РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20245000500321 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. В. Т. чрез процесуалния му
представител адвокат Г. П. против решение № 491/10.04.2024 г., постановено
по гр.д. № 2551/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., с което
е отнето в полза на държавата незаконно придобито от него имущество на
обща стойност 109 150 лв. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно поради извършена неправилна преценка от съда за наличието на
значително несъответствие по смисъла на §. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ при
липсата на доказателства за законен източник на доходи, като се иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен
искът. Претендират се разноски за адвокатски хонорар на процесуалния
представител на ищеца по чл. 38 от ЗА за двете инстанции.
Въззиваемият К. - С. оспорва въззивната жалба, като излага подробни
съображения за нейната неоснователност и моли да бъде потвърдено
1
решението на окръжния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от К. за о. *****
/К./ - София против Н. В. Т. иск по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на
Държавата на описаното в исковата молба имущество на ответника на обща
стойност 109 150 лв. Ищецът твърди, че в ТД - София е постъпило
уведомление от Специализирана прокуратура, регистрирано с вх. № УВКПК.-
978-6/25.07.2019 г., за това, че ответникът е привлечен като обвиняем по ДП
№ 52/2019 г. по описа на СО при СП и пр.пр. № 415/2019 г. по описа на
Специализираната прокуратура за това, че в периода януари 2016 г. -
20.04.2019 г. на територията на Р. и К. ***** участвал в организирана
престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 159а от НК, чл.
159б от НК, чл. 159г от НК и чл. 253 от НК, като в изпълнение на решение на
организираната престъпна група транспортирал и приел лица с цел да бъдат
използвани за просия, а с протоколно определение от 22.11.2019 г. по н.о.х.д.
№ 4316/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд било одобрено
споразумение, по силата на което Т. бил признат за виновен за тези
престъпления и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година и два месеца. Доколкото посочените престъпления попадат в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 5 и т. 23 от ЗПК., с решение № 2017/ 14.07.2021 г.
било образувано производство по ЗПК. против Н. Т., а при образуваната
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
ответника за периода 26.08.2009 г. - 26.08.2019 г. било установено, че
проверяваното лице за проверявания период е реализирал доход в общ размер
на 388,74 лв., а е имал разходи общо за 130 286,73 лв., т.е. е имал отрицателен
нетен доход от 129 897,99 лв. и притежавано имущество в общ размер на 113
000 лв., поради което е налице значително несъответствие по смисъла на чл.
107, ал. 2 от ЗПК. във вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПК. в размер на 242 897,99 лв. за
2
целия проверяван период. Предвид изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да отнеме в полза на Държавата притежаваното от
Н. Т. имущество на обща стойност 109 150 лв., а именно: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ******** в гр. Пловдив по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № КД-14-16-1398/04.11.2009 г. на началника
на СГКК- Пловдив, с адрес на имота: гр. П., ул. ********, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, посочена в документа площ 64,17
кв.м., ведно с 1,75 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12,53
кв.м., при описаните граници на имота. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Н. В. Т. оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли съда да го отхвърли. Оспорва възприетия от ищеца подход за
изчисляване на разходите за задграничните пътувания и на обичайните
разходи.
С обжалваното решение е отнето в полза на Държавата незаконно
придобитото от Н. В. Т. имущество в размер на 109 150 лв., а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, в гр. Пловдив по
КККР, подробно описан в решението, а Н. В. Т. е осъден да заплати на К.та за
о. на н. п. и. - София 2 710 лв. разноски за производството по делото и в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив е осъден
да заплати сумата 4 366 лв. дължима държавна такса.
Решението е обжалвано изцяло от ответника и в пълен обем то е
предмет на въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
3
Постъпило е уведомление от Специализирана прокуратура вх. №
УВКПК.-978/25.07.2019 г. за това, че е образувано ДП № 52/2019 г. по описа
на СО при СП и пр.пр. № 415/2019 г. по описа на Специализираната
прокуратура, по което като обвиняем е привличен Н. Т. за престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2 от НК във вр. с ал. 2 от НК, по чл. 159г, пр. 2 от НК във вр. с
чл. 159б, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК във вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и
пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 2 от НК във вр. с ал.
1, пр. 1, пр. 2 от НК и пр. 4 във вр. с чл. 159а, ал. 2, пр. 1 от НК във вр. с ал. 1,
пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 1,
пр. 2 и пр. 4 от НК във вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, по чл.
159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК във вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК.
Образуваното н.о.х.д. № 4316/2019 г. по описа на Специализирания
наказателен съд е приключило с одобрено с протоколно определение от
22.11.2019 г. споразумение, по силата на което Н. Т. е признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца при общ режим на изтърпяване
на наказанието. Споразумението е влязло в сила на 22.11.2019 г.
Въз основа на уведомлението с протокол № 5289/26.08.2019 г. е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на Н. В. Т. за периода от 26.08.2009 г. до 26.08.2019 г., като в
нейния ход е установено, че проверяваното лице е реализирало доходи в общ
размер на 388,74 лв. и разходи в общ размер на 130 286,73 лв., формиран е
нетен доход в отрицателен размер на 129 897,99 лв. и е установено, че лицето
притежава имущество на обща стойност 113 000 лв., поради което е направен
извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от
ЗОНПИ във вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в размер на 242 897,99 лв. за целия
проверяван период и с решение № 2017/14.07.2021 г. на К. е инициирано
производство за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу
ответника и за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му.
С определение № 576/21.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1881/
2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е допуснато обезпечение чрез
налагане на възбрана върху притежавания от ответника недвижим имот,
подробно описан в съдебния акт.
4
По делото са приложени изпратените до ответника покани за
представяне на декларация по чл. 136 от ЗОНПИ до неговия постоянен и
настоящ адрес, които не са му връчени с отбелязване, че лицето не пребивава
на посочените адреси и се намира в К. *****, където работи, като няма
информация за завръщането му на територията на страната.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В. С., неоспорено от
страните и което заключение съдът като компетентно изготвено възприема, се
установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил марка „Б., модел
******** към датата на придобиване 02.04.2014 г. е била 19 251 лв. и към
датата на отчуждаването му 08.04.2014 г. - 19 215 лв., а средната пазарна
стойност на лек автомобил марка „********* към датата на придобиване
06.04.2015 г. е била 24 464 лв. и към датата на отчуждаването му 08.08.2016 г. -
20 001 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа оценъчна
експертиза с вещо лице И Г, неоспорено от страните и което съдът възприема
като компетентно изготвено възприема, се установява, че пазарната стойност
на процесния недвижим имот към датата на придобиването му 23.01.2019 г. е
108 880 лв., а към датата на подаване на исковата молба 05.10.2021 г. е 109 150
лв.
От приетите в първоинстанционното производство основно и
допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Т
Р, които съдът като компетентно изготвени възприема, е видно, че за
проверявания период от 26.08.2009 г. до 26.08.2019 г. ответникът е имал
приходи в общ размер 388,74 лв., а за същия период обичайните и
извънредните му разходи възлизат общо на 174 018,28 лв., като в тях са
включени разходи за издръжка на домакинство съгласно данните на
Националния статистически институт, разходи за пътувания в чужбина,
разходи за покупка на МПС, които са отчуждени и не са налични в края на
периода и разход за покупка на недвижимия имот в размер на 108 880 лв.,
което води до извод за установен отрицателен нетен доход за проверявания
период от 173 629,54 лв. и несъответствие между придобитото имущество и
определения нетен доход в размер на минус 282 509,54 лв.
За да бъде отнето имущество в полза на Държавата по реда на ЗОНПИ,
5
е необходимо то да е придобито през проверявания период от лица, на които е
повдигнато обвинения за извършване на престъпления, визирани в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, да е установено значително
несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му
доход /над 150 000 лв. несъответствие между тях за целия проверяван период -
чл. 107, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при съобразяване с легалните
дефиниции на понятията „доходи, приходи и източници на финансиране“ по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ, „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗОНПИ и „нетни доходи“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/, като
законът презумира, че едно имущество е придобито незаконно, ако не е
установен законен източник на доходите за придобиването му /чл. 5, ал. 1 от
закона/.
По делото е безспорно установено, че Н. Т. е привлечен като обвиняем
за горепосочените престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 5 и т.
23 от ЗОНПИ, като наказателното производство е приключило със
споразумение, равняващо се по правни последици на осъдителна присъда,
влязло в сила на 22.11.2019 г.
Както вече беше посочено, за да бъде уважен иск за отнемане в полза
на Дължавата на незаконно придобито имущество, е необходимо да бъдат
изследвани понятията „имущество“ и „нетен доход“, като бъде установено
значително надвишаване на първото над второто с повече от 150 000 лв.
Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ дава легална дефиниция на
понятието „имущество“ като всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и
юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него.
От друга страна понятията „нетни доходи“, „доходи, приходи и
източници на финансиране“ и „обичайни разходи“ също са легално
дефинирани в § 1, т. 8, т. 2 и т. 9 от ДР, като нетните доходи са доходи, приходи
или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни
и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му;
доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено
от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени
услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият
6
доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от
движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен
законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно,
други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и
комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за
придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, а
обичайните разходи са тези за издръжка на лицето и на членовете на
семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
При извършване на необходимата съпоставка следва да бъдат отчетени
и дадените разрешения с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, според което не представлява „имущество“ по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК. и не участват при определяне размера на несъответствието
съобразно нормите на § 1, т. 3 от ДР на ЗПК. получените от проверяването
лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
По тази причина, т.е. доколкото не са налични в патримониума на
ответника към края на проверявания период, сумата от пазарната цена на
двата придобити и впоследствие отчуждени леки автомобила „**********“ в
общ размер на 43 715 лв. не следва да участва при определяне размера на
несъответствието, поради което от определените от вещото лице Р. обичайни
и извънредни разходи на ответника за проверявания период от 174 018,28 лв.
следва да се извадят разходите за покупката на двата автомобила от 43 715 лв.,
като тези разходи следва да се приемат в общ размер на 130 303,28 лв., това от
своя страна ще рефлектира върху нетния доход на ответника за периода, който
ще бъде минус 129 914,54 лв.
Съобразявайки се с трайната актуална практика на Върховния
касационен съд /за пример вж. Р. № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г.
на ІV г.о., Р. № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о., О. №
2102 от 29.04.2024 г. по гр.д. № 3926/2023 г. на І г.о. и др./, създадена на база
на цитираното ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС,
следва да се приеме, че нетният доход по смисъла на на § 1, т. 8 от ДР на
7
ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен
доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, като
оставащите средства са свободни или разполагаеми, които служат за
осигуряване издръжка на лицето, като те могат да са нулева, но не и
отрицателна величина, тъй като доходът за физическите лица съставлява
благо, с което се увеличава патримониума им след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо, като е възможно двете величини да
са еднакви и да се нулират, а евентуална разлика с отрицателен знак между
тях ще бъде индиция за неизяснен източник на приходите на проверяваното
лице /които не винаги са незаконни/, но не представлява задължително
обогатяване, което да е налично и което да се използва при установяване на
търсеното значително нecъoтвeтcтвиe, още повече доколкото в цитираното
тълкувателно решение изрично е прието, че то е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe,
oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo
/нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa
проверявания пepиoд.
При мотивиране на този извод съдът има предвид и приетото в
цитираното тълкувателно решение, че по този начин се защитава принципът за
пpoпopциoнaлнocт нa мepкитe и цeлтa нa зaкoнa, законността на намесата на
Държавата в правото на мирно ползване на притежанията, защитено в чл. 1
Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, която трябва да посочва достатъчно точни и
предвидими критерии и да съдържа гаранции срещу произвол, както и да
гарантира справедливия баланс между нуждите на общия интерес и правата
на индивида, а конфискацията на имущество да е пропорционална на
преследваната от закона легитимна цел, като засегнатите лица трябва да имат
възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест.
При възприемане на тази теза и залагане на нетен доход на ответника
като нулева величина, извършеното съпоставяне между придобитото от Т.
имущество и нетния му доход ще бъде равен на стойността на придобитото
имущество, а доколкото то е под 150 000 лв. /към датата на придобиването му,
която почти съвпада с края на проверявания период, то е 108 880 лв./, не може
да се приеме, че е установено значително несъответствие между придобитото
от ответника имущество и нетния му доход за проверявания период, а това от
своя страна отрича правото на Държавата да иска отнемане на това имущество
като незаконно.
8
На база на горепосочените правни изводи съдът приема, че за
проверявания период не е установено несъответствие между нетните доходи и
имуществото на проверяваното лице в значителен размер, т.е. над 150 000 лв.,
което е достатъчно основание да се приеме, че не са установени всички
елементи от фактическия състав на правото на отнемане на придобитото от
него имущество, а това от своя страна води до извод, че искането за отнемане
в полза на Държавата на описания в исковата молба недвижим имот на Т. е
неоснователно и недоказано и искът следва да бъде отхвърлен, като
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта, в
която Н. Т. е осъден да заплати държавна такса в размер на 4 366 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, изчислена върху цената на иска, както и в частта,
в която той е осъден да заплати на ищеца направените разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на 2 710 лв
С оглед изхода на спора във въззивното производство следва да бъде
осъдена К. – София да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в общ размер на 6 549
лв., от която 4 366 лв. за първоинстанционното и 2 183 лв. за въззивното
производство.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде осъдена К. – София да
заплати на адвокат Г. П., осъществил безплатно адвокатска помощ и
представителство на Н. Т., адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 500
лв., от които 3 000 лв. за първоинстанционното и 1 500 лв. за въззивното
производство, като при определяне на този размер съдът има предвид
решение на СЕС по дело С-438/2022, незадължителния характер на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
материалния интерес по иска, вида, фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалния представител на ищеца правни
действия по него в двете съдебни инстанции, продължителността на
производството, фазата, на която то е приключило, и събраните по делото
доказателства.
Ето защо съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 491/10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
2551/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. – София, БУЛСТАТ ********, със
съдебен адрес: гр. Б., пл. ********* против Н. В. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Д., О. Р. , В. о., ул. Г.*********, със съдебен адрес: гр. Л.,
ул. Т. № ** /чрез адвокат Г. П./ иск за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито от Н. В. Т. имущество в размер на 109 150 лв. /сто и
девет хиляди сто и петдесет лева/, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******** в гр. Пловдив по КККР, одобрени със заповед № РД-
18-48/ 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № КД-14-16-1398/04.11.2009 г. на началника на СГКК- Пловдив, с
адрес на имота: гр. Пловдив, ул. „Д., № *******, самостоятелният обект се
намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта 1, посочена в документа площ от 64,17 кв.м., ведно с 1,75
% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,53 кв.м.;
ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
********.5.17 и ********.5.19, под обекта ********.5.11, над обекта
********.5.25.
ОСЪЖДА К. – София, БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес: гр. Б.,
пл. ********* да заплати на адвокат Г. И. П. от Адвокатска колегия – Л.
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществена безплатно
правна помощ и представителство на Н. В. Т. в производството по делото в
размер на 4 500,00 лв. /четири хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА К. – София, БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес: гр. Б.,
пл. ********* да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 6 549,00 лв. /шест
хиляди петстотин четиридесет и девет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11