РЕШЕНИЕ
№ 88 09.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5341 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Х.Я.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ***, *** –
адвокат И.Т., против П.Д.Т. - С. с
ЛНЧ ********* и Ф.Т.С. с ЛНЧ **********, двамата граждани на В., с адрес в Б. -
с.П., община С., област Б.. Ищецът моли съда да осъди ответниците да му
заплатят сумата от 1 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ухапване
от собственото им куче на 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяването на иска на 03.07.2019г.
Ищецът твърди, че на посочената
дата, на около 1,5 км след село Присад по пътя към село Дебелт, в присъствието
на ответниците безпричинно бил ухапан от едно от техните кучета по задната част
на бедрото на десния крак, в резултат на което изпитал силна болка, мястото на
ухапването станало мораво синьо и се подуло. Потърсил спешна медицинска помощ,
на мястото на инцидента бил прегледан, направили му превръзка и тъй като раната
била повърхностна, нямал необходимост от
настаняване в лечебно заведение. Вследствие на продължаващата болка не бил в
състояние да изпълнява трудовите си задължения през този ден, а в следващите
няколко дни продължил да изпитва силни болки в областта на ухапаното място,
поради което трудно заспивал, станал раздразнителен и избухлив. Това се
отразило на семейството и близките му, които били принудени да търпят това
негово състояние и поведението, предизвикано от него. Започнал да изпитва и
безпричинен страх от всякакви животни.
Ответниците представят писмени
отговори, с които оспорват исковете. Признават, че са собственици на кучето,
което на посочената дата и място е ухапало ищеца. Позовават се на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като твърдят, че ищецът е бил предупреден да не излиза от автомобила, а
животното е било предизвикано от неговото поведение – силни и заплашителни
викове и силни движения с ръце във въздуха, които животното е възприело като
заплаха. Сочат, че нараняването на ищеца не е сериозно, като няма удостоверени
кървящи рани или травматични увреждания, а мястото само е почистено и е
поставена превръзка. Пледират за отхвърляне на претенцията, евентуално за
намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски, като ответниците претендират определяне
на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и правят
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.50 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По делото не се
спори, че на 20.03.2019г. на пътя село Дебелт – село Присад, на 1,5 км от
последното, ищецът бил ухапан от собственото на ответниците – съпрузи куче порода
„българско овчарско куче“. От твърденията на страните и показанията на
разпитаните свидетели Л.Б. /колега на ищеца/ и Т.А. /съпруга на ищеца/ се
установяват следните твърдени обстоятелства : на посочената дата ищецът и
свидетеля Б. в качеството си на *** към РДГ – Бургас извършвали обход в района
на село Присад; близо до селото забелязали автомобила на ответниците – спрян до
пътното платно с отворен багажник, като до автомобила била само ответницата П.Д.Т.-С.;
горските инспектори решили да проверят автомобила за нерегламентирано събиране
и превозване на дървесина, поради което спрели служебния автомобил и ищецът
излязъл от него, насочвайки се към колата на ответниците; докато ищецът и
ответницата се опитвали да разговарят на английски език, тъй като ответницата не
говорела български, до тях се приближили три кучета, едното от които процесното
българско овчарско куче; ответницата отправила команди към кучетата; внезапно
овчарското куче ухапало ищеца по задната странична част на бедрото; от близката
горичка се появил и ответникът Ф.Т.С., който прогонил кучетата. От събраните
доказателства не се установява ищецът да е извършил сочените от ответниците
действия, с които да е предизвикал агресивна реакция на кучетата. Присъствалият
на мястото на инцидента свидетел Б. не установява да са получили предупреждение
от ответницата да не излизат от служебния автомобил, а твърдяното повишаване на
тон и силно жестикулиране е настъпило след ухапването – ищецът е изпитвал силна
болка, а ответницата се е опитвала да успокои животните.
След инцидента
ищецът бил прегледан от екип на спешна медицинска помощ, като му била направена
превръзка. По твърдения на ищеца медиците констатирали, че раната е
повърхностна и няма нужда от специално лечение. Същият ден вечерта ищецът бил прегледан
и в МБАЛ „Бургасмед“, където не са констатирани различни обстоятелства относно
нараняването. На следващия ден – 21.03.2019г. ищецът посетил съдебна медицина
към МБАЛ „Бургас“, като от издаденото съдебно медицинско удостоверение се
установява, че при прегледа на ищеца е констатирано кръвонасядане /15 х 10 см/ по
страничната повърхност на дясното бедро с две рани по кожата /по 1,2 см/ и
драскотина със засягане на повърхностния слой на кожата 8 х1 см, които наранявания
е възможно да са получени при ухапване от куче на 20.03.2019г. Според медицинското
удостоверение на ищеца е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Съпругата на ищеца в свидетелските си показания установява, че
ухапаното място било силно отекло и зачервено, като имало следи от захапката на
кучето, които били видими около месец след инцидента. В продължение на около
месец ищецът търпял болки, които в началото били силни, поради което приемал
аналгетици и аулин. Свидетелката установява, че ищецът преживял силна уплаха от
инцидента, започнал да се страхува от кучета, бил изнервен и раздразнителен, не
спял добре, като тези състояния продължавали и понастоящем.
Преценени
съобразно чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели на ищцовата страна, тъй като показанията им са пълни и
безпротиворечиви, основани са не непосредствени лични впечатления и не са
опровергани от други събрани по делото доказателства.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на
процесната дата и място ищецът е бил ухапан от собственото на ответниците
овчарско куче, при което на ищеца е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Като пряка и непосредствена последица от това
увреждане ищецът е претърпял болки и страдания – първоначално силна физическа
болка, отшумяваща с времето, а наред с това и психологични и емоционални
страдания /страх, уплаха, тревожност/, продължаващи и към момента, макар и в
по-ниска степен. На основание чл.50 от ЗЗД за тези вреди, причинени от животно,
отговарят неговите собственици – ответниците по делото, като на основание чл.53
от ЗЗД тяхната отговорност е солидарна. Тази отговорност на собствениците на
животното, причинило непозволеното увреждане е безвиновна - вредите са
настъпили поради свойствата на самата вещ, в случая желанието на животното да
защити собственичката си поради приближаването на непознат човек, без виновно
поведение на собствениците. В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
решение № 177/ 25.10.2016г. по гр.д.№ 1263/ 2016г. и решение № 367/
12.05.2010г. по гр.д.№ 1140/ 2009г. на III г. о. на ГК на ВКС, основани на ППВС
№ 17/ 1963г., допълнено с ППВС № 4 /1975г. на ВС. Поради това за ангажирането
на отговорността на ответниците за непозволеното увреждане не е необходимо
установяването на тяхно противоправно поведение.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, основано на чл.52 ал.2 от ЗЗД. Въпреки носената
доказателствена тежест, ответниците не проведоха пълно главно доказване ищецът
с поведението си да е допринесъл за настъпването на деликта. Липсват
доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен извод за виновно
противоправно поведение на ищеца, което да е допринесло за процесното ухапване
от кучето на ответниците. За такова поведение не се приема слизането от
служебния автомобил, насочването към ответницата и започването на разговор с
нея, които са обичайни действия в присъствието на домашно животно, а соченото повишаване
на тон и усилено жестикулиране е настъпило едва след ухапването. Поради това
съдът приема, че не са налице основания на закона за отпадане или намаляване на
отговорността на ответниците.
На
основание чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане се дължи за всички
вреди, които са пряка последица от деликта, като съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението се определя от съда по справедливост. С оглед установените преки
и непосредствени неимуществени вреди – физически, психически и емоционални
болки и страдания, техния интензитет и продължителност, и при съобразяване от
една страна с внезапния начин на причиняване на увреждането, а от друга с
установената не висока тежест на нараняването, съдът намира, че дължимото
обезщетение следва да се определи в размер на 1 000 лв. При определяне
размера на отговорността на ответниците съдът отчита и обстоятелството, че с
оглед правилата на добросъвестността и изричните норми на раздел III от
действащата Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община Созопол, в която се включва и землището на село Присад, ответниците
- собственици на процесното куче носят задължението да осигуряват постоянен и
непосредствен контрол върху поведението му, за да предотвратят всяка проява на
необоснована агресия от страна на животното и да не допуска ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. В случая ответниците не са
положили дължимата грижа да осигурят непосредствен ефикасен контрол върху
поведението на кучетата си, които са били пуснати свободни /без повод/ в
непосредствена близост до обществен път.
По
изложените съображения съдът приема предявения иск за доказан и основателен в
посочения размер, в който ще бъде уважен. За разликата над сумата от 1 000
лв. до предявения размер от 1 500 лв. искът е неоснователен и ще бъде
отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца и направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважения иск. Съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК разноските на ищеца в производството са 60 лв. – заплатена
държавна такса и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, на основание чл.78 ал.5 от ГПК
вр. чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът намира за основателно възражението на
ответниците за прекомерност н така заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. С оглед спорния предмет и процесуалното поведение на страните
приема, че за тези разноски следва да се определи сумата от 400 лв. Така за
съдебните разноски на ищеца от общо 460 лв., съразмерно с уважения иск
ответниците му дължат сумата от 306,67 лв.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците съдебни разноски,
съразмерно с отхвърления иск. Ответниците не са направили разноски в настоящото
производство, като видно от представените договори за правна помощ
процесуалното им представителството е предоставено безплатно на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – възможност за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Наличието на
предпоставките за предоставяне на такава правна помощ не е оспорено и
опровергано от ищцовата страна, поради което на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от ЗА съдът приема, че на процесуалните представители на ответниците следва
да бъдат определени адвокатски възнаграждения в минималните размери по чл.7,
ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. - 335 лв. За тези разноски, съразмерно с
отхвърлените искове ищецът дължи на всеки от адвокатите възнаграждение от по
111,67 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.Т.
- С. с ЛНЧ ********* *** /*** център/, *** - адвокат Т.Ш., и Ф.Т.С. с ЛНЧ ********** със съдебен адрес *** - адвокат С.С.,
двамата граждани на В., с адрес в Б. - с.П., община С., област Б., солидарно да заплатят на Х.Я.А. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ***, *** – адвокат И.Т., сумата от 1 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от ухапване от собственото им българско овчарско куче на
20.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на
иска на 03.07.2019г., както и сумата от 306,67
лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до предявения размер от
1 500 лв.
ОСЪЖДА Х.Я.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ***,
*** – адвокат И.Т., да заплати на
адвокат Т.Р.Ш. с адрес ***, *** и на адвокат С.Н.С. с адрес ***, двамата от
Адвокатска колегия – Бургас, суми от по 111,67 лв. - адвокатски възнаграждения
за оказана на ответниците безплатна правна помощ и съдействие, съразмерно с
отхвърления иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД