Присъда по дело №155/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 7
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200155
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Габрово , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора Владимира Димитровa Райчева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20214210200155 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Н. С., роден на 19.11.1965 година в гр. Габрово,
живущ в същото населено място, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В
ТОВА, че около 01,40 часа на 12.11.2020 година, по улица ”Николаевска” в град
Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № СА
47-60 КР с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда – 2,06 промила, установено по
надлежния ред, след като чрез влязла в сила присъда е бил осъден за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 343б, ал.
2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, както и на ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 500
(петстотин) лева, която ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Габрово.
Наложеното наказание в размер на „Осем месеца лишаване от свобода” ДА СЕ
ИЗТЪРПИ от подс. Д. Н. С., с ЕГН **********, при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ
РЕЖИМ, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
ЛИШАВА подс. Д. Н. С., ЕГН **********, от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
СРОК от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА от влизане на присъдата в законна
1
сила, като при изпълнението на това наказание ПРИСПАДА времето, през което той е
бил лишен от възможността да упражнява посоченото по-горе право по
административен ред, считано от 12.11.2020 година – датата за изземване на неговото
свидетелство за правоуправление, на осн. чл. 59, ал. 4 от НК.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказание в
РАЗМЕР на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, наложено на подс. Д. Н.
С., ЕГН **********, с Определение № 47 за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК,
образувано по НОХД № 208/2018 г. на РС – Севлиево, постановено на 30.05.2018
година и влязло в сила на същата дата, чието изпълнение – чрез приложението на чл.
66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на
същото в законна сила.
Наказанието, приведено в изпълнение въз основа на чл. 68, ал. 1 от НК, ДА СЕ
ИЗТЪРПИ от подс. Д. Н. С., ЕГН **********, ОТДЕЛНО от другото наложено на
същият наказание в размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, при
ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ , съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗПС.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР - Габрово сума в размер на 60 (шестдесет) лева, дължима за
възстановяване на направените по делото разноски при разследването по досъдебното
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Н. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, сума в размер на 5
(пет) лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист –
последната в случай на осъществено служебно издаване на такъв за събиране на
наложеното наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева в полза на упоменатия
по-горе орган на съдебната власт.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд - Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: С обвинителен акт (Вх. № 565/15.02.2021 г.) Районна прокуратура
Габрово е внесла за разглеждане в Районен съд Габрово материалите по бързо
полицейско производство № 1752-ЗМ-538/2020 г. на РУ Габрово, като е предявила
срещу подс. Д. Н. С. обвинение за престъпление, инкриминирано чрез разпоредба на
Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че
около 01,40 часа на 12.11.2020 година, по ул. ”Николаевска” в град Габрово,
управлявал МПС – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № СА 47-60 КР с
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда – 2,06 промила, установено по надлежния
ред, след като чрез влязла в сила присъда е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от
НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
Подсъдимия заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че
разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се
признава за виновен по отношение на това обвинение, макар (заради липса на
депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал
обстоятелствата във връзка с извършването на съответното престъпление, което е било
инкриминирано чрез него. С оглед на самопризнанията, направени от страна на подс.
Д.С. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 26.04.2021 година съдебно
заседание и насрочването на делото за разглеждане съобразно диференцираната
процедура, регламентирана в Глава XXVII от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е събирал доказателства относно фактите, които са отразени в
обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. Въз основа на
тази причина при постановяване на присъдата и решаване на посочените в чл. 301, ал.
1 от НПК въпроси са били използвани единствено доказателствени материали, събрани
при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от
подсъдимият самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на
чл. 372, ал. 1 от НПК. С оглед на съществуващото изискване в приложимата законова
разпоредба – чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на производството по НОХД № 155 за
2021 г. на Районен съд Габрово интересите на подсъдимия С. са били отстоявани от
защитник, упълномощен от него по договорен ред.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и
от съпоставката на същите с направените от подс. С. самопризнания по отношение на
обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане от ГРП обвинителен акт, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Чрез Определение № 47 за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД №
208/2018 г. на Районен съд – Севлиево, постановено на 30.05.2019 година и влязло в
законна сила на същата дата, подсъдимия Д.С. е признат за виновен в осъществено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Десет месеца лишаване от
свобода” и „Глоба” в размер на сумата от 180 лева в полза на държавата. Чрез
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на първото от тези наказания е
отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на определението в
сила. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК чрез него на дееца е
наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Десет
месеца” от тази дата, като при изпълнението на същото е приспаднато време, през
което той е бил лишен от възможността да упражнява съответното право по
1
административен ред, считано от датата за изземване на свидетелството му за
правоуправление, на осн. чл. 59, ал. 4 от НК.
Подсъдимия Д.С. е правоспособен водач на МПС, воден на отчет в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за
правоуправление от категориите „С”, „В”, „М”, „СЕ”, „АМ” и „Ткт”, издадено на
06.10.2020 г., което е било със срок на валидност до 06.10.2025 година. До
инкриминираната дата е бил санкциониран с общо шест влезли в сила наказателни
постановления за различни нарушения на установените в ЗДвП правила за движение,
последното от които се явява издадено на 19.02.2012 г. по повод на нарушения по чл.
20, ал. 2, б. „Б” от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени през тази година.
Освен чрез въпросните наказателни постановления, той е бил наказан по
административен ред и с шест броя фишове за нарушения от посочения вид, които
също са били влезли в сила към упоменатата дата.
Около 01,40 часа на 12.11.2020 година екип на РУ “Полиция” Габрово, в състава
на който влизали свидетеля Николай Колчев и друг негов колега, спрял за проверка лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № СА 47-60 КР, който се движел по
улица „Николаевска” в град Габрово. След спирането служителите на реда пристъпили
към проверка на самоличността на водача, както и на носените от него документи за
правоуправлението и регистрацията на автомобила. Въз основа на тях установили, че
МПС било собственост на подс. Д. Н. С., ЕГН **********, както и че се управлява от
него. Тъй като се намирал във видимо нетрезво състояние, последният бил подложен
на проверка за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
Инв. № 01151 от служител в друг екип – на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Габрово, който бил извикан на място да окаже съдействие на служителите от този, в
който влизал св. Колчев. Проверката приключила с положителен резултат, но въпреки
отчетените 2,06 промила, подсъдимия Д.С. отказал да даде кръвна проба, независимо
от обстоятелството, че подписал и получил издадения му за тази цел медицински
талон. Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, приложен на л. 13-
14 от досъдебното производство, сочи, че той е отказал да даде кръв за анализ и пред
медицински служители в „Спешно отделение” на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр.
Габрово, където е бил транспортиран от членовете на полицейския екип. На водача е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия GA с №
313313 от 12.11.2020 година, който С. подписал и получил без да изложи възражения
против неговото съдържание. При съставянето на акта е било иззето и притежаваното
от водача свидетелство за управление на МПС. Едновременно с това, чрез протокол от
12.11.2020 година подс. С. е предал доброволно на органите на реда и посочения лек
автомобил, който с помощта на специализиран превоз от фирма е бил репатриран до
двора на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. По-късно МПС е било върнато на
неговия собственик.
Въз основа на отчетения с техническото средство положителен резултат, при
условията на чл. 356, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско
производство (под № 1752-ЗМ-538 по описа за 2020 г.), разследването по което (чрез
постановление от 23.11.2020 година на прокурор при РП Габрово) е разпоредено да се
проведе по общия ред. В рамките на същото С. е бил привлечен към наказателна
отговорност като обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с
2
правна квалификация по чл. 343б, ал. 2 от НК. Обвинение за същото престъпление с
тази квалификация е било предявено против него и чрез обвинителния акт, въз основа
на който и събраните материали по това досъдебно производство, внесени за
разглеждане в РС - Габрово, се явява образувано и производството по настоящото
НОХД № 155/2021 година.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на
подсъдимия Д.С. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по
безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от негова страна; и
от съпоставката на самопризнанието със събраните писмени и гласни доказателствени
материали по досъдебното производство – уведомително писмо (л.1); постановление от
23.11.2020 година на прокурор при РП Габрово за преобразуване на бързо
производство (л.3); докладна записка, талон за медицинско изследване, протокол за
извършена проверка на лични вещи, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери
и на вещите, прозвани в тях, акт за установяване на административно нарушение (л.6-
9); справка за нарушител/водач на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово (л.11-12);
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за изследване (л.13-14);
постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение
(л.17); протоколи за разпит на свидетел (л.19-20); протокол за доброволно предаване
(23); справка за съдимост (л.25-26); декларация за семейно, материално положение,
имотно състояние (27); разписка за предадени вещи (л.33), имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.
Въз основа на възприетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подс. Д.С. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение,
доколкото този извод кореспондира не само на изразеното самопризнание, но и на
данните във всички описани доказателствени материали, които са събрани при
разследването по досъдебното производство. Предприетото на 12.11. 2020 година
управление на автомобила от него не е предмет на спор, а свързаните със същото
обстоятелства са установени безспорно както от писмените доказателства и
самопризнанията на дееца, така и от показанията на разпитаните свидетели Николай
Колчев и Марио Марков, дадени пред разследващия орган по това производство. С
оглед на изложеното и при липсата на настъпила (към тази дата) реабилитация по
отношение на последиците, възникнали в резултат на постановеното осъждане по
НОХД № 208/2018 г. на РС Севлиево, следва да се приеме, че той е извършил
престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 2 от НК от обективна страна, тъй като
концентрацията на алкохола, под чието въздействие е управлявал, е надхвърляла 0,5 на
хиляда, а същата е била установена от показанията на техническо средство, т.е.
съгласно нормативно регламентирания (в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,
Обн. ДВ бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Безспорно е, че данните
по отношение на конкретно свързаната с нея стойност не са получени в резултат на
химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които съответното
изправно средство е отчело в издишания от С. въздух. Това обстоятелство няма
значение за съставомерността на извършеното престъпление. Подобно изследване
(съгласно предвиденото в нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1) се извършва
преди всичко ако водача не приема показанията на техническото средство, а случая не
е бил такъв. Писмените материали на л. 8 и л.13-14 от ДП сочат, че подс. С. не се е
съгласил с тях, но че едновременно с това е отказал да даде кръвна проба, която е била
3
необходима за извършване на анализ, при която ситуация показанията на техническото
средство обосновано са отчетени като доказателство за наличие на употребен такъв.
Той е осъзнавал ясно не само обстоятелството, че е употребил алкохол, но и факта, че
тази употреба безспорно ще доведе до превишаване на минималните стойности,
установени във връзка с определянето на предприетото след това управление на
автомобила като престъпление по смисъла на закона. Вследствие на изложеното и при
знанието за съществуването на вече постановената присъда от РС - Севлиево по
отношение на дееца, следва да се приеме, че той явно е действал с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал обществено-опасните последици от своето деяние и чрез него е целял
тяхното настъпване.
При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът
прие за безспорно от правна страна, че след като около 01,40 часа на 12.11.2020 година,
по улица ”Николаевска” в град Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка
„Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № СА 47-60 КР с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда – 2,06 промила, установено по надлежния ред, след като чрез влязла в сила
присъда е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, подс. Д. Н. С. при форма на
вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, в извършването на което го призна за
виновен.
При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да бъдат
наложени за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете немалката продължителност на периода, изминал между датата за влизане
в сила на последната постановена присъда по отношение на дееца и инкриминираната
дата, през който той не е извършвал други противообществени прояви извън тази,
свързана с конкретното престъпление по предявеното обвинение; затрудненотото му
материално положение, породено от липсата на получавани от него доходи въз основа
на трудово възнаграждение; съдействието, оказано от подсъдимия на полицейските
служители при проверката за употреба на алкохол, с което е спомогнал за разкриване
на обективната истина; изразеното съжаление за предприетото управление на
автомобила в това състояние, сочещо за наличие на проявено критично отношение към
самото престъпление. При оценката на установените по делото факти съдът не отчете
други отегчаващи вината такива освен тези за: високата концентрация на алкохола,
която надхвърля с малко над два промила стойността на онази, изискваща се за
квалифициране на извършеното като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК; както и
предходното освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност за престъпление с
правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 от НК, свързано с управление на МПС след
употреба на алкохол от негова страна.
След като извърши преценка на описаните обстоятелства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива, които
обуславят индивидуализиране на наказание в лицето на минималния размер за най-
тежкото по вид от посочените в нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно –
„Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, както и „Глоба”, определена към
нейната минимална граница от 500 лева. Въз основа на тях, след като съобрази
направеното от дееца самопризнание с породените от него последици по смисъла на
чл. 372, ал. 1 от НПК и проведеното въз основа на същото съдебно следствие, намери,
че при определяне на първото от тези наказания (заради императивния характер на чл.
4
373, ал. 2 от НПК) ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по
ДВ бр. 26/2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. С оглед на
изложените съображения и указаното в чл. 58а, ал. 1 от НК, намали първото от тях с
1/3 част, налагайки на подс. Д.С. оставащата част от “Осем месеца лишаване от
свобода”, както и „Глоба” в минималния размер – от 500 лева, която той да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че
по този начин ще бъдат създадени условия за постигане на целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
От данните в представената по делото справка за съдимост, е видно, че
инкриминираното престъпление е извършено в изпитателен срок на предходна условна
присъда. Чрез нея на подс. С. вече е било наложено наказание “Лишаване от свобода”
за друго умишлено престъпление от общ характер, което се явява пречка за повторното
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо съответното наказание, което е определено
по настоящото дело. Поради това обстоятелство съдът постанови същото наказание да
бъде изтърпяно ефективно при “Общ първоначален режим”, определен при отчитане
на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.
Подс. Д.С. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. С оглед
на това, след като отчете данните за вида на вече извършените нарушения на
установените в ЗДвП правила за движение, за които той е бил санкциониран по
административен ред и концентрацията на употребения алкохол, както и тези за датите,
на които те са били осъществени, на основание чл.343г във вр. с чл. 343б и чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок към средния,
предвиден в закона, а именно - от “Една година и шест месеца”, считано от влизане на
присъдата в законна сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе за постигане
на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на
чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с посочените
обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление №
1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на
ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.;
Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение
№ 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от
21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според
което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното
наказание „Лишаване от свобода”.
При изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимия Д.С. е бил лишен от възможността да
упражнява посоченото право по административен ред, считано от 12.11.2020 г. – датата
за изземване на свидетелството му за правоуправление, на основание чл. 59, ал. 4 от
НК.
От данните в приложената по делото справка за съдимост се установява, че
инкриминираното престъпления по обвинителния акт е извършено в изпитателен срок
на предходна условна присъда, с която подс. Д.С. е осъден на наказание “Лишаване от
свобода”. При това обстоятелство и настъпилите предпоставки за изтърпяване на
наложеното по същата наказание заради наличието на постановеното чрез настоящата
присъда осъждане за умишлено престъпление от общ характер и вида на определеното
за него наказание - “Лишаване от свобода”, въз основа на предвиденото с чл. 68, ал. 1
5
от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на “Десет месеца лишаване от
свобода”, наложено на подсъдимия Д.С. чрез Определение № 47 за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и
следващите от НПК, образувано по НОХД № 208/2018 г. на РС – Севлиево,
постановено на 30.05.2018 година и влязло в сила на същата дата, чието изпълнение –
чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано
от датата за влизане на същото в законна сила. С оглед на изложените обстоятелства,
както и общия размер на двете наказания по посочените дела, който не надхвърля
установения от закон такъв, съдът постанови това наказание да се изтърпи отделно от
другото наложено наказание „Осем месеца лишаване от свобода”, но също при
“Първоначален общ режим”, съгласно установеното в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.
Предвид характера на постановената по делото присъда, съдът осъди подс. Д. Н.
С. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 60 лева, дължима за
възстановяване на направените разноски по досъдебното производство, на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК.
Поради характера на постановената присъда подс. С. бе осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, и сума в
размер на 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист,
последната в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на
наложеното общо наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева в полза на
бюджета на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................
6