Р Е Ш Е Н И Е № 81
град Самоков 20.06.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на седемнадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Симеон Стойчев
При участие
на секретаря Екатерина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 237 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на С.Г.И. с ЕГН ********** ***.
С исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ ливада с
площ 1,891 дка в с.Мала църква, общ. Самоков, с трайно предназначение на
територията земеделска - пасище, с идентификатор №46276.1.107, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Мала църква, одобрени със Заповед
РД-18-63/22.04.2008г. на Изп. директор на АГКК, като същият е възстановен по заявление с вх.
№202 от 18.12.1991 год. на осн. чл.18ж, ал.1, от ППЗСПЗЗ с Решение
№15-47/ 28.07.2015г на Общинска служба Земеделие /ОСЗ/ - гр.Самоков за
възстановяване на собственост на земеделски земи в съществуващи стари реални
граници / влязло в законна сила/, което решение е вписано
под № 144, том 7, per № 1889/ 18.09.2015г, в Служба по вписванията - гр.
Самоков. За същия имало издаден акт за общинска собственост, с който Община
Самоков е актувал неоснователно имота с акт
за частна общинска собственост с №2333 от 26.09.2002г на основание чл.2, ал.2,
т.4 от ЗОС и Решение №1Мц/11.09.1995г на ПК-
Самоков. От датата на съставяне на АЧОС ищеца владеел непрекъснато, явно, и
необезпокоявано имота и придобила имота и на основание упражнявано непрекъсвано
владение продължило повече от 10 год. Предявява иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищеца е собственик
на имота.
От ответника е постъпил отговор с който исковете се
оспорват, като се сочи липса на идентичност между претендирания имот и
актувания, като сочи собствено придобивно основание за актувания имот.
Настоящият състав счита, че е сезиран с иск за
установителен иск за установяване право на собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
В съдебното заседание процесуалния представител на ищеца
излага подробни съображения за основателност на исковата претенция. Представя
съображения и в писмена защита. Процесуалния представител на ответника оспорва
предявения иск, излага подробни съображения за неоснователност на претенцията.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да се произнесе намери за установено следното
от фактическа страна:
От представеното по делото Решение №15-47/ 28.07.2015г
на Общинска служба Земеделие /ОСЗ/ - гр.Самоков се установи че в полза на
ищцата е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ ливада с площ 1,891 дка в м.
Среднио прекоп, с.Мала църква, общ. Самоков, с трайно предназначение на
територията земеделска - пасище, с идентификатор №46276.1.107, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Мала църква, одобрени със Заповед
РД-18-63/22.04.2008г. на Изп. директор на АГКК, като същият е възстановен по
заявление с вх. №202 от 18.12.1991 год. на осн. чл.18ж, ал.1, от ППЗСПЗЗ.
Решението е вписано под № 144, том 7, peг. №
1889/ 18.09.2015г, в Служба по вписванията - гр. Самоков.
Установи се, че с акт за частна общинска
собственост с №2333 от 26.09.2002г на основание чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС е
актуван като общинска собственост имот № 000009 – пасище девета категория с
площ 150,965 дка в землището на с. Мала Църква, местност Каменако. Същото
е било възстановено с Решение № 1Мц от
11,09,1995 г. на ПК Самоков по заявление № 316/30,12,1991 г.
Установи се, че в емлячния регистър на с. Мала църква
от 1949 г. няма вписани имоти на името на ищцата.
По делото се събра удостоверение на ОСЗ с което се сочи, че имот с
идентификатор №46276.1.107, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Мала църква е идентичен с имот № 000009 по предходния план на селото.
По делото се събраха административните преписки по
заявление 202/03,12,1992 г. и 316/30,12,1991
г. представено е и решение № 316 от 10,06,2003 г. за отказ за възстановяване на
заявените по заявление № 316/30,12,1991 г. имоти от община Самоков – кметство
Мала Църква, поради това, че имотите са възстановени по реда на ЗВСГЗГФ.
От разпита на свид. Вучков се установи, че знае ищцата
да има имот в с. Мала църква в близост до дворното място където е нейната къща
и знае имота откак се помни, както и че знае че ищцата ползва имота и до днес.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
В тежест на ищеца бе да докаже че е собственик на
сочените придобивни основания на процесния имот, както и че претендирания имот
е идентичен с актувания. В тежест на ответника бе да докаже твърдените от него
факти. Горното разпределение на доказателствената тежест бе указано и с доклада
по делото. Съдът намира, че ищеца не установиха пълна идентичност на имота, по
отношение на който претендира да е собственик. Ищеца претендира да е собственик
на ливада с
площ 1,891 дка в с.Мала църква, общ. Самоков, с трайно
предназначение на територията земеделска - пасище, с идентификатор
№46276.1.107, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мала църква,
одобрени със Заповед РД-18-63/22.04.2008г. на Изп. директор на АГКК. Сочи че
ответникът оспорва собствеността му като е актувал имота като общинска
собственост с акт за частна общинска собственост с №2333 от 26.09.2002г на
основание чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС с който е актуван като общинска собственост
имот № 000009 – пасище девета категория с площ 150,965 дка в землището на с.
Мала Църква, местност Каменако.
Видна е разликата между имот № 000009 – пасище девета
категория с площ 150,965 дка и ливада с площ 1,891 дка. ищецът следваше да
докаже че претендирания от него имот попада изцяло или отчасти в актувания
ответников имот. Ищецът събра по делото удостоверение на ОСЗ с което се сочи,
че имот с идентификатор №46276.1.107, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Мала църква е идентичен с имот № 000009 по предходния план на
селото. Съдът намира че същото удостоверение не е от естество да удостовери по
несъмнен начин това обстоятелство поради следните причини: ОСЗ като
административен орган не е компетентен да даде заключение за идентичност на
имотите. Идентичността не е доказана по безспорен начин и поради съдържанието
на представеното удостоверение – в него се сочи, че имот с идентификатор
№46276.1.107, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мала църква
е идентичен с имот № 000009 по предходния план на селото. Съдържанието на
удостоверението е очевидно противоречиво, т.к. е немислимо имот с площ 150,965
дка да е идентичен с друг, с площ 1,891 дка. Идентичността следва да обхваща
идентичност по площ и по граници, което в настоящият случай е погрешно
удостоверено в процесното доказателство, което опровергава доказателствената му
стойност.
Ищецът не доказа несъмнено и безпротиворечиво, че
именно прентендираният от него имот попада в имота, актуван от ответника като
общинска собственост, поради което искът остана недоказан и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 ГПК иска на С.Г.И.
с ЕГН ********** ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата от 50 лв. –
разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: