РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Ардино, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20245110100063 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с
пр.осн. чл.26,ал.1, предл. трето от ЗЗД за обявяване недействителност на
договорна клауза, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение
по сключен договор за потребителски кредит в размер на 2808лв. и
осъдителен иск с пр.осн. чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен след
изменението в пълен размер за сумата от 286,50лв., представляваща
обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване на кредитора за
недължимо платена сума – неустойка за непредставяне на договорно
обезпечение - по договор за потребителски кредит, ведно с лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Ищецът В. П. Ч. твърди в исковата молба, че на 04.04.2022г. между
нея в качеството й на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в качеството му на
заемодател е сключен Договор за потребителски кредит №
658334/04.04.2022г., с който в чл. 3 от Договора страните уговорили основните
параметри на правоотношението, а именно размер на заема - 2100 лв., краен
срок за погасяване - 04.04.2023г., дължима възнаградителна лихва в размер на
40,05% годишно и ГПР - 47,96%. Страните уговорили /също в чл. 3 от
договора/ връщане на заема на 12 месечни вноски, дължими с падеж сряда, от
които 3 вноски по 70,09 лв. и 9 вноски по 273,97 лв. Твърди се, че уговорили
/чл. 6.1/ обезпечаване на кредита в срок от три дни с банкова гаранция или
поръчители и фиксирана неустойка в размер на 2808 лв. при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че още със
сключването на договора, обаче, на ищеца била начислена неустойка в размер
на 2808 лв. и същата била включена в погасителния план,с което било
посочено и че погасителната вноска се изменя на 457 лв., а общото
задължение – на 5484 лв. (след предоставена отстъпка и размер на 43,11лв.
общото задължение се променяло на 5440,89 лв.). Сочи, че към настоящия
1
Договор се прилагали разпоредбите на ЗПК, с оглед на което уговорената в чл.
6.2 от договора неустойка противоречала на императивни правни норми на
ЗПК и на основание чл. 26 от ЗЗД била нищожна, поради заобикаляне на
закона, а именно, заобикаляне на предвидения максимален размер на ГПР - чл.
19, ал. 4 от ЗПК,тъй като обезщетението за неизпълнение на договора
отговаряло на критериите, посочени в § 1, т. 1 от ЗПК - представлявало
разход,пряко свързан с ДПК, известен бил на кредитора и следвало да се
заплати от потребителя, като същият бил включен и дължим с подписването
на договора. Счита, че договарянето на същия разход като неустойка имало за
цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК намира същата клауза за
недействителна. Счита и че ако кредиторът действително искал да му бъде
осигурено обезпечение, следвало да изиска същото преди предоставянето на
кредита. Твърди, че възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на
договора се равнява на 576 лв., а неустойката в размер на 2808 лв. увеличавал
ГПР на близо 713,52% и определянето в Договора на сумата в размер на 2808
лв. като неустойка за неизпълнение на задължение целяло единствено
заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от 3ПK. На следващо място счита, че
така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна. Сочи, че същата противоречала на закона и добрите нрави, като
излизала извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода, с
което били нарушени принципите за справедливост и добросъвестност в
отношенията между потребител и кредитор, като същата била предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
същинското задължение по договора за връщане на заетата сума и видно и от
размера й същата възлизала на близо 134% от предоставения заем, без да
ставало ясно какви вреди обезщетява, с оглед на което счита, че с
договарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.
Счита и че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от
ЗЗД - на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребител кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а с процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичали
вреди, която обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, въпреки че именно тези вреди се обезщетявали
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране
на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Позовава се на
неравноправност на клаузата на чл. 6 от процесния договор на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като
задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че клаузата не била
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от 33П. Счита и че са налице
основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за
недействителен, което по същество водело до недействителност и на самата
неустоечна клауза и моли съдът да се произнесете относно действителността
на договора в мотивите на решението. Заявява, че не предявява самостоятелен
иск за обявяване нищожност на договора. На следващо място, се позовава на
погрешно посочване от кредитора на ГПР и непосочване на компонентите,
влизащи в него, с цел заобикаляне ограниченията па ЗПК, водещо до цялостно
2
неизпълнение на задължението по чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което счита за
основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. Счита, че е
налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск
срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума, като в
допълнителна молба посочва, че осъдителният иск,предявен след изменението
по чл.214 от ГПК до размер от 2808,00лв., произтичал от недължимост на
наустойката за обезпечение в размер на 2808,00 лв., като уточнява, че
процесните искове - установителен и осъдитилен са предявени като
обективно кумулативно съединени. Моли съда да постанови решение, с което
да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 6, ал. 2 от
Договор за паричен заем № 658334, сключен между страните, предвиждаща
заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл.11, чл. 19 3ПK, както и по чл. 143, ал.1 от 33П, както и да осъди на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 286,50лв. /след
изменението па иска по чл.214 от ГПК/ - недължимо заплатена неустойка,
представляваща изначално недължимо платена сума по нищожна клауза по
чл.6, ал.2 от Договор за паричен заем № 658334, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба –
12.12.2023г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно
заседание чрез упълномощен адвокат в писмена молба поддържа исковете и
моли съда да уважи предявените искове, за което излага съображения по
същество. Претендира разноски на осн. чл.38 от ЗАдв. по представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК и прави евентуално възражение по чл.78,ал.5
от ГПК в случай, че заплатеното от ответника възнаграждение е по-високо от
минималното, регламентирано в НМРАВ.
Ответникът „Сити кеш“ ООД,гр.София в срока по чл.131 от ГПК не
депозира отговор на ИМ. В съдебно заседание в писмена молба чрез адвокат
по пълномощие оспорва предявените искове и моли съдът да ги отхвърли, за
което излага подробни съображения. Претендира разноски по представен
списък на разноските. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните,преценени по чл.235, ал.2 от ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото,че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по реда на ЗФУР по
Договор за паричен заем Кредирект № 658334 от 04.04.2022г. между
ответното дружество „Сити кеш“ ООД,гр.София, в качеството му на кредитор
и ищеца В. П. Ч., в качеството й на кредитополучател, съгласно който е
договорен размер на заемната сума – 2100,00 лева, платимо на 12 месечни
вноски, от които 3 х 70,09лв. и 9 х 273,97лв. с дата на първо плащане –
04.05.2022г. и дата на последно плащане 04.04.2023г., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема - 40,05%, годишен процент на разходите - 47,96% и
общ размер на всички плащания - 2676,00лв.
Видно от клаузата на чл.6, т.1 и т.2 от процесния договор за
потребителски кредит /ДПК/ условие за отпускане на кредита е предоставяне
на обезпечение от заемателя в срок от 3 дни, считано от усвояването на
заемната сума, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия –
поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение заемателят дължи
3
неустойка в размер на 2808,00лв., начислена автоматично от заемодателя,
която следва да се заплаща разсрочено по ред и условия съгласно
погасителния план, а именно, на 12 месечни вноски, дължими на падежната
дата на главница и лихва, с което месечната погасителна вноска възлиза на
сума в размер на 457,00лв., с изключение на първа падежна вноска, дължима
на 04.05.2022г. в размер на 413,89лв. след еднократно направена отстъпка в
размер на 43,89лв. С подписването на договора за заем заемателят се е
съгласил, че се счита за уведомен за нейното начисляване и начислената по
посочената точка наустойка следва да се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
По делото ищецът не оспорва получаването на сумата в размер на
2100 лв. и неизпълнението на договорното си задължение за предоставяне на
гаранция в 3-дневен срок от усвояването на заемната сума, а ответникът не
оспорва погасяването на сумата в общ размер на 2444,75лв., установено както
от представената от последния справка за дължими и платени суми по
договор за паричен заем № 658334/04.04.2022г. /л.56-59 от делото/, така и от
приетото по делото и неоспорено в тази част от страните заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза и от устния доклад на вещото
лице в съдебно заседание, посочващо извършени плащания. Така, видно от
заключението по назначената пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, включително преработеното заключение на в.л.Ив.Н., с оглед
допълнително постъпилите от ответника писмени доказателства, което се
възприема изцяло от настоящия състав, въпреки оспорването му от ответното
дружество, поради това, че същото е обективно, обосновано и компетентно
изготвено, експертът е установил, че по сключения между страните договор за
кредит – предмет на разглеждане по делото, общодължимата сума възлиза на
5484,00лв., а след направената отстъпка от 43,11 лв. – на 5440,89лв., от които
2100,00лв. – главница, 576,00лв. – лихва, 2808,00лв. – неустойка, като за
периода от 04.04.2022г. до 04.04.2023г. дължимата възнаградителна лихва
възлиза в размер на 576,00лв. Вещото лице е установило и че за периода от
04.05.2022г. до 04.04.2023г. общо погасеното задължение е в размер на
2444,45лв., с които са погасени главница – 2100,00лв., неустойка - 286,50лв. и
лихва – 286,50лв. Установено е и че ГЛП възлиза на 92,95%, както и че общото
задължение за изплащане - на 3300,00лв., а ГПР – 144,80%.
Така, с оглед горното се установява, възникналото облигационно
правоотношение по договор за заем при Общи условия, което по правната си
същност има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно
чл.9,ал.1 от Закона за потребителския кредит и поради особеното качество на
ищеца съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК, спрямо процесния договор, по който
последният е страна, са приложими правилата на Закона за защита на
потребителите. За валидността и последиците на сключения между страните
договор за потребителски кредит императивно се прилагат изискванията за
форма и съдържание на договора за потребителски кредит съгласно ЗПК
/глава III/.
Съдът намира,че оспорената клауза за неустойка в чл.6,ал.2 от
договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на т.3
от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е
уговорена извън присъщите й обезпечителена, обезщетителена и санкционна
функции с оглед на това, че не обезпечава възстановяването на вреди от
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция. Т.е., надхвърля присъщата й
4
обезщетителна функция. До този извод съдът стига, след като съобрази, че
неустойката по процесния договор произтича единствено от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител и гаранция,
което не е определено като предварително условие при сключването на
договора, с цел осигуряване на предварителна яснота за икономическото
състояние на кредитополучателя и за неговата възможност за изпълнение, а
изначално се поставя като практически неизпълнимо условие, противоречащо
на добрите нрави, тъй като прикрива значително по-голям процент на
възнаградителна лихва, предвид посоченото, че уговорената с договора
неустойка е в разрез с присъщите й функции. Ето защо и разходите за
заплащане на тази неустойка представляват разходи по кредита и подлежат на
включване в ГПР, с което на практика многократно се надвишава допустимия
максимален горен размер на размера на ГПР. Доколкото съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин, а § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК регламентира,
че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, съдът намира,че
общодължимата сума от потребителя-ищец не отговаря на посочения в
договора ГПР, в какъвто смисъл е и заключението по ССчЕ, прието по делото.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая, към първоначално посочения ГПР от 47,96% следва да се
прибави разходът за т.нар. неустойка, предвиждаща допълнителен разход от
2808,00лв., т.е., посоченият в ДПК годишен процент разходи не отразява
дължимата неустойка от 2808,00лв., чието заплащане е предвидено заедно с
погасителната вноска по кредита на равни части към всяка от погасителните
вноски, в случая възлизаща на 457,00лв. месечно, при размер на погасителната
вноска от 273,97лв. след първите три падежни вноски при изпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, при което с включване на
вноската за неустойка кредитът допълнително се оскъпява и житейски,
логически и правно формира ГПР над 50% /в случая 144,80% съгласно
заключението по ССчЕ/ в пряко противоречие на чл.19, ал.4 от ЗПК и по
определение на чл.19,ал.5 от ЗПК подобни клаузи се считат за нищожни. В
случая, не е спазено изискването на чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК - договорът за
потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния
процент на всички разходи по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
поради което съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД,
5
поради противоречие с добрите нрави договорът за потребителски кредит е
недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. На последно
място, налице е и неравноправност по посочената клауза по смисъла на чл.
143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.16 от ЗПК кредиторът следва
да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит, а
в случая с оспорената клауза рискът от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника се прехвърля върху длъжника и нещо
повече, води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му
след като кредитът е отпуснат, с което опасността от свръхзадлъжнялост
несъмнено нараства и по същество има за последица при неизпълнение на
задълженията на потребителя същият да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, ето защо, предявеният установителен
иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед горното, съдът приема, че погасената от ищеца чрез плащане
част от обсъдената нищожна неустойка в размер на 286,50лв., е заплатена без
основание, тъй като нищожността е пречка за възникване на задължение за
плащане на същата.
Съгласно чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Съгласно разпределената в процеса
доказателствена тежест и при ангажираните доказателства ответникът не
доказа валидно основание за полученото от ищеца плащане по Договор за
потребителски кредит № 658334/04.04.2022г. за сумата от 286,50лв.,
представляваща начислена неустойка за непредставяне на обезпечение.
Напротив, бе установено по делото, че договорната клауза, от която произтича
това вземане е нищожна, поради което обогатилият се кредитор е длъжен да
върне получената от ищеца без основание парична сума. Или, предявеният
осъдителен иск след изменението е доказан по размер и основание и следва
да бъде уважен, ведно с законната лихва от предявяване на иска - 12.12.2023г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Разноски се претендират от пълномощника на ищеца на основание
осъществена безплатна помощ съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. Така, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК се претендира сумата от
163,32лв. – за внесена държавна такса,от които 62,32лв. по молбата на ищеца
са върнати като неоснователно внесени съгласно протоколно определение №
73/02.09.2024г.,постановено по настоящото дело, 180,00 лв. - депозит за вещо
лице, 696,96 лв. - адвокатско възнаграждение по първия установителен иск, с
вкл.ДДС и 696,96лв. - адвокатско възнаграждение по втория установителен
иск, с вкл.ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, предоставил
безплатна правна помощ, за което представя списък на разноските по чл.80 от
ГПК с включени в същия посочените суми като разход.
Ответникът претендира и представя доказателства за направени
разноски – 480,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и в писменото
си становище възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцовата
страна, вкл. счита, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца следва да бъде съобразено с най-новата практика на СЕС по дело С-
6
438/2022г. и заявява и възражение за прекомерност.
На осн. чл.78,ал.1 от ГПК съобразно изхода на делото, ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а в случая - в пълен
размер – 100,00 лв.– за внесена държавна такса, 180,00лв. - депозит за вещо
лице,общо, 280,00 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника. На
процесуалния представител на ищеца ответното дружество дължи и
адвокатско възнаграждение за предоставена в исковото производство
безплатна адвокатска помощ и съдействие на осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА - на
материално затруднено лице, за което страните по договора за правна помощ
изрично са се договорили, видно от представения по делото ДПЗС без дата в
минимален размер, като съдът няма задължение да следи в производството по
делото за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА за
оказване на безплатна правна помощ, а за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е достатъчно по делото да
бъде представен договор за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва
безплатна правна помощ от адвокат на конкретно основание /определение №
229 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на ВКС, 3-то ГО/. Предвид цената
на иска по чл. 26, ал.1 и чл.55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед представените доказателства, че
предоставящият адвокатската услуга е регистриран по ЗДДС, както и съгласно
§2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на осн. чл.2, ал.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед практиката и по решение по дело C-438/22 на СЕС и развитието на
националната съдебна практика, съдът намира, че дължимите възнаграждения
на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца следва да се
присъдят в размер на 360,00лв. за установителния иск с включено ДДС и в
размер на 240,00лв. за осъдителния иск с включено ДДС, които ответникът
следва да заплати на пълномощника, или, в общ размер от 600,00лв. В тази
връзка следва да се отбележи, че паричната оценка на предмета на делото е
стойността на ДПК съгласно чл.69, ал.1 т.4 във вр. с чл.68 от ГПК, с оглед
решение № 76/15.07.2016г., постановено по т.д. № 888/2015г. на ВКС, ТК, I
отд., предвиждащо, че определянето на размера на цената на иска по
правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ.
несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на
такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на
кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно
правоотношение, поради което договорът няма действие между страните.
Действително, в случая искът има парична оценка съгласно чл.68 ГПК, която
съвпада със стойността на договора, възлизащ в настоящото производство в
размер на 5584,00лв. /след направената отстъпка от 43,11лв./, от които
2100,00лв. - предоставената в заем парична сума, 676,00лв. - дължимата
договорна лихва и 2808,00лв. - договорен размер на неустойката, но размерът
на безплатната адвокатска помощ, оказана на ищеца, съответства на
определения от съда под посочения в НМРАВ минимален размер на
адвокатско възнаграждение, основно предвид фактическата и правна
сложност на делото – в случая въпреки че са предявени искове с различна
правна природа, за съда е ноторно обстоятелството, че ищецът, представляван
от същия адвокат-пълномощник, е страна по множество установителни и
осъдителни производства и предприетите в защита на субективното му право
процесуални действия-изготвяне на искова молба и допълнителни писмени
7
молби, без явяване в съдебно заседание, макар и различни по вид и характер,
са с по-малка интензивност и положени усилия от страна на процесуалния
представител, поради което претендираният общ размер от 1393,92лв. е
прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа.
С оглед крайния резултат, по аргумент от чл.78,ал.3 от ГПК разноски
на ответника не се следват.
При произнасянето си по отношение на дължимите разноски, съдът се
съобрази и с актуалната съдебна практика, изразено в определение №
50015/16.02.2024г., постановено по т.д. № 1908/2022г. по описа на ВКС, ТК,
Първо отделение.
Следва, поради липса на доброволно възстановяване в срок на
направени за възнаграждение за вещо лице бюджетни разходи, на осн. чл.77 от
ГПК ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Ардино сумата от
100,00лв.
Ответникът следва да бъде натоварен с направените бюджетни
разходи за явяване на вещо лице в съдебно заседание в размер на 20,00лв.,
които следва да се присъдят в полза на РС-Ардино.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.6, ал.2 от
Договор за паричен заем Кредирект № 658334/04.04.2022г. по иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, предявен от В. П. Ч., с ЕГН
**********, от с.***** № **, срещу "Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 2808,00лв. за неизпълнение на задължение на заемателя В. П. Ч., с
ЕГН **********, за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова
гаранция), предвидено в чл. 6,ал.1 от договора, поради противоречие с
добрите нрави.
ОСЪЖДА "Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет. 5 да заплати на В. П. Ч., с ЕГН **********, от с.*****, сумата
286,50лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2808,00лв. при
непредставяне на обезпечение по Договор за паричен заем Кредирект №
658334/04.04.2022г., ведно с законната лихва от предявяване на иска -
12.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет. 5 да заплати по сметка на В. П. Ч., с ЕГН **********, от ********,
направените по делото разноски в размер на 280,00лв.
ОСЪЖДА "Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет. 5 да заплати на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на ЕАД „Д.
М.“, с Булстат № *********, с адрес на упражняване на дейността: гр.София,
ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх.А, ет.2, оф. 11, представлявано и
8
действащо чрез адв.Д. М. М. - управител, адвокатско възнаграждение в общ
размер на 600,00лв. с ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ на
В. П. Ч., с ЕГН **********, от с.**************
ОСЪЖДА В. П. Ч., с ЕГН **********, от с.********** да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Ардино
сумата в размер на 100,00лв., представляваща направени по делото бюджетни
разноски.
ОСЪЖДА "Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет. 5 да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд - Ардино сумата в размер на 20,00лв., представляваща направени
по делото бюджетни разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
9