№ 172
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110215216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министреството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба от КР. АНТ. Г., ЕГН **********, постоянен адрес с. *******,
ул. „************“ № 2, чрез адв. Х.К. от САК, срещу заповед за задържане за срок до 24
часа рег. № 226зз-2583/26.09.2021 г., издадена от С.И. М., старши полицай в група „Охрана
на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е материално незаконосъобразна и
издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за
отмяната й и присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски.
За проведеното на 06.12.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят Г. се явява лично и с адв. К., а ответникът не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от юрк. В. с искане
атакуваната заповед да бъде потвърдена и в полза на СДВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните
от страна на жалбоподатателя разноски.
В дадения ход по същество адв. К. моли жалбата да бъде уважена по изложените
съображения. Прави искане за присъждане на разноски. Жалбоподателят поддържа
изложеното от него.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
прие за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят КР. АНТ. Г. живее заедно със семейството си в къща, находяща се на
адрес с. *******, ул. „************“ № 2. На същия административен адрес, представляващ
двор с две отделни къщи, в другата къща, живеят леля му С. Г. П., и баба му.
В следобедните часове на 26.09.2021 г. между Г. и С. П. възникнало пререкание
относно стелаж, който П. била изнесла от мазето, прилежащо към къщата, обитавана от Г.,
1
родителите и сестра му, като жалбоподателят настоявал П. да върне стелажа, като в
противен случай я предупредил, че ще вземе друг стелаж, находящ се в ползвания от нея
гараж.
По повод спора П. подала сигнал на тел. 112, и на място бил изпратен АП-460 при 02
РУ-СДВР в състав С.И. М. и К.К.И., старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР. Полицейските служители съставили
спрямо Г. и П. протоколи за предупреждение на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и
продължили по маршрута си.
По-късно същия ден, малко преди 21:00 ч., в 02 РУ-СДВР постъпил нов сигнал от С. П.
относно продължаващи неправомерни действия от страна на племенника й К.Г., при което
АП-460 в състав старши полицаи Силвия М. и К.И. отново посетили адрес с. *******, ул.
„************“ № 2. В същото време жалбоподателят вечерял със семейството си. Сестра
му, която се прибирала, му съобщила, че пред дома им го чакат полицейски служители. Г.
излязъл да провери, при което полицейските служители го поканили да се качи в
полицейския автомобил и го отвели в сградата на 02 РУ-СДВР, където в 21:00 ч. на
26.09.2021 г. ответникът С.И. М., на длъжност старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, съставила оспорваната
заповед за задържане рег. № 226зз-2583/26.09.2021 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2
ЗМВР КР. АНТ. Г. бил задържан за срок до 24 часа. Като фактическо основание за издаване
на заповедта М. посочила, че Г. не изпълнява полицейско разпореждане, с което съзнателно
й пречи да изпълнява служебните си задължения. Заповедта била връчена на лицето-
адресат, което се удостоверява посредством положения от негова страна подпис. Извършен
бил обиск на Г. и били разяснени правата му, произтичащи от задържането, след което бил
задържан в поделението за задържане на 02 РУ-СДВР.
В 21:15 ч. на 26.09.2021 г. в 02 РУ-СДВР било прието и писмено заявление от С. Г. П.
относно отправени й от страна на Г. заплахи и психически тормоз.
Около 08:30 ч. на следващия ден - 27.09.2021 г., от Г. било снето писмено сведение и
му било издадено разпореждане на основание чл. 64 ЗМВР да спазва законите на Република
България, да не нарушава обществения ред и при възникване на спорни въпроси с трети
лица, да ги решава по законоустановения ред. Освободен бил в 09:10 ч. на същия ден. Други
процесуално-следствени действия с участието на жалбоподателя в срока на задържането му
не били извършени.
С постановление на прокурор при СРП от 11.10.2021 г., изх. № 39232/12.10.2021 г., на
Началника на 02 РУ-СДВР било възложено да организира предварителна проверка по
образуваната преписка.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, които
прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Посредством проведения разпит на жалбоподателя Г. се установяват поводът и
хронологията на възникналия с леля му С. П. конфликт, първоначалното посещение на
полицейските служители на адреса им и съставянето на протоколи по реда на чл. 65 ЗМВР,
както и се изясняват обстоятелствата по последващото му отвеждане в 02 РУ-СДВР и
издаването на заповедта за задържането му. Съдът се довери на депозираното от Г.,
независимо от процесуалното му качество на страна в производството, доколкото
изложените от него факти в пълна степен кореспондират с информацията, изводима от
приобщените по делото писмени доказателствени източници - 2 броя протоколи по реда на
чл. 65 ЗМВР, писмени обяснения, снети от Г. и С. П., докладна записка от ответника М. до
Началника на 02 РУ-СДВР, заявление от С. Г. П. до Началника на 02 Р-СДВР. Въз основа
последните се изясняват и обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане
и осъществените спрямо Г. действия за времето на задържането.
2
Компетентността на органа, издал заповедта, се установява от представеното
удостоверение за компетентност № 513р-103601/30.11.2021 г., от което е видно, че към
момента на издаване на заповедта Силвия М. е заемала длъжността старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ-СДВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
По отношение процесуалната й заканосъобразност съдът констатира, че е издадена в
законоустановената писмена форма и от компетентен орган, като са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, правното основание за задържането -
чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР, правото му да обжалва
пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане, в които части заповедта
отговаря на законоустановените реквизити.
Като фактическо основание за задържането обаче е цитирано бланкетно, че Г. не
изпълнява полицейско разпореждане, с което съзнателно пречи на полицейски орган за
изпълнява служебните си задължения, без да се посочват конкретни негови действия, с
които да не е изпълнил полицейско разпореждане и да е възпрепятствал полицейския орган
при изпълнението на задълженията му. Предвид това според настоящия съдебен състав при
издаването на процесната заповед е допуснато съществено процесуално нарушение,
накърнило правото на защита, доколкото жалбоподателят е бил лишен от възможността да
научи и разбере основанията за задържането си.
За да бъде процесуално законосъобразна атакуваната заповед, полицейският орган е
следвало да посочи конкретни фактически действия на Г., обуславящи издаването на заповед
за задържане за срок от 24 часа в приложената законова хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически
основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват
каквито и да било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни,
сочещи, че Г., след надлежно предупреждение, съзнателно е пречил на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба, при което заповедта подлежи на отмяна като издадена
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Релевираните от адв. К.
доводи в съответната насока са основателни и съдът ги възприе изцяло.
Наред с това, атакуваната заповед не е съобразена и с изискванията на материалния
закон, което се явява второ самостоятелно основание за отмяната й.
Задържането за срок от 24 часа на основание чл. 72 ЗМВР представлява принудителна
административна мярка, и като такава, налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл.
72 ЗМВР би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая обаче,
приложената ПАМ, на първо място се явява фактически необоснована, доколкото от
доказателствата по делото не се установи Г. да е реализирал поведение, с което да не е
изпълнил полицейско разпореждане и съзнателно да е пречил на полицейските органи да
изпълняват служебните си задължения, и освен това, от гледна точка наличието на
материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е и несъответна на целта на
закона. Нарушен в случая е един от основните принципи на административния процес,
регламентиран в разпоредбата на чл. 6 АПК, а именно принципът за съразмерност при
3
упражняването на административните правомощия, доколкото не се доказа, че за
изпълнение на конкретни полицейски правомощия е било необходимо и оправдано
налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“, при
положение, че Г. е оказал съдействие на полицейските служители, както и по отношение на
него не са били извършвани каквито и да било процесуално-следствени действия в срока на
задържането, които да са го налагали.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа
за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, и да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по
делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона
цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
При това, с оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав прие, че
задържането на К.Г. за срок до 24 часа не е съобразено с целта на закона - отменително
основание по чл. 146, т. 5 АПК, доколкото правата и законните му интереси се явяват
засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която е бил
издаден административният акт. Поради това атакуваната заповед е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Депозираната жалба е основателна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК жалбоподателят
има право на разноски. Правото е своевременно упражнено от процесуалния му
представител, който е направил искане за присъждането им. Доказаните разноски пред
настоящата съдебна инстанция са в размер на 410 /четиристотин и десет/ лв. - заплатено
възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат в рамките на производството, в
размер на 400 лв., и 10 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на делото.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съответен на определения в чл. 8,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимално предвиден размер
от 400 лв., при което СДВР следва да заплати на жалбоподателя обща сума в размер на 410
/четиристотин и десет/ лв. направени по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане за срок до 24 часа рег. № 226зз-2583/26.09.2021 г.,
издадена от С.И. М., старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР спрямо КР. АНТ. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на КР.
АНТ. Г., ЕГН ********** сума в размер на 410 /четиристотин и десет/ лв., представляващи
направени в производството пред настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя Г., адв. К. и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4