Решение по дело №308/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 52
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20225300900308
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20225300900308 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Х. А. Ж., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област
******, ул. ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 6285 лв., частичен иск от 10 000
лв., и неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., в резултат на настъпило на
07.01.2022г., в гр. *****, ПТП, ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е претърпял ПТП на 07.01.2022г., в гр. ******,
виновно причинено от водача на лек автомобил марка и модел „Ланчия
Ипсилон“, с рег. № ***, Х. А. М., като ищецът управлявал автомобил марка и
модел „Ауди А3“, с рег. № ***. За процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 11/ 2022г. по описа на РУ – Асеновград, пр. преписка 267/
2022г. В резултат на ПТП на ищеца са причинени множество счупвания на
дясната подбедрица, охлузвания и синини. Състоянието му наложило спешна
1
операция и вътрешна фиксация на костите на подбедрицата на повече от едно
място. Вследствие на получените увреждания ищецът изпитвал силни болки,
трудности при придвижване с патерици, като и към настоящия момент не се е
възстановил, а състоянието му налага втора операция, която от своя страна
също е свързана с допълнителни болки и неудобства. Твърди, че травмата
оказала изключително негативно влияние върху личния, семеен,
професионален и социален живот, което довело до промяна в неговото
поведение. Станал по- страхлив, раздразнителен, избухлив и постоянно
напрегнат. Вследствие на преживяното развил остра стресова реакция и
душевно разстройство. Твърди, че търпи множество болки и страдания,
изразяващи се в болничен престой, множество медицински прегледи и
процедури, обездвижване, поставяне в зависимост от близки хора за
задоволяване на естествените физиологични нужди, изключително силен
стрес и шок от създалата се ситуация. Твърди, че в резултат на ПТП са
причинени материални щети на управлявания от него автомобил, негова
собственост, чиято стойност възлиза на 10 000 лв. – деформации в предната
част на автомобила, но към момента претендира изплащането на 3000 лв., а
след направено увеличение на иска на 6285 лв., представляващи част от общо
дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на
10 000 лв. Твърди, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил марка
и модел „Ланчия Ипсилон“, с рег. № *** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество, полица № ***, валидна до 10.01.2022г. Твърди, че на 07.02.2022г.
е уведомил ответника за настъпилото произшествие и е отправил
извънсъдебна претенция до ответното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но
такова не е платено.
Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата
молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове – за имуществени и за неимуществени вреди, по основание и размер.
Не оспорва, че към датата на процесното ПТП за лек автомобил марка и
модел „Ланчия Ипсилон“, с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Не
оспорва факта на настъпване на ПТП и участниците в него. Оспорва
изложения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП,
2
както и че то е причинено от противоправно и виновно поведение на водача
на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва сочените от
ищеца травматични увреждания да са настъпили вследствие на процесното
ПТП, както и наличието на причинно- следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните имуществени и неимуществени вреди. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, дължащо се на
поведението на ищеца, изразило в неизползване на предпазен колан и
управление на лекия автомобил в нарушение на правилата за движение.
Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, като се излагат съображения, че претендираното от
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е
прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва
действителната стойност към датата на ПТП на собствения на ищеца
автомобил да е 10 000 лв., като счита, че не е повече от 3000 лв., с оглед на
това, че се касае за кола на 22 години. Оспорва претенцията за заплащане на
законна лихва от датата на увреждането, като неоснователна и несъобразена с
разпоредбите на чл.380 КЗ и чл.497 КЗ. Твърди, че ответното дружество не е
уведомено от водача на застрахования при него автомобил за настъпилия
инцидент, а е уведомено на 07.02.2022г. от ищеца, откогато е започнал да тече
срокът за произнасяне, след изтичането на който може да изпадне в забава.
Релевира възражение, че ищецът не е оказал необходимото кредиторово
съдействие, с оглед на което е изпаднал в забава, като в тази връзка твърди, че
ответното дружество е изискало от ищеца допълнителни писмени
доказателства, включително да представи автомобила за оглед пред
представители на застрахователя.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
Между страните не е спорно обстоятелството, че на 07.01.2022г., в гр.
*****, ул. *** , на 500 м от кръстовище с път ***, е станало пътно-
3
транспортно произшествие, с участници марка и модел „Ланчия Ипсилон“, с
рег. № ***, управляван от водача Х. А. М., и автомобил марка и модел „Ауди
Аз“, с рег. № ***, управляван от ищеца. Посоченото обстоятелство се
установява и от приетия по делото като писмено доказателство препис от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.8 – л.9/. За процесното
ПТП е образувано досъдебно производство № 11/ 2022г. по описа на РУ –
Асеновград, пр. преписка 267/ 2022г., което към датата на приключване на
устните състезания и постановяване на решението не е приключило.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие са разпитани свидетелите П. Д. и Х. М..
От показанията на св. Д. се установява, че свидетелят е пътувал в
колата, управлявана от ищеца. Автомобилът се е движил в посока гр. *****,
ударът с другия автомобил е станал на прав участък, при суха пътна настилка.
Ударът е станал в пътната лента, в която се е движил управлявания от ищеца
автомобил, челно отпред на автомобила. Другият автомобил е идвал от
обратната на тяхната посока на движение – обратна за с. ***, кривнала е два
пъти, не е направила опит за спиране, няма спирачен път и направо се е
ударила в управлявания от ищеца автомобил. Ищецът е направил всичко
възможно да избегне удара, ударил е спирачки, възможно най- вдясно е
влезнал, но насрещната кола не се е опитала въобще да спре.
От показанията на св. М. се установява, че свидетелката е управлявала
л.а. „Ланчия“, движила се е в посока от ******* към с. ***, карала е с около
50 км/ ч. Свидетелства, че се е разминала с ТИР, който се движил в
насрещното платно, вследствие на което загубила контрол върху
управлявания от нея автомобил, колата първо отишла на дясно към банкета,
тя се опитала да я овладее, но най- вероятно е завъртяла твърде рязко волана и
е навлязла в насрещното движение и се е ударила в насрещно движеща се
кола. Не е имало контакт между ТИР-ра и управлявания от свидетелката
автомобил, не може да си обясни какво се е случило, дали от самото течение,
от въздушната струя, когато се е разминавала с товарния автомобил, няма
спомен да е натискала спирачки, била се напикьосала.
За установяване механизма на процесното ПТП, както и за установяване
вида и характера на претърпените от ищеца телесни повреди и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и съответните травматични
4
увреждания, както и за установяване претърпените от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в нанесените материални щети по управлявания от него
автомобил, по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Т. П. и д-р Е.
Б..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по
КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните
по делото доказателства.
Съгласно заключението най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм: водачът Ж. е управлявал лек автомобил „Ауди А3“ в
посока с. *** – гр. *****, като се е движил в дясната /северната/ пътна лента.
В същото време управлявания от Х. М. л.а. „ Ланчия Ипсилон“ се движи по
същия път, в южната пътна лента, като без да са налице обективни причини
от техническа гледна точка водачката М. е изгубила контрол върху
управлението и е отклонила автомобила наляво към насрещната северна
лента. В конкретната пътна ситуация ударът между двата автомобила е бил
неизбежен. Водачът М. е имала техническа възможност да предотврати
настъпването на удара, ако не навлиза в насрещната северна лента, ако следва
траекторията на пътя и не се отклонява наляво към насрещната лента.
Водачът на л.а „Ауди А3“ е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара, тъй като в момента на отклоняване на л.а. „Ланчия
Ипсилон“ наляво и в момента на навлизането му в северната лента л.а „Ауди
А3“ се е намирал на разстояние до мястото на удара по- малко от дължината
на спирачния път при скоростта, с която се е движил (89 км/ч). Причината за
настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е загубата на
контрол върху управлението, отклоняването в посока север и навлизането на
л.а. „Ланчия Ипсилон“ в северната лента, на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно. Съгласно заключението общата стойност на
материалните щети по л.а. „Ауди А3“ е 8175,49 лв. Всички щети по
автомобила са следствие на претърпяното ПТП, като в случая е налице
причинно- следствена връзка между механизма на процесното ПТП и
нанесените щети по л.а. „Ауди А3“. Действителната пазарна стойност на
управлявания от ищеца л.а. „Ауди А3“ към датата на процесното ПТП е 6 285
лв. В о.с.з. от 16.01.2023г. в. л. инж. П., в отговор на поставени въпроси,
5
пояснява, че при определяне на действителната пазарна стойност на
управлявания от ищеца автомобил е отчел обстоятелството, че автомобилът е
с десен волан и че за територията на страната автомобилите с десен волан са с
по- ниска стойност. В изследваните от него в заключението пазарни аналози
на автомобили е отразил всички такива с десен волан, като за територията на
страната е имало само един и на по- висока от посочената от вещото лице за
процесния автомобил стойност, както и е ползвал информация от
чуждестранен сайт /Mоbile.de/. Всички изследвани автомобили са 16
годишни, колкото е бил и процесният автомобил към датата на ПТП. При
определяне на пазарната стойност вещото лице е взело предвид, че
автомобилът е 16- годишен. Според вещото лице в случая ремонтът на
автомобила е по- скъп от действителната стойност на автомобила, с оглед на
което може да се приеме, че е налице тотална щета.
Съгласно заключението по КСМАТЕ ищецът е получил открито
многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в крайната
част. Пострадалият е изпитвал болка, която с течение на времето е стихвала.
Към момента е възможно да изпитва болки, особено при промяна на
атмосферното налягане. Ищецът е лекуван оперативно, чрез открито
наместване и фиксаця на фрагментите, приложено е медикаментозно лечение,
вкл. антибиотици, антикоагуланти, обезболяващи. При изписването на ищеца
е препоръчана рехабилитация и физиотерапия, която той е провел.
Последните изследвания показват, че няма нормално срастване на костните
фрагменти, на ищеца му предстои операция с цел консолидация на
фрагментите. В проведено о.с.з. на 16.01.2023г. в.л. д-р Б., в отговор на
поставени въпроси, пояснява, че възстановяването е частично, касае големия
пищял, който е възстановен, но не в пълен обем, основната функция на
крайника е възможна, но е затруднена поради образуване на лъжлива става на
малкия хрущял. Не е възстановен крайникът в областта на малки пищял,
поради което движенията на крайника са ограничени и е налице болков
синдром. Ако на ищеца бъде извършена последваща операция,
възстановяването ще продължи, ако не бъде извършена такава, ще полза
помощно средство. Ищецът има и една хоспитализация през месец юни 2022
г. заради образувала се рана следствие на металната остеосинтеза. Наличните
данни не са достатъчни, за да се направи извод за причината за несрастването
на малкия пищял. Няма категорични данни, че състоянието на увредения
6
крайник не е било проследявано, което да е причина за невъзстановяването
му в пълен обем.
Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
причина за настъпилото ПТП е противоправното поведение на водача на л.а.
„Ланчия Ипсилон“ Х. М., която е нарушила ЗДвП, в случая чл.16, ал.1, т.1.
Нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП забранява на водача на ППС, при
движение на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движене, освен при изпреварване или заобикаляне. Водачът М. е
имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, при
спазване на правилата за движение по пътищата, ако не е навлязла в
насрещната лента. На следващо място се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания на долния десен
крайник: открито многофрагментно счупване на костите на дясната
подбедрица в крайната част.
По делото са изслушани показанията на св. П. Д. и св. З. Ж. относно
техните преки впечатления за състоянието на ищеца след катастрофата и по
време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на
ищеца са полагали за него, тъй като същият е имал затруднения при движение
и обслужване за ежедневни дейности.
От показанията на св. Д. – приятел и съсед на ищеца, се установява, че
кракът на ищеца /десния/ е бил счупен на три места. Свидетелят е посетил
ищеца в дома веднага след неговото изписване от болницата, ищецът е имал
болки и бил уплашен. Приемал обезболяващи лекарства. Ищецът не можел да
се обслужва сам. Наложило се съпругата на ищеца да остави работата си, за
да може да се грижи за него. Ищецът не можел да се грижи сам за себе си,
дори до тоалетна не можел да отиде сам. Това състояние продължило в
период 2-3 месеца. На ищеца са били правени две операции на крака, защото
се наложило втори път да го отворят. Към настоящия момент ищецът не бил
възстановен. Ищецът бил много отчаян дали ще се оправи, за да тръгне пак на
работа, за да изхранва семейството си, оплаквал се на свидетеля, че не може
да се грижи за семейството си. Споделял, че имал болки. Преди катастрофата
ищецът работел като майстор в строителството- бояджия, шпакловки. С това
си прехранвал семейството.
7
От показанията на св. Ж. – във фактическо съжителство с ищеца, се
установява, че свидетелката е отишла на мястото на катастрофата, след като
ищецът й се е обадил. Ищецът бил в много тежко положение, викал от болка.
В болницата, след като прегледали ищеца, им казали, че има нужда от спешна
операция, защото кракът е счупен на три места. Ищецът много се изплашил,
като чул, че кракът е много зле. В болницата престоял 7 дена. След
операцията му изписали инжекции за разреждане на кръвта, както и е
приемал много обезболяващи. След изписването му от болницата
продължили с инжекциите, вкъщи идвала една медицинска сестра да ги слага.
Продължил да приема обезболяващи. Конците ги свалили на 20 -22 ден след
операцията. Лекарят казал да си почива колкото може повече, за момента не
било нужно рехабилитация и физиотерапия, след като минел месец да се
опита сам да си раздвижи крака и в по- късен период да започне
физиотерапия. Ищецът не можел да се обслужва сам вкъщи, помагала му
свидетелката, която трябвало да спре да ходи на работа за два месеца. През
този период ищецът бил неподвижен. Нямало как да става, да ходи до
тоалетната, да се преоблича, да се къпе сам. Не можел да се обслужва за
абсолютно нищо. След операцията кракът не бил обездвижен, но ищецът не
можел да се обгрижва от силни болки. Като вдигнел крака, започвало да го
боли много, изобщо не можел да стъпва на крака си. Свидетелката трябвало
да му помага да се облича, да ходи до тоалетната и до банята, подпирал се на
свидетелката. След двата месеца започнал да се справя горе долу вече сам. На
третия месец ищецът започнал сам да се облича, да ходи до тоалетната, след
третия месец можел сам да се обслужва. След изписването от болницата, вече
вкъщи ищецът продължавал да има много силни болки, което наложило да
ходят пак на преглед при ортопеда, който го оперирал. Изписали му други
лекарства, други обезболяващи. Вкъщи свидетелката му правела превръзки на
крака. Ищецът бил много притеснен и изплашен, че няма да може да издържа
семейството си. Бил неспокоен, изнервен, не можел да спи вечер. Ищецът
претърпял две операции. Втората операция се наложила по спешност, ищецът
започнал да има много силни болки в продължение на няколко дни, които не
се облекчавали от обезболяващите медикаменти, които приемал. Отишли в
болницата и след рентгеново изследване се установило, че трябва да се
направи спешна операция, за да се премахне нещо от поставения пирон, което
му причинявало тази болка. След втората операция състоянието на ищеца
8
било тежко. Ищецът станал още по- притеснен и по- раздразнителен, че той
бил до тук и повече с нищо не можел да помага и да бъде полезен на
семейството си. Притеснявал се, че няма как да изхранва семейството си.
Ищецът работел в строителството – теракот, мазилки, поставял бойлери,
перални. Отделно се занимавал с разглобяване на коли. Не оставял без
финансова подкрепа семейството си. Все още продължава възстановителния
процес, тъй като ищецът продължава да има доста болки. Пие обезболяващи,
когато има болки. Няма как да работи, защото даже и да стои известно време
прав, започва да му омалява крака, започва да има болки и трябва да почине –
да седне, да легне. Има белези по крака, които го притесняват, не иска да
говори какво се е случило с него, станал затворен, не иска да общува с други
хора.
При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав
на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя
на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на извършителя – водач
на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са
безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, посочени по- горе в мотивите. Безспорно установени са и
получените от ищеца травматични увреждания, които са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
По делото е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за лек автомобил „Ланчия Ипсилон“, с рег. № ***, към
датата на процесното ПТП с ответното дружество е имало валидно сключена
застрахователна полица № ******, валидна до 10.01.2022г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени
9
вреди поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието
на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди и неимуществени
вреди от претърпените травматични увреждания.
Предявените искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени и
имуществени вреди против застрахователя са доказани по основание поради
наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт
със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние,
вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи причинените материални щети на собствения на ищеца
автомобил, и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания вследствие на получените травматични
увреждания.
При определяне размера на обезщетението за понесените от
пострадалия неимуществени вреди съдът съобрази следните обстоятелства:
получените от ищеца физически увреждания – многофрагментарно счупване
на костите на дясната подбедрица в крайната част; извършените оперативни
интервенции на крайника- на ищеца са извършени две операции, през период
от няколко месеца; претърпените от ищеца болки и неудобства от физическо
естество, присъщи на уврежданията; характерът и продължителността на
лечението с общ възстановителен период 2-3 месеца, необходимостта от
чужда помощ за извършване на обичайни дейности и от използването на
помощни средства за придвижване, водещо до зависимост от други лица за
определен период от време; негативното отражение върху емоционалното
състояние на пострадалия, изпитваните от него силни притеснения, че не
може да работи и да осигурява финансово семейството си. При определяне на
обезщетението съдът съобрази, че възстановяването на левия крайник не е
пълно към настоящия момент, възстановен е големият пищял, но не е
възстановен крайника в областта на малкия пищял, поради което движенията
на крайника са ограничени и е налице болков синдром, както и е необходимо
да бъде извършена последваща операция, за да продължи възстановяването, в
10
противен случай /ако не бъде извършена операцията/ ищецът ще трябва да
ползва помощно средство. В тази връзка се мотивира извод, че пълното
възстановяване на ищеца зависи от последващите действия, който той ще
предприеме за провеждане на адекватно лечение, като по делото обаче няма
данни за такива. Към настоящия момент са налице негативни последици
върху здравословното състояние на ищеца, но също така тези негативни
последици не се очертават като трайни такива, в случай че ищецът се
съобрази със становището на лекарите и се извърши последваща операция на
крайника. При определяне на обезщетението съдът също така съобрази
изложеното от вещото лице д-р Б., че не може да се направи обоснован извод
от наличните по делото данни за причината за несрастването на малкия
пищял, както и няма данни, че състоянието на ищеца не е адекватно и
своевременно проследявано, т.е. не може да се направи извод, че сегашното
състояние на ищеца и по- конкретно това, че не е възстановен в пълен обем
крайникът, се дължи на причина, за която е отговорен ищецът, че същият е
неглижирал състоянието си, не е спазвал предписаното му лечение, както и не
е предприемал адекватни и своевременни действия за проследяване на
състоянието му.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на
настъпването им и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния
резултат. С оглед на това съдът намира, че исковата претенция за
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от получени
травматични увреждания в резултат на ПТП на 07.01.2022г. е доказана, а
предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 50 000 лв. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института
за репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди, като за разликата
до пълния заявен размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
11
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищецът е пътувал без
предпазен колан. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е. с
действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до неблагоприятния резултат. В
настоящия случай обаче такъв конкретен принос от страна на ищеца не е
установен.
Предвид на изложеното искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лв., като до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, за пълния претендиран размер от 6285 лв. по следните
съображения:
Съгласно заключението по КСМАТЕ общата стойност на материалните
щети по автомобила на ищеца е 8 175.49 лв. Действителната /пазарна/
стойност на автомобила към датата на ПТП е 6285 лв. С оглед на
определената действителна стойност – 6285 лв. и необходимите разходи за
ремонт – 8175 лв., в настоящия случай може да се приеме, че е налице
тотална щета. Вярно е, че не е установено, че автомобилът на ищеца е
увреден до степен да не е годен за употреба, но разходите за неговия ремонт
надвишават неговата пазарната стойност, от което следва, че е налице тотална
щета. На следващо място съдът приема, че действителната стойност на
автомобила е обоснована от заключението по КСМАТЕ, като изложените в
тази връзка възражения на ответника са неоснователни. Изследвани са сходни
пазарни аналози – автомобили с десен волан, като тяхната стойност /за
територията на България/ е по- ниска от тази на автомобилите с ляв волан,
което обстоятелство е отчетено от експерта. При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че при определяне на пазарната стойност
на автомобила е отчел, че се касае за 16- годишен автомобил към датата на
процесното ПТП, с десен волан на управление, както и за територията на
страната автомобилите с десен волан са с по- ниски пазарни цени, тъй като
десният волан е по- неудобен за управлението на автомобила и извършването
12
на маневри. Неоснователно е повдигнато от ответника възражение, че при
определяне на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде
отчетена тяхната стойности, тъй като същите могат да бъдат реализирани на
пазара втора употреба. Възражението е неоснователно, защото реализацията
на запазените части е изцяло хипотетична, тъй като както самата им
продажба, така и продажната им цена изцяло зависят от търсенето на
конкретните авточасти „втора ръка“, като на практика е и обективно
невъзможно да се определи към момента тяхната евентуална цена. На
следващо място ищецът не е длъжен да продава запазените части. Ответникът
не е поставил въпроса за предаване автомобила на скрап, което е обективно
възможно и в който случай може да се изчисли цената за вторични суровини
/масата на автомобила по стойността на желязото/. В случая обезщетението се
дължи за причинените имуществени щети по автомобила, които са безспорно
установени в настоящото производство и съответно обезщетението следва да
обхване разходите за ремонтирането на автомобила. Но тъй като в настоящия
случай стойността на разходите за ремонта надвишават пазарната стойност на
автомобила, то претенцията за обезщетение е обоснована до размера на по-
ниска от двете стойности, а именно пазарната цена на автомобила, каквото е и
искането на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е в забава, тъй
като не е представил автомобила за оглед и съответно не е указал
необходимото съдействие. От представената по делото преписка по
образуваната щета се установява, че на автомобила е извършен оглед от
застрахователя на 08.02.2022 г., за което е съставен протокол – опис
заключение на щета /л.156/.
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни застрахованият да е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният момент на
13
забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените лица или
от датата на предявяване на претенцията пред него. От събраните по делото
писмени доказателства– препис от застрахователна претенция с вх. № ***/
07.02.2022г. по описа на ответното дружество /л.136-л.137/ се установява, че
ответното дружество е уведомено на 07.02.2022г.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е специална спрямо разпоредбите на
ЗЗД и не се прилагат общите правила на деликта, с оглед на което е
неоснователно искането на ищцеца за присъждане на лихва за забава от
датата на деликта – процесното ПТП.
С оглед на горното претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение ще
бъде уважена считано от 07.02.2022г., като за периода 07.01.2022г. –
06.02.2022г. искането за присъждане на законна лихва ще бъде отхвърлено.
В частта по разноските.
Ищецът претендира разноски за настоящото производство – депозите за
вещи лица и свидетел, в общ размер на 1710 лв., от която сума действително
такива са направени в размер на 1700 лв. /800 лв. – депозит за КСМАТЕ, 20
лв. – депозит за свидетел и 880 лв. – допълнителен депозит за КСМАТЕ, като
поради техническа грешка от ищеца е внесена сумата от 890 лв./. Съразмерно
на уважената част на исковата претенция на ищеца се дължат разноски в
размер на 1411 лв.
Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед
материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 5450 лв. за иска за неимуществени вреди и съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба, на сумата от 928,50 лв.
за иска за имуществени вреди. Съобразно уважената част от исказа
неимуществени вреди и с оглед уважаването на иска за имуществени вреди в
пълен размер, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 5452 лв. (4523,50 лв. /5450 лв. х 0,83/ + 928,50 лв.).
Адвокатското възнаграждение ще бъде присъдено на адв. М. Д., за която е
представен договор за правна защита и съдействие /л.243/, от който договор
14
се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер на 3840 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е
представило договори за правна защита и съдействие /л.199 и л.200/.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е под минималните размери,
определени от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По съразмерност на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по иска за
неимуществени вреди в размер на 632, 40 лв. /3720 лв. х 0,17/.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2251,40 лв.,
държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Х.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област Пловдив, ул. ***,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП,
осъществило се на на 07.01.2022г., в гр. *****, в размер на 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 07.02.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.,
както и за присъждане на законна лихва за периода считано от 07.01.2022г. до
06.02.2022г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Х.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област Пловдив, ул. ***,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
15
причинените материални щети на собствения на ищеца л.а. „Ауди А3“, с рег.
№ ***, вследствие на ПТП, осъществило се на на 07.01.2022г., в гр. ******, в
размер на 6285 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и пет лева/, частичен
иск от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума 6285 лв.,
считано от 07.02.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането за присъждане на законна лихва за периода считано
от 07.01.2022г. до 06.02.2022г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на Х.
А. Ж., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, област Пловдив, ул. ***,
разноски в размер на 1411 лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева/ , за
производството по търг. дело № 308/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив,
съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 2251.40 лв.
/две хиляди двеста петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ за
производството по търг. дело № 308/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на адв.
М. Д. Д., със съдебен адрес гр. *** адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв
в размер на 5452 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и два лева/ за
производството по търг. дело № 308/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА Х. А. Ж., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***,
област *****, ул. ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2,
разноски в размер на 632,40 лв. /шестстотин тридесет и два лева и
четиридесет стотинки/ за производството по търг. дело № 308/ 2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумата може да бъде изплатена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на ищеца по
16
банкова сметка: BG*******, „******“ АД, с титуляр Х. А. Ж...
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17