Р Е Ш Е Н И Е
№ 1285
град Пловдив, 12.06.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 825 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството пред първа инстанция.
Делото е образувано по жалбата на Н.Д.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се иска прогласяване нищожността на Експертно Решение № 0391
от 28.09.2018 г. на НЕЛК, като се сочи, че решението е взето от незаконен
състав, при съществено нарушение на административните правила, в противоречие с
влязъл в законна сила съдебен акт.
В съдебно заседание - Н.Д.И. лично и с адв. Б. поддържа жалбата, претендират се разноски.
Ответникът по
жалбата – НЕЛК не се представлява.
С писмено
становище постъпило по делото, юрк. К. оспорва жалбата, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд -
Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна, поради
следното:
Предходно издаденото експертно
решение № 0196/24.04.2017 г., на НЕЛК, взето по жалбата на Н.И. срещу ЕР №0907 от
22.02.2017 г. на ТЕЛК /трети състав/ при УМБАЛ“Пловдив“АД, е отменено с Решение №
1527/28.06.2018 г. по адм. дело
№ 1472/2017 г. на Административен
съд - гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 21.08.2018 година, като преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно с мотивите на решението
В изпълнение на Решение №
1527/28.06.2018 г. на Админстративен
съд Пловдив, НЕЛК е постановила ЕР на НЕЛК №
0391/28.09.2018 г. като в т. 12 от решението е посочено, че
НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и връща преписката за ново произнасяне.
Правомощията на НЕЛК при произнасяне
по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от Правилника за устройството
и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Националната
експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението
на ТЕЛК; 2. да го отмени и да
издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло
или отчасти и да го върне
за ново освидетелстване
на лицето с указание за отстраняване
на допуснатите грешки и пропуски в решението.
Извън съмнение, при ясно изразената правораздавателна
дейност на съда, с Решение № 1527/28.06.2018 г., постановено по адм.
дело № 1472/2017 г. на Административен съд - гр. Пловдив,
след като е отменено ЕР на НЕЛК № 0196/24.04.2017 г. преписката
е върната на НЕЛК за произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното
решение.
В
мотивите на решението съдът е посочил, че обжалваното ЕР на НЕЛК е
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, при което
са налице отменителните основания по чл. 146. т.З и т.4 от
АПК. Според съда са налице множество противоречия между приобщените медицински документи и предходни административни актове, с изводи взаимно изключващи се, което води до
липса на мотиви в обжалваното решение.
За постанови своя
съдебен акт, с Решение № 1527/28.06.2018
г. по адм. дело № 1472/2017 г. на Административен съд
- гр. Пловдив е прието по отношение
заболяванията на Н.Д.И. следното:
С влязло в законна сила
ЕР №3045 от 09.09.2013г., по отношение на очното
заболяване на И. са определени, както
следва: 20% по ч.У. р.УШ, т.7 - за рисков фактор: 20% ТНР по ч.У. р.УШ - за
смутена адаптация: както и 20% ТНР по ч.У. р.УШ. т.6 - за хронично заболяване,
създаващо риск за допълнително увреждане на ретината. За трудовата злополука са
определени 15% по ч.У р.УШ, т.7 - за рисков фактор.
С ЕР №196/24.04.2017г.
на НЕЛК са определени : за общо заболяване - 15% по ч.У. р.УШ, т.7 - за рисков
фактор, а за трудовата злополука - 15% по ч.У. р.УШ. т.5 от НМЕ.
Съдът приел за обосновано
възражението, че е налице едно продължително, хронично очно заболяване, което е било предмет на всички постановени ЕР
на ТЕЛК и НЕЛК, част от медицинската преписка, но административните органи не са
обсъдили възможността за необратимост на заболяването, след като са били налице
постоянни индикации за проявление на неговите симптоми, така наречените
„дърпане на ретината“, което е наложило периодично жалбоподателя да провежда лазертерапия с цел предотвратяване на тракционно отлепване
на ретината, има хореоретинални огнища още от 1991г.,
и за това заболяване е следвало да има преценка за издаване на ЕР с пожизнен
срок поради липса на подобрение. Неправилно длъжностните лица са игнорирани %
ТНР за смутена адаптация по ч.5, р.8. т.5. , което е в противоречие с предишни
административни актове на НЕЛК в предходни ЕР (видно от мед, досие на Н.И.) е
определяла процент ТНР точно по този повод. За законосъобразно е прието и
възражението относно намален % ТНР за рисков фактор по ч.У. р.УШ, т.7, като състоянието
на ретините на И. е следвало да бъде подробно обсъдено и с оглед наличието от
постоянен риск от тотално разкъсване на ретините вследствие множеството руптури, което не е било направено.
По отношение на
трудовата злополука, съдът е приел, че е бил издаден административен акт - ЕР
№3045/09.09.2013г., с който са определени 15% по ч.У.
р.УШ. т.7 - за рисков фактор, като ЕР №196/24. 04.2017г. на НЕЛК за трудовата
злополука са определени - 15% по ч.У. р.УШ, т.5 от НМЕ. Установено е, че през
периода от 2013г. до явяването на И. пред ТЕЛК през 2016г. за освидетелстване по
повод изтичане срока на предходното ЕР, същият е извършвал ежегодно
лазер-терапии на ретината на дясно око по повод индикации за дърпане на
ретината, и с цел предотвратяване на нейното разкъсване. Тези писмени
доказателства са били представени пред РКМЕ на ТЕЛК Пловдив на 25.06.2016г.. и
с ЕР №3947/ 12.09.2016г. на ТЕЛК - Пловдив за трудова злополука са определени
30% ТНР по ч.У. р.УШ, т.7.
Съдът е посочил, че в
този случай от страна на административният орган не е било проведено
необходимото изследване на съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от НМЕ, която
гласи, че причинна връзка се признава не само за увреждането по повод
злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията,
обусловени от тях, а е следвало в тази
връзка да се преценят доказателствата за извършен лазер-бараж. Като не е
съобразил тези налични обстоятелства с причинна връзка-трудова злополука,
установено с ЕР №0076/16.02.2009г., и ТЕЛК с ЕР №3947/12.09.2016г., която
определя 30% ТНР по ч.У. р.УШ, т.7, НЕЛК не е извършила необходимото добавяне
към процента на основното увреждане от 15 до 30 %. Липсата на тази преценка
води до незаконосъобразност на издадения административен акт, още повече, че по
повод трудова злополука за рисков фактор - 30% по ч.У. р.УШ, т.7, вр. с чл.74, ал.1 от НМЕ, те са били определени от ТЕЛК -
Пловдив с ЕР №3947/ 12.09.2016г., и не
са били предмет на обжалване пред НЕЛК.
По отношение на
неврологичното заболяване на И., че досежно ЕР №196/
24.04.2017г. на НЕЛК се явява основателно възражението, че не е коментирано в
достатъчна степен този вид заболяване, и съответно не е определен % ТНР
съгласно НМЕ. Административният орган е следвало да вземе в предвид, че са били
представени Амбулаторен лист от № 000774 от 23.04.2015г. от преглед при
невролог с основна диагноза: „Увреждане на междупрешеленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия,
КАТ на ЗЧЯ и главен мозък от 04.05.2012г. със заключение: „Окръглени калцификати, пръснати в двете мозъчни хемисфери КАТ на ЗЧЯ
и главен мозък от 08.04.2015г.; КТ на глава от 19.01.2014г. със заключение:
„Наличие на патологични калцификати двустранно ториално паравентрикуларно“. От
тях е налице възможност да се извърши преценка дали жалбоподателя страда от
дискова херния Л4-Л5, както и Радикулопатия Л5-Ес1,
двустранно, за които заболявания са му определени 30 % ТНР по ч.УII, т.15 както
в обжалваното в настоящото производство ЕР на НЕЛК, така и в предходни ЕР на
ТЕЛК и НЕЛК. Съдът е посочил, че в същото време не е бил обсъден в достатъчна
степен установеният факт за наличието на мозъчните калцификати,
доказани в редица скенери. В първият такъв е отбелязано, че вероятната причина
за наличието им е прекараната преди време токсоплазмоза.
По отношение на жалбоподателят е установено заболяване е Токсоплазмен
хориоретинит, което също фигурира във всички негови
ЕР.Следвало е да се направи преценка дали това също води до намалена
работоспособност, респ. степен на увреждане, които да се преценят според
функционалните нарушения и трайните увреждания на засегнатите органи и системи.
Следвало е тази преценка да бъде и по отношение на установеното увреждането на междупрешлените дискове в шийния
отдел с радикулопатия на жалбоподателя, като това да
доведе до съответните изводи за определяне на процент ТНР по ч.УН, т.15 и ТНР
по ч.УН, т.3.1.
По отношение на нефрологичното заболяване на И., съдът е приел за установено, че с ЕР №3045 от 09.09.2013г. на жалбоподателя са определени 10% по ч.1Х. р.
.XIX , т.4.1 от НМЕ. Съдът е отбелязъл, че с ЕР №196/ 24.04.2017г. на НЕЛК въобще не е
коментирано този вид заболяване и съответно не е определен % ТНР съгласно НМЕ. Съдът
изрично е указал, че в тази връзка е следвало да се извърши преценка на
приложените в медицинското досие на И. документи: Амбулаторен лист от 14.07.201 Ог. от преглед при нефролог със
заключение от ехографски преглед: „Ехографски данни за хидронефроза
вляво 1-2 степен. Изразена хепатомегалия; Амбулаторен
лист № 000539 от 12.03.201 Зг. от преглед при нефролог,
с основна диагноза: „Камък в бъбрека*4; „Тубулоинтерстициален
нефрит, неуточнен като остър или хроничен”; Амбулаторен лист № 000098 от
09.07.2014г. от преглед при нефролог с основна
диагноза : „Интерстициален цистит (хроничен); Камък в
бъбрека; Епикриза от отделение по нефрология към
УМБАЛ ”Св. Георги'’ ЕАД от м.февруари 2015г., с
основна диагноза: „Хипертоничен бъбрек“ и придружаващо заболяване „Хроничен тубулоинтерстициален нефрит; Амбулаторен лист № 000196 от
13.02.2015г. от преглед при уролог, с основна диагноза: „Уретрит
и уретрален синдром; Амбулаторен лист № 000285 от
12.03.2015г. от преглед при уролог, с основна диагноза: „Уретрит
и уретрален синдром, Епикриза
от клиника по урология към УМБАЛ Св. Георги ЕАД от м.февруари 2016г., с основна
диагноза : „Простатитис акута“;
лабораторно изследване - резултати от ДНК анализ от 19.08.2016г.; копия на
рецепти от медикаментозни лечения на уро-инфекции.
Съдът е посочил, че след
като жалбоподателя страда от бъбречно заболяване, за което е бил инвалидизиран с предходни ЕР, като са му били определени
10% по ч.1Х. р. .XIX , т.4.1 от НМЕ, не е било посочено дали е налице влошаване на здравословното му
състояние в сравнение с предходното освидетелстване с ЕР №3045/09.09.2013г. на ТЕЛК - гр. Пловдив. Съдът изрично е указал, че
е следвало да се вземе в предвид наличието и на други заболявания, като хидронефроза вляво 1-2 степен от 2010г., както и наличието
на доказателства за няколко хоспитализации, продиктувани от влошаване на
състоянието му, една от които от м.февруари 2015г., когато е поставена диагноза
: „Хипертоничен бъбрек“ и придружаващо заболяване „Хроничен тубулоинтерстициален
нефрит“, както и наличието на чести уроинфекции,
лекувани както стационарно, така и медикаментозно в амбулаторни условия, и едва
след преценка на тези обстоятелства е следвало да се определи на Н.И. ТНР по
ч.1Х, р.ХГХ, т.4.2 от НМЕ.
По отношение на
ортопедичното заболяване на И. прието за основателно направено възражението, че
с ЕР №0196/056/24.04.2017г. на НЕЛК въобще не е коментирано този вид
заболяване, и съответно не е определен % ТНР, съгласно НМЕ, като се навеждат
доводи за недостатъчност на направената преценка, че при прегледа в ТЕЛК не е
установен ортопедичен функционален дефицит, обуславящ процент ТНР по част I от
НМЕ 2010г., при приета диагноза за Двустранна гонартроза
и Шийна остеохондроза“. Изрочно съдът е посочил, че втази
връзка не са обсъдени приобщените по преписката доказателства Амбулаторен лист № 004839 от
26.08.2016г. от преглед при ОПЛ с основна диагноза: „Гонартроза,
неуточнена“; рентгенография на колянна става от
26.08.2016г. със заключение: „Начална гонартроза
вляво“; рентгенография на колянна става от
17.08.2010г. със заключение: „Гонартроза (артроза на колянната става);
Рентгенография на шийни прешлени от 27.04.2015г., с
диагноза „Начална шийна спондилоза“,
от които може да се изведе извод, че И. безспорно страда от горецитираните
заболявания, като същите са с давност между предходното му освидетелстване с
последното влязло в законна сила ЕР №3045 от 09.09.2013г..
на ТЕЛК Пловдив и последващото му явяване през 2016г.
за преосвидетелстване по повод изтичане срока на ЕР. В тази връзка съдът е счел
издаденият административен акт за необоснован, и изрично е указал, че при нова
преценка би следвало да се определи и процент ТНР по ч.1, р.1У, т.4.1.
Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК това решение има действие по отношение на всички, а съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, указанията относно тълкуването и приложението на закона, които са дадени с
решението на съда, с което е отменен административния акт и преписката е
върната на компетентния административен орган, са задължителни за този орган.
При преценката относно
законосъобразността на оспореното
решение на НЕЛК, което е
постановено след връщане на преписката на този орган за ново произнасяне,
настоящият съдебен състав следва да отчете както съдържанието на дадените
указания, така и задължителния им характер за органа. Обвързващата сила на
дадените указания с влязлото в сила решение на съда се извежда и от
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, в
която е предвидено, че актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни; всеки заинтересован
може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
ЕР е писмено, в
съответствие с чл.59, ал.2 от АПК, но изискуемата форма не е спазена, доколкото липсват мотиви
по отношение на относимата правната норма, съгласно
която е възможно връщане на преписката на ТЕЛК за ново произнасяне. За да
отмени ЕР на ТЕЛК и да върне за ново освидетелстване, НЕЛК следва да има
съответното право съгласно действащите нормативни актове. Не е спорно, че НЕЛК
принципно има право на отмяна. Не във всички случаи обаче има право, след като
отмени, да върне за ново произнасяне от ТЕЛК. В ЕР на НЕЛК не е посочено
правното основание, въз основа на което същата връща на ТЕЛК за ново
произнасяне. Съгласно чл.51, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна
лекарска комисия може да отмени ЕР на ТЕЛК изцяло или отчасти и да го върне за
ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки
и пропуски в решението. Тази разпоредба обаче не може да се разглежда изолирано
от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която при заболявания,
по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване
на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново
произнасяне. Тази разпоредба е предвидена като изключение от общия случай по
чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ /в приложимата към момента на произнасянето
редакция/, съгласно която НЕЛК се произнася по същество. Видно от разпоредбата
на чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, само в този случай, при липса на произнасяне
относно съществуващо към датата на експертизата пред ТЕЛК заболяване, ЕР на
ТЕЛК се отменя и се връща за ново произнасяне.
От мотивите на Решение №
1527/28.06.2018 г., постановено по адм. дело №
1472/2017 г. на Административен съд - гр. Пловдив, не се установява проявление
на този фактически състав.
Целта на законодателя
явно е да се ограничат случаите на връщане за ново произнасяне от ТЕЛК, за да
се извършва медицинската експертиза своевременно, а и НЕЛК разполага с цялата
медицинска документация, с която е разполагала и ТЕЛК.
За да може НЕЛК да вземе
решение по същество, в чл.48 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че в НЕЛК функционира експертен съвет с
консултативни функции за разрешаване на спорни в експертно отношение случаи. В
състава на експертния съвет се включват председателите на специализираните
лекарски състави. Съветът по ал. 1 изразява експертно становище по обсъждания
спорен случай, прието от членовете на съвета с обикновено мнозинство.
Експертното становище има консултативен характер за лекарите от НЕЛК. В
заседанията на експертния съвет при необходимост могат да участват и националните
консултанти и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи.
Следователно НЕЛК
разполага с по-големи възможности от ТЕЛК да вземе правилно и законосъобразно
решение по същество относно експертизата на работоспособността на
освидетелстваните лица.
Основателно е
възражението направено с жалбата досежно нищожността
на Решение № 0391 от 28.09.2018 г. на НЕЛК, като се сочи, че решението е взето
от незаконен състав в противоречие с Чл. 15. от ПУОРОМЕРКМЕ, според която
разпоредба …чл.15, ал.1 При извършване на медицинска експертиза не може да
участва лекар, който: 1. е участвал в издаването на обжалваното експертно
решение. Относимостта на нормата към участието на д-р
*** /председател на състава при Експертно Решение № 0391 от 28.09.2018 г. и
ЕР №0196/056/24.04.2017г./ се
извежда от разпоредбата на чл.15, ал.2 … В случаите по ал. 1 лекарят от състава
на ТЕЛК или НЕЛК е длъжен писмено да заяви, че иска да бъде отстранен от участие в
заседанието на съответната комисия.
С оглед приложимото
право, при разглеждането на жалбата пред НЕЛК, следва да се отбележи, че е
налице ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 152 на МС от 26.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на
Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 51 от 2017 г.), но нормата на пар.13 от Преходни и заключителни разпоредби към
Постановление № 152 на Министерския съвет от 26 юли 2018 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 64 от 2018 г., в
сила от 3.08.2018 г.) предвижда започналите и неприключили до влизането в сила
на това постановление процедури по извършване на медицинската експертиза да се
довършват, както следва: т. 2. Пред НЕЛК – по досегашния ред.
След постановяване на
настоящото решение е налице случай по започнала и неприключила процедура, което
следва да се извърши по досегашния ред, в това число и по отношение
приложимостта на Методиката на Приложение №2 на Наредбата за медицинската
експертиза, преди нейното изменение с посоченото ПМС.
С оглед на изложеното, обжалваното ЕР на НЕЛК
е постановено от незаконен състав, в противоречие с влязъл в сила съдебен акт и
при липса на мотиви и на правно основание за връщане за ново произнасяне от
ТЕЛК.
Съгласно чл.174 от АПК, съдът следва да
определи срок за това произнасяне, като съдът счита, че това следва да стане в
срока по чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ - тримесечен от влизане в сила на
настоящето съдебно решение.
По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. с пълномощно към него, (л. 69 от
делото) от който е видно, че същият е сключен при условията на чл. 38, ал. 1,
т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) между
Н.Д.И. и адв. С.Л.Б.,***, със служебен адрес: град
Пловдив, бул. “Цар Борис III Обединител“ №52, вход В, партер.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. В конретния
случай, съобразно изхода на делото, следва да се осъди НЕЛК да заплати на адв. С.Л.Б., сумата в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното, на
основание чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Пловдивският административен
съд, II отделение, десети състав
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Експертно Решение № 0391 от 28.09.2018
г. на Националната експертна лекарска комисия -
специализиран състав по очни болести.
ВРЪЩА делото като преписка на Националната експертна
лекарска комисия - специализиран състав по очни болести, за произнасяне по
жалбата на Н.Д.И. срещу ЕР №0907 от 22.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив“АД,
съобразно мотивите на настоящото решение, в тримесечен срок от влизане в сила
на настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, да заплати на
адв. С.Л.Б.,***, със служебен адрес: град Пловдив,
бул. “Цар Борис III Обединител“ №52, вход В, партер сумата от 500 лева, за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: