№ 15843
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110132357 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. с
чл. 79 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Й. М.,
ЕГН **********, чрез адв. Д. П. Ш. със съдебен адрес: rp. София 1000, ул. „....,
ет. 5, ап. 12, тел. ., ел. поща: ************@*****.***, с която срещу Столична
община, ул. „Московска N 33, представлявана от Кмета – Васил Терзиев е
предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено спрямо посочения ответник, че ищцата е носител на правото на
собственост по силата на давностно владение, упражнявано повече от десет
години, върху следния недвижим имот: апартамент № 21, със застроена площ
от 43,14 кв.м., находящ се в жилищна сграда – многофамилна, с
идентификатор 68134.4361.148.9, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 511,
вх. Г, ет. 6, с идентификатор 68134.4361.148.9.21 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18- 14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, ведно със
прилежащото му избено помещение № 21, с площ 2,56 кв.м., при съседи,
както следва: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.148.9.22 (на
същия етаж), самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.148.9.17 (под
обекта) и самостоятелен обект с идентификатор 68134.4361.148.9.25 (над
обекта).
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при
твърдения, че е изключителен собственик на процесния недвижим имот на
основание давностно владение, упражнявано явно, непрекъснато и с
намерение за своене повече от десет години, считано от 1994 г. Поддържа, че
за първи път установил фактическа власт върху имота след смъртта на
предходния му собственик, за което бил съставен Протокол от 21.06.1994 г. в
присъствието на свидетели. Сочи, че с молба-декларация с вх. № РЛН21-
ГР94-3417/17.02.2021 г., подадена чрез СО, район „Люлин“, поискал да му се
признае правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, но
1
се установило, че за процесния имот е издаден Акт за общинска общинска
собственост (АОС) № 10242/21.12.2021 г., вписан в Служба по вписванията на
25.02.2022 г., с рег.№ 11546, акт. 107, том XXVI, дело 8158, им.п. 774785.
Включването на имота в АОС възпрепятствало реализацията на правата и
законните интереси на ищеца, с което последният обосновава правния си
интерес от предявяване на иска. Твърди се, че АОС от 21.12.2021 г. не
легитимирал общината като собственик на имота, тъй като сам по себе си
актът нямал правопораждащо действие, а само декларативно. Ищеца се
позовава на Решение № 3/24.02.2022г. на КС на Р.България съгласно което е
установена противоконституционността на пар.1, ал.1 ЗДЗС. Поради
изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът не е
собственик на процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че общината е придобила правото ма собственост върху процесния
имот по реда на частното правоприемство, установено в разпоредбата на чл.
11, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) (Доп. – ДВ, бр. 96 от 1999 г.).
Евентуално поддържа, че по силата на действащата към момента на откриване
на наследството на предходния собственик на имота през 1992 г. нормативна
уредба – чл. 11, ал. 1 ЗН (Обн. - ДВ, бр. 22 от 1949 г.), собствеността върху
имота е била придобита от държавата на основание наследствено
правоприемство, като съгласно § 42 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската
собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) частна държавна собственост върху
процесния имот е преминала в собственост на ответната община. Фактът на
придобиване на вещното право е констатирано със съставянето на АОС №
10242/21.12.2021 г. Твърди се, че към момента на установяване на твърдяното
от ищеца владение върху имота – през 1994 г., е била в сила законова забрана
за придобиване на вещ държавна собственост, поради което намира същото за
недобросъвестно. Оспорва последното да е било упражнявано от ответника
явно и спокойно. Оспорва се в полза на ищеца да е изтекъл твърдения
придобивен давностен срок при твърдения, че ответникът не е манифестирал
намерение за своене на имота по отношение на ответната община по-рано от
момента на подаване на молба-декларация с вх. № РЛН21-ГР94-
3417/17.02.2021 г. Оспорва датата и верността Протокол от 21.06.1994 г. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното на основание чл. 12
вр. с чл. 235, ал.2 ГПК;
Със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК за ап.21 със
застроена площ от 43,14 кв.м., находящ се в жилищна сграда – многофамилна,
с идентификатор 68134.4361.148.9, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 511,
вх. Г, ет. 6, с идентификатор 68134.4361.148.9.21 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18- 14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, има съставен
АДС № 1406/78 по НДИ/отм/, в който е отбелязано, че със Заповед на ИК на
СНС № 7625/27.03.79г. ап.21 се предоставя на МНО за продажба. Установява
се, че процесният имот по силата на договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно жилищния фонд по реда на НДИ/отм./ на МНО на
17.12.1991г.е бил продаден на Людмил Калицов , починал на 13.06.1992г.,
разведен без деца , съгласно смъртен акт /л.100/.Видно от удостоверение за
наследници , починалото лице не е оставило низходящи или възходящи по
права и съребрена линия наследници/л.101/, факт за който страните не спорят.
На 21.06.1994г. ищецът Н. Й. М., в присъствието на свидетели, отваря
2
апартамента, описва състоянието му и установява владение върху него, за
което се съставя констативен протокол от същата дата, от обективираните в
който данни се установява, че процесният апартамент е бил в изключително
запуснато състояние — пълен с битови отпадъци, с разрушени мебели, без
подови настилки и т.н.Същата година, ищецът прави основно почистване и
.ремонт на целия апартамент и започва да живее в него като собствено
жилище. Н. М. владее апартамент №21 като свой собствен от юни месец 1994
г. до момента на предявяване на иска – 15.06.2022г., за които обстоятелства
страните по делото не спорят.През целия този период, ищецът непрекъснато
облагородява и поддържа имота, обзавеждайки го , и полагайки
непрекъснато грижи за недвижимия имот, катого поддържа, заплаща данъци,
такси и режийни, заплаща и сметките за ток, вода, парно, кабелна телевизия и
интернет. (видно от многобройните приложени разписки и касови бележки) ,
ползвайки и общите части на сградата , разполагайки със ключовете от
входната, чипа за асансьора и ключа от входната врата на вх. Г на сградата, в
която се намира имота.Видно от приложените към искова молба писмени
доказателства през периода 1994 - 1997 г. Н. М. заплаща данък сгради и такса
смет за процесния имот за сметка на вече починалия предишен собственик, г-
н Калицов, като това е записано върху приходните квитанции за тези години.
Установява се, че от следващата, 1998 г., М. вече е записан като титуляр по
партидата и всички разписки за заплащане на данък сгради и такса смет, са
издавани на негово име и са заплащани от него.
Процесният апартамент №21 се ползва от ищеца Н. М. като основно
жилище за целия процесен период, който е 28 години, който факт се
установява по безпротиворечив начин от събраните гласни доказателства ,
разпитаните по делото свидетели – Св. Живкова и Иванов, чиито показания
съдът кредитира , като логични и последователни без вътрешни противоречия
в тях .Имотът е нанесен по КК на гр. София на името на ищеца , видно от
приложената по делото схема.
На 17.09.2021г.ищецът подава молба декларация с вх. №РЛН21-
ГР943417 за снабдяване с н.а. след обстоятелствена проверка в рамките на
която да бъде признато правото на собственост върху процесния имот. В
отговор на молбата Столична община, посочва , че за процесния имот е
съставен АОС №10242/21.12.2021г.,вписан в Служба по вписванията на
25.02.2022г., рег. № 11546 акт 107, том 26 дело № 8158, им.п.774785. Според
документа Столична Община е собственик на процесния имот на основание
чл. 2, ал1 ,т. 1 ЗОС вр. с чл.11 от Закона за наследството.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция достигна до следните
правни изводи:
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило
през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право
на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно,
непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на
определен период от време. Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от
друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото
и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собствеността по
3
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този
случай, за да е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само
за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Не е спорен факта между страните, че ищецът упражнява фактическа
власт от 21.06.1994г. до настоящият момент. В случая, от свидетелските
показания се установява, че ищеца е владял имота спокойно, явно,
продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода от 1994г. до
датата на предявяване на иска, поради което се налага изводът, че го е
придобила по давност.
Ответната община не твърди да е прекъсвала по някакъв начин това
владение или да е осъществявала такова чрез други лица.Отделно от това,
според съдебната практика, при липсата на данни други лица да са отблъсвали
владението, установено от ищеца, респ. да са го отстранили от имота, по
начин прекъсващ владението, следва да се приеме, че фактическата власт
върху процесният имот е упражнявано непрекъснато от ищеца за целия период
/в този см. Решение № 16 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2019 г., I г.
о., ГК/.
Доколкото ищецът е установил самостоятелна фактическа власт върху
апартамента при липса на правно основание за това, то по отношение на
намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение
следва да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго
/в този см. решение №262 от 29.11.2011г. по гр. д. №342/2011г. на Второ ГО на
ВКС, решение №45/16.03.2015г. по гр. д. №6533/2014г. на Второ ГО на ВКС и
др./.
С оглед очертаното спорно право между страните и изтеклич в случай
давностен срок от 10г придобивна давност , съдът намира следното :
Съгласно чл. 86 ЗС в периода от 1951г. до 1996г. не може да се придобие
по давност вещ, която е държавна собственост, респ. вещ която е държавна
или общинска собственост като след 1996г. до 1.06.2006г. също не може да се
придобие общинска частна собственост поради въвеждането на мораториума
върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и
общинска собственост съгласно ЗДЗС /обн. ДВ., бр.46 от 06.06.2006г. в сила от
1.06.2006г. за период от 7 месеца. С § 3 ЗР на ЗИДЗДС/обн.ДВ., бр.105от
2006г/ срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31.12.2007г., с § 1 ЗИДЗС
в сила от 21.12.2007г. срокът е удължен за 3 път с още една година, до
31.12.2008г., четвъртото удължаване за срок до 31.12.2011, петото - за срок до
31.12.2014г., шестото удължаване е предвидено да изтече на 31.12.2017г.
Последното седмо удължаване е до 31.12.2022г. въведено е с § 1 ЗИЗС (обн.,
ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е
предвидено ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 31
декември 2017 г.С Решение № 3/24.02.2022г. Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022г.
Конституционния съд обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1,
ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) като изрично е прогласено, че с
обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не
се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от
Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят
4
от момента на влизане на Решение № 3/24.02.2022г.
При изложената и разгледана правна трактовка и изменение на ЗР на
ЗИДЗДС, следва да се посочи, че в серия от актове ВКС дава малко по-
различен отговор и той се основава на факта, че КС обяви за
противоконституционен не само §1 ЗДЗС, в който беше уреден самият
мораториум, но и §2 ЗР на ЗИЗС, с който беше придадено обратно действие
на последното му удължаване. Промените в ЗС, с които беше извършено това
удължаване на мораториума бяха обнародвани на 19 януари 2018 г., но беше
обявено, че влизат в сила от 31 декември 2017 г.От решението на КС, с което
тази ретроактивност беше отменена, следва, че всъщност придобивна
давност за имоти частна държавна и частна общинска собственост е
текла от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. Така владелците на такива
имоти получават 20 дни „бонус“ от законодателя, именно какъвто е
настоящият случай, поради което и , ищецът е владял 10 - години
процесния имот, основание годно да го направи собственик на процесния
имот.
По изложените съображения съдът приема, че въз основа на
установената най - късно през 1996г. самостоятелна фактическа власт,
упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато, ищецът е придобил по
давност правото на собственост върху процесното имот и се легитимира като
негов собственик към датата на предявяване на иска.
По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от държавата,
нито общината да е упражнявала фактическа власт въз основа на съставения
акт за частна общинска собственост през 2021г.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ищецът е
доказал правото си на собственост на основание придобивна давност върху
процесния имот - апартамент № 21, със застроена площ от 43,14 кв.м.,
находящ се в жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор
68134.4361.148.9, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 511, вх. Г, ет. 6, с
идентификатор 68134.4361.148.9.21 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, ведно със прилежащото му избено
помещение № 21, с площ 2,56 кв.м., при съседи, както следва: самостоятелен
обект с идентификатор 68134.4361.148.9.22 (на същия етаж), самостоятелен
обект с идентификатор 68134.4361.148.9.17 (под обекта) и самостоятелен
обект с идентификатор 68134.4361.148.9.25 (над обекта),ведно с подобренията
в него на основание давностно владение по чл. 79 ЗС упражнявано в периода
от 1994. до подаването на исковата молба през 2022г.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
пълномощника на ищеца следва да се заплатят поисканите на осн. чл. 38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата, дължимото адвокастко възнаграждение е в
размер на 2197 лева и 200 лева платена държавна така , или общо сумата от
2397лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, 142-състав на Трето гражданско
отделение при СРС
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, с
код по БУЛСТАТ: *********, ул. „Московска N 33, представлявана от кмета –
Васил Терзиев по предявения от Н. Й. М., ЕГН **********, положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че Н. Й. М., ЕГН ********** е собственик на апартамент
№ 21, със застроена площ от 43,14 кв.м., находящ се в жилищна сграда –
многофамилна, с идентификатор 68134.4361.148.9, с адрес гр. София, ж.к.
„Люлин 5“, бл. 511, вх. Г, ет. 6, с идентификатор 68134.4361.148.9.21 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 14/06.03.2009 г. на изп. директор на
АГКК, ведно със прилежащото му избено помещение № 21, с площ 2,56 кв.м.,
при съседи, както следва: самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.148.9.22 (на същия етаж), самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.148.9.17 (под обекта) и самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.148.9.25 (над обекта/, на основание придобивна давност чрез
упражнявано давностно владение, считано от 1994г. до подаването на исковата
молба през 2022.
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ: *********, ул.
„Московска N 33, представлявана от кмета – Васил Терзиев ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д. П. Ш. сумата от 2197.00лв /две хиляди сто деветдесет и седем лева/лв.,
представляваща адвокатски хонорар, дължим на осн.чл. 38 ЗА за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ: *********, ул.
„Московска N 33, представлявана от кмета – Васил Терзиев ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Й. М., ЕГН **********, сумата от 200лв представляваща заплатена
държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6