Р Е Ш Е Н
И Е
№ 869
гр.Варна, 30.03.2009 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на тринадесети март през две
хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Н.
при секретаря А.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5830 по описа за 2007 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 99 ал.1 от СК.
В исковата си молба ищеца Х. Т.В. – Д. излага, че бракът и с ответника С.Д.Д. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съда същият да бъде прекратен
с развод вследствие горното по вина на ответника. Излага,че от брака си
страните нямат родени деца.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли
съда да прекрати брака като утвърди постигнатото между страните споразумение по
чл.99 ал.3 от СК, предсатвено писмен вид
с нотариална заверка.
Ответницата в съдебно чрез процесуалния си представител моли съда да прекрати брака и да утвърди постигнатото между страните споразумение по чл.99 ал.3 от СК, представено в писмен вид с нотериална заверка на подписите.
Постигнатото между съпрузите споразумение по реда на чл.99, ал.3 от СК е в следния смисъл:
1.След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име В..
2.Семейното жилище находящо се в
гр.*** собственост на съпрузите се предоставя за ползване на С.Д.Д..
3. Акции , облигации, дялове от търговски дружества,
спестовни влогове, придобити по време на брака съпрузите нямат.
4. Продобитите по време на
брака движимите вещи в режим на СИО, ще се ползват и владеят от С. Д.Д..
5. Издръжка между съпрузите няма да се дължи след
прекратяване на брака.
6.Разноските по делото остават за сметка на този , който ги е направил , а държавната такса присъдена с решението се поема по равно от страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК/ отм/, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак Х.Т.В. и С.Д.Д. са сключили граждански брак на 19.09.1990г., за което е съставен акт № *** от длъжностно лице по гражданско състояние вгр.Варна, като съпругата е приела да носи фамилното име В. - Д..
От брака страните нямат родени деца.
От показанията на разпитания по делото свидетел - Златка Х.
Янева /без родство със страните/ , които съдът кредитира като дадени обективно
и безпротиворечиво и базиращи се на лични впечатления, се установява, че
съпрузите не живеят заедно от м.12.2006 г. .Свидетелят счита,че съпрузите не могат да подобрят отношенията си и да съхранят брака си.
С оглед така събраните гласни доказателства и изложеното от страните становище, съдът
намира за установено, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
съпрузите. Брачната им връзка е изцяло опразнена от дължимото си съдържание и
поради горното, семейството не изпълнява предвидените по чл.4 от СК функции.
Изчезнали между съпрузите са взаимната привързаност, уважение, доверие и
разбирателство, липсва им желание за полагане на съвместни усилия за
осигуряване благополучието на семейството.
Предвид изложеното, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява
своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен на основание
чл.99, ал.1 вр. ал.3 от СК, без да се обсъжда въпроса за вината.
Постигнатото споразумение урежда всички лични и
имуществени отношения на страните за след прекратяване на брака, не противоречи
на закона и правилата на морала, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид материалното и имотно състояние на страните и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, която съгласно постигнатото между страните споразумение страните следва да заплатят по равно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между Х.Т.В. – Д. ЕГН ********** и С.Д.Д. ЕГН ********** , сключен на ***с акт № ***съставен
от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл.99, ал.1 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.99, ал.3 от СК, с което страните уреждат всички лични и имуществени отношения помежду
си, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр.***обственост на съпрузите , на С.Д.Д. ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ В..
ИЗДРЪЖКА съпрузите не си дължат.
Акции, облигации, дялове
от търговски дружества, спестовни влогове ,придобити по време на брака
съпрузите нямат.
Придобитите по време на
брака движимите вещи в режим на СОИ, ще се ползват и владеят от С.Д.Д..
ОСЪЖДА С.Д.Д. ЕГН ********** ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 20.00 /двадесет/ лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ .
ОСЪЖДА Х.Т.В. – Д. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 20.00/двадесет/ лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съД в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: