Номер 121927.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100501791 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 1503/19.03.2020 год., постановено по гр.
дело № 17116/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът Д. Г. С. , ЕГН********** от гр. Варна, не дължи на ответника
„Енерго – Про продажби” АД, ЕИК103533691, със седалище гр. Варна сумата от 11 693, 98
лева – стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел. енергия за
периода 06.11.2017г. – 05.11.2018г. за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Силистра“ №1, с
абонатен № ********** и клиентски №**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 11 693, 98
лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено
при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При
извършена на 05.11.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след
„прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 61 509 кВтч
ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени
при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е
установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно
доставена до обекта на ищеца електрическа енергия от 61 509 кВтч, чиято стойност
последният дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
1
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д.Г.С. от
гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
От ищеца Д.Г.С. от гр. Варна е подадена частна жалба против Определение №
7419/12.06.2020 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без
уважение молбата на Д.С. за изменение на решението № 1503/19.03.2020 год., постановено
по гр. дело № 17116/2019 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и за
присъждане в пълен размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството в първата инстанция.
Наведени са оплаквания, че определението е неправилно. Неправилен е изводът на
съда, че заплатеното от ищеца за първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на
900 лева (надвишаващо с 20 лева установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер) е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал .5 ГПК и не съответства на
фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния му представител
работа. Не е отчетено, че уговореният и заплатен от насрещната страна адвокатско хонорар
за същото дело, който ответникът е претендирал при благоприятен за него изход от делото, е
в двукратно по – висок размер.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което
молбата му по чл. 248 ГПК да бъде уважена, като се измени първоинстанционното решение
в частта му за разноските и в негова полза бъде присъден пълния размер на заплатеното в
първата инстанция адвокатско възнаграждение. Претендира и присъждане на разноски за
частното производство.
В писмен отговор насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна (ответник
по иска) оспорва частната жалба, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без
уважение. Претендира присъждане на разноски за производството по частната жалба.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Д. Г. С. навежда следните твърдения: Потребител е на
ел. енергия за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. Силистра № 1, с аб. № **********,
доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при
общи условия договор за продажба на електроенергия. През месец октомври 2019 год. бил
уведомен, че дължи на ответното дружество сумата от 11 693, 98 лева по фактура №
**********/09.10.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за
периода 06.11.2017 год. – 05.11.2018 год. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй
като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и
поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни
количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 11693, 98 лева по фактура № **********/09.10.2019 год., съставляваща стойност
на начислено количество ел. енергия за периода 06.11.2017 год. – 05.11.2018 год. за обект на
потребление с абонатен № **********, находящ се в гр. Добрич, ул. Силистра № 1.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са
2
в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който
дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки
непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ се
в гр. Добрич, ул. Силистра № 1. На 05.11.2018 год. е извършена техническа проверка на
електромера, измерващ доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия, при която
са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел. енергия от 61509 кВтч в
отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия
от 61509 кВтч е било потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът
е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена намеса в тарифната схема
на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 61509 кВтч по тарифа 1.8.3, която не
е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 61509 кВтч е
остойностено с фактура № **********/09.10.2019 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 50
ПИКЕЕ (отм.), вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 28-29 от делото на РС-Варна констативен протокол №
1202487/05.11.2018 год. на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0314
0071 2296, монтиран на обекта на ищеца в гр. Добрич, ул. Силистра № 1, с аб. №
**********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4880 кВтч;
1.8.2 – 13856 кВтч; 1.8.3 – 61509 кВтч и 1.8.4 – 000000 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 507295 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
присъствието на съпругата на ищеца и на един от пълнолетните му синове (съгласно
справкта от НБД „Население“ на л. 16 от делото на РС-Варна) , подписали протокола без
забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 2283/01.10.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 61509 кВтч. Според метрологичната
експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 61509 кВтч за периода 06.11.2017
год. – 05.11.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с
№ **********/09.10.2019 год. за сумата от 11693, 98 лева.
От констативен протокол № 12108397/20.01.2015 год. (л. 60 от делото на РС-Варна) е
видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабричен номер
1115 0314 0071 2296. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера
при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3. Отразени са само показанията по регистри
1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.
3
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
електромерът с фабр. № 1115 0314 0071 2296, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен
тип; произведен е през 2014 год. и през същата година е преминал метрологична проверка.
Към датата на проверката на 21.11.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането
на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна
(1.8.2). Процесният електромер тип М 02 „Carat Digitron“ – България е произведен с
фабрични настройки да отчита по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2.
Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в
тарифната му схема. Според заключението, цялата потребена от обекта на ищеца ел. енергия
е измерена от електромера с фабр. № 1115 0314 0071 2296, но показанията от 61509 кВтч,
записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното
вмешателство и не са регистрирани при периодичните месечни отчети. Процесното
количество ел. енергия от 61509 кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е преминало през измервателната система на електромера, поради което и
то е доставено до обекта и съответно е потребено. Съдейки по количеството ел. енергия,
натрупано в регистър 1.8.3 – 61509 кВтч, може да се предположи, че това количество ел.
енергия е потребено за период по голям от една година.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на
КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на
извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 05.11.2018 год. не са
част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т.
е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до
обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право,
тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на
РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1,
т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни
количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката
на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация,
изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател
(хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия
и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ),
надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
4
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 61509 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0314 0071
2296 на обекта на ищеца на дата 20.01.2015 год. отчетен регистър 1.8.3 е били с нулеви
показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет
регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от
обекта на абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то сочи, че
процесното количество ел. енергия от 61509 кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е
активиран за търговски отчет, е преминало през измервателната система на електромера,
поради което и то е доставено до обекта и съответно е потребено. По същността си това е
предположение. Без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия
монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение –
Север“ АД-Варна или в протокол от първичната метрологична проверка преди пускането на
електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е
необоснован.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетен
регистър 1.8.3 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при
монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т.
нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и
от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както това е сторено при
монтажа на новия електромер с фабр. № 1127 0218 0400 6443 на мястото на процесния на
дата 05.11.2018 год., на който са отразени и показанията на регистър 15.8.0 – т. нар. сумарен
регистър), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивирания за
търговски отчет регистър (1.8.3) от 60509 кВтч е действително доставена от доставчика и
потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 11 693, 98 лева, съставляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 06.11.2017 год. – 05.11.2018 год. за обект на потребление
с аб. № **********, находящ се в гр. Добрич, ул. Силистра № 1, за която сума ответното
дружество е издало фактура с № **********/09.10.2019 год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу Определение № 7419/12.06.2020 год., постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Д.С. за изменение
на решението № 1503/19.03.2020 год., постановено по гр. дело № 17116/2019 год. по описа
на РС-Варна в частта му за разноските, съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна, като съображенията за това са следните:
В първата инстанция ответникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е в размер на 900 лева.
Първоинстанционният съд е приел възражението за основателно. Счел е, че уговореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и
5
правна сложност на делото и го е намалил до установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба №
1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 880, 82 лева.
Определението е неправилно. Неправилно е прието, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 900 лева е прекомерно. Ответникът, който е отправил
възражението за прекомерност, е оценил високо фактическата и правна сложност на делото
и е уговорил и заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в
размер на 2112 лева с вкл. ДДС (1760 лева без ДДС). В случая фактическата и правна
сложност на делото е еднаква и за двете страни. След като страната, която е направила
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение положение, е уговорила и заплатила адвокатско възнаграждение на
процесуалния си представител в по-висок размер от уговорения и заплатения от насрещната
страна (в случая повече от два пъти), то и възражението и за прекомерност по чл. 78, ал. 5
́
ГПК следва да се приеме за неоснователно, тъй като по същността си подобно възражение е
злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че определението е неправилно, същото следва да
бъде отменено и да се постанови друго, с което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК да се
уважи, като се измени първоинстанционното решение в частта му за разноските и на ищеца
се присъди и сумата от 19, 18 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за производството в първата инстанция.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника и ответник по частната жалба не
се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна и частен жалбоподател
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер
на 1015 лева, от които: 900 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; 15
лева – внесена държавна такса за частната жалба и 100 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за производството по частната жалба.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 900 лева за въззивното производство е неоснователно, доколкото
заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (2112 лева)
надвишава повече от два пъти заплатеното от въззиваемия.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1503/19.03.2020 год., постановено по гр. дело №
17116/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът Д. Г. С. , ЕГН********** от гр. Варна, не дължи на ответника „Енерго
– Про продажби” АД, ЕИК103533691, със седалище гр. Варна сумата от 11 693, 98 лева –
стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел. енергия за периода
06.11.2017г. – 05.11.2018г. за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Силистра“ №1, с абонатен
№ ********** и клиентски №**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК;
ОТМЕНЯ Определение № 7419/12.06.2020 год. постановено по гр. дело № 17116/2019
год. по описа на РС-Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1503/19.03.2020 год., постановено по гр. дело № 17116/2019
год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските като
6
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
Д. Г. С. , ЕГН********** от гр. Варна, КВ. Чайка, бл. 18, вх. А, ап. 3 и сумата от 19, 18 лева
(деветнадесет лева и 18 ст.) – разноски за производството в първата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
Д. Г. С. , ЕГН********** от гр. Варна, КВ. Чайка, бл. 18, вх. А, ап. 3 сумата от 1015 лева
(хиляда и петнадесет лева) – разноски за настоящата инстанция, от които: 900 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; 15 лева – внесена държавна такса за
частната жалба и 100 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за
производството по частната жалба.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7