Решение по дело №59258/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12874
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Клаудия Рангелова Митова
Дело: 20211110159258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12874
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110159258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 70584/15.10.2021 г. от Й. П. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес], с която срещу [фирма-О], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление и съдебен адрес [населено място], [улица],
[адрес], е предявен искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване недължимост на сумата от 2 940 лева главница по запис на заповед от 29.05.2014
г., ведно със законна лихва от 30.03.2014 г. до окончателното плащане, както и на сумата от
276,90 лева - разноски по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав, за които суми
на 08.05.2015 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.
№[номер] по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване на правото на принудително
изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45-ти състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
допуснато е незабавно изпълнение на същата и на 08.05.2015 г. е издаден изпълнителен лист
срещу нея в полза на [фирма] за сумите от 2 940 лева главница по запис на заповед от
29.05.2014 г., ведно със законна лихва от 30.03.2014 г. до окончателното плащане и 276,90
лева разноски по делото. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изп.д. № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., по което последното валидно изпълнително
действие е извършено на 02.12.2016 г., след което в период над две години не са искани и
извършвани изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона, считано от
03.12.2018 г. На 07.06.2019 г. след перемиране на делото е било предприето изпълнително
действие, което не поражда правен ефект. Считано от датата на последното валидно
изпълнително действие /02.12.2016 г./ е започнал да тече нов /тригодишен/ давностен срок,
1
изтекъл на 02.12.2019 г., с което се е погасило правото на принудително изпълнение на
вземането. Сочи, че след изтичане на давностния срок по молба от 10.09.2021 г. на [фирма-
О], цесионер на вземането, е било образувано изп.д. № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.
№ [номер] на КЧСИ въз основа на същия изпълнителен лист, а ответникът се легитимирал
като носител на вземанията по същия с договор за цесия. Твърди, че не дължи изпълнение
на вземането, поради изтекъл погасителен давностен срок преди датата на образуване на
второто по време изпълнително дело. Моли за постановяване на решение, с което искът да
бъде уважен.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим поради липса на
правен интерес. Евентуално намира претенцията за неоснователна. Твърди сумите да са
дължими, да не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, погасяващ правото на
принудително изпълнение на вземането. Възразява, че по отношение на вземанията по
заповедта намира приложение общия петгодишен давностен срок, тъй като правните
последици на заповедта са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение. Твърди, че
искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Допълва, че при искане за прилагане на нов способ
след настъпване на перемпция съдебният изпълнител отново е длъжен да го приложи, а
новото искане прекъсва давността независимо от настъпилата перемпция. Поддържа, че
съгласно актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК самата перемпция е
без значение за прекъсване на давностния срок, същият започвал да тече от прекратяване на
изпълнителното дело съгласно ППВС №3/1980 г. Иска от съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови
претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от
които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране
на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които
основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
2
обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45 с-в са
били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
процесните вземания, че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело №
[номер]/2015 г. по описа на ЧСИ М. Б., като взискател по същото е бил [фирма], а длъжник –
ищцата. Не е спорно също така между страните, че заповедта за изпълнение е влязла в сила
– ищцата не се позовава на нередовност на връчването на същата, нито че е била лишена от
възможността да оспори съдебния акт по реда на чл. 414 ГПК, не твърди да е подавала
възражение срещу заповедта за изпълнение, а се позовава на изтекла след влизането й в сила
погасителна давност. Не е формиран и правен спор относно факта на образуване по искане
на ответника в качеството му на цесионер по договор за цесия сключен с [фирма] на
изпълнително дело № [номер].
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение
за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е
погасено с изтичането на погасителна давност, която е започнала да тече от влизане на
заповедта за незабавно изпълнение в сила, какъв е нейният срок, настъпили ли са
обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или
прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на
изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност
за вземанията.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б.,
рег. № [номер] в регистъра, воден от КЧСИ, че на 01.07.2015 г. взискателят [фирма] е подал
молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен
лист. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни
действия за събиране на вземанията по листа – да наложи запори на банкови сметки на
длъжника. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да
определи способа на изпълнението срещу длъжниците.
Със запорни съобщения от 03.07.2015 г. са наложени запори върху всички вземания на
длъжника по банкови сметки в редица търговски банки и клонове на чуждестранни банки в
страната.
С писмо, прието по изпълнителното дело на 14.07.2015 г., от [фирма] уведомяват, че
длъжника е клиент на банката, сметката е с нулев авоар и на същата е наложен предходен
запор.
С писмо, прието по изпълнителното на 15.07.2015 г., [фирма] информират, че е наложен
запор върху банковата сметка на длъжника, но по същата няма налични и постъпващи
средства.
Аналогични на горните отговори са постъпили по изпълнителното дело на 16.07.2015 г. от
[фирма], а на 22.07.2015 г. от [фирма].
Със запорно съобщение, изх. № 48076/07.07.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо на длъжника от работодателя й
3
[фирма]. Съобщението е получено на 23.07.2015 г., като работодателят е изпратил отговор,
съгласно който запорът е наложен и е готов да превежда удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 47474/03.07.2015 г., с
приложени към същата препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение. Лицето не
е било открито на посочения в поканата адрес, за да й бъдат връчени същите. На 23.08.2015
г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съгласно което длъжникът е следвало да се
яви за получаване на книжата от кантората на съдебния изпълнител в двуседмичен срок от
посочената дата. Този срок е изтекъл на 07.08.2015 г., а на 21.09.2015 г. е изтекъл срокът за
подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с оглед което и предвид липсата на доводи в
обратна насока, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 22.09.2015 г.
Считано от 02.09.2015 г. до 04.07.2016 г. ежемесечно са постъпвали суми по изпълнителното
дело, които регулярно са били превеждани на взискателя, видно от направените
отбелязвания на гърба на изпълнителния лист /л.2 от изпълнителното дело/. На 02.12.2016 г.
също е налице постъпление на суми по делото.
Парични преводи са получени по сметка на съдебния изпълнител и на следните дати:
04.01.2019 г., 06.03.2019 г., 04.04.2019 г., 03.05.2019 г., 06.06.2019 г., 04.12.2019 г., като към
взискателя са извършени преводи на 17.06.2019 г. и на 11.12.2019 г.
На 26.08.2019 г. по делото е постъпила молба от ответника, с която уведомява за сключен на
17.08.2018 г. между първоначалния взискател и [фирма-О] договор за цесия, по силата на
който е било прехвърлено вземането, за които е бил издаден процесния изпълнителен лист.
Заявено е искане за конституиране на дружеството като взискател по делото, както и да бъде
наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
Към молбата са приложени следните писмени документи: уведомително писмо от цедента
до цесионера за извършено прехвърляне на вземания, произтичащи от договор за кредит №
82074/30.05.2014 г., сключен с [фирма], адресирано до длъжника, препис извлечение от
Приложение № 1 от 17.08.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от
същата дата, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, потвърждение за
сключената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно от [фирма] в полза на [фирма-О] за
уведомяване на длъжниците от името и за сметка на цедента за извършеното по силата на
договора за цесия прехвърляне на вземанията.
Със съобщение от 27.08.2019 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че му изпраща
уведомително писмо за сключения договор за цесия, с които процесните вземания, за които е
бил издаден изпълнителен лист от 08.05.2015 г. по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС,
45 състав, са били прехвърлени в полза на [фирма-О]. Изрично е посочено, че към писмото
се прилага уведомление за извършената цесия. Писмото е получено от длъжника на
30.08.2019 г., видно от обратната разписка на л. 95 от изпълнителното дело.
С молба от 11.02.2020 г. [фирма-О] е поискало извършване на конкретни изпълнителни
действия за събиране на вземанията по листа – налагане на запор върху движимо имущество
4
и банкови сметки на длъжника, както и на възбрана върху притежавани от последния
недвижими имоти.
На 08.03.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба, с която ответникът е поискал
налагането на запор върху вземането за труд на длъжника, дължимо му от неговия
работодател.
С постановление от 24.03.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като не са налице данни постановлението да е било
обжалвано.
С молба от 05.08.2021 г. [фирма-О] е поискало да се върне изпълнителният лист.
Видно е от намиращия се по изпълнителното дело на л. 130 от същото протокол, че на
01.09.2021 г. изпълнителният лист е върнат на процесуален представител на ответника.
В настоящото производство в препис е прието и изпълнително дело № [номер] по описа на
ЧСИ М. Б., образувано по молба на ответника, постъпила в кантората на съдебния
изпълнител на 10.09.2021 г., с която е представен процесния изпълнителен лист. Молбата
съдържа искания за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори
на трудово възнаграждение и на банкови сметки, както и възлагане на основание чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи способа на изпълнението с оглед установеното
имущество на длъжника. Към молбата са представени изброените по-горе документи във
връзка със сключения договор за цесия.
Със запорно съобщение, изх. № 75759/15.09.2021 г., е наложен запор върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение от [фирма]. На същата дата са изпратени и запорни
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
При така очертаното развитие на изпълнителните производства и предвид доводите на
страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:
Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно влизането в сила
на заповедта за изпълнение. Ищцата изрично сочи в исковата си молба, че се позовава на
факти, настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителното
основание, а именно настъпила погасителна давност. Счита, че след като не е подала
възражение срещу заповедта и същата е влязла в сила, то и погасителната давност за
вземанията е тригодишна. На следващо място следва да се подчертае, че съгласно
изявленията на ищцата, направени с уточнителна молба, вх. № 74210/21.10.2021 г. /л.23-24
от делото/, не се оспорва обстоятелството, че вземанията, за които е бил издаден процесният
изпълнителен лист, са били прехвърлени по силата на сключен между [фирма] и ответника
на 17.08.2018 г. договор за цесия.
Установява се, че длъжникът е получил уведомлението за извършената цесия на 30.08.2019
г.
По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по влязла в сила
заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години, настоящият състав
5
на първоинстанционния съд приема следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че изпълнителният лист
е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е влязла в сила, а не
въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По
силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал.
2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.).
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но
ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Погасителната давност
се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода
на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите
действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени
лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на
разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение /22.09.2015 г./
давността е прекъсвала с постъпващите по изпълнителното дело суми, превеждани от
работодателя на длъжника в изпълнение на наложения запор в периода 02.09.2015 г. до
02.12.2016 г. Тези суми регулярно са били превеждани на взискателя, с оглед което и не е
6
била налице необходимост да се иска предприемането и на други изпълнителни действия за
събиране на процесните вземания, а и не са били налице данни този способ на изпълнение
да е бил изчерпан. След посочената дата /02.12.2016 г./, както твърди и ищецът с исковата
молба, в продължение на период от повече от две години не са били поискани, нито
извършвани изпълнителни действия, които да са прекъснали давността за вземанията, с
оглед което и следва да се приеме, че производството по първото изпълнително дело
/№[номер]/2015 г./ се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от
03.12.2018 г. по силата на закона. Ето защо и погасителната давност за вземанията е
прекъснала при извършване на последното редовно осъществено действие в рамките на
способа, а именно на 02.12.2016 г.
Както се посочи и по-напред, настоящия съдебен състав споделя утвърденото в съдебната
практика становище относно продължителността на погасителната давност за вземания,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, като приема, че същата е пет години.
Доколкото изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., образувано по молба на
ответника на 10.09.2021 г., то и към този момент погасителната давност за вземанията по
листа не е била изтекла. От друга страна молбата съдържа искания за извършване на
конкретни изпълнителни действия – запор на трудово възнаграждение и на банкови сметки,
както и възлагане на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи
способа на изпълнението с оглед установеното имущество на длъжника. Още същия ден по
изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите й сметки, с оглед което и
давността за вземанията е преъснала с получаването им от третите лица, до които са
изпратени /по арг. от чл. 450, ал. 3 ГПК/. Следователно и считано от 17.09.2021 г. е
започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания, чийто срок не е
изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
/03.11.2022 г./.
В обобщение на изложеното съдът приема, че без значение за изхода на спора се явява
обсъждането дали поисканите и извършените след перемирането на изпълнително дело №
[номер] по описа на ЧСИ М. Б. действия са се отразили върху течението на изпълнителната
давност за вземанията.
Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Сума в посочения размер следва да се
възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. В., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място],
[улица], [жилищен адрес], срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], [адрес], иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на сумата от 2 940 лева главница по запис на
заповед от 29.05.2014 г., ведно със законна лихва от 30.03.2014 г. до окончателното плащане,
както и на сумата от 276,90 лева - разноски по гр.д. № 17150/2015 г. по описа на СРС, 45-ти
състав, за които суми на 08.05.2015 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №[номер] по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване на
правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона
давностен срок.
ОСЪЖДА Й. П. В., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8