Решение по дело №688/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 12/02.02.2023 г., постановено по АНД № 1/2023 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърден електронен фиш сер. К № 6147894 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърдения с него електронен фиш. Оспорва съставомерността на вмененото му нарушение. Счита, че не са разгледани възраженията му относно приложението на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация - ОДМВР Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 02.06.2022 г., в 18:38 ч., на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход гр.Айтос, управлява МПС с рег. № СВ 7195 НМ, със скорост 63 км/ч, при ограничение на скоростта извън населено място – 50 км/ч, въведено с пътен знак В26. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и заснето със стационарна система за видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност.

Не се споделят твърденията на касатора за несъставомерност на вмененото му нарушение. Анализът на приобщените доказателства, в частност приложения Протокол от 28.09.2021г. (л.16 от АНД № 4972/2022 г.) сочи, че мястото на установяване на процесното нарушение - път III-208, км92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход гр.Айтос, безспорно попада в участък, регулиран с пътен знак В26, като въведеното ограничение е 50 км/ч. Също така от приложената на л. 17 от АНД № 4972/2022 г. снимка на техническото средство е видно, че е въведено ограничение на скоростта съз знак Б26 от 50 км/ч още преди самото техническо средство, с оглед на което не могат да бъдат споделени основните доводи в касационната жалба, че скоростта на автомобила е установена с техническото средство още преди същият да навлезе в пътния участък, с ограничение на скоростта до 50 км/ч.

Не се установява и нарушение на чл. 6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в каквато насока са твърденията на касатора. Действително, по делото липсват данни за извършен анализ по чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, но в случая това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 от наредбата това не представлява нарушение на цитираната наредба, тъй като нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Настоящото производство е административнонаказателно и в него се събират доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на административно нарушение. Административнонаказващият орган, след като констатира такова нарушение, е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи (субективни и обективни) от състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС не е сред тези елементи.

В този смисъл, приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата лекият автомобил, управляван от касатора е засечен от стационарна система за видеоконтрол да се движи със скорост от 63 км/ч, в населено място при ограничение до 50 км/ч. Както вече беше посочено, превишението е установено от техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология, с оглед на което и предвид установеността на дееца, собственик на превозното средство, то законосъобразно касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност като му е наложена санкция от 50.00 лева за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Преценявайки фактите РС-Айтос е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63а от ЗАНН, Административен съд Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/02.02.2023 г., постановено по АНД № 1/2023 г. по описа на Районен съд - Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: