Р Е Ш Е Н И Е
№ 1456/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на девети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1437 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ЦУ
на НАП против решение № 622 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 438 по
описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е отменено наказателно
постановление № 484636-F508119 от 16.12.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Златка – Асен
Стоянов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, община
Родопи, област Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 4, представляван от А.Т.С., ЕГН **********,
на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона. Иска се
неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба и за отмяна на атакувания съдебен акт по съображенията, изложени в
жалбата.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени процесуални нарушения, актът и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, изчерпателно и
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са
посочени всички индивидуализиращи белези, правилна е квалификацията на
нарушението, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, съответно не е засегнато
правото на защита на нарушителя. Според районния съд правилно поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Безспорно е доказано нарушението, фискалното устройство е
монтирано и въведено в експлоатация на 04.11.2019 г. и вината на нарушителя.
Правилно е определена санкционната норма и минималният размер на имуществената
санкция. Според районния съд, обаче, определеното наказание не е в съответствие
с чл.27 ЗАНН и не отговаря на целите на чл.12 ЗАНН и са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото
независимо, че нарушението води до неотразяване на приходи и защитаваните
обществени отношения са от висок порядък, то степента на засягане на тези
отношения чрез продажбата на две стоки на обща стойност от 0,50 лева
характеризира случая с такова смекчаващо отговорността обстоятелство, че
нарушението следва да се определи като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Като
не е взел предвид наличието на маловажен случай и е наложил санкция, според
първостепенния съд административно-наказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление, което трябва да бъде отменено.
Решението е
неправилно. Въз основа на правилно установени факти районният съд е неправилно
е приложил чл.28 ЗАНН.
Нарушението по чл.7, ал.2 от
Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и спор между страните в тази насока няма. До същия извод е
достигнал и първостепенният съд.
Без правно значение за съставомерността на нарушението е фактът каква и
стойността на контролната покупка, доколкото този факт не са елемент от състава
на процесното нарушение.
Категорично не се споделя извода на първостепенния съд
за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. Установеното
административно нарушение не представлява маловажен случай, доколкото то е формално
нарушение, на просто извършване, и вредните последици, каквато е стойността на
неотчетената контролна покупка, не са елемент от състава на нарушението,
съответно не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да го
характеризират като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Стойността на покупката
е без правно значение както за преценката за съставомерността на нарушението,
така и за наличието на маловажност, защото във всички случаи на нарушение от
този вид в еднаква степен се засягат обществените отношения, свързани с
отчитането на приходи и внасянето на дължимите преки и косвени данъци.
Ако се споделят изводите на първостепенния съд за
значението на стойността на контролната покупка, то тогава е следвало да се вземе
предвид факта, че търговецът е продължил да работи без такова устройство повече
от два месеца, защото нарушението е констатирано на 29.08.2019 г., а фискалното
устройство е въведено в експлоатация едва на 04.11.2019 г., както и е следвало
да се извърши преценка за какъв период от време преди проверката търговецът е
осъществявал дейността си без въведено в експлоатация фискално устройство и
какъв оборот е реализирал през този период. И в двата случая изводът, който
категорично се налага, е, че нарушението не представлява маловажен случай.
Доколкото фактите са правилно установени, по безспорен
начин са доказани нарушението и нарушителят, правилно е квалифицирано
извършеното нарушение и е определена санкционната норма, като размерът на
имуществената санкция е в предвидения от закона минимален размер, под който не
може да бъде определено наказание, допуснатото
нарушение от първостепенния съд не налага връщане на делото за ново
разглеждане. Наказателното постановление е законосъобразно, защото е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на
делото и направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане
разноски за двете инстанции като основателно следва да се уважи и да бъде
осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 160 лева за юрисконсултско
възнаграждение (по 80 лева за всяка инстанция с оглед правната и фактическа
сложност на делото). Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 622 от 13.04.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 438 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
484636-F508119 от 16.12.2019 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„Златка – Асен Стоянов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Ягодово, община Родопи, област Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 4, представляван
от А.Т.С., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА А.Т.С., ЕГН **********, действащ
като едноличен търговец под фирма ЕТ „Златка – Асен Стоянов“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, община Родопи, област Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 4, представляван от А.Т.С., ЕГН **********, да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 160 (сто и шестдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.