№ 16072
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110163560 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу „ФИРМА“ ЕООД
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 9209,85 лв. – главница, представляваща неизплатена ел. енергия и мрежови
услуги за периода от 01.04.2022 г. до 03.09.2022 г., начислени по клиентски
номер 210044001622 за обект – сграда, находяща се в с. Гурмазово, УПИ Х-
022021, кв. 45, склад за негорими материали, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 17.01,2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 187,54 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.05.2022 г. до 14.11.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2605 по описа за 2023 г. на
СРС, III ГО, 148 гр. с. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице договорно
правоотношение с предмет – доставка на ел. енергия. Твърди, че ответникът
има качеството клиент за обект, находящ се в с. Гурмазово, УПИ Х-022021, кв.
45, склад за негорими материали, клиентски № 210044001622. Твърди, че за
1
периода от 01.04.2022 г. до 03.09.2022 г. е доставил на ответника ел. енергия на
обща стойност 9209,85 лв., за което е издал 6 бр. фактури, както следва:
фактура № *********/12.05.2022 г. на стойност 459,34 лв. с падеж –
25.05.2022 г., фактура № *********/12.06.2022 г. на стойност 2094,20 лв. с
падеж – 27.06.2022 г., фактура № *********/12.07.2022 г. на стойност 2072,65
лв. с падеж – 25.07.2022 г., фактура № *********/12.08.2022 г. на стойност
3301,15 лв. с падеж – 25.08.2022 г., фактура № *********/12.09.2022 г. на
стойност 4337,26 лв. с падеж – 26.09.2022 г. и фактура №
*********/12.10.2022 г. на стойност 3883,46 лв. с падеж – 25.10.2022 г. От така
посочената сума е налице непогасен остатък в размер на общо 9209,85 лв.
Твърди, че с оглед забавата на ответника в негова полза е възникнало и
вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 187,54 лв. за периода от
26.05.2022 г. до 14.11.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
С молба от 07.12.2023 г. ищецът е посочил, че е получил плащане на
сумата от 9209,85 лв. след подаване на исковата молба, като към този момент
претендира вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 187,54 лв. за
периода от 26.05.2022 г. до 14.11.2022 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, като прави изменение размера на иска по чл. 214, ал.
1 от ГПК в посочения смисъл. Във връзка с посочената молба на ищеца са
били дадени указания с изрична писмена молба по делото да посочи: първо,
по отношение на сумата от 9209,85 лв. оттегля ли исковата си претенция или
прави отказ от иска в тази част; и второ, да посочи конкретната дата, на която
е получил плащане от ответника на сумата от 9209,85 лв. В изпълнение на
дадените указания с молба вх. № 120171/11.04.2024 г. ищецът е уточнил, че е
получил плащането на сумата от 9209,85 лв. на 17.11.2023 г., както и че моли
иска в частта относно тази сума да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ФИРМА“ ЕООД, с който прави признание на иска относно сумата
от 187,54 лв., представляваща обезщетение за забава.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
2
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 98а от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е било да докаже, че между него и ответника валидно
е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на ел. енергия;
че до процесния имот, който е електроснабден, е доставена ел. енергия през
исковия период на стойност исковата сума.
В тежест на ответника е било да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е било да докаже положителния факт на плащането на дълга.
С молба вх. № 120171/11.04.2024 г. ищецът е завил, че е получил
плащането на сумата от 9209,85 лв. на 17.11.2023 г. Доброволното плащане на
тази сума следва да се счита за извънсъдебно признание от страна на
ответника, че същата е дължима. Ето защо съдът намира, че всички
предпоставки, обуславящи основателността на главния иск са се осъществили,
респ. същият следва да се счита установен както по своето основание, така и
по размер.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба (по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се
3
счита предявен от момента на подаване на заповедта за изпълнение, в случая
17.01.2023 г.) и преди приключване на съдебното дирене в настоящото
производство), който факт съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ГПК:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е разполагал с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Ответникът с отговора на исковата молба изрично е признал иска, като в
тази връзка съдът с доклада си по делото, приет за окончателен без
възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, обуславящи
основателността на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че искът по чл. 86, ал. 1 от ГПК също е
установен по основание и размер. Доколкото липсва плащане от ответника,
същият следва да бъде уважен изцяло.
Освен това като законна последица на ищеца се дължи и законна лихва
върху главницата от 9209,85 лв. за периода от 17.01.2023 г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до датата на окончателното
плащане – 17.11.2023 г. Съдът определи размерът на законната лихва по реда
на чл. 162 от ГПК, посредством използване на лихвен калкулатор, публикуван
на следната интернет страница:
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, в размер на 951,87 лв.
По отношение възражението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да бъде освободен
4
ответникът от отговорността за заплащане на разноски по делото, следва да са
налице кумулативно две предпоставки: 1. ответникът с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото; и 2. да е признал иска, като не е необходимо
и да е постановено решение при признание на иска, доколкото това зависи и от
волята на самия ищец.
Действително ответникът е платил доброволно сумата по главния иск,
което следва да се счита за извънсъдебно признание на този иск, и е признал
изрично иска за мораторна лихва.
Същевременно обаче ответникът в срок е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК на 02.10.2023 г., с което изцяло е
оспорил задължението по нея, както за главница, така и за мораторна лихва. В
тази връзка с разпореждане от 03.10.2023 г. съдът е дал указания на ищеца по
чл. 415 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Едва
на 03.11.2023 г. длъжникът/ ответникът е подал възражение по чл. 414а от
ГПК, към което е приложил документ за платена главница. Същевременно с
отговора на исковата молба твърди, че не бил уведомен за задължението за
мораторна лихва и затова не заплатил същото. Това твърдение е
неоснователно. След като ответникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, безспорно същият е узнал за нея,
същевременно в заповедта изрично е включено и задължението за мораторна
лихва, т. е. ответникът е знаел и за задължението за мораторна лихва. Ако
ответникът е искал да признае вземането и съответно да не се стига до
образуване на исково производство по чл. 422 от ГПК, същият не е следвало
да подава възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК, а да признае задължението или да го плати.
Ето защо съдът намира, че ответникът с оспорване на вземането по
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е дал повод за завеждане на делото,
респ. за предявяване от страна на ищеца на положителен установителен иск по
чл. 422 от ГПК за вземането по заповедта за изпълнение.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
5
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай съдът прие, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, в негова тежест следва да се
възложат и разноските по делото.
Ищецът претендира и доказва разноски за заповедното производство в
общ размер на 237,94 лв., от които 187,94 лв. за ДТ и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, и за исковото производство в общ размер на
287,95 лв., от които 187,95 лв. за ДТ и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, или общо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************ срещу
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ************* положителен установителен иск с
правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 98а от ЗЕ да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9209,85 лв. – главница,
представляваща неизплатена ел. енергия и мрежови услуги за периода от
01.04.2022 г. до 03.09.2022 г., начислени по клиентски номер 210044001622 за
обект – сграда, находяща се в с. Гурмазово, УПИ Х-022021, кв. 45, склад за
негорими материали, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ЧГД № 2605 по описа за 2023 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
************* на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от 187,54 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 9209,85 лв. за периода от
26.05.2022 г. до 14.11.2022 г., както и сумата в размер на 951,87 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата от 9209,85 лв. за периода от
17.01.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до
датата на окончателното плащане – 17.11.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2605 по описа за 2023 г. на
6
СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ************* на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 от ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от
525,89 лв. за разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7