РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. Кюстендил, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Тина Р. Йорданова
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Тина Р. Й.а Гражданско дело №
20231520101540 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от адв. Е. С. Й., действащ като пълномощник на
В. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: с.***, ул.“***“ **, против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица,
бул.“България“ 81В, ап.3, представлявано от Х. М., П. В. и В. Т., съдържаща искане да бъде
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1250 лева, представляваща
предявен частичен иск от обща сума от 4500 лева по издаден изпълнителен лист от
24.04.2009 г. по ЧГД № 601/2009 г. на КРС. В исковата молба е направено особено искане да
се допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителната мярка: спиране
на изпълнението на производството по изпълнително дело № 20219240405826 по описа на
ЧСИ Г. К., като с Определение № 903/03.08.2023 г. по гр.д. № 1540/2023 г. по описа на КРС,
искането за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителната мярка е отхвърлено.
От ищцовата страна се сочи, че по силата на издаден Изпълнителен лист от 24.04.2009
г. по ЧГД № 601/2009 г. на КРС, ищцата В. С. М. била осъдена да заплати на "ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ" ЕАД сума от 4500 лева - представляваща сума, дължима по издадена от 24.10.2008
г. запис на заповед с падеж на предявяване в срок от три години от издаването, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2009 г., до изплащането на вземането и
деловодни разноски. Твърди се, че по силата на извършена цесия, на мястото на
първоначалния кредитор, бил конституиран настоящият ответник, като ищцата не била
правила доброволни плащания и не били извършвани по отношение на същата годни
изпълнителни действия за периода от 06.08.2016 до днешна дата, поради което се били
погасили посочените вземания по давност. Предвид изложеното, ищцата иска от съда да
установи, че последната не дължи на ответника сумата от 1250 лева, представляваща
предявен частичен иск от обща сума от 4500 лева по издаден изпълнителен лист от
24.04.2009 г. по ЧГД № 601/2009 г. на КРС - представляваща сума, дължима по издадена на
1
24.10.2008 г. запис на заповед с падеж на предявяване в срок от три години от издаването,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2009 г., до изплащането на
вземането, поради изтекла погасителна давност. Иска се и присъждане на сторените
разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който излага
подробни съображения за неоснователност на исковата молба и твърденията в нея, като
счита, че същите са недоказани и твърди, че изпълнителни действия през годините са били
извършвани многократно, както и че погасителната давност не била изтекла. Счита се, че до
26.06.2015 г. е било приложимо ППВС №3/1980 г., като от 2011 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е била спряла да тече, а след 26.05.2015 г. било приложимо новото
тълкуване, дадено от ВКС, като съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и в хода на
изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ, както и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Иска се съдът да отхвърли иска и да
присъди разноски.
Районен съд-Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и като
взе предвид възраженията, становищата и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 във вр. с
чл.124, ал. 1 от ГПК, като с оглед характера на така предявения иск, в тежест на ищеца, е да
докаже и установи твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелствата, от които
черпи правата си, а именно, че от 06.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба
спрямо длъжника по посоченото от същия изпълнително дело, не са извършвани годни
изпълнителни действия. От друга страна, в доказателствена тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респективно да установи обстоятелствата, обуславящи
спиране или прекъсване на давността.
Ищцата се позовава на изтекла погасителна давнот.
Видно от материалите по ч.гр.д. № 601/2009 г. по описа на РС-Кюстендил, е, че същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено
от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД против ищцата по настоящото дело В. С. М., за заплащане от
нейна страна на заявителя, сумата от 4500 лева, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, дължаща се на основание издаден и предявен на
19.10.2008 г. за плащане в полза на заявителя, запис на заповед. Установява се, че
заявлението било уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 21.04.2009 г., на гърба на която е поставен
удостоверителен щемпел, че е издаден изпълнителен лист с дата 24.04.2009 г. В този
смисъл, съдът приема, че в конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила
именно на датата, на която е издаден изпълнителния лист - 24.04.2009 г., доколкото по
делото няма данни за подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане
на производство за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.От
представения като доказателство по делото копие на изпълнителен лист от дата 24.04.2009 г.
става ясно, че диспозитивът му е съответен на този по цитираната заповед. По делото е
видно още, че посоченият изпълнителен лист е бил представен пред ЧСИ А. В. с рег. № 813,
видно от молба, подадена на 04.05.2012 г. в изисканото от съда и представено по делото,
изпълнително дело, заведено с нов № 20219240405826 на ЧСИ Г. К., с рег.№ 924, с район на
действие СГС.От приложените по делото писма, се установява, че е образувано ИД №
20128130401047 по описа на ЧСИ А. В., което по молба на взискателя, е било изпратено за
продължаване на изпълнението при ЧСИ Д. В., с рег.861, при който е образувано ИД №
2
20148610400238, същото образувано с нов номер ИД № 20219240405826 по описа на ЧСИ Г.
К..
В исковата молба не са изложени твърдения относно това давността за вземането да е
изтекла преди образуване на изпълнителното производство, като освен това, е посочен и
точно определен, конкретен период: 06.08.2016 г. - до дата на подаване на исковата молба,
за който се твърди, че спрямо ищцата не са били извършвани годни изпълнителни действия,
поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от посочения
от ищцата период, като отбележи, с оглед изложеното в исковата молба и съгласно
Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа
за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл и предвид данните по делото
е видно, че ИД № 20128130401047 по описа на ЧСИ А. В. е образувано с молба на "ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ" ЕАД от 04.05.2012 г., като от тази дата до датата на приемане на
гореспоменатото Тълкувателно решение - 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла,
поради което давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. Също така следва да се посочи, че съгласно трайната практика на
ВКС по отношение на установените със заповед за изпълнение, вземания, тече 5-годишна
давност, считано от датата на влизането в сила на заповедта, като влязлата в сила заповед за
изпълнение установява вземането със СПН, поради забраната за пререшаване, освен при
новооткрити и новонастъпили обстоятелства и поради тази причина, влязлата в сила заповед
за изпълнение попада в приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Приема се, че с оглед характера и последиците на влязлата в сила заповед за незабавно
изпълнение, същата има последиците на влязло в сила съдебно решение. /така
напр.Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о.,
ГК; Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4218/2022 г./
С оглед горното и предвид обстоятелството, че новата 5-годишна давност в настоящия
случай е започнала да тече от датата 26.06.2015 г., както и въз основа на представените по
делото доказателства, но и във връзка с посочения от ищцата период, съдът приема, че
първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е изпращането от
страна на ЧСИ, по молба на взискателя /ответника по делото/, на запорни съобщения,
всичките с дата 25.08.2016 г., с които се налага запор върху банкови сметки, открити на
името на ищцата. В тази връзка следва да се каже, че съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Тоест, новата 5-годишна давност започва да тече с предприемането на всяко
действие по принудително изпълнение. Освен това, т. 10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по
ТД № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС повелява, че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи,
като давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени и изпълнителните действия, прекъсващи давността, сред които
е именно налагането на запор, като са визирани и действия, с които давността не се
прекъсва, като напр. образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, поради което съдът не счита подобни извършени действия по
процесното изпълнително дело, за прекъсващи давността.
3
На следващо място, от документите по представеното по делото ИД № 20219240405826
по описа на ЧСИ Г. К., става ясно, че след гореустановената вече дата 25.08.2016 г.,
респективно датата, посочена в исковата молба : 06.08.2016 г., давността е прекъсвана
многократно и то на следните дати: 27.04.2018 г., с изпращане на запорни съобщения от
тази дата, чрез които е наложен запор върху банкови сметки, открити на името на ищцата,
също на 06.08.2018 г., с подадена молба от взискателя за налагане на запор и с разпореждане
от тази дата на ЧСИ за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки, трудово
възнаграждение на длъжника, както и за насрочване опис на движими вещи на длъжника,
също на 05.08.2020 г., с подадена молба от взискателя за налагане на запор на банкови
сметки, на 22.03.2022 г., с подадена молба от взискателя за налагане на запор, също
на 21.06.2022 г., с подадена молба от взискателя за налагане на запор, също с разпореждане
на ЧСИ от 08.09.2022 г. за налагане на запор върху вземането за пенсия на ищцата и
изпратени от ЧСИ запорно съобщение, и налагане на запор от същата дата.
В подкрепа на изводите на съда е и застъпеното в цитираното ТР 2/2013 от 26 юни 2015
г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. схващане, че давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като изрично е посочено, че и само
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Предвид изложеното до момента, е видно и, че не е настъпила т.нар. „перемпция”, тъй
като в случая са извършвани изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат
давността и то преди изтичането на две години, поради което и изпълнителното
производство не е прекратено по закон. В посочения смисъл е и даденото задължително
разяснение в т.10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, според което, когато взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателства, като същата обуславя извод на съда за неоснователност на исковата
претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с изложените съображения, съдът счита, че погасителната давност към
настоящия момент не е изтекла, предвид че същата е многократно прекъсвана с
извършването на годни изпълнителни действия, нито едно от които не надхвърля
законоустановения двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното производство,
взискателят-ответник е искал извършването на конкретни принудителни действия против
ищцата-длъжник, а след 06.08.2016 г. всяко едно такова действие е прекъсвало давността за
погасяване на вземането, предвид правилото, че нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано последното валидно изпълнително действие,
като съответно давността не е изтекла и предявеният иск е неоснователен, поради което
същия следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното и на осн.чл.439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. С. М., с ЕГН: **********, с
адрес: с.***, ул.“***“ **, действаща чрез адв.Е. С. Й., отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ 81В, ап.3, представлявано от Х. М., П.
В. и В. Т., сумата от 1250 лева, представляваща предявен частичен иск от обща сума от 4500
лева по издаден изпълнителен лист от 24.04.2009 г. по ЧГД № 601/2009 г. на КРС -
4
представляваща сума, дължима по издадена на 24.10.2008 г. запис на заповед с падеж на
предявяване в срок от три години от издаването, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.03.2009 г., до изплащането на вземането, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА В. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: с.***, ул.“***“ **, действаща чрез
адв.Е. С. Й., да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“ 81В, ап.3, представлявано
от Х. М., П. В. и В. Т., действащо чрез юрк.Е. Ц., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК сумата
100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил, в 14-
дневен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5