№ 726
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.633, ал.2 от ТЗ.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Лено венчърс“ ЕООД, с
която обжалва решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 281/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, с което съдът е обявил
неплатежоспособността на „Авангард Билд-1“ ЕООД и определил за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2017 година, открил е производство по несъстоятелност, на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Авангард Билд-1“ ЕООД, назначил е за
временен синдик на „Авангард Билд-1“ ЕООД Е. Г. Т. и му е определил месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева, свикал е първо събрание на кредиторите на 15.03.22
г., от 12.30 ч. в залата на Съдебната палата, бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания
на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ и е отхвърлил молбата на „Лено Венчърс“
ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Авангард
Билд-1“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел, че уговорената договорна лихва
противоречи на добрите нрави. В тази връзка развива доводи относно свободата на
договарянето, залегнала в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, която се ограничава само от
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че добрите нрави не са уредени с
императивни правни норми, както и че по действащото право няма законово предвиден
1
максимален размер на възнаградителната лихва. Прави извод, че не може да се приеме, че е
налице недействителност поради противоречие с добрите нрави, за това което е позволено
от закона. Твърди, че сключените сделки са търговски такива, за тях се прилагат правилата
на ТЗ, съгласно които възнаградителната лихва е възнаграждение за ползван финансов
ресурс. Твърди, че възприетото от първоинстанционния съд, че уговорените неустойки за
забава са в разрез с добрите нрави са формирани в противоречие с материалния закон. В
тази връзка твърди, че съдебния състав е обърнал единствено внимание на размера на
претендираните неустойки, които е в пряка зависимост от периода на забавата. Твърди, че
същите са резултат само и единствено от недобросъвестното поведение на длъжника.
Твърди, че именно в противоречие с недобросъвестното поведение на длъжника е извода за
противоречие с добрите нрави, тъй като същият черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Твърди, че напълно логично е размерът на неустойката да
превишава реално претърпените вреди, за да се стимулира длъжника да изпълни бързо и в
срок или с минимално закъснение задължението си. Твърди, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, тъй като целта на производството е да установи свърхзадлъжнял
ли е търговеца и от коя дата, а не следва да се произнася по наведените възражения за
нищожност и същите е следвало да бъдат оставени без разглеждане. Твърди, че съдът
неправилно не се е съобразил с развилите се четири производства по чл.422 от ГПК. В тези
производства ответникът е оттеглил възраженията си и същите са прекратени. Твърди, че
настъпилия стабилитет на заповедите за изпълнение е следвало да бъдат съобразени от съда
по несъстоятелността. На последно място релевира твърдения за неправилност на
възприетото от съда по несъстоятелността, че И. З.-И. не е активно легитимирана да иска
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като същата не е кредитор по търговска
сделка. Твърди, че сключеният договор за заем не е търговска сделка, тъй като е сключен за
лични, а не търговски цели. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното, в частта, с която се отхвърля молбата по чл.629, ал.4 от ТЗ на „Лено венчърс“
ЕООД за присъединяване към производството по несъстоятелност, открито срещу
„Авангард билд-1“ЕООД, като моли същата да бъде уважена, както и в частта, в която е
признато вземането на лицето И. З.-И.. Моли съдът да конституира дружеството като
кредитор за заявените вземания от 262 381.79 евро.
Ответникът „Авангард билд-1“ ЕООД редовно уведомен за постъпилата
въззивна жалба не взима становище по същата.
Ответникът И. З.-И. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е
недопустима и неоснователна. По отношение на допустимостта на жалбата твърди, че
изложените доводи не са в предмета на обжалваното решение, а наведените аргументи са в
две насоки – оспорва се вземането на молителя и се твърди, че въззивника е кредитор на
несъстоятелното дружество. Твърди, че доколкото жалбодателя не оспорва
неплатежоспособността или началната дата на това състояние жалбата се явява без предмет
или следва да се остави без разглеждане. Твърди, че ако съдът приеме жалбата за допустима,
то напълно следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд по отношение на
2
нищожността на уговорките за неустойка, както и по отношение на активната легитимация
на молителката да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Моли съда да
постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да се потвърди атакуваното
решение.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, съдът е обявил неплатежоспособността на
„Авангард Билд-1“ ЕООД и определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017
година, открил е производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по
отношение на „Авангард Билд-1“ ЕООД, назначил е за временен синдик на „Авангард Билд-
1“ ЕООД Е. Г. Т. и му е определил месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, свикал е
първо събрание на кредиторите на 15.03.22 г., от 12.30 ч. в залата на Съдебната палата,
бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от
ТЗ и е отхвърлил молбата на „Лено Венчърс“ ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на „Авангард Билд-1“ ЕООД.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с договор за целеви паричен заем от 11.06.2015 г., с нотариална заверка на подписите И.
З. И. като заемодател е поела задължението да даде на „Авангард Билд 1“ ЕООД като
заемател сумата от 500 000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в
договора многофамилна жилищна сграда. Видно от договора сумата е платима по
посочената банкова сметка в договора в срок от 5 дни от сключването му, а заемът е
следвало да се върне в срок „до 12 месеца, считано от деня на окончателната продажба на
последния останал непродаден недвижим имот на територията на посочената сграда“.
Видно от същият договор страните са уговорена лихва в размер на 0,4 % на месец за срока
на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 1 % за всеки просрочен
ден, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.
Не се спори, а се установява и от представеният анекс 1 от 04.05.2016 г., че
заемателят се е съгласил да върне заетата сума в срок до 31.12.2016 г., като уговорената
неустойка е за забава върху задължението за връщане на главницата или на задължението за
заплащане на лихва е 0,01 % от дължимата главница или лихва за всеки просрочен ден.
Видно от анекс 2 от 31.12.2016 г., страните са изменили чл. 3 от договора, като е посочено,
че заемателят се задължава да върне заетата сума в срок до 31.12.2017 г.
Не се спори, а се установява и от представения договор за паричен целеви
паричен заем от 17.12.2015 г., с нотариална заверка на подписите, че И. З. И. като
заемодател е поела задължението да даде на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата
3
от 350 000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора
многофамилна жилищна сграда. Видно от договора сумата е платима по посочената банкова
сметка в договора в срок от 5 дни от сключването му, а крайния срок за връщане на заетата
сума е 31.05.2016 г. С договора страните са постигнали съгласие за лихва в размер на 0,4 %
на месец за срока на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 1 % за
всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума. Видно от
сключения анекс 2 на 31.12.2016 г., заемателят е поел задължението да върне заетата сума в
срок до 31.12.2017 г.
Не се спори, а се установява и от представения договор за паричен целеви
паричен заем от 04.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите, И. З. И. като заемодател е
поела задължението да предостави на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата от 500
000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора
многофамилна жилищна сграда. Видно от договора сумата е платима по посочената банкова
сметка в договора в срок от 30 дни от сключването му, а крайния срок за връщане на заема е
31.12.2016 г., като страните са уговорили лихва в размер на 0,4 % на месец за срока на
договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 0,01 % за всеки просрочен
дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума. От представеният сключен анекс 2
на 31.12.2016 г. се установява, че заемателят е поел задължението да върне заетата сума в
срок до 31.12.2017 година.
Не се спори, а се установява и от представения договор за паричен целеви
паричен заем от 12.02017 г., с нотариална заверка на подписите, че И. З. И. като заемодател
е поела задължението да предаде на „Авангард Билд 1“ ЕООД като заемател сумата от 200
000 евро целево - за финансиране на етап от изграждане на описана в договора
многофамилна жилищна сграда. Страните са постигнали съгласие сумата са се плати по
посочената банкова сметка в договора в срок от 5 дни от сключването му, крайния срок за
връщане на заема е 31.12.2017 г. и са постигнали съгласие за лихва в размер на 0,4 % на
месец за срока на договора и неустойка за забава за връщане на сумата в размер на 0,01 % за
всеки просрочен дена, при изпадане в забава за връщане на заетата сума.
Не се спори, а се установява и от представените по делото четири броя
платежни нареждания за сумите съответно 500 000 евро, 350 0000 евро, 500 000 евро и 200
000 евро, че заемодателят И. З. - И. е превела в полза на „Авангард билд 1“ ЕООД сумите по
посочената в договорите банкова сметка. Този факт не се оспорва от длъжника-ответник и
се установява и от заключението на съдебно -счетоводна експертиза, което в тази част не е
оспорено пот страните, че след справка в обслужващата банка на дружеството -
заемополучател, както и в счетоводството на „Авангард Билд“ 1 ЕООД се установява, че по
четирите договора за заем по сметката на дружеството с получени общо 1 550 000 евро, с
левова равностойност 3 031 536,50 лева.
Не се спори, а се установява и от представения договор за заем/бизнес кредит,
клиентски номер 5 832/26.03.2018 г., сключен между „Ленно“ АД като заемодател и
„Авангард Билд – 1“ ЕООД като заемополучател и И. К. като солидарен длъжник, че
4
заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сумата от 173 800 евро,
платима по посочения в договора начин - чл. 2.1, чл.2.2. Страните са уговорили лихва в
размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на
предоставения заем, която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по
заема, за периода от деля, следваща датата на получаване на заема, до датата на пълното
изплащане на главницата по заема и неустойка за забава в размер на 0,23 % върху сборът от
цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва, за всеки
ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното
погасяване на всички просрочени задължения. Изрично е уговорено, че неустойката се
начислява върху цялата непогасена част от заема, независимо дали заема е усвоен изцяло.
Неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на
пълното му погасяване и се изчислява на реално изминали дни, вкл. и след обявяване на
заема за предсрочно и незабавно изискуем. Страните са постигнали съгласие в чл. 2.4 от
договор заемополучателя да изплати изцяло отпуснатия заем, заедно с начислената лихва,
такси и разноски в срок до 180 месеца от датата на сключване на договора по приложения
погасителен план.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че вземанията по
договора за заем са обезпечени с договорни ипотеки върху собствени на дружеството имоти,
намиращи се в многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг и магазини, изградена в
груб строеж, адрес на поземления имот в гр. София, ЖК „***“, идентификатор на ПИ -
68134.1385.930 и особен залог на търговксо предприятие, вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ и в
ТЗ.
Не се спори, а се установява и от представения договор за заем/бизнес кредит,
клиентски номер 5 832/19.09.2018 г., сключен между „Ленно“ АД като заемодател и
„Авангард Билд -1“ ЕООД като заемополучател и И. К. като солидарен длъжник, че
заемодателят е поел задължение да предостави на заемополучателя сумата от 30 000 евро,
платима по посочения в договора начин - чл. 2.1, чл.2.2. Страните са уговорили лихва в
размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на
предоставения заем (чл. 2.3), която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената
главница по заема, за периода от деня, следваща датата на получаване на заема, до датата на
пълното изплащане на главницата по заема и неустойка за забава в размер на 0,27 % върху
сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва,
за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени задължения.
Не се спори, а се установява и от представения договор за заем/бизнес кредит,
клиентски номер 5 832/07.11.2018 г., сключен между „Ленно“ АД като заемодател и
„Авангард Билд -1“ ЕООД като заемополучател и И. К. като солидарен длъжник, че
заемодателят е поел задължението да предостави на заемополучателя сумата от 143 200
евро, платима по посочения в договора начин - чл. 2.1, чл.2.2. Страните са уговорили лихва в
размер на 27 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на
5
предоставения заем (чл. 2.3), която лихва се начислява ежемесечно върху неизплатената
главница по заема, за периода от деля, следваща датата на получаване на заема, до датата на
пълното изплащане на главницата по заема и неустойка за забава в размер на 0,27 % върху
сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до този момент договорна лихва,
за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени задължения. Изрично е уговорено, че
неустойката се начислява върху цялата непогасена част от заема, независимо дали заема е
усвоен изцяло. Неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното
задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на реално изминали дни, вкл. и
след обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем. Към договора има
погасителен план за 180 броя вноски за периода 07.12.2018 г. - 07.11.2033 г., в които вноски
са включени лихва и главница. И в трите договора е предвидена такса за предсрочно
погасяване - 8.5 % от всички вноски, които заемополучателят би дължал според
погасителния план.
Не се спори, а се установява и от представените три договора за особен залог
на търговско предприятие, че заемополучателят е учредил залог върху търговското си
предприятие.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за
цесия от 03.02.2021 г. „Лено“ АД продава на „Лено Венчърс“ ЕООД вземанията, които има:
по договор за заем/бизнес кредит -клиентски номер 5 832/26.03.2018 г., общо в размер на
415 473.93 евро, от които 172 521.92 евро - главница, 54 222.44 евро - договорна лихва,
181 734.40 евро - неустойка за забава и такси - 6 995.17 евро; по договор за заем бизнес
кредит -клиентски номер 5 832/19.09.2018 г. г., общо в размер на 74 883.59 евро, от които
29 861.23 евро - главница, 8 853.66 евро - евро - договорна лихва, 34 429.01 евро- неустойка
за забава и такси - 1 739.69 евро; по договор за заем бизнес кредит -клиентски номер 5
832/07.11.2018 г., общо в размер на 377 545.46 евро, от които 142 752.905 евро - главница,
46 755.40 евро - договорна лихва, 176 141.51 евро - неустойка за забава и такси - 11 896.50
евро. Видно от договора за цесия цедентът се е съгласил да издаде в полза на цесионера
изрично пълномощно, което да му позволи да уведоми от негово име и за негова сметка
длъжниците за извършената цесия.
От основното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че при извършения анализ на финансово икономическото състояние на ответното дружество
за периода 2015 - 2018 г., на базата на представените документи от ответника, съответното
фирмата, водеща счетоводното обслужване, и публикуваните ГФО в ТР, като при изготвяне
на второто заключение е включена и информация за 2019 г., а в заключението от 30.08.2021
г. - за 2020 г., вкл. и получени плащания в рамките на развиващото се индивидуално
принудително изпълнение от кредитора „Лено Венчърс“ ЕООД, че вещото лице е
констатирало, неправилно допълнително получени от И. З. сума от 20 000 евро е отразена
като получен заем, при условие, че е била получена на 25.09.2017 г. с основание закупуване
на гараж, а към 31.12.2018 г. е начислено задължение по сметка 496 „Разчети по лихви“ в
6
размер на 420 454.55 лева, като сумата е прехвърлена като задължение по сметка 152/1, след
което цялото задължение в размер на 3 490 048,85 лева е закрито на 31.10.2018 г. със
записано основание „прехвърляне на дълг, но тази сума е осчетоводена като приход на
дружеството по сметка 709 „Други приходи от дейността“, при което е отчетена печалба към
31.12.2018 г. в размер на 1 128 х.лева, разпределена като дивидент.
В заключението си вещото лице е отразило, че по отношение на договорите с
„Ленно“ АД, съгласно приложените погасителни планове към трите договори за бизнес
кредит, вземанията са следните: - по договор за Заем Бизнес кредит - с клиентски № 5832 от
26.03.2018 г. с отпусната и усвоена главница от 173 800 евро, незаплатения остатък е
96 116.08 евро, последното плащане по този кредит е на 04.07.2019 г., като за 2020 г. няма
нови погасявания. По договор за заем Бизнес кредит - клиентски №5 832 от 19.09.2018 г. за
отпуснатата и усвоена главница е в размер на 30 000 евро, незаплатения остатък е 15 511.23
евро, последното плащане по този кредит е на 18.07.2019 г., като за 2020 г. няма нови
погасявания; по договор за заем бизнес кредит - Клиентски №5 832 от 07.11.2018 г. за
отпуснатата и усвоена главница е в размер на 143 200 евро, непогасения остатък е 89 453.63
евро, последното извършено плащане от „Авангард Билд-1“ ЕООД по този кредит е от
06.06.2019 г., като за 2020 г. няма нови погасявания.
Видно от заключението от 10.01.2022 г., в резултат на осъщественото
принудително изпълнение въз основа на издадени в полза на „Лено Венчърс“ ЕООД
изпълнителни листове срещу длъжника „Авангард Билд 1“ ЕООД след извършените
продажби на притежаваните от „Авангард Билд-1“ ЕООД на имоти на дружеството, са
получени суми общо в размер на 475 246.33, като са разпределени суми за ТД на НАП
София град след извършените продажби на притежаваните от „Авангард Билд-1“ ЕООД
имоти възлизат общо на 155 160.65 лв. и е извършило покриване на част от вземанията си от
„Авангард Билд - 1“ ЕООД, по договори, както следва: по договор за заем бизнес кредит -
Клиентски № 5832 от 26.03.2018 г. в размер на 13 876.22 евро, с което се погасяват 6 804.36
евро - неустойка за забава и 7 071.86 евро - такси и разноски; плащане от 23.04.2021 г. в
размер на 44 340.63 евро, с което се погасяват 44 340.63 евро - неустойка за забава;
прихващане от 19.05.2021 г. в размер на 257 046.93 евро, с което се погасяват 123 270.09
евро главница, 51 960.62 евро - договорна лихва и 81 816.22 евро неустойка за забава;
прихващане от 08.11.2021 г. в размер на 52 508.18 евро, с което се погасяват 49 251.83 евро
главница и 83 256.35 евро неустойка за забава; по Договор за заем бизнес кредит, клиентски
№ 5 832 от 19.09.2018 г. - няма погасявания, с прихващане от 08.11.2021 г. в размер на
11 786.60 евро, се погасяват 10 455.39 евро неустойка за забава и 1 331.21 евро такси и
разноски; по Договор за заем бизнес кредит, клиентски № 5 832 от 07.11.2018 г. е
извършено плащане от 13.05.2021 г. в размер на 69 300.38 евро, с което се погасяват 64
755.86 евро - неустойка за забава и 4 544.52 евро - такси и разноски, с плащане от
14.05.2021 г. в размер на 26 387.40 евро, с което се погасяват 13 086.96 евро - главница, 8
397 евро - договорна лихва и 4 903.44 евро - неустойка за забава.
При изготвяне на заключението вещото лице е констатирало, че актуалният
7
размер на задълженията на „Авангард Билд - 1“ ЕООД към „Лено Венчърс“ ЕООД, след
приспадане на получени плащания и извършени прихващания към дата 23.11.2021 г възлиза
на 392 733.33 евро с левова равностойност 768 119.62 лв., които включват: главници -
159 526.32 евро; договорна лихва - 49 473.88 евро; неустойка за забава - 175 972.67 евро и
такси и разноски - 7 760.46 евро.
В заключението си вещото лице след като е извършило анализ на финансово-
икономическото състояние на ответното дружество за изследвания период 2015-2021 г.,
твърди, че съгласно балансите на дружеството „Авангард Билд-1“ ЕООД към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г., структурата на активите и пасивите
на дружеството, е видно, че към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
преобладаващ дял в активите на дружеството са имали краткотрайните материални запаси,
докато към 31.12.2015 г., преобладаващ дял в активите на дружеството са имали
дълготрайните материални активи. Вещото лице е посочило и задълженията на
дружеството, вкл. краткосрочни и дългосрочни. При тези данни изчислените показатели за
ликвидност и автономност, са посочени таблица, която вещото лице е посочило и
неправилно осчетоводени суми и е изготвила заключението, във варианти, при отчитане на
неправилно осчетоводените такива.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнения, молителката е предявила молба, с което иска да се обяви неплатежоспособността
и се открие производството по несъстоятелност на ответното дружество, с правно основание
чл.630, ал.1 от ТЗ.
С атакуваното решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 2
281/20 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, съдът е обявил
неплатежоспособността на „Авангард Билд-1“ ЕООД и определил за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2017 година, открил е производство по несъстоятелност, на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Авангард Билд-1“ ЕООД, назначил е за
временен синдик на „Авангард Билд-1“ ЕООД Е. Г. Т. и му е определил месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева, свикал е първо събрание на кредиторите на 15.03.22
г., от 12.30 ч. в залата на Съдебната палата, бул.”Витоша” №2, СГС, определена за заседания
на VI-10 състав с дневен ред по чл.672 от ТЗ и е отхвърлил молбата на „Лено Венчърс“
ЕООД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Авангард
Билд-1“ ЕООД.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
„Лено венчърс“ ЕООД:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата за процесуално недопустима по следните съображения:
8
Легитимирани да обжалват с въззивна жалба решението по чл. 630 ТЗ са
страните, участвали в делото, в което то е постановено - длъжникът, лицето по чл. 625 ТЗ,
по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, и присъединените по реда на
чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитори, и по изключение - трети лица, които отговарят на изискванията
на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. Предвид обстоятелството, че с откриване на производството по
несъстоятелност се постига целта, заради която се подава молбата по чл. 625 ТЗ, респ. по чл.
629, ал. 4 ТЗ, за лицето по чл. 625 ТЗ и за присъединените кредитори допустимостта на
въззивното обжалване предполага наличие на правен интерес от предприетото обжалване.
За посочените лица правен интерес ще съществува тогава, когато с въззивните жалби те
оспорват предпоставките, при които е открито производството по несъстоятелност - ако те
не са идентични с поддържаните в молбите по чл. 625 ТЗ и чл. 629, ал. 4 ТЗ, и/или
определената от съда начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост. Такъв
правен интерес от обжалване на решението по чл. 630 ТЗ има и лицето, което е
конституирано като страна по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, но неговото качество на кредитор е
отречено с решението, тъй като обжалването е един от способите за оборване на
правилността на изводите на съда по несъстоятелност за отсъствие на материалноправна
легитимация за участие в производството по несъстоятелност, в случаите, когато
имплицитно се отрича правото на това лице да оспорва началната дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. Липсата на качеството на кредитор (липса на
активна процесуална легитимация за предявяване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност) е основание за съда да отхвърли молбата за откриване на производство. В
конкретния случай видно от въззивната жалба, въззивникът не оспорва началната дата или
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. В жалбата са посочени
само пороци на решението, свързани с отричането на качеството на кредитор на въззивника,
спорът по което не се разрешава със сила на присъдено нещо в настоящето производство.
Независимо от кого изхожда въззивната жалба, правен интерес от обжалването е налице при
изразено от жалбоподателя несъгласие с приетата в обжалваното решение начална дата и
/или относно предпоставките за откриване на производството. В тези случай жалбата трябва
да съдържа конкретни оплаквания срещу изводите на съда по несъстоятелност относно
началната дата или предпоставки, както и ясно формулирано искане във връзка с твърдяната
от жалбоподателя друга начална дата и/или наличието на други предпоставки. В противен
случай, когато има неяснота/противоречие в обстоятелствената част и отправеното искане,
то жалбата е нередовна и подлежи на поправяне по реда на чл. 260, т. 4 ГПК - решение №
44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, І т. о.
Видно от данните по делото, това дружество-въззивник е участвало в
производството пред първата инстанция като присъединен кредитор въз основа на подадена
от него молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ. С факта на подаване на тази молба, с изложени в нея
фактически обстоятелства единствено относно материално-правната му легитимация на
кредитор, без да е заявен в нея изричен петитум, а само искане да бъде присъединен като
ищец, следва да се счете, че той се е присъединил към петитума, посочен в молбата на
кредитора, по чиято молба е образувано производството, за откриване на производство по
9
несъстоятелност на общия им длъжник - "Авангард билд-1" ЕООД, поради изпадане на
длъжника в обективно състояние на неплатежоспособност, резултат от неизпълнение на
задължения по търговска сделка, макар и в обстоятелствената част на молбата самия той да е
посочил различна от сочената от молителя дата на неплатежоспособността, но в петитума не
е извел искане за друга, различна от тази посочена от първоначалния молител. С
присъединяването си по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредиторът се конституира като главна
страна, а предметът и характерът на производството изключват друго му процесуално
качество, освен на молител, чийто интерес е да бъде открито производство по
несъстоятелност на длъжника му. След като е участвал в производството докрай като
присъединен кредитор, той има правен интерес да обжалва само решение, постановено в
хипотеза на чл. 631 ТЗ или когато решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито при различни от
поддържаните от него предпоставки (свръхзадълженост или неплатежоспособност), по
различен от сочения от него ред (чл. 630, ал. 1 или, ал. 2 или чл. 632 ТЗ) или когато не е
съгласен с определената от съда начална дата на неплатежоспособност/ свръхзадълженост
(определение № 287 от 10.05.2022 г., постановено по т.д. № 556/22 г., по описа на Т.К., ІІ
Т.О. на ВКС.
В случаите когато на същият с решението са отречени качествата на кредитор
същият има правен интерес от обжалването на положителното решение, с което е
констатирана неплатежоспособността и е определена началната дата, само ако във
въззивната жалба оспорва предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност
или твърди, че определената от съда дата на неплатежоспособността е неправилно
определена. Този извод произтича и от характера на производството по несъстоятелност.
Ноторно е, че решението за откриване на производство по несъстоятелност
няма сила на пресъдено нещо по отношение вземането на кредитора молител, вкл. и на
присъединен такъв в производството, но сила на пресъдено нещо се формира относно
наличието на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост и търговското качество на
длъжника. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и молбата за
присъединяване като кредитор в първата фаза на производството поставят началото на
особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор
относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност
(неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника), както и за началния им момент, а
не правния спор относно вземането на кредитора, инициирал производството или
присъединения такъв. Придобиването/изгубването на качеството кредитор в производството
по несъстоятелност се осъществява в следващата фаза от производството по
несъстоятелност, регламентирана в глава 43 от ТЗ, след изчерпване на предвидения ред, вкл.
и с влизане в сила на решението по чл. 694 ТЗ. В този смисъл решение № 147 от 05.02.2020
г., постановено по т.д. № 1 784/19 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. Възприемането на
обратното би изключило задължението на кредитора/присъединените в производството
кредиторо, по чиято молба е открито производство да предяви вземанията си по
установения от закона ред. От друга страна извода, че силата ни присъдено нещо се
10
разпростира и върху вземанията, които легитимират молителя и присъединения такъв, т.е.
силата на присъдено нещо се разпростира и върху онази част от решението, с която съдът е
отрекъл или потвърдил качеството кредитор на молителя и присъединения такъв в първата
фаза от производството по несъстоятелност би обезсмислило предвидената в закона
процедура за предявяване и приемане вземанията, която легитимира едно лице като
кредитор и би създала неравнопоставеност между кредиторите, каквато цел не е поставена
от закона (напр. отричане на възможността на всички останали кредитори, неучастващи в
производството по молбата да възразят срещу вземанията). Кредитори в производството по
несъстоятелност са всички, чиито вземания, са включени в одобрения от съда списък на
приетите вземания по чл. 692, с изключение на вземане оспорено по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.693 и разпоредбите на глава 43 от ТЗ налагат
обоснован извод, че качеството кредитор в производството по несъстоятелност се
придобива с включването в одобрените от съда списъци на кредиторите, предявили своите
вземания по установения от закона ред, поради което извод, че присъединен кредитор в
производството, на който с постановеното решение е отречено качеството на такъв, има на
общо основание правен интерес да обжалва решението, вкл. и в частта, в която е отречено
това му качество не следва да се счита съобразен целта и характера на производството,
регламентирани от закона. Такъв правен интерес от обжалване за присъединения кредитор е
налице, когато същият оспорва решение постановено в хипотеза на чл. 631 ТЗ (съдът не е
констатирал и е отрекъл неплатежоспособност/свързадлъжнялост на длъжника, тъй като
една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и допустимост на
молбата е притежаването на качеството на кредитор на молителя, което да произтича от
търговска сделка) или когато с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито при различни от
поддържаните от него предпоставки (свръхзадълженост или неплатежоспособност), по
различен от сочения от него ред (чл. 630, ал. 1 или, ал. 2 или чл. 632 ТЗ) или когато не е
съгласен с определената от съда начална дата на неплатежоспособност/ свръхзадълженост. В
останалите случай за същият липсва правен интерес от обжалване на постановеното
решение, тъй като с положителното решение по чл.630 от ТЗ съдът е констатирал
обективното състояние на неплатежоспособност на длъжника, по което се формира сила на
присъдено нещо. Така изведения от настоящия състав извод се подкрепя и от
задължителното тълкуване, дадено от ВКС по отношение на процесуалните преклузии в
производството по несъстоятелност (мотивите на ТР № 1 от 03.12.2018 г. по Т.Д. № 1/17 г.
на ОСТК на ВКС), съобразно които след приключването на първото по делото заседание в
първата фаза на производството по несъстоятелност, правото за възражения и доказателства
се преклудира. Преклузията настъпва единствено по отношение на възраженията и
свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата (за
несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на
претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др. и които са основание
за постановяване на решение по чл.631 от ТЗ), но не и за възраженията и доказателствата,
касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо -
състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Не на
11
последно място настоящият състав намира, че липсва правен интерес от обжалването на
настоящето решение на съда по несъстоятелността с оглед представените за сведение от
самия въззивник и извършената служебна справка, от която се установява, че същият е
предявил своите вземания в производството и същите са приети и включени в одобрения от
съда списък на кредиторите.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни са
наведените твърдения от въззивника, че съдът не следва да се произнася по наведените
възражения за нищожност и същите е следвало да бъдат оставени без разглеждане от съда
по несъстоятелността. В първата фаза (производството по обявяване на
неплатежоспособността на търговец), съдът може и е длъжен да разгледа всички релевирани
правоизключващи и правопогасяващи възражения на длъжника, с оглед установяване на
действителното икономическо състояние на длъжника. Това изключва основателността на
въведеното с въззивната жалба твърдение за незаконосъобразност на решението на съда по
несъстоятелността, произнасяйки се по въведените възражения от длъжника.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се
постанови решение, с което да се остави без разглеждане подадената въззивна жалба, като
недопустима, поради липсата на правен интерес от обжалване.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „Лено венчърс“ ЕООД, с която обжалва
решение № 260 165 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 2 281/20 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, като недопустима.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на
основанията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12