължи лихва. Прави възражение за погасяване по давност на
лихвата във връзка с прилагането на нормата по чл.111 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищците М.Р., И.Я. и Р.Я. са: първата от тях - баба, а
другите двама – братя на пострадалия при процесното
ПТП Й.Б. Р..
Не е
спорно, че към момента на произшествието е бил налице валиден застрахователен
договор между водача на автомобила, причинил пътнотранспортното произшествие и
ответния застраховател ЗАД Б., за което била издадена застрахователна полица № 03114002795617/14.11.2014
г. с начална дата на покритие 14.11.2014 г. и крайна дата – 14.11.2015 г.
Съдът
намира за безспорно и това, че е налице влязла в сила присъда № 34/27.06.2016г.
по НОХД № 322/2016 г. по описа на Р.нския окръжен
съд, с която БМ.Й.Р. е признат за виновен за това, че на 03.10.2015год. на
първокласен път I-5 /Р.-Б./ в района на км 43, между с. В., обл.
Р. и разклона за гр. Б., обл.Р. при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил *****” с рег. № Р., нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Й.Б. Р. - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В
подкрепа на твърденията на ищците по делото са разпитани свидетелите П.Б.П. и С.Р.А..
Св. П. – съсед на ищците, изнася данни, че починалият Й.живеел заедно с
баба си, майка си и с братята си. Бащата на Й.- В.Р., към момента
на катастрофата бил в затвора. Ищцата М.Р. ходела за месец в чужбина, а през
останалото време живеела в гр. Б.. Отношенията на бабата към внуците ѝ
били добри, грижела се за тях. Й.играел с братята си И. и Р., грижел за тях и
им помагал. Свидетелят твърди, че когато Й.загинал, баба му била в България,
отишла и на погребението. Към настоящия момент бабата не била преодоляла
скръбта си по Й., разстройвала се когато види снимката му и ходела редовно на
гроба му. И. и Р. също трудно понесли загубата на брат си и се натъжавали
когато видят негови дрехи. Според свидетеля бабата работела, но не знаел къде и
се издържала от пенсията си.
Св. А. –
приятелка на майката и бабата на починалото момче, изнася данни, че по време на
инцидента ищцата М.Р. е била в Г., където ходела за кратко да работи, а повечето
време била в България. Р. се прибрала на следващия ден след погребението на
детето. Същата приела зле смъртта на внука си, тъй като се грижела за децата и им
била повече от майка. Ищцата била в близки отношения с починалия Й., разбирали
се и се обичали. Същата се променила, след смъртта на детето, затворила се, не
говорела с хората. Към настоящия момент М.Р. работела в Г. – грижела се за
възрастна жена. Според А. от 2014 до 2015 година ищцата била в Г. Ходела
сезонно на работа там, но било възможно да е работила и друго. Свидетелката
твърди, че починалото дете помагало в грижите за по-малките си братя. И. и Р.
носели дрехите на Й.и си спомняли за него и въпреки, че били малки, когато
починал брат им, те разбирали всичко и не понесли смъртта му добре.
Според заключението на вещите лица по
назначената комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, процесният лек автомобил е бил фабрично оборудван с триточкови
предпазни колани за всички места в купето. От данните по делото експертите правят извод, че починалият Й.Р. не е
използвал предпазен колан. Действието на обезопасителния
колан с изправен блокиращ механизъм е да задържи тялото на пътника от
преместване напред – поясната част на колана задържа
долната част на тялото от преместване напред, а диагоналната му част задържа
горната част на тялото от преместване напред и по този начин се намалява
възможността за удари на тялото на пътника в детайли на купето на автомобила
пред пътника или шофьора. Поставеният предпазен колан не изключва камшичен удар в областта на шията, нито травми от
деформации на купето, променящи неговата геометрия. Също така коланът предпазва
от изпадане на тялото от автомобила. Според експертите не е възможно Р. да
получи същите увреждания, ако е бил с предпазен колан. Тъй като няма обективни
критерии, от които да се определи дали уврежданията биха били повече или
по-малко, отчитайки скоростта на движение, импулсните сили действащи върху
тялото, деформациите по автомобила, не може да се изключи настъпване на летален
изход при поставен колан. От данните по делото вещите лица определят, че
пострадалият е пътувал на задната седалка вляво, а най-голяма е била дълбочината
на деформацията в областта на задната лява седалка. Нормално функциониращ
предпазен колан не позволява достигане на тялото до елементи на купето пред
пътника и шофьора и изключва удари в тях при липса деформации по тези елементи.
При странични движения на тялото коланът не изключва възможността за контакт на
тялото с детайли от купето на автомобила. Затова в конкретния случай ако детето
е било с поставен колан, не може да се изключи получаване на травми, водещи до
летален изход.
В
съдебно заседание експертите уточняват, че предвид липсата на аербег на задните седалки, високата скорост и деформацията
на автомобила от страната, на която се е возило детето, биха довели във всички
случаи до летален изход, дори и детето да беше с предпазен колан, но това би
могло да се установи категорично при провеждане на следствен експеримент. Увреждането
на гръбначния стълб и пистата на навлизане на гръбначния стълб в черепа, дават
основание да се приеме, че шийната травмата се дължи
на камшичния удар, а не от удар на главата в горния
капак на автомобила.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира предявения иск за неоснователен.
На основание чл. 226 КЗ /отм./ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
В това
производство от значение за изхода на спора са както наличието или отсъствието
на материалните предпоставки по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./, така и тези по чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД. Затова за да се уважи претенцията за обезщетение
на претърпените неимуществени вреди, ищецът следва пълно и главно да установи,
че е налице противоправно действие или бездействие от страна на застрахованото
лице, че е налице подлежаща на репариране вреда за ищеца и че е налице
причинно-следствена връзка между деликта и вредата.
По
отношение извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
съдът съобразява влязлата в сила присъда № 34/27.06.2016г. по НОХД № 322/2016
г. по описа на Р.нския окръжен съд, която присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието, на основание чл. 300 от ГПК. На основание чл. 413, ал. 1 от НПК тя се
явява задължителна и за застрахователя – страна по сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с това, неоснователни се
явяват възраженията на ответника, с които се оспорват механизма на
пътнотранспортното произшествие, наличието на вина на водача на процесното МПС,
вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване с оглед на това, че при настъпване на
ПТП пострадалото дете се е возело на задната седалка без поставен предпазен
колан. От ангажираните специални знания на вещите лица се установява, че
леталният изход би настъпил с или без ползване на обезопасителен
колан от починалия. Коланът предпазва тялото от удари отпред и отзад, но няма
действие по отношение на страничните удари, а при процесното ПТП най-голяма е
била деформацията в областта на задната лява седалка, където се возело
пострадалото дете. По изложените съображения, възражението на застрахователя се
явява неоснователно.
Относно
възраженията на ответното дружество по отношение на лихвите, съдът счита, че в
хипотезата на непозволено увреждане, настъпило при действието на отменения КЗ, началният
момент на обезщетението за забава се извежда от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на
настъпилото увреждане. В областта на задължителната застраховка Гражданска
отговорност застрахователят следва да обезщети реално претърпените вреди от
третото лице, в т. ч. и законната мораторна лихва. Ето защо са несъстоятелни
доводите на ответното дружество, че няма как да бъдат претендирани лихви от
датата на смъртта на пострадалия. Съгласно практиката на ВКС и съдилищата в
страната, вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента
се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" от ЗЗД,
считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за
обезщетение за непозволено увреждане. Следователно искът за лихва за периода от
03.10.2015 г. до 27.11.2016 г. е погасен по давност.
За да
имат право на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищците следва
да докажат, че са от кръга на лицата, имащи право да получат такова във връзка
със смъртта на Й.Р.. Този кръг е определен с Постановление № 4 от 25. V. 1961
г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд. Тези
постановления имат задължителна сила и не са загубили действието си, доколкото
и до настоящия момент няма нормативен акт, в който да са посочени лицата, имащи
право на обезщетение за вреди от причинена смърт. Първото Постановление
легитимира най-близките роднини на починалия с правото да получат обезщетение
във връзка със смъртта му, като изчерпателно ги изброява – низходящите,
възходящите и съпругът. С второто се допълва т. 2 от раздел ІІІ на
Постановление 4/61 г. като се признава правото на обезщетение и на други лица,
които са имали с пострадалия отношения „сходни с отношенията между роднините,
които вече бяха посочени”. В постановлението се разглеждат две основни хипотези
– отношенията между съжителстващи на съпружески начала, и тези между
отглеждано, но неосиновено дете и
отглеждащия го. В същата материя е постановено и задължителното за
съдилищата ППВС № 2/1984 г., в което
еднозначно се установява, че най-близките роднини по права линия по см. на ППВС
№ 4/1961 г. възходящи са родителите, а низходящи - децата.
Съгласно
приетото в т.1 от ТР №1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които
търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В
конкретния случай ищците, като баба, съответно братя на Й.Р., не са изключени
от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при
доказана особено близка връзка с починалия.
В
настоящото производство не се доказаха твърдените в исковата молба душевни мъки
и страдания. От доказателствата по делото става ясно, че ищцата М.Р. – баба на
починалото дете, от години живее в Г., съответно не е живяла в едно домакинство
и не е полагала грижа за внуците си. Не помни дори кога е родено починалото
дете, което се установява от представения по делото препис от протокол по друго
дело за обезщетение на вредите, претърпени от смъртта на Й.. Показанията на
свидетелите П.П. и С.А., установяват, че Р. често е
отсъствала, тъй като от години работи сезонно в Г.. Не е присъствала и на
погребението на починалия. Показанията на свидетелите относно времето, през
което бабата се е връщала в България и е имала възможност да полага грижи и да
изгради „трайна и дълбока емоционална връзка“ са противоречиви и не доказват
създаването на такава връзка.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че починалото
дете е живеело в едно домакинство и помагало в грижите за по-малките си братя. В същото време обаче не се установи относимото към настоящия спор обстоятелство – малолетните
деца да са претърпели продължителни болки и страдания от смъртта на брат си,
„надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка“, съгласно мотивите на ТР 1/2016 г. Обичайно е братя да живеят
в едно домакинство и да израстват заедно. Преживяванията на И.Я. и Р.Я., далеч
не могат да се определят като болки и страдания с интензитет, надхвърлящ по
интензитет и страдание нормално присъщите на съответната родствена връзка. Те
са били в ранна детска възраст към момента на смъртта на детето Й.и събраните
по делото доказателства не установяват помежду им да е била изградена
изключително близка емоционална връзка,
различна от обичайната. Показанията на разпитаните свидетели в тази насока са
твърде оскъдни и не доказват съществуването на особена близост между децата и отражението
на загубата на брат им върху живота и психиката им. Съдът намира, че предявените
искове се явяват недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изхода на спора
върху ищците следва да се възложат направените от ответника разноски по делото
за експертизи, както и за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни частичните искове на М.Т.Р.
*** с ЕГН **********, И.Б.Я. *** с ЕГН ********** и Р.Б.Я. *** с
ЕГН **********, последните двама, представлявани от тяхната майка и законен
представител Б.Я.Р. *** с ЕГН **********, против ЗАД Б.със седалище и
адрес на управление гр. С.с ЕИК *****, представлявано от Н.Ч.и И.Г., за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за всеки от тях от общо дължимите по 60000лв., за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на Й.Б. Р. – внук на първия ищец и
брат на другите двама, вследствие ПТП,
настъпило на 03.10.2015 г., на първокласен път I-5 Р. – Б., в района на 43 км.,
между село В. и разклона на гр. Б., Р.нска област, по
вина на БМ.Й.Р., който управлявал лек автомобил
„Б.“ с рег. № Р., ведно със
законната лихва от 03.10.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Т.Р. с ЕГН **********, И.Б.Я. с ЕГН **********
и Р.Б.Я. с ЕГН **********, последните двама, представлявани от тяхната майка и
законен представител Б.Я.Р. с ЕГН **********, да заплатят на ЗАД Б.с ЕИК *****,
сумата 500 лв. разноски за експертизи и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: