Р Е Ш Е Н И Е
№ 260245/16.10.2020г.
гр.в., 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като разгледа докладваното от председателя АНД
№
1957 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „ДПТ Т.“ЕООД чрез управителя П.Д.М. против Електронен фиш серия Г № 0013449 на
ОД на МВР- в., с който на основание чл. 638 ал.4 от КЗ на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000/две хиляди / лева за нарушение
на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
В жалбата въззивникът излагат
твърдения, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и
необоснован. Иска се същият да бъде
отменен.
В хода на съдебното производство, въззивникът
редовно призован, не се явява ,не изпраща представител.
Постъпили са по делото писмени бележки от адв. Д. в качеството на процесуален представител на
дружеството-жалбоподател , с които се оспорва обосноваността на издадения фиш.
Твърди се, че липсват доказателства, че именно процесния
автомобил е заснет от техническото средство, тъй като да отразени три отделни
превозни средства. Сочи се, че мястото на извършване на нарушението не е
индивидуализирано в необходимата степен . Твърди се, че по делото не са събрани
доказателства, че лицата извършили измерването са преминали необходимото
техническо обучение и че не е попълнен дневник на техническото средство
съгласно указанията за ползването му. Оспорва се авторството на деянието и
законосъобразното ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател. Сочи
се, че е неприложимо издаването на електронен фиш за нарушение установено с
мобилно техническо средство. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 189
ал.4 от ЗДвП електронен фиш се издава, когато е се налага административно
наказание „Глоба“, а не „имуществена санкция“. Сочи се, че съобразно нормата на
чл. 638 ал.4 от КЗ и по аргумент от нормата на чл. 647 ал.3 от КЗ, възможността
да се наложи санкция чрез електронен фиш касае само хипотезата, при която с
автоматизирано техническо средство е установено и заснето управление на МПС, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Иска се електронният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен и необоснован и да бъде присъдено на въззивника
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалният представител на въззиваемата страна – юк А. , в
която се оспорва жалбата и се твърди, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен и обоснован, като съдържа необходимото според закона съдържание
и от събраните по делото доказателства се доказва извършването на твърдяното
нарушение. Иска се електронния фиш да бъде потвърден и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 24.12.2019 г. в 12.27 часа в гр. в., на ул. Девня, на
място с координати : 43.210579,27.883101 с АТТС № SD2D0013 e заснето движение на МПС
- автобус „Н. Н 212 х Д.“ с рег. № *
като е установено че управляваното МПС е без сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За
заснето с преносима система нарушение, от ОДМВР – гр.в. бил издаден обжалваният
електронен фиш на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на превозното средство, с който
на основание чл.638 ал.4 от КЗ била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1, във вр. с
чл.638 ал.4 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се по АНП, както и изисканите и
приобщени в хода на съдебното производство документи – заверено копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 с технически
характеристики на АТСС – SD2D0013, с което е
било установено нарушението по електронния фиш , копие на допълнение №
18.07.5133.1 към удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
18.02.5133 и заверено копие на протокол от проверка № 24-С-ИСИ/07.08.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно
нарушение по чл.483 ал.1 т.1, във вр. с чл.638 ал.4
от КЗ.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички
задължителни застраховки и в т.1 на същия член, като такава е визирана застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно
средство. Разпоредбата на чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ вменява задължение за
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение
административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ
предвижда “глоба” в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо
лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Същите
санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638 ал.4 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за
установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство, а именно чл.
647, ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
В случая на собственика - юридическо лице е издаден ЕФ на
основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, като законосъобразно му е била наложена
предвидената в чл. 638, ал. 1 от Кодекса имуществена санкция.
В тази насока, съдът намира, че за да е извършено нарушение по чл. 638, ал.
4 от КЗ, от обективна страна трябва да е налице управление на МПС без сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и това управление без
застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система .
Анализът на доказателствата сочи, безспорно, че на
посочените в електронния фиш дата и място процесното
автоматизирано техническо средство е регистрирало движение на притежавания от
дружеството-жалбоподател автобус „Неоплан В 212 Х Джетлайнер“с ДК№ В 9623, за което моторно превозно средство
собственикът не е бил сключил изискуемия договор за застраховка "ГО".
Нарушението в този смисъл е установено с автоматизирано техническо средство - SD2D0013,
което е технически годно, с оглед събраните по делото доказателства за
одобряване на същото и надлежна проверка.
С това са изпълнени признаците на визираното в чл. 638,
ал. 4 от КЗ правонарушение и това от своя страна налага ангажиране на
отговорността на дружеството-жалбоподател
по описания по-горе ред с налагане на съответната имуществена санкция.
Редът и условията за издаването на електронен фиш са указани
в чл. 189 от ЗдвП и в приложимия подзаконов
акт-Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015
год. /. Този ред в случая е спазен, видно от приложените документи за ползваното АТСС.
От друга страна, електронния фиш по КЗ винаги се издава на собственика и той няма
право да посочи друг водач , с оглед на което в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗдвП .Предвид
посочените констатации, правилата за определяне на надлежен адресат по чл. 188
от ЗдвП няма как да намерят приложение в
производствата по КЗ, доколкото ЕФ по КЗ винаги се издава на собственика, който
може да е физическо или юридическо лице или ЕТ, като в диспозитива
на чл. 638, ал. 4 от КЗ са предвидени различни видове административни наказания
съобразно вида на нарушителя.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на
въззивника за допуснато процесуално нарушение с оглед
вида на наложената административна санкция. Кодексът за застраховането допуска
налагането на имуществена санкция на юридически лица-собственици на превозни
средства в определени хипотези. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.
647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка, при което за собственика възниква задължение да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ в 14-дневен срок от
получаването му, без възможност да представи декларация за водача на превозното
средство. Същевременно, съобразно нормата
на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която се явява
приложима, на собственика на превозното
средство се налага глобата, ако е физическо лице или имуществената санкция, ако
е юридическо лице, визирани в чл. 638, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са и доводите, изложени в писменото
становище по делото относно липсата на индивидуализация при посочване мястото
на извършване на нарушението. В случая ясно и недвусмислено е посочено
населеното място, в рамките на което е извършено управление на процесното МПС, а конкретния пътен участък е
индивидуализиран с цитиране на GPS координати.
Впрочем, доколкото характеристиките на конкретния пътен участък не влияят върху
съставомерността на нарушението, липсата на
прецизност в индивидуализацията на същия не би довела до опорочаване на
издадения ЕФ.
Предвид
на това, че с издадения електронен фиш
на дружеството е вменено административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1,
във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ и е доказан факта на
извършване на нарушението, жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание посочения законов текст с предвидената в него имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е
неоснователна.
По отношение на
искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР
на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна Сектор „Пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, с оглед
на което, че разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на МВР-в..
С оглед изхода на делото искането на процесуалния
представител на въззивника за присъждане на сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0013449 на ОД на МВР- в., с който
на основание чл. 638 ал.4 от КЗ на „ДПТ
.“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
2000/две хиляди / лева за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДПТ Т.“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на
МВР-в. сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – в. по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнагражение.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: