№ 1003
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500972 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел
България“ ЕАД / с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, против
Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 1674/07.03.2022,
по ч.гр.д.№ 1466/2022, ПРС с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против
Й.А.М. за сумата от 169,86 лева, представляваща начислена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
********* от 05.03.2019 г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
********* от 06.03.2019 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ********* от 06.04.2019 г., договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ********* от 06.04.2019 г.,, както и за разликата от присъдените
разноски от общо 296,15 лв. до пълния претендиран размер от 385 лв.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че мотивът на заповедния съд за наличие
на неравноправна клауза, основан на извода, че неустойката е уредена в
противоречие с добрите нрави и нормите на добросъвестността е неправилен.
Посочва, че претендираната неустойка е ограничена до не повече от три
месечни такси, а в случая неизпълнението на договора е за много по-дълъг
период. Поради това счита, че така уговорената неустойка не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор
и не излиза извън обезщетителната си функция. Още по-малко пък може да се
каже, че тя цели заобикаляне на закона или да е в противоречие с нормата на
чл.143, ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане
и издаване на заповед за изпълнение, включително и за пълния размер на
претендираните разноски, които са редуцирани от заповедния съд с оглед
1
частичното отхвърляне на заявлението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че за сумата от 169,86лв., претендирана като неустойка, е равна на
цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да
получи пълен месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е
квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5
и т.15 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение да изплати необосновано висока неустойка без да е ясно по какъв
начин тя е съизмерима с вредите на оператора при прекратяване на договора.
В допълнение е приел, че следва да се отчете запазеното право на оператора
да предостави номера на друг абонат – чл.19Д от Общите услови.
Заповедното производство е образувано по заявление на Теленор
България ЕАД/ наименованието към момента на подаване на заявлението/ за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
Й.М. за няколко суми, сред които и сумата от 169,86лв., съставляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на четири договора за мобилни услуги.
Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения, поради
което и договорите са прекратени. При прекратяване на договора по вина на
потребителя, то последният дължи договорна неустойка, която е в размер на
всички оставащи стандартни месечни такси до края на срока на договора, но
не повече от 3. Така заявителят претендира сумата, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Видно от представения договор за мобилни услуги между страните,
действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя в размер на стандартните месечни
абонаменти за оставащия срок на договора, но не повече от три месечни
плащания. В допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните си планове,
съответстваща на оставащия срок на договора /чл.11 от договорите за
мобилни услуги /.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на
договорната неустойка между страните може да бъде евентуално
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната
неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. В процесния договор е предвидена
неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до края на
действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от
2
три. Следва в един състезателен процес да се провери дали същата се явява
необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да бъдат определяни
като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаменти.
Заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с
предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се
предоставя. Освен това е уговорено и размерът на неустойката да се
съизмерява не с уговорената между страните цена на предоставяната услуга, а
със стандарната цена на оператора.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за посочената сума, т.к. основанието на което се претендира
представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор. Дали
това е така или не, отговор може да се даде единствено в състезателно исково
производство, в който смисъл дса и дадените от заповедния съд указания.
В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са правилни и постановеното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК
№ 1674/07.03.2022, по ч.гр.д.№ 1466/2022, ПРС с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено
от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против Й.А.М., ЕГН **********
за сумата от 169,86 лева, представляваща начислена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
********* от 05.03.2019 г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
********* от 06.03.2019 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ********* от 06.04.2019 г., договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ********* от 06.04.2019 г.,, както и за разликата от присъдените
разноски от общо 296,15 лв. до пълния претендиран размер от 385 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3