№ 977
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. К. против наказателно постановление
№21-1030-001348, издадено от М. В. М. –Началник Група към ОДМВР-
Пловдив за нарушения на чл. 139ал.1т.1 от ЗДвП ,с което му е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание чл.179ал.6т.2отЗДвП и нарушение
по чл.70ал.1от ЗДвП ,с което му е наложена глоба в размер на 20 лева ,на
основание чл.185 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание не се навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП. Иска се отмяната му и се
претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата с молба становище ,като счита ,че няма процесуални нарушения
,водещи до отмяна на НП и иска съответно неговото потвърждаване.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 06.02.2021г. около 21.28 часа в гр. Пловдив на бул.
„Копривщица“ кръстовище с „Ясна поляна“ по поставена задача обход
,заради сборища и гонки били изпратени полицейски автомобили ,които
били застанали в тъмното .В един момента два от автомобилите започнали да
въртят гуми умишлено и това довело до необходимост от проверка. На място
имало спрени още няколко автомобила .Полицейските служители
приближили и на място проверили всички намиращи се там автомобили, а
именно 7 на брой.Проверен бил и лек автомобил „Мицубиши Еклипсе“ с
****** ,тъй като шумозаглушителното устройство -така наречено гърне било
просто тръба го накарали да запали автомобила ,като шумът ,който излязъл
бил непоносим.Затова накарали водачът да отиде да го измери в ПП -
Пловдив.За това му бил съставен АУАН за две нарушения ,като след това му
бил съставен и НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, въз основа на гласните доказателства , а
именно разпитите на актосъставителя-А.В. ,който ясно ,точно и конкретно
описва проверката и констатациите .Показанията му се възприемат в цялост
от съда и си кореспондират и с показанията на свидетеля Николай Костов
присъствал на проверката,тъй като бил на същото място с автомобила
си.Фактът,че автомобила е бил в покой и не управляван по време на
проверката от К. е доказан по безспорен начин .Ето,защо и неговите
показания се кредитират от съда и се ползват в крайния съдебен акт.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповеди с
рег. № 8121з -515 от 14.05.2018 и рег номер8121з -825/19.07.2019г. се
2
установява компетентността на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 06.02.2021г., а НП - на
25.02.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.Като обаче именно
при нарушението по чл.139 от ЗДвП е вписано , управлява МПС ,а в чл.70
ал.1 от ЗДвП -движи се .Видно от текста на закона и в двата случая се
употребява думата движещите се автомобили,тоест от обективна страна се
изисква автомобилите да са в движение. Но това не е установено по време на
проверката ,тоест автомобила е бил в покой , а полицейските служители са
поискали от водача да го приведе в движение. Това е важен обективен
елемент от съставомерността на двете нарушения, който по време на
конкретната проверка не е доказан.
На следващо място разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално
функциониране на всички системи на МПС. Неизправностите от своя страна
биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в
§ 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Разпоредбата
на чл. 37 ал.1 от Наредба № Н-32 / 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства/ към
която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП/ , разграничава
неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на
ППС, в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който
пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни
неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. В чл.
37 ал.2 от Наредбата е дадена дефиниция на понятието „незначителни
неизправности“, а в чл. 37 ал.3 съответно са посочени характеристиките на
понятието „значителни неизправности“ , а именно такива са
неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху
околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-
значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива
неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се
придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе
необходимите мерки за безопасността на движението. Попадането на всеки
3
един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността
му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС –
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната Наредба.
По делото е установено , че контролните органи са установили
неизправност на автомобила-липса на задно гърне . В случая АНО е приел, че
е налице значителна неизправност. Като проверяващите ,както и АНО е
издирил и приложил съответния санкционен състав – този на чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП. Но ,това което проверяващите и АНО не са направили е ,че не са
доказали обективния признак ,както на нарушението по чл.139 от ЗДвП ,така
и по чл.70 от ЗДвП , а именно управлението ,движението на процесния
автомобил,за да може деянието и по двата текста да е съставомерно и да
доведе до правния резултат -привличане към административно наказателна
отговорност. Както беше описано по-горе това не е факт и поради
недоказаност на обективен елемент от нарушението ,следва така издаденото
наказателно постановление да бъде отменено.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в
понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия
с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е
задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.Което по
своята същност не се оспорва от жалбопадателя. Като в конкретния случай
нито едно от тези действия не е било предприето от водача К. преди
проверката от страна на полицейските служители.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
4
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-
ПЛОВДИВ.
Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от
жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 600 лева, като са на лице доказателства, че действително е
платена сумата. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Случаят попада
в хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, като при интерес до 1000 лв. –
минималното възнаграждение е 300 лв., но чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. не предвижда за всяко от нарушенията, респективно наложените
санкции да се дължи отделно възнаграждение. Съгласно горното и съобразно
това ,че делото е протекло в две съдебни заседания и не се касае за
фактическа и правна сложност , а и с оглед възражението на другата страна
вписано в молбата –становище по делото ,то действително адвокатския
хонорар е завишен и следва да бъде уважен в размер от 400 лева, а не както
се претендира от 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1030-001348, издадено от
М. В. М. –Началник Група към ОДМВР-Пловдив срещу Н. Д. К. ЕГН
5
********** за нарушения на чл. 139ал.1т.1 от ЗДвП ,с което му е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание чл.179ал.6т.2отЗДвП и нарушение
по чл.70ал.1от ЗДвП ,с което му е наложена глоба в размер на 20 лева ,на
основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА–ОД на МВР-Пловдив да заплати на Н. Д. К. ЕГН
********** сумата от 400 лева,представляваща направени разноски по
делото за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6