Решение по дело №225/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.84 ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл.75 ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Образувано е по жалба на М. Т. А., ***, [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [улица], ***, *** против Решение №1205/03.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди, че административният акт е издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.

Жалбоподателят твърди, че е изложил подробно своята история пред административния орган, но тя не била възприета правилно.

В частта на административния акт, в която са изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9 ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него е налице и той не можел да се завърне в Сирия, поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

Сочи, че за да стигне до този извод, органът е приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му. Поради възникналите нови обстоятелства след свалянето на Б. А. от власт, относно личното му положение и сигурността му, изпитвал опасения за живота си. Това е ноторно обстоятелство и не можел да се върне в Сирия.

В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носи отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната е и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава ("бежанци sur place"). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт, който касаел неговия живот и сигурност.

Жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното Решение №1205/03.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с назначения му преводач, както и с пълномощника си, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага доводи по същество. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. С писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че оспореното решение е законосъобразно, а подадената жалба – неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба с вх.№2739/23.08.2024г. на РПЦ-Харманли, М. Т. А., ***, е поискал от властите в Република България международна закрила. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл.30 ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ, удостоверяващ самоличността му. Регистриран е с имената М. (собствено) *** (фамилно) *** (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл.***, ***, ***, етническа принадлежност арабин, религия – мюсюлманин, сунит, семейно положение – неженен, [ЛНЧ]. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, брат и сестра с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца), а именно: баща - А. Т. А. /починал/; майка - С. А. – 35г., брат - А. Т. А. – 14г. и сестра - *** – 21г. В случая роднините на жалбоподателя /майка, брат и сестра/ са отбелязани като пребиваващи в Сирия.

Образувано е производство по разглеждане на молбата за международна закрила на М. Т. А.. В хода на административното производство, настоящият адрес от регистрационната карта на чужденеца е променен и същият е в [населено място], [улица], поради което компетентният да разгледа подадената жалба съд е Административен съд - Пазарджик.

С молителя, сега жалбоподател, М. Т. А. е проведено интервю, в производството по разглеждане на молбата му за международна закрила, с цел да представи обстойно фактите, свързани непосредствено с причините да напусне страната си на произход и да подаде молба за закрила в Република България.

В рамките на интервюто, надлежно протоколирано в приложения и приет Протокол от проведено интервю рег.№УП 34128/21.10.2024г., жалбоподателят е заявил следното: Роден е на ***г. в [населено място], [населено място], обл.***, ***. През 2019г., заради бомбадировките отишли в [населено място], [населено място] и накрая от 2022г. в лагера Дерхасан, обл.Идлиб. От там идва насам. Напуснал Сирия през месец юли 2024г., нелегално, сам, за Турция. Не останал в Турция, минал почти транзит. В Турция не ги обичали, те били расисти, депортирали ги. Пристигнал в България през месец август 2024г., нелегално, сам. Няма издадена лична карта. Има само сирийско гражданство. Арабин е, мюсюлманин – сунит, като не е имал проблеми заради принадлежността си към посочената етническа група и заради религията, която изповяда. Не е [семейно положение]. Завършил четвърти клас. Работил като общ работник. Не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование. Не е служил в армията, не е търсен. Там където живеели последните години управлявала Свободната армия, подкрепяна от турците. Напуснал Сирия, заради войната, която се води между Свободната армия с кюрдите и редовната армия. Там оръжие имал всеки човек и имало постоянно разправии между цивилните хора, които са с оръжия. Лично той бил свидетел на инцидент по време на бомбардировка през 2018г. Тяхната къща била разрушена и той бил ранен в главата, имал четиринадесет шева. С него заедно вкъщи били брат му и сестра му, но те били ранени по-леко. В съседната къща били убити двама, а другите били ранени. През 2017г. в *** имало бомбардировки и от техния род имало много пострадали, а също им унищожили магазините. На 05.10.2024г. в техния район, в провинция Идлиб имало четиридесет удара от руски самолети. Знае за двама убити и десет ранени, а имало и още пострадали. Не е арестуван и не е осъждан. Семейството му останало в Сирия, защото нямали пари да платят за всички да напуснат. Баща му починал през 2012г. при катастрофа. Не искал да се връща в Сирия. В районите на редовната армия ще го вземат в казармата и ще го карат да ходи на фронта и да убива. В районите на Свободната армия, кюрдите атакували и редовната армия атакувала със самолети. В районите на Хасака не можел да отиде, защото там имало кюрди, редовна армия и от Хизбула, които веднага ще го вземат, за да се бие на тяхна страна. Иска да му бъде даден статут в България, за да може да живее на спокойно. Потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист.

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е представено писмо рег.№УП 34128/09.10.2024г., с което ДАБ при МС е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. Т. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

От събраните по делото доказателства – регистрационен лист с приложение към него и Протокол от интервю, се установява, че бащата на жалбоподателя е починал, а майка му, брат му и сестра му са в Сирия.

С Решение №1205/03.02.2025г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя М. Т. А., на основание чл.75 ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75 ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ. Решението е връчено на 17.02.2025г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Пазарджик, чрез постановилия решението административен орган, на 04.03.2025г. /в първия работен ден след почивния 03.03.2025г./

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок, съгласно чл.84 ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на основание чл.75 ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл.168 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.146, т.1 от АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146, т.2 от АПК.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила и с оглед разпоредбата на чл.68 ал.1, т.1, във връзка с чл.4 ал.2 от ЗУБ. Изискано е становище от ДАНС, съобразно чл.58 ал.10 от ЗУБ. Такова е представено, като в него не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю по време, на което от страна на молителя са изложени факти и обстоятелства във връзка с подадената молба. На същия е предоставена възможност да даде подробни обяснения. За проведеното интервю е съставен протокол, съгласно чл.63а ал.3 от ЗУБ, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея. Същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл.63а ал.9 от ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, което е представил на Председателя на ДАБ за вземане на решение - чл.74 ал.1 от ЗУБ. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, с оглед разпоредбата на чл.73 от ЗУБ. Взето е решение, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл.75 ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

При тези данни се налага изводът, че в случая не са допуснати процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, по смисъла на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146, т.3 от АПК.

При преценката за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел по чл.168 ал.1, във връзка с чл.146, т.4 – т.5 от АПК, настоящият съдебен състав счита следното:

В конкретния случай от страна на компетентния административен орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването - чл.8 ал.2, изр. първо от ЗУБ. В конкретния случай чужденецът, сега жалбоподател, не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от посочените причини по чл.8 ал.1, във връзка с ал.4 от ЗУБ. По делото не се констатира нарушаване на основни права или осъществяване на съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Не представлява основание за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя заявеният от него факт, при проведеното интервю, че не е отбил военна служба и че е налице възможност да бъде призован и взет да служи. Опасения от преследване и наказание, поради дезертиране /отклоняване/ от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл е и Наръчникът по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Страхът от военна служба би бил счетен за преследване, единствено ако е съчетан с допълнителни фактори, които показват, че военната служба се използва като инструмент за преследване на базата на защитени признаци (например дискриминационно прилагане на военна служба спрямо определена етническа или религиозна група, принудителна военна служба, съпроводена с нечовешко или унизително отношение, или ако отказът от военна служба поради съвест е строго санкциониран, но и тогава трябва да има връзка със защитен признак). В този случай, няма данни за подобна дискриминация или връзка със защитен признак.

В случая жалбоподателят не е бил политически ангажиран, не е бил арестуван и осъждан, видно от заявеното от него по време на интервюто му.

Предвид това не може да се обуслови извод за осъществено спрямо жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8 ал.5 от ЗУБ от някой от субектите по чл.8 ал.3 от ЗУБ, в държавата му по произход.

От настъпилите в Сирия събития, след напускането на държавата от страна на жалбоподателя, не могат да се обосноват опасения от преследване конкретно за него. Липсват данни по делото, от страна на чужденеца да е извършена дейност, след отпътуването му, която да може да обоснове опасения от преследване. В случая действията на жалбоподателя са изцяло насочени към получаване на международна закрила. Видно от изявленията на жалбоподателя по време на интервюто и от приложението към регистрационния лист е, че всички негови близки са останали да живеят в Сирия. В историята му, в това число и от заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание, прозират икономически и лични мотиви за търсене на закрила в България - липсата на дом в Сирия, желание да се установи в България да живее и работи при по-спокойни условия. Тези мотиви, макар и разбираеми, не са основание за предоставяне на статут на бежанец, а по-скоро сочват на икономическа миграция. В този смисъл напускането на Сирия е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Още повече, че от изявленията на жалбоподателя, дадени пред интервюиращия орган, може да се направи извод, че той доброволно и по собствено желание е напуснал Сирия. Предвид това и с оглед данните, че лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл.8 ал.6 от ЗУБ.

При тези данни правилно административният орган е приел, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила - статут на бежанец следва да бъде отхвърлено като неоснователно по реда на чл.75 ал.1, т.2 от ЗУБ.

Оспореното решение в останалата му част - с която органът е отказал да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут, настоящият съдебен състав намира за подробно мотивирано.

За да го постанови административният орган е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.9 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ.

Тези изводи на органа се явяват правилни, обосновани и съответни на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В настоящия случай, жалбоподателят не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Жалбоподателят изрично е заявил, че никога не е бил арестуван и осъждан. В случая не са налице данни за съществуваща опасност жалбоподателят да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.9 ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По отношение на оспорващия не е налице и хипотезата по чл.9 ал.1, т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а именно тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, както правилно е преценил и административният орган.

Разпоредбата на чл.9 ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с нормата на чл.15, б."в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело №C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала, посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл.15 от последната е преповторен в текста на чл.15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Предвид изложеното, за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 ал.1, т.3 от ЗУБ, е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю по отношение на молителя, сега жалбоподател, не са налице основанията по чл.9 ал.1, т.3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден с оглед фактическата обстановка, която е установена от административния орган. Преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но не се установява тези нови факти конкретно за жалбоподателя да представляват реална опасност, съгласно чл.9 ал.3 от ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи за в бъдеще е напълно естествена последица от осъществилите се събития, но в случая не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като той е напуснал държавата си по произход.

Свалянето на досегашния президент Б. А. и смяната на властта не са довели до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, според източниците, засега тенденциите за положението в държавата Сирия са по-скоро положителни. В медийното пространство се разпространяват съобщения, че сирийски бежанци, намиращи се в чужбина, са изразили желание да се завърнат в родината си. В отговор на очакване за голям обратен миграционен поток, Турция обявила отваряне на граничните си пунктове със Сирия, за да улесни завръщането. Освен това новият премиер на Сирия е отправил публичен призив към сирийските граждани да се завърнат в страната, обещавайки им стабилност и спокойствие след продължителната война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, както и че предстои някои държави да отворят посолства в Сирия. Налице е явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници са се появили и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от държавата, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, включително и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

Горното се потвърждава и от представените в съдебно заседание, приети и неоспорени актуални справки.

От справка за актуална политическа и икономическа обстановка към 14.01.2025г. става ясно, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. На 21 декември 2024г. Сирийският вестник Al Watan съобщава, че най-малко 34000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Латакия и Тартус. На 19 декември 2024г. генералният секретар на ООН А. Г. говори пред репортери, потвърждавайки ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период. При служебното правителство политическият процес трябва да следва принципите, изложени в резолюция 2254 на Съвета за сигурност, която предоставя пътна карта за този преход и призовава за прекратяване на конфликта, установяване на несектантско управление и свободни и честни избори, които да се проведат в рамките на 18 месеца. "Всички общности трябва да бъдат напълно интегрирани в новата Сирия", казва г-н ***. Специалният пратеник на ООН за Сирия, г-н Г. П., посещава Дамаск за среща с лидерите на фракциите в Сирия, включително "Хаят Тахрир ал Шам" /HTS/, където отбелязва, че има "много надежда сред цивилните за началото на нова Сирия. Нова Сирия, която в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност ще приеме нова конституция, която ще гарантира, че има социален договор, нов социален договор за всички сирийци", допълва г-н ***… Към 29 декември 2024г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в Сирия възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024г. насам 58500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8-29 декември 2024г. 58400 души са се завърнали в Сирия (основно от Ливан, Йордания и Турция). От началото на 2024г. (до 29 декември 2024г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка (25%), Алепо (Халеб) (20%) и Дараа (20%). В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Тези данни се основават на публични изявления на приемащите страни, контакти с имиграционните служби от вътрешността на Сирия, както и на граничен мониторинг, извършван от ВКБООН и партньорски организации. По отношение на официалните изявления, на 30 декември 2024г. Турция съобщава, че 35114 сирийци са се завърнали доброволно от 8 декември 2024г. насам… Правителството на Йордания също съобщава, че повече от 22000 сирийци са влезли в Сирия през Йордания, 3100 от които са регистрирани бежанци. Към 27 декември 2024г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия от началото на декември, 75% от които жени и деца. Същевременно, около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход. Преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица и вероятно ще повлияе на потенциалното решение за завръщане, пред което са изправени сирийците, живеещи извън страната. ВКБООН продължава да се ангажира с временните сирийски власти, включително срещата на 29 декември 2024г. с кабинета на управителя на Дараа за обсъждане на хуманитарните потребности в провинцията. По същия начин ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности. Възстановяването на 200 частично повредени къщи в провинция Дамаск е възобновено, като завършването се очаква през януари 2025г. ВКБООН също така раздава основни помощи и зимни артикули на завърнали се семейства в провинциите Дамаск, Хомс и Идлиб, както и на вътрешно разселени лица, живеещи в колективни центрове и недовършени сгради в провинциите Рака и Хасака. На 7 януари 2025г. международните полети от летището в Дамаск са възобновени за първи път след падането на режима на Б. А.… В началото на януари 2025г. САЩ предоставя шестмесечно изключение от санкциите, т. нар. Общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на Б. А. в Сирия.

От справка за актуална обществено-политическа обстановка към 14.03.2025г. става ясно, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия… На 18 февруари 2025г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили и Сирийският демократичен съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство… Смята се, че други ключови аспекти на сделката включват пълна интеграция на всички сили за сигурност и институции на Рожава в институциите на сирийското правителство и създаване на съвместни (включващи всички страни) комитети за прилагане на механизми за гарантиране на ефективното прилагане на разпоредбите. Според друга постигната договорка, завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица и ще бъдат осигурени подходящи условия за живот. На 2 март 2025г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А. на 8 декември 2024г., което слага край на продължило над половин век управление на семейството му и на 13 години на опустошителен конфликт. Президентството обявява "сформирането на комисия от експерти", включваща две жени, натоварена с изготвянето на "конституционната декларация, която регулира преходната фаза" в Сирия. Седемчленната комисия ще "внесе своите предложения пред президента", се казва в изявлението, без да се уточнява времева рамка. Съобщението от 2 март 2025г. се основава на стремежите на сирийския народ да изгради своя държава, основана на върховенството на закона и надгражда резултатите от конференцията за национален диалог в Сирия, посочват от президентството и допълват, че целта е да се подготви правната рамка, регулираща преходната фаза. Конференцията за национален диалог, проведена в края на февруари в Дамаск, очертава пътя за новата Сирия. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025г. се посочва, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024г. Цифрите се основават на триангулация на външни и вътрешни източници за Сирия и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други сирийци, завръщащи се от Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, както и лица извън посочения регион, които също се завръщат.

Според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, RЕАСН и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна Сирия, възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025г., считано от 8 декември 2024г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си… Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за връщане са особено силни в Идлиб, като бившите фронтови зони в Идлиб и Алепо (Халеб) са основните дестинации. Въпреки това остават огромни предизвикателства: вътрешно разселените лица посочват липсата на хуманитарна помощ, на работни места и на основни услуги и заплахата от противопехотни мини като основни пречки пред завръщането им… В Североизточна Сирия ВКБООН също има важна роля за улесняване на доброволното завръщане на вътрешно разселените лица. Само на 4 март 2025г. над 403 души напускат лагера "Агееsha" в Камишли, завръщайки се обратно в своите райони на произход в провинция Дейр ал Зор, включително Табия, Маядин и Кория. За да подпомогне тези движения, ВКБООН осигурява специални транспортни услуги, гарантирайки, че вътрешно разселените лица могат да се завърнат по безопасен и достоен начин. Чрез широка мрежа от услуги, базирани в общността, ВКБООН достига до вътрешно разселени лица, завърнали се от Идлиб и до сирийски бежанци, завърнали се от съседни страни. Ключовите области на подкрепа включват гражданска документация (като лични карти и удостоверения за брак), разпространение на основни помощни артикули, хигиенни комплекти, парична помощ и възможности за препитание. Подкрепяните от ВКБООН обществени центрове остават в основата на услугите за закрила, като 106 от 122 оперативни центъра предоставят критична помощ на завърнали се лица, вътрешно разселени лица и приемни общности. Тези центрове предлагат правна помощ, селскостопанска подкрепа, медицинска помощ, психично здраве и психосоциални услуги, превенция на основаното на пола насилие и управление на случаи за защита на детето, наред с други услуги. Скорошните инициативи включват възстановяване на повредени домове в Алепо, разпределяне на селскостопански субсидии в Дараа, предоставяне на помощни комплекти в Алепо и Идлиб, подкрепа за образованието на децата в Суейда и разпределяне на основни помощи в Хомс, Ракка и Дейр ал Зор. Освен това ВКБООН насърчава устойчиви решения чрез субсидии за препитание за малки предприятия, разпространение на соларни устройства на новозавърнали се семейства в Камишли и програмата "Пари за подслон" в Алепо. Тези инициативи подчертават постоянния ангажимент на ВКБООН за насърчаване на устойчивостта и възстановяването на разселеното население в Сирия.

Тези два документа са приети по делото, не са оспорени от страните и имат обвързваща материална доказателствена стойност. От същите става ясно, че процесите на стабилизиране на обществения живот в Сирия, макар и бавно, вървят в посока на създаване на конституционна рамка за възраждане на нормалния политически и социално-икономически живот в страната на произход на жалбоподателя. Следва да се отчете и нарастващият брой на завърнали се сирийци от чужди държави и този на завръщащи се по родните си места след вътрешно разселване. Въпреки данните за военни сблъсъци между враждуващи страни, за отбелязване е, че те са извършени в райони, извън този, в който е живял жалбоподателят и са спорадични и на верска основа и не може да става дума за насилие върху мирни жители. Показателно е повишаващото се число на върналите се сирийци през периода между двата доклада.

При тези данни, настоящият съдебен състав счита за правилен извода на административния орган, че към момента в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на жалбоподателя да остава динамична и сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които да съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Напротив от обсъдените две справки от 14.01.2025г. и 14.03.2025г. се забелязва траен процес на стабилизиране на вътрешната обстановка в държавата, ангажимент на международната общност за подпомагане на тези процеси и не на последно място стъпки на временното правителство в Дамаск в насока приемане на нова конституция и възраждане на Сирия след продължилия 13 години въоръжен конфликт.

В разглеждания случай жалбоподателят заявява, че срещу него или членове на неговото семейство не е отправяна заплаха и не е оказвано насилие. Не е осъждан. Не е имал проблеми в страната си заради неговата етническа или религиозна принадлежност. Декларира, че не е членувал в политически партии или организации. Не е бил член на военна групировка. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там.

По смисъла на т.39 от решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция "МД" при ДАБ към МС. Нещо повече от обсъдените справки вх. №МД-02-20/14.01.2025г. и вх. №МД-02-159/14.03.2025г. на ДАБ при МС, Дирекция "Международна дейност" може да се направи изводът, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната, в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателят спокойно би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти. За последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 и чл.9 ал.6 от ЗУБ, а именно - член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.3 на ДР от ЗУБ да има предоставена международна закрила.

Съгласно легалната дефиниция на §1, т.3 на ДР от ЗУБ, членове на семейството са: а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила.

Според цитираната разпоредба, братът не е между предвидените с нея членовете на семейството.

Въпреки това и за пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да отбележи следното: В конкретния случай, жалбоподателят твърди, че неговият брат е с предоставен хуманитарен статут и че двамата живеят заедно на адреса в [населено място] и иска това да продължи и за напред. Във връзка с тези си твърдения и с оглед предоставената му възможност жалбоподателят представя Решение №6919/12.06.2024г. на Председателя на държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е предоставен хуманитарен статут на М. Т. А., роден на [дата]., гражданин на Сирия. Въз основа на данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят не установи по категоричен начин, че посоченото лице М. Т. А. е негов брат. В случая прави впечатление, че в приложението към регистрационния лист, в което са вписани данни за близките на чужденеца-жалбоподател е посочен един негов брат с имена А. Т. А., на ***г. и е отбелязано, че той заедно с майка му и сестра му пребивават в Сирия. Регистрационният лист и приложението към него са попълнени на датата 22.08.2024г. Това, че близките му са останали в Сирия е заявено от жалбоподателя и по време на интервюто му, проведено на 21.10.2024г. Получава се сериозно разминаване между така посоченото от жалбоподателя при регистрацията и интервюто му относно данните в личното име и годините на неговия брат, както и местоположението му и тези на лицето, за което е представено решението за предоставен хуманитарен статут. Още повече, че решението е с дата 12.06.2024г., предхождаща другите две дати – на регистрация на жалбоподателя и на проведеното с него интервю. Предхожда и моментът на влизане на жалбоподателя в България, което е станало, по негови данни, през месец август 2024г. Няма данни, а и твърдения, жалбоподателят да има и друг брат или братя, включително еднокръвни или едноутробни. Във връзка с това се констатира и още едно несъответствие, а именно: по време на интервюто си жалбоподателят е заявил, че баща му е починал през 2012г. при катастрофа. Видно от мотивите на Решение №6919/12.06.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е, че по време на проведеното интервю с лицето М. Т. А. същият е заявил, че при бомбардировка на дома му са починали баща му и брат му.

По гореизложените съображения съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което жалбата на М. Т. А. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. А., гражданин на ***, [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [улица], ***, *** против Решение №1205/03.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.