Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] срещу волеизявление на сектор “ Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство / СУМПС/ № ********* от дата 02.04.2019 г. на М. А. В.. Отправеното искане към съда е за прогласяване нищожността на атакувания акт, тъй при подаване на заявлението за издаване на СУМПС е бил представен неистински официален документ- свидетелство за основно образование на СУ „    “ [населено място]. При позоваване на чл. 151, ал.2 от ЗДвП , чл. 12, ал.1 т.1 и чл. 13, ал.1 т. 7 от Наредба №І-157/01.01.2002г. , както и съдебна практика се релевира оплакване за липса на правно основание по издаване на процесното свидетелство , както и съществуване на „непреодолимо противоречие с целта на закона“.

В съдебно заседание подателят на протеста поддържа своето искане .

Ответникът - сектор "Пътна полиция" при ОД МВР -Варна , редовно призован , чрез проц. представител изразява становище за основателност на протеста.

Заинтересованото лице М. А. В. , редовно призован , явява се лично и изразява становище за неоснователност на протеста, тъй като са налице предпоставките по издаване на процесното свидетелство , понеже успешно е завършил курс за придобиване на правоспособност.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на протеста съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 17 от делото/. При изследване неговата основателност съдът съобрази следното:

По повод подадено на 20.03.2009г. заявление от М. А. В. до сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна му е било издадено първоначално СУМПС № ********* / л. 10-15 от преписката/ . В. е приложил към това заявление заверено за вярност копие на свидетелство за основно образование№ 069928/30.06.2005г. на СОУ „    “ [населено място] / л. 16/.

Поради изтичащ срок на валидността на цитираното СУМПС на 29.03..2019 г. М. В. е подал заявление за подмяна / л. 5/ и на 02.04.2019 г. му е било издадено ново СУМПС № 28395298 от дата 02.04.2109 г. със срок на валидност 02.04.2029 г.

Във връзка с извършвана проверка от сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна е било отправено искане до директора на СУ „      “ [населено място] дали е издавано от това учебно заведение удостоверение за завършен курс на обучение от М. А. В. , като е било приложено копие на посоченото по-горе удостоверение . На 21.12.2023г. е бил получен писмен отговор , че няма издадено такова свидетелство / л. 2-3 от преписката/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Съдът е сезиран с искане за прогласяване нищожност на издаден индивидуален адм акт. Според проф. А. А. „ критерият за разграничаване между нищожност и унищожаемост на актовете на държавно управление може да се намери само в степента или тежестта на допусната незаконосъобразност при издаване на акта“ и добавя, че „ нищожност ще е налице при такива радикални нарушения на законността , които не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие на акта “/ С. П, А. А, Актове на държавно управление и контролът за тяхната законосъобразност , С 1952 г., с. 198-199/ .

Правната доктрина и съдебна практика са приели следните основания за обявяване нищожност на административни актове: 1. всяка некомпетентност е основание за нищожност на акта; 2. порок във формата , който се равнява на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /например липса на кворум/; 4.пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание ; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган ; 5. ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган. /Л. К. , Ф., 2009 , с. 170-176/.

Обжалваният по съдебен ред адм. акт изхожда от сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна – компетентен адм. орган предвид чл. 4 , ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Цитираният административен орган е част от териториалната структура на МВР, а съгласно правилото на чл. 64, ал.2 от ЗМВР волеизявленията на органа могат да се изразяват чрез „действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“. В случая издаденото СУМПС е израз на волята на ответника да удовлетвори подаденото до него заявление .

Предвид спецификата на случая- сезиране с искане за издаване на удостоверителен документ за придобита правоспособност по управление на МПС , не е налице порок на формата , който да предполага нищожност на акта . Юридическият израз на положително произнасяне по заявление за издаване на СУМПС е издаването на удостоверителен документ по утвърдена бланка.

Не се заявява оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила , довело до липса на волеизявление на компетентния адм. орган , а и съдът не констатира подобен порок на досъдебната фаза на процеса.

При изследване за спазване на материалния закон в контекста на искането за обявяване нищожност на акта съдът съобрази, че според чл. 12 от Наредба І -157/01.10.2002г. свидетелство за управление на МПС се издава при:

1. първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория;

2. придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория;

3. възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки;

4. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов;

5. подмяна поради изтичане срока на валидност.

Предвид предписанието на чл. 13, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: заявление по образец и приложени документи съгласно ПИБЛД; карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК); копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС от категории С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса); копие на удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия (ПТП) за водачи на МПС; декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз; копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, а в случай че образованието е завършено в чужда държава - уверение по чл. 110, ал. 2 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (ДВ, бр. 74 от 2016 г.).

За подмяната на СУМПС водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС / чл. 15, ал.2 от Наредбата/ .

Съгласно § 2а. , ал.1 от ПЗР на Наредба № І-157/2002 г. , приета с ДВ, бр. 72 от 2018 г., лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната просвета, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за завършено най-малко основно образование.

Представените по делото доказателствени източници сочат, че издателят на приложеното към заявлението на М. В. свидетелството за основно образование № 069928 - СУ „    “, не е издавал такъв удостоверителен документ т.е. заявлението е било окомплектовано с неистински официален свидетелстващ документ, а според чл. 13, ал.1 т. 7 във вр. с §2 от Наредба № №-157/2002г. подателят на заявление за издаване на СУМПС следва да докаже поне завършено основно образование . Отсъствието на такъв валиден документ сочи на липсата на една от кумулативните предпоставки за удовлетворяване на заявлението на В.. Липсата на един от елементите на фактическия състав по упражняване публичното право по издаване на СУМПС не означава пълна липса на законова опора на процесния акт . При липсата само на едно от изброените в чл. 13 , ал.1 условия за издаване на СУМПС атакуваният акт страда от порока „унищожаемост“ , но не и „нищожност“ . В случая няма пълна липса на условията , визирани в приложимата материална разпоредба по чл. 13, ал. 1 от Наредба № І-157/2002г. Другото посочено по-горе в изложението основание за прогласяване нищожност на акт с касателство материална законосъобразност е когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на закон или на подзаконов нормативен акт . Обжалваният акт има нормативна опора - чл. 159 от ЗДвП и Наредба № І-157/2002г.

В протеста изрично се заявява оплакване за нищожност на акта поради „непреодолимо противоречие с целта на закона“.

„ За вида недействителност на акта съвсем не е безразлична каква е тази „друга цел“ – дали се касае например за „ една престъпна цел“ , с чието постигане се осъществява състав на някое престъпление или за правно допустима, а в някои случаи общественополезна цел/ Л. К. Ф., 2009, с. 176/.

„Налице е превратно упражняване на власт, когато правомощието да се издаде акт се използва за постигане на друга цел „ /Л. К. Ф. , 2009, с. 176/.

При изложеното доктринално разбиране за неспазване целта на закона от значение е изясняване каква е преследваната от административния орган цел в производството по издаване на акта , а не преследваната от молителя / подателя на заявлението / цел. По настоящото дело няма данни ответникът да е упражнил превратно своите правомощия , още повече следвайки някаква престъпна цел. Няма доказателства ,че при издаване на процесното СУМПС адм. орган е знаел ,че заявителят М. В. представя официален документ с невярно съдържание. Престъпно намерение е налице за заинтересованото лице , но не и за издателя на акта . В този контекст поведението на ответника в административния процес не сочи на съществуването на негова цел, която да не кореспондира с нормативно установената .

В обобщение формата на недействителност на атакувания индивидуален адм. акт не е нищожност , а унищожаемост с оглед констатацията за неспазване на материалния закон от страна на ответника и по-специално условието по чл. 13, ал.1 т. 7 от Наредба №І-157/2022г.

Правото на протест с искане за отмяна на адм. актове се упражнява в едномесечен срок от издаването му / арг. чл. 149, а.4 АПК/, който преклузивен срок в настоящия случай е изтекъл. Законодателят е регламентирал особен способ за осигуряване съществуването на законосъобразни административни актове с предмет субективното право да се управлява МПС - чл. 19 от Наредба № І-157/2002г . Според цитираната права може да се възобнови адм. производство , когато свидетелство за управление на МПС е издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба. Има произнасяне на ВАС , че тази правна норма не следва да се прилага, защото противоречи на чл. 99 АПК / решение № 5153 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2020 г./, но има и решения в обратния смисъл / решение №6760 от 22.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 559/2023 г.,/ .

Дори и да се приеме тезата на някои състави на ВАС за противоречие между различни по степен нормативни актове, на основание чл. 15, ал.3 ЗНА следва да се правоприложи по-високия по степен акт, а именно чл. 99 от АПК. Съгласно правилото на чл.99, т.2 от споменатия кодекс адм. производство може да се възобнови , ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Според чл. 15, ал.1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административния орган и прокурорът. Възможни субекти по упражняване процесуалното право на възобновяване са административният орган и прокурорът – чл. 100 АПК. С посочената правна регламентация законодателят е въвел ефективни правни средства по отстраняване недействителност на влезли в сила административни актове и по-специално унищожаеми административни актове, какъвто е и настоящия случай. Прокурорът може да сезира административния орган с искане за възобновяване на административно производство по издаване на процесното СУМПС , тъй като волеизявлението по неговото издаване страда от порока „ унищожаемост“, но не и „нищожност“.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна ,

 

 

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] с искане за прогласяване нищожността на волеизявление на сектор “ Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* от дата 02.04.2019 г. на М. А. В. от [населено място], област Варна.

Решението може да се обжалва пред ВАС с касационна жалба в 14 дневен срок от неговото съобщаване на страните.