Решение по дело №1612/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.В.М. *** против Решение № 125/ 06.07.2023г. постановено по НАХД № 1168/2022г. на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0304-001377/04.11.2022г., издадено от началник сектор в ОД на МВР - Бургас, РУ-Несебър, с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.103 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът оспорва съставомерността на констатираното деяние, с твърдения, че не е възприела своевременно подадения от контролния орган сигнал за спиране, както и възразява срещу изводите на съда за неприложимост на чл.28 от ЗАНН и счита, че съдът е направил само формална констатация за това без да изложи мотиви. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания, допълнително посочва, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което се иска определяне на наказанията в минимален размер..

Ответникът по касация не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт поради доказаност на нарушението.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Касаторката М. е санкционирана за това, че на 15.09.2022г,. в гр.Несебър, кв.“Стадиона“, пред магазин „АБ Клима“, в посока хотел „Котва“, на главен път I-9, управлява лек автомобил с рег.№ ТХ6627ХТ, като при подаден от полицейски служител сигнал за спиране със стоп - палка, водачът не спира на посоченото място. Съставен е АУАН с бланков № 786533/15.09.2022г., като впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на М.М. за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

При постановяване на решението съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушение, като за целта е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на водача за нарушение на ЗДвП, както и е преценил, че наложените административни наказания са съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

При постановяването му съдът е формирал правилна фактическа обстановка, която е подробно описана и не е необходимо нейното възпроизвеждане. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка, представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина посочен в чл.170 от ЗДвП – своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което за него възниква задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. При разпита пред въззивния съд длъжностните лица са посочили, че водачът е бил забелязан без поставен обезопасителен колан, което е било причината за подаване на сигнала за спиране, както и уточняват, че позиционирането им е било видимо за всички участници в движението. След като водачът не е изпълнил указаното от контролния орган спиране, автомобилът е бил последван от контролните органи, с подаване на звуков и светлинен сигнал и спрян след около 500м. за извършване на проверка. При тези фактически данни съставът на нарушението е доказан. Неоснователно съдът счете поддържаното възражение и пред настоящата инстанция, че сигналът за спиране не е бил своевременно възприет от касатора с твърдения за наличие на множество участници в движението, ограничаващи в известна степен видимостта в целия пътен участък. Видно от съставения АУАН на място водачът не е възразил за наличие на подобни пречки, напротив – вписал е, че няма възражения. Неоснователно се позовава също така на приложение на института на маловажния случай предвид поведението на водача описано по-горе, видно от което не само не се е подчинил на подадения сигнал, но се е наложило да бъде последван от полицейския патрул и в този смисъл не може да се счете, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Неоснователни са и възраженията за намаляване размера на наложените административни наказания към предвидения законов минимум, като видно от приложената справка налични са множество нарушения на ЗДвП, които не обосновават извод за превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложените наказания настоящият съд счете за адекватни за постигане на дисциплиниращ и превантивен ефект.

Поради отсъствие на отменителни основания за касиране на съдебния акт той следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/06.07.2023г. постановено по НАХД № 1168/2022г. на Районен съд – Несебър.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

	Председател:
	Членове: